Определение по дело №878/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на И. К. М. от Г.Б.,У.”. М. №19 против решение №5338/04.12.2012г. на РС-Р. по Г.д.№77/2012г. ,с което е разпределено правото на ползване върху двуетажна жилищна сграда с идентификатор 03504.402.561.1, построена в поземлен имот с идентификатор 03504.402.561 по КК на Г.Б. от 2008г. между жалбоподателя от една страна и от друга-неговата майка Т. М. и сестра му Е. Н..

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение като се поддържа,че неправилно е уважен иска за разпределение на ползването върху втория жилищен етаж,който жалбоподателят счита за изключен от съсобствеността като придобит на основание давностно владение по време на брака му със Я. М. ,сключен през 1998г.Навежда се и оплакване за определяне на по-малка площ за ползване от въззивника ,несъответстваща на действителните му права .Прави се искане за отмяна на решението на РРС и извършване на разпределение на ползването съобразно действителните квоти на страните.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите.

След възобновяване на производството са събрани нови гласни доказателства пред въззивната инстанция.

Съобразно правомощията си ,очертани в чл.269 ГПК въззивният съд проверява служебно валидността на първоинстанционното решение ,по допустимостта се произнася само в обжалваната му част ,а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо ,но частично неправилно .

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и като съобрази доводите на страните,въззивният съд приема за установена следната фактическа страна на спора:

Не се спори ,че процесната жилищна сграда е построена по време на брака между въззиваемата Т. М. и съпруга й К.Н. М.,починал на 14.02.2000г. и е придобита от тях в режим на съпружеска имуществена общност на основание реализирано право на строеж, учредено върху общински имот ,представляващ частна общинска собственост с пл.№561 кв.55 с площ 880 кв.м по отменения КРП на Г.Б.,понастоящем заснет с идентификатор 03504.402.561 по КК на Г.Б. от 2008г.Законови наследници на К. М. са преживялата го съпруга и децата –страните по делото.Посочените обстоятелства се установяват с представените писмени доказателства-удостоверение за гражд.брак между Т. и К. М.,удостоверение за наследници на последния,протокол №7/07.07.1981г. на ИК на ОбНС-Б. ,Акт за общинска собственост ,стр.разрешение ,протокол за стр.линия и ниво от 1982г. ,удостоверение №АО-1765/18.11.2011г. изд. от Община Г.Б..От непротиворечивите показания на св.Семова и св.Цветков се установява,че възивникът е сключил брак със съпругата си през 1998г. и след сключването на брака семейството се установило да живее на втория етаж в процесната жилищна сграда.Това станало със съгласието на родителите на въззивника,които се установили да живеят на първия етаж.Проблемите започнали след като починал бащата К.М. / в началото на 2000г./ .След развода си ищцата Е. Н. се върнала в бащината си къща и се установила да живее с двете си деца на първия етаж, заедно с майка си.Между страните възникнали разправии ,както сочи св.Семова-за къщата ,тъй като сестрата на въззивника подкрепяна от майката искала да ползва една стая от втория етаж за синовете си,но не била допусната .Подавани са жалби до полицията от майката –ищцата Т. М..

Установява се с експертното заключение, че първият жилищен етаж от процесната жилищна сграда се състои от спалня,кухня с тераса ,коридор,тоалетен възел и обособени две помещения за мазе ,които са с общ вход откъм коридора,чрез който се осъществява достъп до жилищните стаи.На втория етаж са разположени спалня,дневна,кухня, коридор ,баня с тоалетна и складово помещение като към дневната и кухнята има обща тераса със самостоятелен излаз от всяка от стаите.Площта на първия етаж е 62,27 кв.м ,а на втория -67,54кв.м .

По договор за дарение,извършен с нотариален акт №78 т.ІІІ рег.№2587 д.№442/2011г. на нотариус К. М. с район на действие РС-Р. ищцата Т. М. е прехвърлила на дъщеря си –втората ищца 2/6 ид.ч. от процесната жилищна сграда,а с констативен нотариален акт №79 т.ІІІ д.№2588 д.№443/2011г. на същия нотариус ищцата Е. Н. е призната за собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от процесната сграда.

При така установените фактически данни въззивният съд приема следните правни изводи:

Предвид реализирането на учреденото им право на строеж по време на брака към момента на откриване на наследството на К. М. ,поч. на 14.02.2000г. процесната жилищна сграда процесната жилищна сграда е принадлежала на ищцата и съпруга й в режим на СИО.С прекратяването на брака им поради смъртта на К. М. ищцата Т. М. е придобила по наследство от съпруга си 1/6 ид.ч. и е имала ½ или 3/6 ид.ч. от прекратената СИО или общо е притежавала 4/6 ид.ч. Впоследствие с посоченото по-горе дарение е прехвърлила на дъщеря си половината от притежаваните ид.ч. -2/6 ид.ч. Така ищцата Е. Н. се легитимира като собственик по дарение и по наследство на 3/6 ид.ч. ,а ищцата Т. М. е собственик на 2/6 ид.ч. ,или общо двете притежават 5/6 ид.ч. ,а въззвникът има по наследство от баща си 1/6 ид.ч.Макар и допустимо в това производство /предвид ТР №13/2013г. на ОГСК по тълк.д.№13/2012г. /направеното възражение от въззивника в отговора на исковата молба за изключителна собственост върху втория жилищен етаж поради придобиването му по време на брак на основание давностно владение ,е неоснователно .Обстоятелството,че и на двата жилищни етажи са обособени кухни,тоалетни и складови помещения и отделно има спални помещения ,обосновава извод,че всеки от етажите отговаря на изискванията по чл.40 ЗУТ да се счита самостоятелно жилище и като такова е годен за придобиване по давност обект на правото на собственост.Без значение е ,че в кадастралната карта двата жилищни етажа не са заснети като самостоятелни обекти ,а като такъв е отразена цялата жилищна сграда.Това отразяване по КК не препятства възможността всеки от етажите да бъде придобиван по давност щом отговарят на характеристиката за самостоятелни жилища дадена в чл.40 ЗУТ.Установи се също ,че фактическа власт върху втория етаж след смъртта на бащата Костадин М. е упражнявана от въззивника И. М. и съпругата му.От обективна страна следователно са налице признаците на давностното владение доколкото се касае за обект,който може да бъде придобит по давност и е установена фактическа власт върху него от страна на въззивника за период по-дълъг от 10г. Не е доказан обаче субективния елемент на давностното владение. Действително,съгласно чл.69 ал.1 ЗС когато едно лице упражнява фактическа власт върху самостоятелен обект на правото на собственост ,счита се ,че го владее за себе си.Когато обаче основанието за установяване на владението е наследяване ,както в случая с въззивника , за да придобие имота по давност трябва да е извършил действия,отблъсващи останалите съсобственици .При това владението трябва да оксъществено спокойно и непрекъснато за срока на придобивната давност.В случая това не е така.Няма категорични данни промяната в намерението на въззивника да свои втория етаж само за себе си кога е манифестирана пред ищците и кога те са узнали за нея.Събраните доказателства не установяват конкретно момент ,когато на ищците е демонстрирана тази волева промяна ,отблъснато е владението им и е манифестирано недвусмислено,че въззивникът и съпругата му считат втория етаж изцяло за свой.Св.Семова сочи,че когато е ходила на гости е виждала сватята си /ищцата Т. М./ на втория етаж,което означава,че явна промяна в намерението на въззивника за своене на втория жилищен етаж не е демонстрирана по посочения по-горе начин.По изложените съображения възражението на въззивника за изключване на втория етаж от съсобствеността ,подлежаща на разпределение по реда на чл.32 ал.2 ЗС поради самостоятелното му придобиване на основание давностно владение ,е неоснователно. Разпределението на ползването правилно е постановено от РС за цялата жилищна сграда при квоти:общо 5/6 ид.ч. за ищцитепри направено от тях искане да им се определи общ дял за ползване ,и 1/6 ид.ч. за ответника.

При извършване на разпределението на ползването между съсобственици съдът ,който осъществява съдебната администрация на това гражданско правоотношение във връзка със съсобствеността е длъжен да съобрази по възможност фактическото положение и удобството на страните.При установеното фактическо ползване правилно РС е определил за ползване на въззивника част от втория етаж,а въззиваемите да ползват първия етаж и останалата част от втория.Неправилно обаче е определено общо ползване върху кухнята ,банята с тоалетна и складовото помещение на втория етаж.Предвид обстоятелството,че семейството на въззивника е едно домакинство,а въззиваемите са друго домакинство ,тъй като живеят заедно, справедливо е семейството на въззивника да разполага с кухнята на втория етаж самостоятелно,а помещение с такова предназначение има и на първия етаж,който ползват ищците.Същото се отнася за банята с тоалетна и складовото помещение на втория етаж.Предвид изложеното по-горе съображение постановеното от първоинстанционния съд разпределение следва да се измени като в дял на въззивника И. М. се разпредели за ползване спалня на втория етаж с площ 15,08кв.м ,тонирана в син цвят, кухня на втория етаж,с площ 16,38 кв.м ведно с половината тераса с обща площ 9 кв.м ,баня с тоалетна на втория етаж и складово помещение , тонирани в оранжево и защриховани с черни щрихи ,ведно със защрихованата в оранжево част от коридора ,осигуряваща достъпа до спалнята и дневната .В общ дял на ищците Т. М. и Е. Н. следва да се разпредели за ползване целия първи жилищен етаж с площ 62,27кв.м плюс дневна с площ 16.38 кв.м на втория етаж и половината тераса към нея ,тонирани в зелено по скицата на вещото лице ,отразяваща ІVти вариант по заключението му от 11.05.2012г. За общо ползване на страните остават стълбищната клетка и тонираната в оранжево част от коридора на втория етаж,чрез която се осигурява достъп до дневната и преминаване за достъп до останалите помещения на този етаж.Разпределената площ за ползване от въззивника превишава с около 10 кв.м правата му съобразно притежаваната квота-1/6 ид.ч от съсобствения имот, но това несъответствие не препятства избрания вариант на разпределение ,тъй като за ищците съществува възможност да бъдат обезщетени по друг ред. По отношение на постановеното с обжалваното решение разпределение на ползването на таванското подпокривно пространство в жалбата не са изложени никакви доводи за неправилност,поради което в тази му част решението на РРС следва да се потвърди.

Страните не са направили искания за присъждане на разноски,поради което въззивният съд не се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №5338/04.12.2012г. на Районен съд-Г.Р.по Г.д.№77/2012г. в частта ,с която е извършено разпределение на първи и втори жилищни етажи от жилищна сграда сидентификатор 03504.402.561.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. Б. от 2008 г., с административен адрес Г. Б., пощенски код 2780, улица „Б. М. № 19, със застроена площ от 84 квадратни метра, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, построена върху поземлен имот с идентификатор 03504.402.561, при граници (съседи) на имота: поземлен имот с идентификатор 03504.402.562, поземлен имот с идентификатор 03504.314.24, поземлен имот с идентификатор 03504.402.1485, поземлен имот с идентификатор 03504.402.560 и поземлен имот с идентификатор 03504.402.2094 , и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ за ползване в общ дял на Т. Н. М. с ЕГН * и Е. К. Н. с ЕГН * целия първи жилищен етаж от гореописаната жилищна сграда ,с полезна площ 62,27кв.м ,тониран в зелен цвят ,и състоящ се от кухня с тераса,спалня,тоалетна,коридор и две мазета, както и дневна с площ 16,38 кв.м на втория жилищен етаж,ведно с половината от терасата на този етаж,равняваща се на 4,5 кв.м площ с излаз откъм дневната ,оцветени в зелен цвят по скицата на вещото лице ,отразяваща ІV-ти вариант по заключението от 11.05.2012г.

РАЗПРЕДЕЛЯ за ползване в дял на И. К. М. с ЕГН * тонираната в син цвят спалня с площ 15,08 кв.м , разположена на втория етаж от описаната по-горе жилищна сграда , кухня с площ 16,38 кв.м ,ведно с половината от терасата на този етаж,равняваща се на 4,5 кв.м площ с излаз откъм кухнята ,баня с тоалетна на втория етаж и частта от коридора ,обслужващ помещенията на втория етаж,тонирани в оранжево и защриховани с черни щрихи по скицата на вещото лице ,отразяваща ІV-ти вариант по заключението от 11.05.2012г.

За общо ползване на страните Т. Н. М. с ЕГН * и Е. К. Н. с ЕГН * и И. К. М. с ЕГН * се разпределят тонираните в оранжево стълбищна клетка на жилищната сграда и незащрихованата част от коридора на втория жилищен етаж по скицата на вещото лице ,отразяваща ІV-ти вариант по заключението от 11.05.2012г.

Приподписаните от съда схеми на първия и втория жилищни етажи ,отразяващи ІV-ти вариант по заключението на вещото лице инж.Х. Г. от 11.05.2012г. са неразделна част от настоящето решение.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата му част ,в която са определени квотите на страните в съсобствения им имот ,описан по-горе ,а именно: общо 5/6 ид.части за ищците Т. Н. М. с ЕГН * и Е. К. Н. с ЕГН * ,и 1/6 ид.ч. за ответника И. К. М. с ЕГН * ,и е извършено разпределение на ползването между тях на тавана на описаната по-горе жилищна сграда,представляващ общо подпокривно пространство ,съобразно приподписаната от районния съдия схема по вариант ІІІ-ти по заключението на вещото лице инж.Х. Г. от 11.05.2012г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: