Решение по дело №549/2020 на Окръжен съд - Хасково

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 №                                     21.10.2020година                                         град Хасково

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд                                                          граждански състав

На дванадесети октомври                                       Две хиляди и двадесета година

В открито заседание,в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ :МИЛЕНА ДЕЧЕВА

 

Секретар:Веселена Караславова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА

Гр.д.№549 по описа на съда за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Гр.д. № 549/2020 г. по описа на ОС – Хасково е образувано по искова молба с вх.  № 5373/11.06.2020г. подадена от ищеца Е.М.М.,чрез пълномощникът му адв.К.Ж.Я.-*** против ответника „Еос Матрикс“ЕООД-гр.София.Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК за сумата в размер на общо 41 096,53лв.

ИЩЕЦЪТ-Е. М. М.,чрез пълномощникът си  адв.К.Ж.Я.-*** твърди, че  въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.11.2008г. по ч.гр.д.№2084/200г. РС-Хасково по молба на взискателя „Еос Матрикс“ЕООД срещу него  било образувано изпълнително дело за обща сума в размер на 41 096,53лв.,включваща главница,лихви и разноски.Твърди,че тъй като изпълнителното дело било образувано през 2019г.,а изпълнителният лист издаден през 2008г. то  посоченото в този изпълнителен лист вземане на кредитора било погасено по давност.Поддържа,че в посочения период от 11 години не му било известно да са предприемани каквито и да било изпълнителни действия нито от първоначалния кредитор „ОББ“АД ,нито от евентуален цесионер.Поддържа,че с изтичането на 5 годишен период от първоначалното издаване на изпълнителния лист-11.11.2013г. правото на вземане на кредитора за главница  било изцяло погасено на основание чл.1117 ал.2 от ЗЗД,вр. чл.110 от ЗЗД,а съгласно чл.119 от ЗЗД  с погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите от него акцесорни задължения за обезщетение за забава,лихви върху главницата и за изплащане на извършени разноски във връзка с предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането,поради което счита,че преди образуване на изпълнителното дело №20198750400864 вземането на ответника вече било погасено по давност.Твърди,че наличието на изпълнителен процес е основание за предявяването на иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК,поради което счита,че е налице правен интерес от предявяването на иск с посоченото правно основание.С настоящият иск се претендира от съда да установи недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност и че е погасена възможността за принудителното му изпълнение,а именно:погасяване на задължението за заплащане по посочения в исковата молба изпълнителен лист.

Претендира от съда да признае за установено по отношение на ответника „Еос Матрикс“ЕООД-гр.София,че ищецът Е.М.М. не дължи по издадения изпълнителен лист от 11.11.2008г. по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково следните суми,а именно : 16 200,52лв.-главница; 604,82лв.-договорна лихва за периода от  28.05.2008г. до 15.10.2008г.;5,25лв.-наказателна лихва за периода от 28.05.2008г. до 15.10.2008г.; 19 814,10лв. -законна лихва върху главницата за периода от 16.10.2008г. до 02.06.2020г.,както и законна лихва от 02.06.2020г. върху главницата до пълното погасяване на задължението; разноски по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково 336,21лв.-платена ДТ и 571, 45лв.-платено адвокатско възнаграждение, разноските по изпълнителното дело 102,70лв; 402лв,както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ,с включен ДДС в размер на 2 979,48лв. и 1597,73лв.-неолихвяема сума.Тъй като претендираните суми по изпълнителното дело възлизали на сумата от общо 41 096,53лв.,посочва този общ размер на предявения установителен иск по чл.439 от ГПК.

 ОТВЕТНИКЪТ -„ЕОС МАТРИКС“ЕООД-гр.София в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор,с който   оспорва исковата претенция по основание и размер.Намира,че вземанията по изпълнителния лист от 11.11.2008г. не са погасени по давност.Давността била прекъсната,тъй като през 2009г. било образувано изпълнително дело срещу ищеца от банката-кредитор,по което били извършени изпълнителни действия,прекъсващи срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,както и погасителната давност за вземането.След като взискателят и приобретател на вземането по силата на сключен договор за цесия установил основание за прекратяване на изпълнително дело №259/2009г.,същият е образувал ново изпълнително дело №864/2019г.Поддържа,че искът е неоснователен и на основание сключено между страните Споразумение от 18.10.2017г.,с което ищецът-длъжник признава дълга по основание и размер.Претендира от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.Претендира и присъждане на разноски по делото.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема да установено от фактическа страна следното:

          От представените  по делото  писмени доказателства се установява,че  между ищеца и „ОББ“АД-гр.София е съществувало облигационно отношение,породено от сключен между тях Договор за потребителски кредит от 03.09.2007г.Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и ищец в настоящето производство Е.М.М. банката е предприела действия по образуването на заповедно производство,като е подала заявление по реда на чл.417 от ГПК,по което е било образувано ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково.Заявлението на банката е било уважено,като е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,с който Е.М.М. е осъден да заплати на „ОББ“АД-гр.София сумата от 16 810,69лв.,от които: 16 200лв.-главница; 604,82лв.-договорна лихва за периода от 28.05.2008г. до 15.10.2008г.; 5, 25лв.-наказателна лихва за периода от 28.05.2008г. до 15.10.2008г. по извлечение от счетоводни книги и договор за потребителски кредит от 03.09.2007г.,ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2008г. и направените по делото разноски в размер на 336,21лв.- ДТ и 571,45лв.-адвокатско възнаграждение.По делото липсват доказателства издадената заповед за изпълнение по   чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково да е била обжалвана. Видно от  писмо вх.№260938/28.09.2020г.  на РС-Хасково е,че  описаното по-горе частно гражданско дело е унищожено.По делото не са представени доказателства относно факта дали длъжникът по заповедта за изпълнение е подал възражение по чл.414 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист „ОББ“АД-гр.София е предприела действия по събиране на вземането си,като е било образувано изпълнително дело №259/2009г. по описа на ЧСИ З.З.,каквито твърдения има в отговора на исковата молба и които не са оспорени от ищеца.Данни в същата посока се установяват и от представеното по делото споразумение между страните.

             Установява се по делото,че ответното дружество „Еос Матрикс „ЕООД-гр.София е придобило вземането по изпълнителен лист от  11.11.2008г. на основание Договор за цесия,сключен на 29.02.2016г. с „Еос  Файнънс“ООД,а правата на кредитор по този договор последното дружество е придобило на основание Договор за цесия,сключен на 31.10.2011г. с „ОББ“АД.За извършената цесия в полза на ответното дружество ищецът е бил уведомен лично на 01.11.2017г. от  „Еос Файнънс“ООД,като уведомлението е било изпратено на  27.10.2017г. Между страните по делото е подписано и споразумение изх.№17-С-01967/18.10.2017г. за обединяване и разсрочване на парично задължение с отстъпка от дължимата сума,в чл.7 на което е посочено,че длъжникът на основание чл.113 от ЗЗД упражнява правото си на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД настъпили до датата на подписване на споразумението.С молба вх.№672081/19.11.2019г. ответното дружество е сезирало  ЧСИ З.З. с искане да се образува изпълнително производство срещу ищеца по описания по-горе изпълнителен лист.По тази молба е образувано изпълнително дело №20199750400864 по описа на  ЧСИ З.З. ,рег.№875,с район на действие Окръжен съд-Хасково.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

             Предвидените в действащия ГПК правни способи за защита на длъжника срещу последиците на издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед за изпълнение,са предмет на ясна и детайлна регламентация.В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното производство-подаване на възражение  срещу заповедта за изпълнение по реда и в сроковете по чл.414 ал.2 от ГПК или пред въззивния съд,на основанията и в срока,визирани в разпоредбата на чл.423 от ГПК,когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането.След подаване на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си по чл.422 в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.При липса на възражение в срок или след влизане в сила на съдебното решение,с което установителния иск е уважен,заповедта влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 от ГПК,с което се преклудират  и фактите и обстоятелствата,относими към ликвидността  и изискуемостта на вземането,включително и тези,относими към действителността на породилото го основание,освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК.Новооткритите обстоятелства  и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК,а на новонастъпилите, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК.Новите факти,обуславящи допустимостта на иска с правно основание чл.439 от ГПК следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение/исковете по чл.424 и чл.439 от ГПК/ обосновават извода,че при настъпване,респективно стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане,то не може да се оспорва от длъжника по съображения,твърдения и факти,които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства,е недопустимостта на последващ процес,основан на факти,несъвместими с материалното право,чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,установено в заповедта,но не ги е упражнил надлежно и в срок,те се преклудират.В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила,съответно стабилизирането й.

     С оглед на изложеното по-горе,следва да се прецени дали изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти са настъпили след изтичане на срока за възражение/влизане в сила на заповедта за изпълнение-новонастъпили обстоятелства/,за да се обоснове евентуалната допустимост респективно недопустимост на иска по чл.439 ал.1 от ГПК.

      В конкретния случай ,при съобразяване на твърдените от ищеца факти и обстоятелства,съдът счита,че  предявения иск е допустим  и следва да се разгледа по същество тъй като същият се основава на факти,настъпили след влизане в сила на заповедта на изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2084/2008г. по описа на РС-Хасково и издадения по това дело изпълнителен лист.В настоящия случай липсват доказателства за предявяването на иск по чл.422 от ГПК,не са налице и доказателства за подаването на възражение от страна на ищеца за посоченото вземане ,поради което  следва да намери приложение разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК. Според установената практика на съдилищата  посочената разпоредба намира приложение и при наличието на заповедно производство,но тъй като това производство,по което е издадено изпълнителното основание не предполага съдебно дирене,допустимостта на иска по чл.439 ал.1 от ГПК се свързва с позоваването на факти,настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение .               

             В предявения иск по чл.439 от ГПК ищецът  се позовава на обстоятелства,които са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение,поради което следва да се разгледа по същество твърдението му за погасяване на вземанията по  Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 11.11.2008г.,издадена по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на същата дата  по давност .Тази давност  е петгодишна давност до предприемането на действия,които я спират или прекъсват по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. В случая ответното дружество е предприело действия по принудително изпълнение спрямо ищеца    през 2019г.,а  вземането по описания по-горе изпълнителен лист му е било прехвърлено  през 2016г. Макар и да са налице данни,че спрямо ищеца е било образувано изпълнително  производство от „ОББ“АД през 2009г. липсват доказателства,от които да се приеме, какви са били тези действия.От друга страна обаче на 18.10.2017г. между ищеца  и ответното дружество е било постигнато споразумение изх.№17-С-01967 за обединяване  разсрочване на парично задължение с отстъпка от дължимата сума  в предмета на което е и процесното вземане по изпълнителния лист от 11.11.2008г. В чл.7 от това споразумение длъжникът –ищец в настоящето производство на основание чл.113 от ЗЗД е упражнил правото си на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД,настъпили до датата на подписване на споразумението.В случая посоченият отказ  не е недействителен,тъй като отказат от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД е направен след като давността за вземането по процесния изпълнителен лист е изтекла.В този смисъл са и самите твърдения на ищеца по селото.В този ред на мисли съдът счита,че ищецът в настоящето производство до момента на подписване на споразумението 18.10.2017г.  след като не се е позовал на изтекла давност по отношение на процесното вземане не би могло да се приеме,че вземането по изпъвлнителния лист от 11.11.2008г. е погасено по давност.Макар и давността по отношение на това вземане да е била изтекла по смисъла на чл.110 от ЗЗД,при липса на позоваване от ищеца в предходен момент и отказ от последиците на чл.110 и чл.111 от ЗЗД,който не е недействителен съгласно разпоредбата на чл.113 от ЗЗД,съдът счита,че ищецът е направил признание  относно вземането по смисъла на чл.116 б.“а“ от ЗЗД,поради което от този момент е започнала да тече нова давност съгласно чл.117 от ЗЗД и тази давност винаги е 5 годишна.Тъй като изпълнителното производство по отношение на ищеца  въз основа на издадения изпълнителен лист от 11.11.2008г. е образувано от кредитора-ответник в настоящето производство на  19.11.2019г. ,то петгодишната давност,по отношение вземането на ищеца по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност,поради което и претенцията му за недължимост на сумите  по този изпълнителен лист се явява неоснователна и следва да се отхвърли .Следва да се отбележи също,че доводите на ищеца отнасящи се липсата на уведомяване за извършена цесия в полза на ответното дружество  са неоснователни,тъй като видно от доказателствата по делото безспорно е установено,че ответното дружество е кредитор на ищеца със съществуващо в негова полза вземане по издадения изпълнителен лист от 11.11.2008г.,което  вземане е придобито чрез цесия и за което обстоятелство ищецът се е съгласил с подписването на споразумението през 2017г.

          Изложените по-горе съображения водят до извода на съда,че предявения  иск ,с правно основание чл.439 от ГПК,с който се претендира да се   приеме за установено по отношение на ответното дружество „Еос матрикс“ ЕООД-гр.София, на основание чл.439 от ГПК, че ищецът Е.  М.М. не дължи сумите по издадения изпълнителен лист от 11.11.2008г. по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково,а именно: сумата  от  общо 16 810,69лв. ,от които 16 200,52лв.-главница; 604,82лв.-договорна лихва за периода от  28.05.2008г. до 15.10.2008г.;5,25лв.-наказателна лихва за периода от 28.05.2008г. до 15.10.2008г.; 19 814,10лв.-законна лихва върху главницата за периода от 16.10.2008г. до 02.06.2020г.,както и законна лихва от 02.06.2020г.   до пълното погасяване на задължението ,както и направените  разноски по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково 336,21лв.-платена ДТ и 571, 45лв.-платено адвокатско възнаграждение,като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли .

 По отношение на  останалите,описани в исковата молба суми и претендирани като недължими –погасени по давност,а именно: разноските по изпълнителното дело 102,70лв; 402лв,  такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ,с включен ДДС в размер на 2 979,48лв. и 1597,73лв.-неолихвяема сума,съдът счита,че предявеният иск с правно основание чл.439  ал.1 от ГПК е недопустим,поради което производството по делото в тази част ще следва да се прекрати.В хипотезата на чл.439 от ГПК ищецът може да оспори с иск изпълнението,който иск  може да се основава само на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание.Изпълнителното основание в случая е издадения изпълнителен лист от 11.11.2008г. по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково ,поради което ищеца може да оспорва само вземането по този изпълнителен лист,което се изпълнява в изпълнителното производство по  изп.дело №86482019г. по описа на ЧСИ З.З., рег.№ 875,с район на действие Окръжен съд-Хасково.Разноските по изпълнителното производство не са предмет на иска по чл.439 от ГПК,поради което и претенцията на ищеца за установяването на недължимост на тези разноски е процесуално недопустима и за същия не е налице правен интерес от предявяването им по посочения ред със специалния установителен иск,чиято допустимост се определя от наличието на висящо изпълнително производство.Ето защо и производството в тази част като процесуално недопустимо ще следва да се прекрати.

Предвид изхода на спора и неоснователността на исковата претенция ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 300лв.-юристконсултско възнаграждение,а на неговия пълномощник не следва да се присъжда възнаграждение  на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.                               

              Мотивиран от горното,съдът

 

 

                                        Р   Е   Ш   И  :

 

              ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от ищеца Е.М.М., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,“Адвокатска кантора З.З.“ против  ответника„Еос Матрикс“ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София ,район „Витоша“,ж.к.“Малинова долина“ ,ул.“Рачо Петков-Казанджията „ №6, сграда „Матрикс Тауър“ ет.6,с който на основание чл.439  от ГПК ,се претендира да се признае за установено по отношение на ответника „Еос Матрикс“ЕООД-гр.София,че ищецът Е.М.М. не дължи по издадения изпълнителен лист от 11.11.2008г. по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково следните суми,а именно : 16 200,52лв.-главница; 604,82лв.-договорна лихва за периода от  28.05.2008г. до 15.10.2008г.;5,25лв.-наказателна лихва за периода от 28.05.2008г. до 15.10.2008г.; 19 814,10лв. -законна лихва върху главницата за периода от 16.10.2008г. до 02.06.2020г.,както и законна лихва от 02.06.2020г. върху главницата до пълното погасяване на задължението; разноски по ч.гр.д.№2084/2008г. по описа на РС-Хасково 336,21лв.-платена ДТ и 571, 45лв.-платено адвокатско възнаграждение,като неоснователен и недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№549/2020г. по описа на ОС-Хасково,в частта,в която е предявен иск от  ищеца Е.М.М., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,“Адвокатска кантора З.З.“ против  ответника „Еос Матрикс“ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София ,район „Витоша“,ж.к.“Малинова долина“ ,ул.“Рачо Петков-Казанджията „ №6,сграда „Матрикс Тауър“ ет.6, с правно основание чл.439  от ГПК,с който се  претендира да се признае за установено по отношение на ответника „Еос Матрикс“ЕООД-гр.София,че ищецът Е.М.М. не дължи разноските по изпълнително  дело №864/2019г. по описа на ЧСИ З.З.,рег.№875,с район на действие Окръжен съд-Хасково,а именно: 102,70лв; 402лв, 2 979,48лв.- такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ,с включен ДДС и 1597,73лв.-неолихвяема сума,поради недопустимост на иска в тази част.

ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,“Адвокатска кантора З.З.“  да заплати „Еос Матрикс“ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София ,район „Витоша“,ж.к.“Малинова долина“ ,ул.“Рачо Петков-Казанджията „ №6,сграда „Матрикс Тауър“ ет.6 направените по делото разсноски в размер на 300лв.-юристконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                            СЪДИЯ: