№ 5194
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206310 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. А. М., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 22-4332-024470/30.11.2022 г., издадено от
началник-сектор в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 185 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание "лишаване от
правоуправление" за срок от 1 /един/ месец и "глоба" в размер на 100, 00 /сто/
лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ ЗДвП.
Със срочно подадена жалба въззивникът прави искане за отмяна на
наказателното постановление поради неправилно приложение на
материалния закон. Излага доводи, че възприетата в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка е неправилно установена, тъй като не е
забелязал да е настъпило ПТП и не е бил уведомен за такова.
В съдебно заседание жалбоподателят М. М. излага доводи, че не е
напуснал местопроизшествието след настъпило ПТП. Позовава се на
субективна несъставомерност и сочи, че не е разбрал за настъпилото ПТП.
Навежда, че не е бил уведомен за настъпилото ПТП, макар живущите в
сградата, пред която е настъпило, да го познават. Жалбоподателят излага
доводи, че лишаването от правоуправление за един месец би му създало
1
сериозни затруднения, тъй като работи като шофьор и тази дейност е
източник на единствените му доходи.
Наказващият орган – началник-сектор в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. А. М. е правоспособен водач на МПС с
придобити категории "В", "С", "D", "DE", "AM", "TKT", "BE", "CE", "М", като
му било издадено СУМПС № ххххххххх/10.07.2019 г., валидно до 10.07.2024
г.
Към 21.09.2022 г. въззивикът М. М. работел като шофьор на училищен
автобус и ежедневно превозвал ученици до и от училище, като вземал и карал
ученици и от адрес гр. София, ул. "хххххххххх" № 54, кв. Малинова долина.
На 21.09.2022 г. около 17:00 часа свидетелят Х. В. паркирал
управлявания от него служебен автомобил марка "Фолксваген", модел
"Артеон" с рег. № ххххххххххх пред дома си в гр. София, кв. "Малинова
долина", ул. "хххххххххх" № 54. Около 17.30 часа на същата дата
жалбоподателят М. управлявал автобус марка "Форд", модел "Транзит" с рег.
№ ххххххххххххх, жълт на цвят, брандиран с надпис "Калея", с който
превозвал ученици. Жалбоподателят спрял за престой автобуса на адрес гр.
София, ул. "ххххххххххх" № 54, за да слезе ученик. След като детето слязло
от автобуса, жалбоподателят М. предприел маневра движение на заден ход,
при което настъпил удар между заден десен фар на управлявания от
въззивника автобус и задния ляв калник на паркирания автомобил марка
"Фолксваген", модел "Артеон" с рег. № ххххххххххх. При удара паркираният
автомобил се разтресъл, но въззивникът не останал на мястото, не слязъл, за
да установи щетите и не уведомил органите на МВР, а продължил по
маршрут. В резултат на удара били причинени щети в областта на заден ляв
калник на лекия автомобил марка "Фолксваген", модел "Артеон" с рег. №
ххххххххххх. Около 10.00 часа на 22.09.2022 г. свидетелят В. забелязал
щетите по автомобила си и сигнализирал органите на ОПП - СДВР.
Свидетелят В. прегледал и записите от видеонаблюдението в жилищния
комплекс и възприел настъпването на ПТП, както и регистрационния номер
2
на другия автомобил - участник в ПТП. На мястото били изпратени
полицейски инспектор Николай Цветанов и младши автоконтрольор при
ОПП, СДВР, Г. Т.. Свидетелят Т. съставил протокол за ПТП № 1831864 /рег.
№ 11643/ от 22.09.2022 г. След установяване на водача на автобус с рег. №
ххххххххххххх жалбоподателят М. бил поканен да се яви в служебно
помещение на СДВР, където се явил на 25.10.2022 г. и попълнил декларация
от същата дата, в която посочил, че именно той е управлявал автобуса на
21.09.2022 г., но не е разбрал за настъпилото ПТП и не е бил уведомяван за
такова. Младши автоконтрольор ххххххххх съставил АУАН бл. №
189807/25.10.2022 г., с който повдигнал против въззивника
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП -
затова, че поради недостатъчен контрол върху МПС допуска ПТП, както и за
нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП - затова, че след ПТП не остава на
местопроизшествието и не уведомява органите на МВР.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и на
жалбоподателя, бил му предявен и му бил връчен препис. При съставяне на
акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не направил възражения.
На 30.11.2022 г. Даниела Дескова - началник - сектор в СДВР, ОПП,
издала обжалваното НП № 22-4332-024470/30.11.2022 г., с което на
основание чл. 185 ЗДвП наложила на въззивника административно наказание
"глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП - административно наказание "лишаване
от правоуправление" за срок от 1 /един/ месец и "глоба" в размер на 100, 00
/сто/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Х. В. и Г. Т., както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка -
картон на водача, протокол за ПТП № 1831864 /рег. № 11643/ от 22.09.2022 г.,
АУАН бл. № 189807/25.10.2022 г., НП № 22-4332-024470/30.11.2022 г.,
сведение от свидетеля В. от 22.09.2022 г., декларация от жалбоподателя М. от
25.10.2022 г., докладна записка от 22.09.2022 г., заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. - и двете на
Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019
г., веществените доказателства - видеозапис и статични изображения от
записи от видеонаблюдение, обективирани на оптичен носител диск на л. 9 от
материалите по делото.
Съдът цени с доверие показанията на свидетелите Г. Т. и Х. В., които
са последователни, непротиворечиви, детайлни и кореспондират на
3
писмените доказателства - протокол за ПТП от 22.09.2022 г., и в пълна степен
съответстват и на веществените доказателства - видеозапис и статични
изображения от записи от охранителни камери, разположени на адрес гр.
София, ул. "182" - ра № 54. Именно от веществените доказателства се
установява механизма на настъпване на ПТП, както и участниците в него.
Веществените доказателства напълно кореспондират с писмените
доказателства - протокол за ПТП, от който се установява, че щетите за лек
автомобил с рег. № ххххххххххх са настъпили в областта на заден ляв калник.
Съдът възприе с доверие и писмените доказателства, като намери, че
същите кореспондират с гласните доказателствени средства и на
веществените доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи и
при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен от свидетеля ххххххххх, заемащ длъжност младши
автоконтрольор в ОПП - СДВР, оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП, видно от приетата ккато писмено
доказателство Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи /т. 1.3.2. от заповедта/.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи началникът на
сектор "Административно обслужване" в СДВР, ОПП, е оправомощен да
издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.6 от заповедта/.
От представените заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г. се установява, че издалата наказателното постановление
Даниела Дескова заема длъжност началник на 03 сектор "Административно -
наказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП
- СДВР, поради което и е оправомощена да издава наказателни постановления
за нарушения по ЗДвП.
Нарушението е извършено на 21.09.2022 г., нарушителят е установен
на 25.10.2022 г. /когато жалбоподателят е попълнил декларация, в която е
посочил, че именно той е управлявал автобуса на посочената дата/, АУАН е
съставен на 25.10.2022 г., а наказателното постановление е издадено на
4
30.11.2022 г.
Независимо, че в АУАН са посочени двама свидетели, същият е
съставен в присъствието само на един от тях - ххххххххххххх, който е
положил подписа си в графа "свидетели" под № 2, тъй като като свидетел в
АУАН е посочен и свидетелят Х. В., който не е положил подпис в АУАН, а
единствено в графа "свидетели" срещу № 1 е посочено "сведение". Така и
свидетелят Х. В., разпитан в съдебно заседание, не съобщава да е присъствал
при съставяне на АУАН. Независимо, че свидетелят по акта е само един и не е
присъствал при извършване или установяване на нарушението, съдът намира,
че нарушението на нормата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН не е съществено и не е
ограничило правото на защита на въззивника, тъй като бе отстранено в
съдебното производство, в което като свидетел е разпитано лицето,
установило нарушението - свидетеля Х. В..
АУАН и НП имат съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал.1
ЗАНН, като в тях при пълна идентичност се съдържа описание на всички
елементи от състава на нарушенията, на обстоятелствата, при които са
извършени, както и са посочени нарушените материалноправни разпоредби.
Наказателното постановление досежно нарушението по пункт първи
обаче следва да се отмени поради неправилно приложение на материалния
закон. С НП административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП - затова, че поради
недостатъчен контрол върху МПС допуска настъпване на ПТП с друг
автомобил. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 20 ал. 1 ЗДвП
въвежда императивно задължение на водачите да контролират непрекъснато
ППС, които управляват. В случая от веществените доказателства се
установява, че ПТП не е настъпило поради загуба на контрол върху
управляваното от въззивника ППС, а при извършване на маневра движение
на заден ход. Така установените факти сочат, че въззивникът М. е нарушил
разпоредбите на чл. 40 ал. 1 ЗДвП (според която норма преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението) или на чл. 40 ал. 2 ЗДвП (която
предвижда задължение за водача по време на движението си назад да
наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, а когато това е
5
невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности). С
АУАН, а впоследствие и с обжалваното наказателно постановление обаче
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
нарушение на чл. 20 ал.1 ЗДвП, а не на чл. 40 ал. 1 или ал. 2 ЗДвП. Давайки
правна квалификация на нарушението, която не съответства на установените
фактически положения, актосъставителят и наказващият орган са приложили
неправилно материалния закон, което съставлява основание за отмяна на
наказателното постановление досежно нарушението по пункт първи. В
настоящия случай съдът не разполага с възможността по чл. 63 ал. 7 т. 1
ЗАНН да измени правната квалификация на нарушението за първи път с
решението, тъй като това би било свързано освен с приложение на закон за
еднакво наказуемо нарушение, но и със съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Както в АУАН, така и в НП, като елемент
от състава на нарушението е посочено "недостатъчен контрол" върху ППС, но
не и нарушения при предприетата от жалбоподателя маневра движение на
заден ход. Съдът не разполага възможност с решението в производството по
Глава III, раздел V от ЗАНН, за първи път да ангажира
административнонаказателната отговорност на въззивника въз основа на
фактически положения, които не са му били предявени в предсъдебната фаза
на производството.
По отношение на нарушението по пункт втори от наказателното
постановление съдът намери следното:
От събраните в съдебното следствие гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите В. и Т., от писменото доказателство - протокол за
ПТП, както и от веществените доказателства - снимки и видеозаписи, се
установява по категоричен начин, че на посочените в АУАН и НП време и
място жалбоподателят М. М. при управление на автобус марка "Форд", модел
"Транзит" с рег. № ххххххххххххх е реализирал ПТП с паркирания лек
автомобил марка "Фолксваген" с рег. № ххххххххххх, при което са били
причинени щети в областта на заден ляв калник на паркирания автомобил. От
протокола за ПТП се установяват уврежданията по лекия автомобил, а от
веществените доказателства - физическото съприкосновение между
управлявания от жалбоподателя автобус и паркирания автомобил.
От показанията на свидетеля В., както и от вещественото доказателство
6
- запис от охранителните камери, се установява, че след настъпване на ПТП
жалбоподателят М. не е останал на мястото, не е установил щетите от ПТП, а
е продължил по маршрута си.
Основните възражения на въззивника са свързани със субективна
несъставомерност на деянието - М. излага доводи, че не е разбрал за
настъпилото ПТП. Съдът прие тези доводи за въззивника за неоснователни.
От вещественото доказателство - запис от охранителна камера се установява,
че в резултат на настъпилия удар между двата автомобила паркираният
автомобил марка "Фолксваген" с рег. № ххххххххххх се разклаща и разтриса,
което изключва възможността настъпилият удар да не е бил усетен и
възприет от въззивника. Независимо от това обаче той не е изпълнил
задълженията си като участник в ПТП - не е спрял, за да установи щетите от
ПТП, а вместо това е продължил по обичайния си маршрут за превоз на
ученици.
Съдът намира, че в АУАН и НП е допуснато нарушение на материалния
закон и нарушението е квалифицирано неправилно. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП, която предвижда, че
при настъпило ПТП, при което са причинени само материални щети, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. От показанията на свидетеля Х. В. се установява, че
между участниците в ПТП не е имало разногласия по повод механизма и
вината за ПТП, тъй като ПТП е настъпило с паркиран автомобил, неговият
водач - свидетелят В., не е бил на мястото и за настъпилото ПТП е разбрал в
сутрешните часове на следващия ден - 22.09.2022 г. В случая жалбоподателят
М. е нарушил разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП, която предвижда,
че когато при пътно - транспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, водачът на пътното превозно средство - участник в ПТП,
е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Ето защо съдът намира, че следва да упражни правомощието по чл. 63 ал. 2 т.
4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН и да преквалифицира нарушението по пункт втори от
наказателното постановление от такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП в
такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП. Такова изменение е допустимо, тъй
7
като се касае за еднакво наказуемо нарушение, при отсъствие на изменение на
фактическите обстоятелства на нарушението (така и решение № 4742 от
13.07.2023 г. по КНАХД № 4373/2023 г. на АССГ, XXVI касационен състав).
Нарушението е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй
като жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението си -
че при настъпило ПТП напуска мястото на ПТП, без да спре и да установи
щетите, като е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните му
последици.
За съставомерността на нарушението е ирелевантно обстоятелството,
твърдяно от въззивника, че макар всички в сградата, пред която е настъпило
ПТП, да го познават и той да преминава оттам по два пъти на ден, никой не го
е уведомил за настъпилото ПТП, както и че свидетелят В. след ПТП в
значителен период от време не е предприел действия по отстраняване на
щетата. Нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП се изразява в
неизпълнение на задължението на водача - участник в ПТП да съдейства за
установяване на причинените материални щети, а не в липсата на активност
на другия водач да предприема действия по издирването и установяването му
(каквото задължение той няма).
В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и
нарушението да се квалифицира като маловажно, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 189з ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ за нарушенията по
ЗДвП не се прилага чл. 28 ЗАНН.
Съгласно чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП водач, който наруши задълженията си
като участник в ПТП, се наказва с глоба в размер от 50, 00 лева до 200, 00
лева и с лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест
месеца. В случая наказващият орган е наложил на въззивника наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец, което съгласно
чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намалявано под законовия минимум.
Същевременно и доколкото в ЗАНН липсва уредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 55 ал. 3 НК, както наказващият орган, така и съдът, не
разполагат с възможност да не наложат кумулативно предвиденото наказание
"лишаване от право да управлява МПС". Въпреки че е индивидуализирал
наказанието глоба обаче в размер над минималния, наказващият орган не е
коментирал смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и никакви
8
други обстоятелства, взети предвид при определяне размера на наказанието, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН. Коментираният
пропуск на наказващия орган, който лишава жалбоподателя от възможността
да разбере по какъв начин е било индивидуализирано наложеното му
наказание, налага намаляване на наложеното административно наказание
"глоба" до предвидения минимум. На следващо място съдът намира и че
именно наказание "глоба", определено в минималния размер от 50, 00 лева, се
явява съответно на критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН в това число и на
напредналата възраст на жалбоподателя и на имотното му състояние (М.
съобщава, че няма друг източник на доходи освен извършваната трудова
дейност, както и че подпомага финансово свои деца и внуци). Наред с това
съдът намира и че налагането на глоба и в минималния размер от 50, 00 лева
ведно с кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от един месец е напълно достатъчно за постигане на
целите по чл. 12 ЗАНН.
В обобщение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено в частта досежно нарушението по пункт първи.
Досежно нарушението по пункт втори наказателното постановление следва да
бъде изменено като нарушението бъде преквалифицирано от такова по чл.
123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП в такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП и
наложеното наказание "глоба" бъде намалено от 100, 00 /сто/ лева на 50, 00
/петдесет/ лева.
И жалбоподателят, и наказващият орган не претендират разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 и т. 4 вр. ал. 3 т. 1 вр.
ал. 5 вр. ал. 7 т. 1 и т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-024470/30.11.2022
г., издадено от началник - сектор към ОПП, СДВР, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 185 ЗДвП на М. А. М., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-024470/30.11.2022 г.,
издадено от началник - сектор към ОПП, СДВР, В ЧАСТТА, с която на М. А.
М., ЕГН **********, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП е наложено
9
административно наказание "лишаване от правоуправление" за срок от 1
/един/ месец и глоба в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 123 ал.
1 т. 3 б. „в“ ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в такова по чл.
123 ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложено
административно наказание "глоба" на 50, 00 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съобщение за решението да се изпрати на наказващия орган –
Началник – сектор в СДВР, ОПП, както и на жалбоподателя на адрес гр.
София, ж.к. „Дружба – 1“, бл. 22, вх. З, ап. 135.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10