РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Велико Търново , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Атанаска С. Иванова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500690 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 260039 от 16.07.2020 г. по гр.дело № 3549/2019 г. Великотърновският
районен съд е приел за установено, че Община Велико Търново дължи на М. П. Т. сумата 1
192,44 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 842,44 лв. –
обезщетение за строително-ремонтни дейности и 350 лв. – обезщетение за повредени
мебели, ведно със законната лихва от 06.09.2018 г. до окончателното плащане на
задължението, по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1750/2019 г. на ВТРС, като
за горницата до предявения размер от 1 600 лв. исковата претенция е отхвърлена. С
решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските, като е осъдил Община Велико
Търново да заплати на М. П. Т. разноски за първоинстанционното производство в размер на
545,54 лв. и разноски за производството по ч.гр.дело № 1750/2019 г. на ВТРС в размер на
247,43 лв., а М. П. Т. е осъдена да заплати на Община Велико Търново разноски за
първоинстанционното производство в размер на 38,21 лв.
С въззивна жалба Община Велико Търново, чрез юрисконсулт А. К., атакува
решението в уважителната част. Счита решението за недопустимо по отношение на сумата
350 лв. – обезщетение за повредени мебели, а по отношение на сумата 842,44 лв. –
обезщетение за строително- ремонтни дейности, за неправилно. Заема становище за
неправилен анализ на събраните по делото гласни доказателства, необсъждане на
евентуалната заинтересованост на свидетелите на ищцовата страна и липса на съпоставка
между изготвеното по делото експертно заключение и останалите доказателства по делото,
1
което според страната е довело до необоснованост и неправилност на първоинстанционното
решение. Релевират се доводи, че с отговора на въпроса относно причината за установените
щети, вещото лице е изказало предположение, което жалбоподателят счита за недостоверно
с оглед изминалия период от време между твърдените събитие и момента на огледа и
изготвяне на заключението. Прави се анализ на показанията на свидетелите Т. и Й., като се
заема становище за недостоверност на същите, които според жалбоподателя са силно
преувеличени и не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Страната счита, че
твърденията, наведени в исковата молба, не отговарят на истината и се позовава на
показанията на свидетелката Б. Намира, че в случая не са доказани нито твърдените от
ищцата вреди, нито обстоятелството, че същите се дължат на дефект във вещ, собственост
на общината. По отношение на дължимото обезщетение според жалбоподателя съдът е
допуснал съществено отклонение от диспозитивното начало в гражданския процес,
произнасяйки се вповече от това, което е заявила ищцата като търсена защита – същата е
претендирала обезщетение за ремонт на повредени мебели, а съдът е присъдил стойността
на вещи от същия вид и качество след като е приел, че не подлежат на ремонтиране. Освен
това съдът нито разполагал със специални знания, за да определи стойността на вещите,
нито е изложил съображения защо е приел за релевантна именно такава стойност. Допълва
се, че при достигнат извод, че ремонт на мебелите не е необходим, тъй като не е изключена
възможността за използването им по предназначение, съдът е следвало да отхвърли
предявената претенция. С тези доводи и съображения се моли за обезсилване на решението
в частта на присъдената сума в размер на 350 лв. – обезщетение за повредени мебели,
отмяна на решението в останалата уважителна част и отхвърляне на претенцията като
неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна М. П. Т..
С въззивна жалба М. П. Т., чрез адвокат В.Д. от САК, обжалва първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част. Моли за отмяна на решението в атакуваната част и
постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена с присъждане на
пълния размер на направените пред районния съд разноски. Претендират се разноски и за
въззивното производство. Страната сочи, че първостепенният съд е основал изводите си на
заключението на вещото лице Г., по време на изслушването на която станало ясно, че част
от експертизата е невярна и заблуждаваща съда. Възразява, че използваното от вещото лице
печатно издание на „Стройкоексперт - СЕК“ дава информация и примерни цени, а не
пазарни такива, както и че тези цени, касаят големи обеми от работа, като в справочника
изрично било записано, че в цената на строително-ремонтните дейности не са включени
печалба и данък добавена стойност върху услугата ремонт, в уверение на което се
представят разпечатки от интернет. Заема становище, че основавайки изводите си върху
оспореното заключение, съдът е достигнал до неправилни правни изводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Община Велико Търново, чрез юрисконсулт А. К., в който се заема
становище за неоснователност на жалбата и се моли за оставянето ù без уважение. Страната
намира за правилни съображенията на първостепенния съд, с които е приел за
неоснователно искането на ищцата за начисляване на 15% печалба и 20% ДДС върху
крайната сума, като подчертава, че начисляването на ДДС би било допустимо, ако услугата
(ремонтът) вече е извършена и то от данъчно задължено лице. Сочи още, че доколкото в
случая се претендира заплащане на обезщетение за един бъдещ ремонт, несправедливо е да
се претендира стойност на строителни работи, по-висока от средната за пазара, след като
такава работа на практика не е извършена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и ответникът по
2
жалба Община Велико Търново се представлява от юрисконсулт К., която поддържа
подадените въззвина жалба и отговор на въззивната жалба на насрещната страна, по
изложените в същите доводи и съображения. Претендира присъждане на разноски за две
инстанции и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна и моли за намаляването му. В срок
представя писмена защита, в която преповтаря дословно изложените в подадената въззивна
жалба доводи и съображения.
Жалбоподателката и ответник по жалба М.Т. се представляват в съдебно заседание от
адвокат Д., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване,
оспорва въззивната жалба на насрещната страна, като претендира отхвърлянето ù.
Подновява искането за присъждане на разноски.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, насочени са срещу
подлежащ на обжалване акт и изхождат от лица с правен интерес да обжалват
първоинстанционното решение в атакуваните от тях части, поради което са процесуално
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно изцяло. По неговата допустимост и
правилност счита следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен по реда на чл. 422 от
ГПК иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на М. П. Т. срещу Община
– Велико Търново за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцата суми по
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1750/2019 г. на ВТРС – главница в размер на
1 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане на дата 06.09.2018 г., от които 1 250 лева – строително-ремонтни дейности и 350
лева за повредени мебели и покъщнина, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на нанесеното непозволено увреждане до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 5-и срещу 6-и септември 2018 г. в резултат на теч от жилище,
собственост на ответника - апартамент № . .на ул. „Ф. С.“ № .. вследствие на избила мека
връзка, свързваща намиращия се в жилището бойлер с водопроводния вертикален щранг,
собствения ù апартамент № ., находящ се на същия адрес, бил наводнен. Твърди, че от
наводнението в жилището на ищцата са нанесени щети, изразяващи се в мокри петна,
падаща мазилка от тавана на банята и мухъл в единия ъгъл на банята, мокри петна по
стената в стаята и хола, влага по стените и тавана на коридора, подпухване и напукване на
шпакловката в коридора, наличие на вода в осветителното тяло в коридора, надуване на
подовата настилка /ламинат/ в хола и спалнята, повреди по два гардероба и бюро. Сочи, че
ремонт за отстраняване на щетите не е правен, с изключение на извършена подмяна на
осветителното тяло в коридора.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е заел становище за недопустимост
и неоснователност на исковете. Изтъква, че в издадената в полза на ищцата заповед за
изпълнение вземането е описано като произтичащо от вече извършени строително-ремонтни
3
работи, а в исковата молба се сочи, че такъв ремонт не е правен още. Оспорва, че е
възможно течът да се дължи на дефект на вертикалния водопроводен щранг, който е обща
част по смисъла на чл. 38 от Закона за етажната собственост, в който случай за причинените
вреди следва да отговорят всички етажни собственици. Признава, че е собственик на ап. 10,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Филип Симидов“ № 9, вх. Б, ет. 3, че двукратно в
общината са постъпили жалби във връзка с твърдян теч в апартамента, непосредствено под
общинския жилищен имот, във връзка с които са правени проверки на място от служители
на ответника. Позовава се на данните от съставените при проверките протоколи за
наличието на минимални щети.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 143, т. I, рег.№ 3384, дело № 130/2013 г. на нотариус П. К., ищцата по делото М. П.
Т. е собственик на апартамент № ., находящ се в гр. В. Т., ул. „Ф.С.“ № .. Страните не
спорят, че ответникът по иска е собственик на намиращия се над жилището на ищцата -
апартамент № ., който към процесната дата е отдаден под наем. В тази насока е направеното
от ответника признание, както и данните от представените по делото Акт за общинска
собственост № .. и договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 29.01.2016
г.
Не е налице спор между страните и относно обстоятелството, че на 5-и срещу 6-и
септември 2018 г. в жилището на ищцата е имало теч на вода, довел до нанасяне на
материални щети. В тази насока са и ангажираните по делото писмени доказателства –
жалба от 07.09.2018 г., адресирана до ответника, жалба от 12.12.2018 г., адресирана до
Постоянната комисия по проблеми на гражданското общество и борба с корупцията към
Общински съвет – Велико Търново, писмо на кмета на Община Велико Търново с рег.№ 09-
00-68/15.03.2019 г., констативни протоколи от 28.09.2018 г. и от 30.01.2019 г., изготвени от
служители на ответника след оглед на място в апартамента на ищцата и съдържащи данни
за установените на място щети. Видно от съдържанието на констативен протокол от
28.09.2018 г., в същия е отразено, че в апартамента на ищцата е имало мокри петна от
направеното „поражение“ на общинско жилище № . А в констативния протокол от
30.01.2019 г. е налице отбелязване за установени по време на огледа „леки следи от влага“
по посочените стени /без да се конкретизират/, както и „остатъчно петно“ в едни от ъглите
на тавана на банята.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните в производството, като
допустими, относими и необходими са приобщени към доказателствения материал по
делото. Останалите писмени доказателства, които съдът не коментира са без правно
значение за настоящия спор.
По делото е приложено ч.гр.дело № 1750/2019 г. по описа на ВТРС, от материалите
по което е видно, че ищцата се е снабдила срещу длъжника (ответника) със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите: 1 600 лв. – главница, представляваща обезщетение
за вреди от непозволено увреждане – извършени строително-ремонтни работи и оценка на
унищожени мебели в жилището на ищцата /апартамент № ./, след наводнение от
наемателите на жилището на длъжника /апартамент № .., находящи се в гр. В. Т., ул. „Ф. С.“
№.., на 5-и срещу 6-и септември 2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2019 г., до
окончателното изплащане. Установява се, че след връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника, в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от последния, че вземането по
заповедта не се дължи, с оглед на което на заявителя /ищцата/ са дадени указания за
възможността за предявяване на установителен иск за вземането, връчени на 31.10.2019 г.
4
На 27.11.2019 г. е подадена искова молба в съда, въз основа на която е образувано
първоинстанционното производство.
За изясняване на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Николина Военкина-Бояждиева /главен експерт в Отдел „Общинска
собственост“ при ответника, участвала при извършваните на място проверки, завършили със
съставяне на констативни протоколи/, Петър Тодоров /син на ищцата/ и Йордан Йорданов
/живущ в етажната собственост/. Разпитана пред съда свидетелката Военкина-Бояждиева
сочи, че във връзка с получени жалби двукратно е посещавала жилището на ищцата, заедно
със свои колеги. При първото посещение констатирали остатъчни петънца в хола и в
спалнята – в горната част по ъглите, тъмно петънце в горния десен ъгъл на банята, както и
раздуване ниско в долната част на намиращ се в коридора гардероб.
Свидетелят Т.. сочи за възникнало наводнение в апартамента на майка си /ищцата/ в
началото на месец септември 2018 г., когато бил потърсен по телефона около 00:50-01:00 ч.
от свой приятел, който му съобщил за вероятно наводнение в процесния апартамент.
Разказва, че когато пристигнал на адреса заварил много от живущите пред входа, които го
чакали да отключи апартамента. Сочи, че при отваряне на входната врата на жилището
заварил течаща от осветителното тяло в коридора вода, при което веднага спрял
електричеството от ел.таблото. Заявява, че заедно с един от съседите си светели чрез
мобилните телефони и оглеждали за източника на водата, но констатирали, че течът не е от
жилището. Сочи също, че на паркета в началото на хола имало малко вода, като влага имало
и по таваните на хола и на спалнята. Посочва, че при последващ оглед на светло на сутринта
видял следи от течове в хола, спалнята и коридора.
В разпита си пред съда свидетелят Й. разказва, че една вечер в началото на месец
септември 2018 г. се събудил около полунощ и пуснал крана на чешмата в кухнята си, за да
си налее вода, но такава не потекла. Слязъл в мазата под апартамента си, за да си налее вода
от там, където видял теч по земята, като целите стени били „полети“ с вода, а вода капела от
тавана, след което извикал комшия от първия етаж и заедно започнали да търсят
първоизточника на теча. След отваряне на входната врата на апартамента на ищцата
свидетелят видял, че стените в коридора са „олети“. Поради това, че по стените на входа
имало течове на долните етажи, стигнали до третия етаж до апартамента на ответника,
където след продължително звънене и чукане по вратата, отворила жена. Сочи, че влезли
коридора, чиито под бил във вода с ниво, покриващо ходилата на свидетеля. Заявява, че се
насочили към банята на общинското жилище и видели, че водата идва от спукана мека
връзка, съединяваща бойлера със студената вода, поради което спрели спирателния кран на
водата в апартамента. Посочва, че комшия от входа сигнализирал сина на ищцата за
наводнението в етажната собственост.
Преценявайки достоверността на показанията на разпитаните по делото свидетели, а
тези на свидетелите В.-Б. и Т. и съобразно правилото на чл. 172 от ГПК предвид
евентуалната заинтересованост от изхода на спора, първата като служител на ответника, а
втория като син на ищцата, като логични, последователни и кореспондиращи както помежду
си, така и с данните в приобщените по делото писмени доказателства, в това число
съставените от служителите на самия ответник констативни протоколи от извършени огледи
на процесния апартамент, съдът приема показанията на свидетелите за достоверни и им дава
вяра, отчитайки опита на св. В.-Б. са омаловажи размера на щетите, по начина по който
описва същите пред съда. Ето защо наведените във въззивната жалба на Община Велико
Търново оплаквания досежно показанията на свидетелите на ищцовата страна, които са
кореспондиращи и с данните от заключението на допусната по делото експертиза, се явява
неоснователно.
5
Така, видно от заключението на изготвената в първоинстанционното производство
съдебно-техническа и оценъчна експертиза, след извършен оглед на 09.06.2020 г. и
замервания в апартаментите на ищцата и на ответника, са констатирани следните
увреждания в жилището на ищцата: бледи следи (петна) от влага върху площ от 1,04 кв.м. в
горния ъгъл до тавана и на тавана в същия ъгъл на коридора; раздуване от влага на долния
край до пода на ламинираните плоскости на гардероба в коридора и отлепване на кантовете
по долната част на два от ръбовете на гардероба; следи (петна) от влага на тавана на банята
около отдушника върху площ от 0,40 кв.м.; бледи следи (петна) от влага по всички стени, в
горните ъгли до тавана и на тавана на същите ъгли, както и по средата на тавана в спалнята
на обща площ 4,90 кв.м.; бледи следи (петна) от влага по част от стените, в горните ъгли до
тавана и на тавана на хола в общ размер на 6,13 кв.м., както и подкожушена шпакловка в
горния ъгъл между северната стена и тавана; раздуване от влага в долния край към пода на
ламинираната плоскост на краката на намиращо се в хола бюро, както и отлепване на канта
по ръба в долния край; следи от теч (бледи петна) в горния ъгъл между стената и тавана до
вратата на терасата, подкожушена шпакловка и изронен латекс върху площ от 0,80 кв.м. В
табличен вид вещите лица по експертизата са посочили необходимите за отстраняване на
вредите ремонтни работи по вид, количество и стойност на цени на труд и материали, като
за база е използван „Справочник на цените в строителството“, съдържащ средни пазарни
цени за страната, като остойностяват същите в общ размер на 660 лв. , плюс 40 лв. за
доставка и монтаж на осветително тяло в коридора. По отношение на мебелите /гардероб и
бюро/ вещите лица дават заключение, че констатираните вреди по тях са неостраними и
макар и нарушаващи естетическата визия - търпим дефект, доколкото раздуването на
плоскостите не пречи на мебелите да изпълняват предназначението си, като определят
обезщетение за това в размер на 40 лв. След оглед на жилището на ответника експертите
сочат като най-вероятна причина за възникване на наводнение – авария на някоя от
гъвкавите (меки) връзки към бойлера, като изключват останалите възможни източници в
апартамента – кухненска смесителна батерия и централния водопроводен щранг /без следи
от извършвана ремонтна дейност/. Посочено е, че авария на меката връзка на бойлера би
предизвикала достатъчен воден поток, който да доведе до наводнение на апартамента, като
са констатирани и пукнати в подовата мазилка на стаите в жилището, от където водата може
да премине към жилището на ищцата и към по-долните етажи. При изслушването си в
съдебно заседание вещото лица Г. уточнява, че при остойностяване на строителните работи,
данък добавен стойност е начислен само върху цената на материалите. Уточнява още, че
цените в използваните за целите на експертизата справочници са пазарни такива, тъй като са
средни за страната, като включват стойността на труд и допълнителни разходи към него,
материали и механизация за видовете работи. Прави поправка на част от посочените в
заключението цени за някои от материалите с посочване на по-високи цени от дадените в
таблицата към заключението. Допълва, че при извършения оглед, в апартамента на ищцата
са установили наличието на ново осветително тяло /плафониера/ в коридора, както и че за да
се раздуе плоскостта, от която са направени бюрото и гардероба, е необходимо наличието на
влага. Уточнява, че в общинското жилище следи от течове не са били констатирани. От своя
страна вещото лице Стоянов пояснява, че пукнатите по пода в общинското жилище са били
в хола и в коридора. Пояснява, че за да се стигне до наводняване от смесителната батерия в
апартамента на ответника е необходимо средният превключвател да е пригоден да подава
вода и вероятността течът да е бил от там е много малка, за разлика от меките връзка в
банята, които при леко пренатягане се пукат и след време водят до течове.
Заключението на вещите лица съдът намира за обосновано, компетентно дадено,
почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експертите,
поради което оспорванията на страните по делото съдът намира за неоснователни.
Наведеното от страна на процесуалния представител на ответника по иска – жалбоподател и
ответник по жалба пред ВТОС, възражение срещу експертизата съдът намира за негово
6
субективно становище. Макар и посочена като вероятна, а не сигурна причина за източник
на теч, заключението на вещите лица кореспондира на събраните по делото гласни
доказателства /показанията на св. Й., непосредствен, пряк и незаинтересован свидетел, на
наличието на теч от меката връзка на бойлера в жилището на ответника и голямо
количество вода на пода в коридора, наличието на теч от тавана по стените в жилището на
ищцата, както и влага по стените на входа на етажите, под етажа на който се намира
жилище на ответника/.
Неоснователно е и оспорването на процесуалния представител на ищцата по иска –
жалбоподател и ответник по жалба пред ВТОС, досежно цените, използвани от вещите лица
при остойностяване на ремонтните работи. Видно от направеното в съдебно заседание
уточнение от вещото лице Г., посочените цени са средни пазарни такива, а не примерни, в
какъвто смисъл е възражението на страната и доколкото се претендира стойността на бъдещ,
а не на вече извършен ремонт, за база следва да бъдат взети именно средните пазарни цени
в страната.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Допустимостта на предявения от ищцата установителен иск е предпоставена от
наличието на издадена заповед за изпълнение, подадено в двуседмичен срок от връчването
на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и спазване на едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на иск, които предпоставки в настоящия случай са
изпълнени. Без значение в случая е дали ремонтните работи се претендират като вече
извършени или като бъдещи такива доколкото отговорността при деликта обхваща всички
преки и непосредствени вреди, резултат от деянието. В този смисъл наведеното от ответника
по иска оспорване се явява неоснователно.
Разгледана по същество исковата претенция се явява доказана по основание.
Не е налице спор между страните по делото, че същите са собственици на
апартаменти в една и съща жилищна сграда, като апартаментът на ищцата се намира точно
под апартамента на ответника. Липсва спор и относно факта на настъпил теч в апартамента
на ищцата на 5-и срещу 6-и септември 2018 г., както и наличието на материални щети след
теча в това жилище. Тези факти и обстоятелства се установяват и от приобщените към
доказателствения материал писмени и гласни доказателства. Спорът между страните се
концентрира относно източника на този теч и размера на нанесените щети.
Видно от събраните по делото свидетелски показания на св. Й., напълно
кореспондиращи със заключението на назначената по делото експертиза, причина за
наличието на теч в апартамента на ищцата е настъпила в апартамента на ответника авария –
спукана мека връзка, свързваща бойлера в апартамента с водопроводното отклонение. При
това положение неоснователно се явява възражението на ответника по иска за вероятност
въпросният теч да се дължи на дефект във вертикалния водопроводен щранг, която хипотеза
освен, че се опровергава от свидетелските показания, е и категорично отхвърлена от
експертите предвид липсата на установени следи от авария и от ремонтна дейност по
щранга. Ответникът не отрича наличието на бойлер в общинското жилище към процесния
момент, нито собствеността върху същия. В този ред на мисли не може да бъде прието за
основателно и поддържаното и пред въззивната инстанция становище на страната за
недоказаност установените в апартамента на ищцата вреди да се дължат на дефект на вещ,
собственост на ответника.
По категоричен начин в производството по делото са установени по вид и размер
вредите, насените в апартамента на ищцата, чиито местоположение и естеството, ведно с
7
констатираните по пода на апартамента на ответника пукнати и липсата на следи от теч в
него, както и наличието на теч на процесната дата на етажите под етажа, на който се намира
апартаментът на ответника, установяват и причинната връзка между вредите в апартамента
на ищцата и настъпилата авария на вещта, собственост на ответника. В тази насока съдът
съобрази данните от заключението на съдебно-техническата и оценъчна експертиза,
съставените от служители на ответника констативни протоколи при извършени огледи в
имота на ищцата, както и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели, включително тези на ответника по иска. А предвид направеното от вещото лице
Г. уточнение в съдебно заседание относно цените на част от посочените в заключението
материали, следва да бъде прието, че необходимите за отстраняване на нанесените на
ищцата вреди ремонтни дейности възлизат на стойност 802,44 лв., колкото е приел и
първостепенният съд. Наведените във въззивната жалба на М.Т. /ищцата по иска/
оплаквания досежно начисляването на печалба и данък добавена стойност върху услугата
ремонт се явяват неоснователни. Предвид дадените от вещото лице разяснения в съдебно
заседание, е очевидно, че посочените от експертите цени включват остойностяване на труд и
всички други разходи на изпълнителя извън стойността на материалите. В случая се касае за
бъдещ, а не за вече извършен ремонт и доколкото същият може да бъде осъществен и от
данъчно незадължено юридическо лице, данък добавена стойност върху труда не следва да
бъде начисляван, тъй като би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищцата.
По отношение на претенцията на ищцата касателно нанесените щети по мебелите
следва да бъде отбелязано, че действително в случая се претендира заплащане на
обезщетение за ремонт на повредени мебели, а първоинстанционният съд е присъдил
стойността на вещи от същия вид и качество след като е приел, че не подлежат на
ремонтиране. Доколкото обаче предвид даденото от експертите заключение за липса на
възможност за отстраняване на констатираните по мебелите щети, които по никакъв начин
не пречат на използването на мебелите по предназначение, изложените от първостепенния
съд доводи и съображения защо следва да се присъди тяхната равностойност напълно се
споделят от въззивната инстанция и на основание чл. 272 от ГПК ВТОС препраща към
мотивите на атакуваното решение, без да намира за нужно да преповтаря същите. Предвид
това оплакването по отношение допустимостта на обжалвания съдебен акт в тази му част се
явява неоснователно. А предвид доказаността на претенцията по основание и факта, че
вещите лица не са посочили каква е равностойността на вредите, правилно и
законосъобразно първостепенният съд е приложил нормата на чл. 162 от ГПК, като е приел,
че общата стойността на увредените мебели надхвърля като сума претендираните от ищцата
350 лв. Направеното от страна на ответника по иска – жалбоподател и ответник по жалба
пред ВТОС, оплаква относно липсата на специални знания от страна на съда за
остойностяване на вещите, се явява несъстоятелно. Такива вещи има във всеки един дом и
на съда не са нужни специални знания и умения за да прецени, че претендираната от ищцата
сума е недостатъчна за закупуване на вещи от същия вид, който извод е основан и на
собствения житейския опит на съдебния състав.
По изложените съображения предявеният от ищцата иск се явява доказан до размера
на сумата от 1 192,44 лв., от които 842,44 лв. – обезщетение за строително-ремонтни
дейности и 350 лв. – обезщетение за повредени мебели, до какъвто краен извод е достигнал
и първостепенният съд.
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД въвежда правилото, че при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо претенцията на ищцата за
заплащане на законна лихва се явява основателна, но не в заявените с исковата молба
8
параметри, а съобразно издадената в нейна полза заповед за изпълнение. Недопустимо с
обжалваното решение съдът е уважил ищцовата претенция по отношение на дължимата
върху обезщетените законна лихва за времето от 06.09.2018 г. до 09.06.2019 г. включително.
Видно от издадената заповед за изпълнение законната лихва върху обезщетението е
определена считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението /така както е
претендирано в заявлението/. Предвид това, че установителното производство по чл. 422 от
ГПК се явява продължение на заповедно производство, то в рамките на предявения
установителен иск страната не може да претендира установяване на нещо повече от това, за
което е издадена заповедта за изпълнение и въз основа на оспорването на която е
инициирано исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК. Подобна претенция би била
допустима при съединяване на установителния иск с осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху дължимото
обезщетение за периода от датата на деликта до датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, какъвто обаче настоящият случай не е. С оглед на това първоинстанционното
решението в част му, с която е прието за установено, че ответникът дължи на ищцата
законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 06.09.2018 г. до 09.06.2019 г.
включително, каквото вземане не е налице в издадената заповед по чл. 410 от ГПК,
вземането по която е предмет на разглеждане в настоящото исково производство, се явява
недопустимо и като такова подлежи на обезсилване.
В обобщение на изложеното подадените срещу първоинстанцинното решение
въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното
първоинстанционно решение – обезсилено в горепосочената част и потвърдено в останалата.
С оглед изход на спора пред настоящата инстанция не са налице основания за
преизчисляване на дължимите за заповедното и за първоинстанционното исково
производство разноски, които са правилно сметнати от съда съразмерно на уважената, респ.
на отхвърлената част на исковата претенция. Направените от страните разноски за
въззивното производство за собствените им въззивни жалби следва да останат в тежест на
всяка от тях, така както са сторени. За защита срещу жалбата на другата страна страните не
сочат да са сторили разноски.
Мотивиран от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260039 от 16.07.2020 г., постановено по гр. дело №
3549/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта на законната лихва върху
дължимото обезщетение за имуществени вреди за периода от 06.09.2018 г. до 09.06.2019 г.
включително и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260039 от 16.07.2020 г., постановено по гр. дело №
3549/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10