№ 743
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на
„Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 21.07.2021г. по изп.д. №20217900401442 на ЧСИ с рег. №790,
с което съдебният изпълнител е отказал да намали по възражение на жалбоподателя разноските на
взискателите З.Е. Х. и И.И.Д. - Х. за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Възраженията в жалбата са, че размерите от по 400 лв. на приетите разноски на
взискателите за адвокатско възнаграждение са прекомерни, тъй като изпълнителното дело не
разкрива фактическа и правна сложност, по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни
действия, които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят не дължи
възстановяване на разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
цитираната наредба и защото не са приложени изпълнителни способи за принудително изпълнение
на вземането по изпълнителния лист.
Жалбата е неоснователна.
Приетите с актове на съдебния изпълнител размери от по 400 лв. на разноските на
взискателите З.Е. Х. и И.И.Д. - Х. за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело са в
рамките на минималните размери, предвидени с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба №1 от
09.07.2004г., което изключва възможността за извод за прекомерност на адвокатските
възнаграждения по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че нормативното основание за
отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не представляват
разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (които регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на
1
адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които
длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.
Част от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) действително предвиждат, че
длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по
смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради
което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски
(изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ изрично регламентира
възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е
такъв).
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 21.07.2021г.
по изп.д. №20217900401442 на ЧСИ с рег. №790.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2