РЕШЕНИЕ
гр. София, 27 Февруари 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 5853 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата В.И.М. твърди, че с влязло в
сила решение, постановено по гр.д. № 3634/2013 год. по описа на СРС 36 състав,
ответникът е осъден да й заплати сумата 20 000 лева, представляващи частична
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на И.И.М., настъпила при ПТП от 19/5/2012 год. Твърди, че
произшествието било причинено от О.Г.Г., чиято наказателна отговорност била
ангажирана с влязла в сила присъда по нохд № 598/2012 год. на Софийски Окръжен
съд. Самият пострадал не е допуснал съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението си. Ищцата твърди, че между нея и починалото лице били създадени
фактически отношения като между майка и отглеждано, но неосиновено дете, с
което тя обосновава активната си материално-правна легитимация да бъде
обезщетена за претърпените от нея вреди от смъртта му. Твърди, че формално
починалия М.бил осиновен от родителите на ищцата, но още от момента на
осиновяването му между нея и детето били създадена емоционална връзка като
между майка и син. По този начин ищцата била припознавана и в обществото като
майка на детето М.. Самото дете нямало ясен спомен за осиновителите си, тъй
като същите починали докато той бил в невръстна възраст. Ищцата твърди, че от
смъртта на И.М.тя претърпяла сериозни и огромни по размер неимуществени вреди,
изразяващи се в значителни по степен, постоянни и неизлечими с времето болки и
страдания. Връзката между нея и починалия била силна и загубата му по този
нелеп, непредвидим и жесток начин имала за последица загуба на смисъла в живота
и надежда за бъдещето. Ищцата останала сама, като й липсвали чувствата на
любов, загриженост, уважение, съпричастност и подкрепа. Тя понасяла значителни
морални болки и психически сътресения, довели до рязкото влошаване на
здравословното й състояние. Пет години след смъртта на детето ищцата
продължавала да се намира в тежко депресивно състояние, дължащо се на
ежедневната й мъка от необратимата загуба – състояние, което нямало да бъде
преодоляно. Това допълнително влошавало тежкото й здравословно състояние, за
което същата била освидетелствана с 80% трайно намалена работоспособност. За
тези свои вреди, ищцата претендира обезщетение от 100 000 лева, като част от
общо дължимото й обезщетение от 120 000 лева, заедно със законна лихва от датата
на увреждането 19/5/2015 год. Оспорва становището на ответника за погасяване по
давност на задължението за заплащане на лихва за забава, като счита, че давност
не е текла докато е бил висящ съдебния процес по частично предявения иск.
Счита, че ответникът, като застраховател по застраховка ГО на деликвента следва
да й заплати тази сума, като заявява, че отправила извънсъдебна претенция към
ответника, но до момента на предявяване на исковата молба споразумение с него
не било сключено.
Ответникът З.Б.В.И.Г. оспорва
предявения иск. Поддържа възражението си за недопустимост на производството,
поради липса на активна материално-правна легитимация на ищцата. Не били налице
основания за определяне и изплащане на обезщетение, тъй като документите,
установяващи настъпване на произшествието били съставени от лица, които не били
очевидци на инцидента. Оспорва наличието
на причинно следствена връзка между здравословното състояние на ищцата и
загубата на И.М... Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия, който пътувал без поставен предпазен колан.. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение е завишен. Прави възражение за настъпила погасителна
давност относно задължението за заплащане на лихва за забава. Моли искът да
бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства
се установи, че с решение от 16/7/2014 год., постановено по гр.д. № 3634/2013
год. СРС е осъдил Застрахователно
Акционерно дружество Б.В.И.Г.АД да заплати на В.И.М., на основание чл.226 ал.1
от КЗ сумата 20 000 лева по предявена частична претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на И.И.М. при
пътно-транспортно произшествие от 19/5/2012 год., заедно със законна лихва от
датата на произшествието. Без разглеждане е оставен евентуалният иск, предявен
срещу О.Г.Г. за обезщетяване на вредите от смъртта на И.М., настъпила от
причиненото от посочения ответник произшествие. За да постанови решението си
съдът е приел, че пътно-транспортното произшествие от 19/5/2012 год. е
причинено виновно от водача на лек автомобил Олег Георгиев, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество; приел е, че в резултат
от произшествието е настъпила смъртта на И.И.М., а това причинило на В.И.М.
неимуществени вреди под формата на интензивни негативни емоционални
изживявания, ежедневна мъка от необратимата загуба и от внезапната промяна на
живота на ищцата, депресивност, потиснатост, безпокойство, тревожност,
напрежение, чувство за липса на смисъл и перспектива; приел е, че с оглед
създадените фактически отношения между ищцата и починалия като между майка и
син, ищцата има право да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на пострадалия. В решението на СРС възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия е намерено за неоснователно.
Решението на СРС е потвърдено с
решение от 26/8/2016 год. на СГС, постановено по гр.д. № 17857/2016 год. и на
посочената дата е влязло в сила. СГС е възприел изцяло мотивите на СРС и е
достигнал до същите крайни изводи относно основателността на претенцията.
В.И.М. е отправила извънсъдебна
претенция към ответника за обезщетяване на вредите, настъпили от смъртта на И.М.,
по която ответникът е образувал преписка и е отказал изплащане на обезщетение.
Свидетелката В.Х.Т.– братовчедка на ищцата,
заявява, че В. отглеждала И.М.с любов, а той бил прекрасно момченце.
Непосредствено след инцидента, приятелка на ищцата й се обадила, тъй като
самата ищца не можела да говори. После В. взела телефона и казала „Детенцето ми
умря“. Това бил много тежък момент за цялото семейство, а В. не можела да
преживее загубата и до настоящия момент. Тя непрекъснато плачела и споделяла,
че искала да си разменят местата с починалия. След инцидента ищцата имала срив
на имунната система, развила заболявания.
Свидетелката Ц.П.Й.– съсед на
ищцата, заявява, че смъртта на И.била преживяна тежко от В. и дори още не била
преживяна. Тя плачела непрекъснато – започнала преди 5 години и 9 месеца и още
не била спряла, сринала се психически, започнали здравословни проблеми.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Активната и пасивната
материално-правна легитимация на страните в настоящото производство е въпрос,
който не подлежи на изследване от настоящия съд, предвид наличието на влязло в
сила съдебно решение, с което е прието, че по претенцията на В.М. за
обезщетяване на вредите от смъртта на И.М., отговорност следва да бъде понесена
от ответното застрахователно дружество. Влязлото в сила съдебно решение се
ползва от задължителната сила, предвидена в чл.297 от ГПК и следва да бъде
зачетено от настоящия съд, а въпросите, разрешени чрез влязлото в сила съдебно
решение не могат да бъдат пререшени – чл.299 от ГПК.
Съдът намира за безпредметно да
разсъждава върху въпроса дали мотивите на съдебното решение се ползват със сила
на пресъдено нещо, тъй като изводите на настоящия съд не се градят на мотивите
на решението по частично предявения иск. Съдията-докладчик по делото не споделя
изводите на пълномощника на ответника, касаещи диспозитива на влязлото в сила
съдебно решение. Диспозитивът на съдебното решение отразява волята на съда като
решаващ правния спор орган и съдържа всички елементи, по отношение на които се
формира силата на пресъдено нещо. Тези елементи обхващат субективната страна на
спора, т.е. страните, които са обвързани от решението, както и обективната
страна на спора – правното основание произхода на спорното право, размерът на
вземането, ако става въпрос за такъв вид субективно право, както и времевите
предели на правото. Всички посочени елементи се съдържат и в диспозитива на
съдебното решение по гр.д. № 3634/2013 год. на СРС. С това решение е формирана сила
на пресъдено нещо, че в полза на ищцата срещу ответника съществува вземане за
обезщетение по чл.226 от КЗ за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на И.И.М. при
пътно-транспортно произшествие от 19/5/2012 год и че такова вземане е в размер
най-малко на изцяло уважения частичен иск от 20 000лв.
По изложените по-горе аргументи съдът следва да зачете
задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение и по повдигнатото отново
в настоящото производство възражение за съпричиняване. Същото е било отречено
при първото разглеждане на спора. С оглед правопогасяващия му характер, съдът
приема, че то се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо и
не следва да бъде разглеждано отново, доколкото представлява част от „същото
основание“ по смисъла на чл.298 от ГПК.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, установени с влязлото в сила съдебно решение. В настоящото
производство също се доказва огромният тежък удар, който инцидентът е нанесъл
на психиката на ищцата, както и невъзможността й да се справи с мъката от
загубата на детето.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните
вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и доказания начин, по
който тя е приела смъртта на детето си. Показанията на изслушаните по делото
свидетели не оставят никакво съмнение, че повече от пет години след инцидента,
ищцата не може да превъзмогне смъртта на детето. Съдът съобразява също
необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде
преодоляна и добрите отношения между ищцата и детето, което тя е гледала като
свой син. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия ред
и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение. Като се
вземат предвид посочените обстоятелства, съдът приема, че обезщетение от 100
000 лева отговаря на принципа на справедливост и е от естество да компенсира
претърпените вреди. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
В полза на ищцата следва да се
присъди и законната лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 4000 лв. Разноски от бюджета на съда не са правени.
Ответникът следва да възстанови и
направените от ищцата разноски за адвокатска защита, на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, с
оглед материалния интерес и предвид нормата на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е незначително по-нисък от
реално заплатения от ищцата. Ето защо съдът не следва да прилага нормата на
чл.78 ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „******, да заплати на В.И.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 12 – адв.А. и адв.Г., на основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата 100 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на И.И.М., при пътно-транспортно
произшествие от 19/05/2012г., ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното изплащане на главницата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 4000 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „******, да заплати на в полза на
Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 4000
лева държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: