Р E Ш Е Н И Е
№ 577
гр.Плевен, 30.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 638 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 48 от
10.06.2020 г.,
постановено по анд № 127/2020 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно
постановление № 21 от 24.02.2020 г. на Началника на РУ на МВР – Червен бряг, с
което на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето на Т.Х.П. ***, с
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
за нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето за това, че на
21.02.2020 г. около 23,30 часа в гр.Червен бряг, на ул.Търговска, като родител
е допуснала непълнолетния си син С.П. Ц., с ЕГН **********, да пребивава на обществено място след 22 часа
без придружител.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Т.Х.П., която описва
подробно фактическата обстановка. Твърди, че не притежава мобилен телефон и на
процесната дата е отишла на уговореното място и час, за да прибере сина си, но
не го е намерила. По-късно е била уведомена и е отишла в РУ-Червен бряг. По
данни от сина й други деца са рушили обществена собственост, но когато
полицията е отишла на място, тези деца са избягали и са останали петте деца,
сред които и синът й, които са си стояли кротко. Твърди, че това е първо
нарушение и моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН и да се отмени
наказателното постановление на това основание, като счете случая за маловажен. Твърди, че е
самотен родител и отглежда сама детето си.
В съдебно заседание касаторът П. се явява лично и
поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени
решението и НП.
Ответникът Районно управление на МВР – Червен бряг, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 21.02.2020г. около 23.30 часа
непълнолетният С.П. Ц. / на 15 г./ се намирал на обществено
място в Червен бряг, на улица
„Търговска“ със свои приятели, без да
бъде придружаван от свой родител или да му е осигурен пълнолетен такъв.
По същото време и място
служители на РУ на МВР Червен бряг
извършвали проверка съгласно план за специализирана полицейска операция
рег.№374р-1944/12.02.2020г. като били
проверени редица питейни заведения, игрални зали.
Същевременно в дежурната
част бил получен сигнал за струпване на младежи пред магазин „Теленор“ , които
вдигали шум и клатели уличните лампи пред магазина. На място бил изпратен
патрул в състав Й. И. Д. и С.В. В., които на място установили група младежи. При пристигането на
служителите на МВР, младежите се опитали да избягат, но били последвани от Д. и В.. Сред тях бил и непълнолетният С. П. Ц.. Служителите на МВР отвели непълнолетните
в РУ Червен бряг, установили самоличността им и по телефона съобщили на
родителите им. Последна на място пристигнала майката на С.П. Ц.- Т.Х.П.. За установеното
нарушение на ЗЗДетето на
21.02.2020г. св. Й. Д. съставил в присъствието на Т.Х.П. акт за
установяване на административно нарушение №21/21.02.2020г. за нарушение на чл.
8 ал.4 от ЗЗД. Актът бил връчен лично срещу подпис на нарушителя. Въз основа на
съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №21/24.02.2020г. на
Началника на РУ Червен бряг, с което на П.
за това, че на 21.02.2020г. около 23.30 часа в гр.Червен бряг, на
ул.“Търговска“ като родител е допуснала
непълнолетния си син С. П. Ц. с ЕГН **********, да пребивава на
обществено място след 22 часа без придружител – нарушение на чл. 8 ал.4 от
Закона за закрила на детето, поради което на основание чл. 45 ал.3 от Закона за закрила на детето /
ЗЗДетето/ ѝ била наложена глоба в
размер на 300 лв. Наказателното
постановление било връчено на Т.Х.П. на
21.02.2020г. лично срещу подпис.
Съдът установил горната фактическа обстановка от приобщените по делото
писмени доказателства и от показанията
на свидетелите Й. И.Д. и С. В. В., които кредитирал като непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото, обективни
и безпристрастни. От последните съдът
установил времето, мястото и начина на
осъществяване на изпълнителното деяние.
Въз основа на установеното от фактическа
страна въззивният съд направил безспорен
и категоричен начин, че с деянието си Т.Х.П. е осъществила състава на
административно нарушение на чл. 8, ал.4 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 8, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗДЕТ,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дете, са длъжни да го придружават на обществени места (...) след 22, 00 ч., ако
детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст, а ако родителите,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го
придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител на обществени места след 22:00 ч., ако детето е навършило 14-, но
не е навършило 18-годишна възраст. Съдът приел, че в конкретния случай са касае именно за осъществено нарушение на чл.8, ал.4 ЗЗДетето
от страна на Т.Х.П.. Последната е
допуснала непълнолетния си син в 23,30 часа да престоява на обществено място
без придружител / родител или упълномощен от родителя трето лице/, с което е
нарушила регламента за законодателя за закрила на децата. От субективна страна
според въззивния съд деянието е осъществено умишлено, като П. е съзнавала обстоятелството, че
непълнолетният й син след 22.00 часа е извън дома си в тъмната част на
денонощието, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и ги е
допускала. Съдът приел още, че осъщественото деяние не се и отрича от П..
Съдът приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същите са издадени от компетентни
органи и сдържат разписаните в закона реквизити.
Съдът изложил съображения, че в конкретния случай не е налице маловажен случай на административно
нарушение, изхождайки от определението за такъв в чл. 93, т. 9 от НК, към който препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. Защото П. е допуснала дете на 15 години в 23,30
часа да пребивава на обществено място без придружител /родител или друго лице/,
с което е поставила в опасност както живота, така и здравето му. По отношение
на санкцията съдът приел, че такава е определена към предвидения от
законодателя минимум, като е съобразено обстоятелството, че се касае за първо
нарушение /справка с рег.№ 374000-2407/12.05.2020г. /. Самото нарушение обаче счел,
че е с висока обществена опасност, имайки
предвид и възрастта на лицето, което е било допуснато на обществено
място в тъмната част на денонощието, без
да бъде придружавано от пълнолетно лице. По отношение на изложеното
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, факта че жалбоподателката
е самотна майка, то това обстоятелство не намира подкрепа в доказателствата по
делото, поради което не представлява такова обуславящо приложението на чл.28 ЗАНН и отмяна на наказателното постановление на това основание.
На тези основания съдът потвърдил
оспореното НП, като осъдил П. да заплати и направените по делото разноски за
явяването на свидетел в размер на 12,68 / дванадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/ лв.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на П. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този
смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2,
изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Основното възражение в касационната жалба е свързано с
приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9
от НК маловажен случай е този,
при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от
този вид. Извършеното нарушение не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите
от фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди. Вярно е,
че нарушението е първо за касатора, но това е съобразено от АНО чрез налагане
на минималния размер на предвиденото наказание „глоба“. Твърдението, че П. е
самотна майка, е останало недоказано в рамките на съдебното производство,
вкл.пред настоящата инстанция, поради което не може да се вземе предвид при
преценката относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е предвидил, че
след 22.00 часа непълнолетните лица, намиращи се на обществено място, следва да
бъдат придружавани от свой родител или друг пълнолетен дееспособен придружител,
осигурен от родителя, при невъзможност последният да придружи детето. Това е
именно с цел гарантиране на безопасността на детето. Тоест законодателят
презумира, че след като непълнолетният е без родител или пълнолетно дееспособно
лице, което да го придружава, след 22.00 часа на обществено място, е налице
опасност за неговите живот и здраве. Дори в конкретния случай, доказателствата
по делото сочат, че детето би могло да бъде поставено в такава опасност. Още в
жалбата против НП П. е съобщила, че не нейният син и децата, с които той е бил
на процесното място , а други деца са рушели обществена собственост, но когато
са дошли представителите на полицията, те са избягали. Т.е. детето на касатора
се е намирало извън дома си, с други деца, без възрастен придружител, на място,
където по същото време е имало други лица- нарушители на обществения ред.
Самата П. в касационната жалба съобщава, че няма мобилен телефон, поради което
тя не е могла обективно да има постоянно връзка с детето си, за да реагира, в
случай на опасност. В случая освен всичко изложено, с оглед на специфичните
отношения, които регулира нарушената разпоредба, а именно грижата за децата от
страна на техните родители, не може да се приеме, че изобщо би било възможно да
е на- лице маловажен случай при
нарушаване на горната разпоредба. Основна цел на ЗЗД е осигуряване от страна на
държавата на защита и гарантиране основните права на детето във всички сфери на
обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус,
физическото, здравословно и психическо им състояние, чрез осигуряване на всички
на подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на
възгледите и сигурност. Една от тези гаранции е вменяване в задължение на
родителите да придружават децата си , респективно да им осигурят възрастен
придружител в тъмната част на денонощието, когато са извън дома си, с цел
гарантиране физическата цялост и неприкосновеност на техните деца. При това
положение съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и правилно наказващият орган не е приложил тази разпоредба.
Ето защо решението
на РС като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48 от 10.06.2020 г., постановено по анд №
127/2020 г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/