Разпореждане по дело №1335/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1041
Дата: 23 декември 2024 г. (в сила от 23 декември 2024 г.)
Съдия: Крум Динев
Дело: 20241200501335
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1041
гр. Б., 23.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в закрито заседание на двадесет и трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200501335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх.№23281/16.07.2024 г., подадена от К. ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление в гр. П., ул.Х. №*, представлявано от М.Ж., против
Решение №491/19.06.2024г., постановено по гр.д. №1817/2023 г. по описа на
РС – гр. Б.. Представена е и частна жалба с вх.№23687/21.10.2024 г. от В.И.Л.
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул.Т.А.№, против
Определение №1797/11.09.24г., постановено по гр.д. №1817/2023 г. по описа
на РС- гр. Б.. С атакуваното решение е отхвърлен иск с правно основание по
чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ на въззивника К. ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Х.№,
представлявано от управителя М.А.Ж., против К.С.* ЕООД, предявен срещу
ответника К.С.* ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ул. И.М.№, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Р.Д.С., с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сума в размер на 17 602,50 лв., представляваща възнаграждение по
три договора за превоз на стоки, за които са издадени данъчни фактури, както
следва: фактура № ********** от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв. с
включено ДДС, за транспорт по заявка № 17396-Т/04.03.2022 г.; фактура №
********** от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв. с включено ДДС, за
транспорт по заявка № 17426-Т/03.03.2022 г. и фактура № ********** от
22.03.2022 г. за сумата от 5 867,50 лв. с включено ДДС, за транспорт по заявка
№ 17394-Т/03.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
1
датата на подаване исковата молба в съда – 18.07.2022г., до окончателното
погасяване. Във въззивната жалба се твърди, че от представените по делото
доказателства се доказала по категоричен начин изложената в
обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка, но
първоинстанционният съд подходил повърхностно при разглеждане на
правния спор. Изрично се оспорва приетото от фактическа страна, че всички
камиони следвало да бъдат натоварени на 09.03.2022 г., който факт обаче бил
опроверган от представената с исковата молба вайбър комуникация, от която
било видно, че между страните съществувало пълно съгласие относно датите
на товарене на стоката - 9 или 10 март 2022 г., както и от показанията на св.
Християна Цекова. Възразява се в тази връзка, че представените заявки за
транспорт, на база на които първоинстанционният съд приел спорното
обстоятелство, били неподписани. Представят се правни съображения относно
естеството на процесната сделка, като се подчертава, че съдът неправилно
заключил, че се касае за фикс сделка. Съдебният състав към Районен съд - Б.
не се произнесъл по въпроса за това дали наложената в Унгария забрана за
преминаване на определени транспортни средства била предварително
известна, като въззивникът акцентира, че тази забрана била въведена
изненадващо на 11.03.2022 г. и в тази насока били представените имейли, от
които било видно, че българските власти и асоциации били уведомени за
ограничението именно на коментираната дата. Затова и това обстоятелство
попадало под нормата на чл. 17 т. 2 от Конвенцията за международен
автомобилен превоз. Възразява се, че направените в т. 2 от експертното
заключение изчисления не държали сметка за обстоятелствата, че
натоварването на стоката имало възможност да се случи и на 10 март, както и
че при превоза за шофьорите било необходимо да спазват периоди на почивка.
Ето защо поради липса на компетентност и допуснати неточности от вещото
лице, провело СТЕ, се иска назначаване на повторна такава експертиза, която
да отговори на поставения с жалбата въпрос.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
от страна на К.С. ЕООД, с ЕИК: ***, представлявано от управителя Р.Д.С., със
седалище и адрес на управление в град Б., улица „И. М.“, №, етаж , ап. , чрез
пълномощника адв. М. А., със съдебен адрес за призоваване и получаване на
книжа: гр. Б., ул. Т.А.№*, в който се предлагат фактически и правни
аргументи срещу възраженията на въззивното дружество, като неоснователно
2
се оценява релевираното от въззивника доказателствено искане, тъй като с
изготвената в първоинстанционното производство експертиза били дадени
надлежни отговори на поставените въпроси. Срещу въззивната жалба,
инициирала настоящото производство, е подаден и писмен отговор от В.И.Л.
ООД, с който също се оспорват наведените оплаквания и искания от
жалбоподателя. Всички страни претендират присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
В представената частна жалба на ответника В.И.Л. ООД по предявения
обратен иск, се възразява, че районният съд пропуснал да се произнесе по този
иск. Възразява се, че в полза на тази страна се дължат разноски, тъй като освен
трето лице - помагач, тя се явявала и ответник по обратен иск, като се цитира
съответна съдебна практика. С тези аргументи се иска постановяване на
надлежен акт, с който да бъде отменено Определение № 1797 от 11.09.2024 г.
по настоящото производство и връщане на делото за допълване на Решение
№491/19.06.2024г., постановено по гр. д. №1817/2023 г. по описа на РС – гр.
Б., както и присъждане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни
разноски в полза на В.И.Л. ООД. По отношение на тази жалба по реда на чл.
276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на К. ООД, ЕИК ***,
представлявано от адв. Н. Ш., в който се посочва, че правилно съдът не е
присъдил разноски на В.и.Л. ООД, ЕИК *** по предявения иск, тъй като по
него молителят има качеството на трето лице помагач. Що се касаело до
предявения обратен иск, то се твърди, че действително следвало да има
изричен диспозитив за неразглеждане на обратния иск, поради което К.С.*
ЕООД, ЕИК *** трябвало да бъде осъдено да заплати сторените от ответника
по обратния иск разноски.
Окръжен съд - Б., след като съобрази обстоятелствената част на въззивната
жалба, на писмените отговори към нея, както и на приобщената
доказателствена маса и извършените от първата съдебна инстанция
процесуални действия, установява следното:
Въззивната и частната жалба са представени в деловодството на съда в
законоустановения за това срок, от легитимирани страни с правен интерес да
обжалват неблагоприятния за тях, с оглед заявените им претенции в процеса,
акт, като съдържат законоустановените задължителни реквизити, поради
което са налице всички предпоставки за разглеждане на делото в открито
3
съдебно заседание с участие на страните в производството. По релевираното
доказателствено искане с въззивната жалба, съдебният състав ще се произнесе
в насроченото открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в. гр. д. № 1335 от 2024 г. по описа на ОС - Б. за 04.02.2025 г. от
09:30 ч., за която дата и час да се уведомят страните, чрез техните
процесуални представители на посочените съдебни адреси.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
4