РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Пловдив, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501011 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Р. И. против Решение № 864/27.02.2024г.,
пост. по гр.д.№ 2642/2023, ПРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
против „Айзаем.БГ“ ООД, обективно съединени искове за заплащане на сумата от
282,94лв., съставляваща недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда - 21.02.2023 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 622,30 лв. - недължимо платена по клауза за заплащане на такса
допълнителна услуга по договор за паричен заем № ***г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда - 21.02.2023 г. до
окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят В. И. поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че договорната лихва надхвърля трикратния размер на
законната лихва, поради което клаузата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, а като цяло договорът за кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. В ГПР
не са включени всички плащания по договора, включително и допълнителните услуги,
като реалният му размер надхвърля законовия максимум. Поддържа и че в ГПР не са
1
включени сумите по договора за проучване и кредитен рейтинг. Оспорва изводите на
съда, че по делото се доказва да е заплатил само сумата от 1245лв., като счита че
действителните плащания се доказват от справката-извлечение за извършени плащания
по договор за кредит, която неправилно не е била приета по делото. Счита и че
ответникът не е оспорил същата справка, а е оспорил единствено факта, че тя не е
подписана и подпечатана от дружеството кредитор. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново такова, с което уважи предявения иск. Претендира
разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна „Айзаем.БГ“ ООД е подала отговор на въззивната жалба, в
който оспорва същата. Поддържа, че изложеното в жалбата не отговаря на фактите по
делото. Твърди, че не е издавана справка за извършените плащания, а представеният
документ няма нищо общо с деловодната система на дружеството. Твърди и че
плащания, извън признатите от дружеството, не са извършвани и осчетоводявани.
Поддържа, че по делото не се доказва да е платено нещо над признатите плащания в
общ размер от 1245лв. Същото е установено от приетата ССЕ. Невярно е и
твърдението, че съдът не е допуснал свидетелски показания, като по делото е
разпитвана свидетелката В.. Поддържа, обаче, че показанията й са неверни, нелогични
и непоследователни. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е спорът
относно извършените плащания по договора за кредит. Оплакванията са свързани с
изводите на съда за недоказаност на твърдението за извършени плащания по
процесния договор над сумата от 1245лв., както и относно недействителността на
договора за кредит между страните на осн. чл.22 от ЗПК. По така очертания
спорен предмет съдът намира следното : В случаите на недействителност на договора
на кредит, съобразно чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на чистата
2
стойност на отпуснатия кредит, а всичко платено над нея се явява платено без
основание и подлежи на връщане. Когато кредитополучателят предяви иск за връщане
на платеното над тази чиста стойност, то правното основание на този иск е чл.55,
предл. първо от ЗЗД – за връщане на платеното без основание. При разпределяне на
доказателствената тежест на него е възложено доказване на размера на платеното, а
ответникът по този иск има тежестта да въведе и докаже евентуалното основание на
плащането. По делото ищецът В. И. не е представил вноски бележки или други
документи удостоверяващи плащане. Приетата ССЕ с в.л.Й. П. установява, че ищецът
е заплатил три погасителни вноски – за м.12.2017г., за м.01 и м.02.2018г. в общ размер
на 1245лв.. В самата експертиза е записано, че данните въз основа на които е работила
са предоставени от ответника „Айзаем.БГ“ ООД .
Ищецът е искал да представи неподписана справка, за която твърди, че е
издадена от ответното дружество и е извлечение от неговата счетоводна система.
Първоинстанционният съд е отказал приемането й, т.к. същата не носела данни за
автора си, както и от къде е компютърната разпечатка, липсвали подписи и печати.
Това процесуално действие на първоинстанционния съд не съставлява процесуално
нарушение, т.к. за да бъде прието едно писмено доказателство същото следва да има
автор или данни къде се намира първообраза му. В случая такава информация не е
била налице в представеното копие.
Събираните гласни доказателства относно това как са издавани справки от
офисите на дружеството кредитор са без правно значение, т.к. тези показания не могат
да заменят документи, удостоверяващи плащания на задължението.
Други доказателства за извършени плащания по делото не са ангажирани.
При така посочените доказателства съдът намира, че следва да се приеме за
доказано, че по процесния договор е заплатена сумата от 1245лв. При отпуснат заем от
2 000лв. платеното е под размера на дължимата главница. При това положение няма
как да се приеме за доказана тезата на ищеца, че е заплатил суми и за лихви, такси и
разноски по договора. От тук следва извода и че по делото остава недоказано
твърдението да са извършени плащания по посочените клаузи от договора за заем.
Така, при доказателствена тежест за ищеца, остава недоказано твърдението му за
заплащане на суми по клаузи от договора за възнаградителна лихва и такса
допълнителни услуги.
Нормата на чл.55 от ЗЗД изисква доказване на първо място да е извършено
плащане, а едва след това – липсата на основание за него. Доколкото по делото не се
доказва да е заплатена сума над размера на получения заем, то е без правно значение
установяване на основанието – действителен ли е договорът за заем или не, защото във
всички случаи се дължи връщане поне на получената в заем сума. В случая е върната
сума в по-нисък размер от заемната, поради което и няма да се изследва изобщо
3
въпросът за наличие или липса на сочените основания за плащане - по клаузи за
възнаградителна лихва и допълнителни такси, т.к. липсата на първия елемент от
хипотезиса на нормата на чл.55 от ЗЗД –извършено плащане по тези клаузи, води до
неоснователност на иска.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи заплащане на въззиваемата страна
на сторените във въззивното производство разноски в размер на 480лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 864/27.02.2024г., пост. по гр.д.№ 2642/2023, ПРС.
ОСЪЖДА В. Р. И., ЕГН **********, да заплати на „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 480лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4