Решение по дело №251/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 104
Дата: 15 ноември 2021 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20213000500251
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500251 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по жалба от Етажна собственост на сграда „Порт
Палас“, ж.к. „Порт Палас“, к.к. „Слънчев ден”, гр. Варна срещу решение №
1072/19.09.2019 год по гр.д. № 283/2017 на Окръжен съд Варна, с което е
отхвърлен иска с правно осн. чл. 109 от ЗС, предявен срещу „Порт Палас
Варна“ ЕООД, да бъде осъден ответника да преустанови по отношение на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна
собственост „Порт Палас“ с административен адрес гр. Варна, к.к. „Слънчев
ден“, и с идентификатор 10135.2570.12.6 със застроена площ от 3 048 кв.м., с
РЗП от 26 373 кв.м., построена в УПИ I-118,119 с площ от 8 483 кв.м. в кв. 1
по плана на гр. Варна, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2570.12,
действията, с които ограничава ползването и достъпа до следните общи части
в сградата, като предостави ключ за тях, а именно: 1. На етаж сутерен (кота
+0,19): да предостави достъпа до всички технически помещения, машинни
асансьори, измервателни и контролни уреди (табла); 2. На етаж партер (кота
+2,19): да предостави достъп през главния вход (юг) на сградата; да
предостави достъп до сервизните помещения – рецепция с бюро за обмяна на
валута, трезор, битова стая със санитарен възел, стая за обработка на
документи,шеф рецепция, стая за багаж, четирите санитарни помещения,
измервателни и контролни уреди (табла), да предостави достъп до четирите
санитарни възли; 3. На жилищните етажи (от кота +7,44 до +27,96): да
1
предостави достъп до сервизното/техническо помещение, намиращо се на
всеки от деветте жилищни етажи, следващи една и съща планова схема, т.е.
намиращи се едно под друго; 4. На покрива – да предостави достъп до
покрива на сградата през двете врати.
Решението е постановено при допуснато с определение №
3120/04.12.2017 год лично участие на „Банка Пиреос България“ АД (с
актуално състояние „Юробанк България” АД съгласно служебна справка с
Търговския регистър) като ищец в производството съобразно предвидената в
чл. 23 ал.5 от ЗУЕС възможност.
По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният иск бъде уважен. Претендира присъждане на разноските
по делото.
С решение № 63/25.05.2021 год по гр.д. № 3196/2020 год на ВКС на РБ,
Първо г.о., е отменено решение № 62/16.06.2020 год по в.гр.д. № 651/2019 год
на Апелативен съд Варна и делото е върнато на друг състав на Апелативен
съд Варна за ново разглеждане.
С решението си Върховният касационен съд е посочил, че за
правилното решаване на спора е необходимо да се прецени дали се касае за
обща част (по естеството си или по предназначение), създадена при
изграждането на сградата и дали не е извършено преустройство по-късно, в
резултат от което общата част да е променила своето предназначение и да се
е превърнала в помещение, присъединено към някой от самостоятелните
обекти в сградата при спазване на нормативните изисквания за това,
предвидени в чл. 185 ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Относим към спора е също и
въпросът дали изобщо съществуват като самостоятелни обекти на
собственост купените от ответното дружество обекти в сутерена и партера,
или на място това са общи части, предвид обстоятелството, че кадастралната
карта няма вещно действие и наличието на самостоятелен идентификатор не
ги превръща в самостоятелен обект на собственост. Не е отчетен и характера
на твърдените пречки и смущения на правото на собственост на етажните
собственици с оглед на това, че дори когато някои от общите части се
намират в обект – индивидуална собственост на някой от етажните
собственици, той е длъжен да осигурява достъп до тях, когато това е
необходимо за поддържането и ремонта им, както и за отчитане на
измервателните уреди на общите инсталации.
В изпълнение на горните указания е постъпила молба вх.№
1679/28.06.2021 год от Етажната собственост на сграда „Порт Палас“, ж.к.
„Порт Палас“, к.к. „Слънчев ден“, гр. Варна, представлявана от председателя
на УС В.З.Б. чрез процесуалния представител адв. Е.Л. Маркова. С
цитираната молба въззивникът – ищец в първоинстанционното производство,
е направил следните уточнения на исковата молба:
1. Касае се за общи части, създадени при изграждането на сградата,
2
както следва: На етаж сутерен –всички технически помещения, машинни
асансьори, измервателни и контролни уреди – обща част по предназначение;
На етаж партер – главен вход (юг) на сградата – обща част по естество; На
етаж партер – фоайето на партерния етаж през входната врата, сервизните
помещения – рецепция с бюро за обмяна на валута, трезор, битова стая със
санитарен възел, стая за обработка на документи, шеф рецепция, стая за
багаж, четирите санитарни помещения; измервателните и контролни уреди и
четирите санитарни възли – обща част по предназначение; На жилищните
етажи – сервизните /технически помещения на всеки от деветте етажа – обща
част по предназначение; Покривът на сградата – обща част по естество.
2. Не е разглеждано и приемано решение на ОС на ЕС за изменение
предназначението на общите части в сградата по чл. 185,ал.2 от ЗУТ.
3.Не е разглеждано и приемано решение на ОС на ЕС общите части на
сградата да обслужват само определени етажни собственици по чл 38 ал.2 от
ЗУТ.
3. Не съществуват самостоятелни обекти на собственост.
4.Характерът на твърдяните пречки и смущения се изразява в
заключване и непредоставяне на ключ до следните общи части: На етаж
сутерен – всички технически помещения, машинни асансьори, измервателни
и контролни уреди; На етаж партер – главния вход (юг) на сградата; На етаж
партер – фоайето на партерния етаж през входната врата, сервизните
помещения – рецепция с бюро за обмяна на валута, трезор, битова стая със
санитарен възел, стая за обработка на документи, шеф рецепция, стая за
багаж, четирите санитарни помещения; измервателните и контролни уреди и
четирите санитарни възли; На жилищните етажи – сервизните /технически
помещения на всеки от деветте етажа и На покрива.
Постъпила е и молба вх.№ 1910/08.07.2021 год от „Порт Палас Варна“
ЕООД чрез адв. Б.С. от ВАК, в която се уточнява следното:
1. На етаж сутерен се намира самостоятелен обект с идентификатор
10135.2570.12.6.138, в чиято южна част са изградени технически съоръжения,
които обслужват цялата сграда – помещение с вътрешен трафопост,
помещение за котел и бойлер за топла вода, машинно помещение за
асансьорите, както и контролни табла. Те са изначално обособени като
помещения с контролиран достъп с оглед предназначението им, а ключ от тях
имат единствено техническите лица, които ги обслужват. Северната част на
същия самостоятелен обект е превърната в избени помещения към обектите в
етажната собственост, всяко от които е обособено като самостоятелна клетка
с входна врата и съответстваща номерация. На същия сутеренен етаж се
намира и друг самостоятелен обект, закупен от „Порт Палас Варна“ ЕООД, а
именно с идентификатор 10135.2570.12.6.137, като в него също са изградени
избени помещения към самостоятелните обекти на етажните собственици.
2. На етаж партер се намира втори вход на сградата, южна част,
3
влизането в която се осъществява посредством въртяща се врата и достъпът
през нея не е възпрепятстван. Помещенията на партерния етаж, които са
предмет на иска - фоайето на партерния етаж през входната врата, сервизните
помещения – рецепция с бюро за обмяна на валута, трезор, битова стая със
санитарен възел, стая за обработка на документи, шеф рецепция, стая за
багаж, четирите санитарни помещения; измервателните и контролни уреди и
четирите санитарни възли, не са обща част по предназначението си, а са част
от самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.143 – Зала,
собственост на „Порт Палас Варна“ ЕООД. Тези помещения от лятото на 2018
год са под контрола на охранителна фирма, наета от Етажната собственост
„Порт Палас“, с изключение на стаята за ел. табла, която се обслужва от
доставчика на ел. енергия, който единствен има ключ от нея.
3. С ключове за сервизните помещения на деветте етажа разполага
почистващата фирма, която обслужва сградата.
Въззиваемият е изразил становище за неоснователност на въззивната
жалба и за потвърждаване на решението, като претендира присъждане на
разноски в настоящото производство.
В съответствие с указанията, дадени с решение № 63/25.05.2021 год по
гр.д. № 3196/2020 год на ВКС на РБ, Първо г.о., по делото е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява
следното:
Сградата с идентификатор 10135.2570.12.6, разположена в ж.к. „Порт
Палас”, к.к. „Слънчев ден”, гр. Варна, е построена въз основа на Разрешение
за строеж № 19/16.02.2005 год, издадено от Гл.архитект на Община Варна.
Съгласно одобрените проекти сградата първоначално е била предвидена като
Хотелски комплекс „Санкт Петербург”. В хода на изпълнение на
строителството е настъпило изменение на инвестиционния проект, за което на
04.04.2006 год е нанесена съответната забележка към разрешението за строеж
и съгласно Заповед № ДС-042/31.01.2006 год е допуснато изменение по чл.
154, ал.5 от ЗУТ, като е променено и наименованието на обекта, а именно:
„Жилищен комплекс „Порт Палас”. Под това наименование сградата е
въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-256/30.07.2007
год. По време на строителството част от обектите по първоначалните проекти
са отпаднали, други са запазени, променени са площите и разположението на
някои от тях.
В Кадастралната карта са нанесени 144 самостоятелни обекта, в това
число обектите с идентификатори 10135.2570.12.6.138 - технически
помещения със ЗП 786,79 кв.м, и 10135.2570.12.6.143 - зала със ЗП 1112,86
кв.м. По твърдения на ответника последните, заедно с други обекти, са
придобити от него по силата да договор за покупко-продажба, сключен с
нот.акт № 31/04.09.2013 год.
Съдебно-техническата експертиза е констатирала, че обект с
идентификатор 10135.2570.12.6.138 е нанесен в кадастъра като технически
4
помещения със ЗП 786,79 кв.м., на първи етаж (сутерен) . В процеса на
строителството на сградата е изграден трафопост в югозападния ъгъл на
сградата, като за целта са премахнати предвидените в първоначалния проект
склад за бакалски стоки, ел.таблото и склада за ресторантска посуда и
инвентар. Трафопостът се явява част от обект с идентификатор
10135.2570.12.6.138. Техническите помещения обхващат целия означен
участък от приложената към заключението скица – Прил.1. Тези помещения
са с обслужващо предназначение за цялата сграда и поради това
представляват общи части. При изграждането са отпаднали спомагателните
помещения, които са били предвидени към ресторанта. Техническите
помещения към басейна са записани в чертежа със ЗП 1206,60 кв.м. Измерени
на място те са с площ 189,48 кв.м. и след оглед вещото лице е констатирало,
че на тяхно място са изградени коридори и мази – принадлежащи към
обособените в резултат от изменението в проекта самостоятелни жилищни
обекти.
Обозначеното в кадастъра като самостоятелен обект с идентификатор
10135.2570.12.6.138 техническо помещение включва в себе си: трафопост,
технически помещения за обслужване на сградата, мази и коридори в тяло Б.
Те са изградени едновременно със строителството въз основа нанесената
промяна в разрешението за строеж. На място не съществува такъв обособен
самостоятелен обект.
Обект с идентификатор10135.2570.12.6.143 е нанесен в кадастъра като
зала със ЗП 1112,86 кв.м. Към него са включени, както следва: в тяло А-
фоайе, билярдна зала, битовка жени, битовка мъже, две битовки, трезор,
обработка документи, стая рецепция, шеф рецепция, тоалетна жени, тоалетна
мъже, коридор, два асансьора, стълбище от фоайето към лоби-бара; в тяло Б –
фоайе, вход фитнес център и балнеология, тоалетна жени, тоалетна мъже, две
асансьорни шахти, помещение за ОВК инсталации.
Означената зала с идентификатор 10135.2570.12.6.143 обхваща в себе си
общи части : фоайета, коридори и помещения за обслужване на сградата. На
място не съществува такъв обособен самостоятелен обект.
В кадастъра е нанесен като друг вид самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2570.12.6.144 – тераса над басейна. Тази тераса
представлява покрив над басейна и не представлява самостоятелен обект. Тя
не е предмет на иска.
Посочените обекти с идентификатори 10135.2570.12.6.138,
10135.2570.12.6.143 и 10135.2570.12.6.144 са проектирани и предвидени като
общи части при изграждането на сградата. Не са извършвани по-късни
преустройства или промяна в предназначението на вече построената сграда
след въвеждането й в експлоатация, което е станало с разрешение за ползване
№ ДК-07-256/30.07.2008 год. За обект „Жилищен комплекс Порт Палас” няма
изготвена екзекутивна документация. Такава не се съхранява в Община
Варна. Не е извършено присъединяване на общи части от сградата към някой
5
от останалите самостоятелни обекти в сградата.
Съдебно-техническата експертиза е дала категорично заключение, че
спорните помещения с идентификатори 10135.2570.12.6.138 и
10135.2570.12.6.143 не могат да съществуват като самостоятелни обекти.
Това са помещения, през които се преминава от южния вход на сградата към
фоайетата, коридорите, асансьорите, техническите и другите обслужващи
помещения, които са проектирани и изградени като такива. Същото се отнася
и до помещенията на жилищните етажи, в които са разположени главните
ел.табла за съответния етаж.
При първоинстанционното разглеждане на делото е разпитан
свидетелят Т.К.Н.. Същият е заявил, че притежава апартамент в сградата и в
това си качество има преки впечатления за възникналите спорове между
страните във връзка с достъпа до общите части, които датират от 2015 год. По
това време представляващият ответното дружество – г-н Ш. заключил
основния вход към сградата с въртящата се врата, водещ към централното
фоайе. По този повод се провело общо събрание на етажните собственици, на
което г-н Ш. заявил, че е собственик на фоайето и рецепцията и дори се
опитал да направи заграждение, препятстващо достъпа до него и от другия
вход на сградата. Този проблем впоследствие бил отстранен и сега и двата
входа са отворени, свободно се преминава през фоайето и няма пречки да се
ползват асансьорите. Ограничен бил достъпът до част от техническите
помещения и трафопоста в сутерена, както и до помещенията на всеки от
жилищните етажи, където се намират ел.таблата за съответния етаж.
Излизането към покрива било препятствано с катинар. До трафопоста може
да се стигне през коридора за избените помещения, както и от външен вход,
но достъп до него имат само служителите на електроснабдителното
предприятие.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 109 от ЗС.
По въпроса за допустимостта му има произнасяне на ВКС на РБ с
определение № 59/27.03.2019 год по гр.д. № 4776/2018 год , Първо г.о., с
което е отменено въззивно определение № 688/05.11.2018 год по в.ч.гр.д. №
548/2018 год на Апелативен съд Варна и потвърденото с него определение №
1733/05.07.2018 год по гр.д. № 283/2017 год на Окръжен съд Варна, с което
производството по делото е било прекратено.
По съществото на иска съдът намира следното:
Негаторният иск дава защита на собственика срещу всяко необосновано
вмешателство, което пряко или косвено възпрепятства правото му да
използва в пълен обем своята собственост (решение № 401 от 21.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о., ГК). Това право може да бъде упражнено
и в случаите, когато неоснователните действия са насочени върху общи части
на сграда в етажна собственост. Това е така, защото съгласно чл. 38 от ЗС
6
всеки от етажните собственици притежава освен собствения си самостоятелен
обект в сградата, и съответна ид. част от общите части, които могат да бъдат
такива по естеството си, или по предназначение.
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС,
ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените. Необходимо е също да бъде установено, че
препятствието за упражняване в пълния обем на правото на собственост
съществува и в момента, защото ако то е отстранено в хода на процеса искът
ще бъде неоснователен. Преценката за това кои въздействия са недопустими
от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Така дадените
указания по приложението на закона са задължителни за всички съдилища.
В исковата молба се съдържат твърдения, че ответникът препятства
достъпа чрез заключване към следните помещения: На етаж сутерен –всички
технически помещения, машинни асансьори, измервателни и контролни
уреди – обща част по предназначение; На етаж партер – главен вход (юг) на
сградата – обща част по естество; На етаж партер – фоайето на партерния
етаж през входната врата, сервизните помещения – рецепция с бюро за
обмяна на валута, трезор, битова стая със санитарен възел, стая за обработка
на документи, шеф рецепция, стая за багаж, четирите санитарни помещения;
измервателните и контролни уреди и четирите санитарни възли – обща част
по предназначение; На жилищните етажи – сервизните /технически
помещения на всеки от деветте етажа – обща част по предназначение;
Покривът на сградата – обща част по естество.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е безспорно
установено,че при изграждането на сградата след изменението на
строителното разрешение, в първи (сутеренен) етаж, означен в кадастралната
карта като самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.138 е
обособен трафопост, като за целта са обединени предвидените в
първоначалния проект технически помещения: склад за бакалски стоки,
ел.табло и склад за ресторантска посуда и инвентар. Трафопостът изцяло
попада в очертанията на сградата, като има два входа: отвън и от вътрешния
коридор. Той представлява площадков енергиен обект съгласно дефиницията,
дадена в §1, т.41 от Закона за енергетиката и като такъв съвместява два
компонента: сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение.
Обща част на сградата е самото помещение предвид обслужващия му
характер, вкл. оградните стени, вътрешните разделителни стени, евентуално
носещите стени или колони, ако такива се намират в него, но не и
7
енергийното съоръжение, което е собственост на електро-разпределителното
предприятие. Съгласно чл. 89 от Закона за енергетиката поддържането на
електро-разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на
спомагателните мрежи са в прерогативите на оператора на мрежата. Поради
това той има изключителен достъп и контрол до тези съоръжения чрез своите
квалифицирани специалисти. Ето защо техническите помещения, обединени
при изграждането на трафопоста, макар и да са обща част на сградата, не
представляват обект, за чието ползване ответникът е създал пречки.
Останалите технически помещения, защриховани с червени вертикални
линии на схемата, изготвена от вещото лице (Приложение 1) Тези
помещения са с обслужващо предназначение за цялата сграда и поради това
представляват общи части. Достъпът до тях е ограничен чрез заключване на
вратите към тях, както се установява от показанията на свидетеля Николов.
Самото техническо помещение, обозначено с идентификатор
10135.2570.12.6.138, част от което е и трафопостът, не представлява
самостоятелен обект според заключението на експертизата. До него се слиза
свободно по стълбите и с асансьора, но отделните обособени помещения, в
които са разположени инсталации, тръбопроводи и въздуховоди, са
заключени.
Не се установява от доказателствата по делото възпрепятстване на
достъпа до намиращите се на партерния етаж фоайета, сервизни помещения –
рецепция с бюро за обмяна на валута, трезор, битова стая със санитарен
възел, стая за обработка на документи, шеф рецепция, стая за багаж, четирите
санитарни помещения; измервателните и контролни уреди и четирите
санитарни възли. Всички тези помещения са нанесени в кадастралната карта
като самостоятелен обект с идентификатор 10135.2570.12.6.143, но
представляват общи части по предназначение, защото обслужват цялата
сграда. Входовете към тях в момента са свободни, както и преминаването
през фоайетата към стълбищата и асансьорите за жилищните етажи.
Заключен е само входът към лоби-бара, но той е извън предмета на
претенцията. Горното обстоятелство е установено от свидетелските
показания, съгласно които съществувалия по-рано проблем е бил отстранен.
Не е осигурен достъп до техническите помещения на всеки от
жилищните етажи, в които са разположени главните ел.табла за съответния
етаж. Те също са с характер на общи части по предназначение, тъй като
обслужват цялата сграда и всеки от етажните собственици има право на
достъп до измервателните и контролни уреди.
Същото се отнася и за достъпа до покрива на сградата – обща част по
естеството си, който е препятстван чрез поставяне на катинар.
В заключение: Предявеният иск е основателен и доказан в частта, с
която се претендира преустановяване на неоснователните действия на
ответника чрез ограничаване на достъпа до следните общи части на сградата:
всички технически помещения, намиращи се в сутеренния етаж, машинни
8
асансьори, измервателни и контролни уреди (табла), с изключение на
трафопоста, и попадащи в означения обект с идентификатор
10135.2570.12.6.138, техническите помещения на всеки от жилищните етажи,
в които са разположени ел. таблата за съответния етаж, както и покрива на
сградата. В частта, с която се иска преустановяване на действията по
отношение главния вход (юг) на сградата и целия партерен етаж, означен в
кадастралната карта като обект с идентификатор 10135.2570.12.6.143, искът е
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Цената на иска е определена от съдебно-техническа експертиза по гр.д.
№ 5599/2016 год на Районен съд Варна в размер на 473 639 лв, без да се
разграничат по стойност отделните обекти, предмет на иска. Затова при
изчисляване на разноските, дължими от всяка от страните следва да се
съобрази пропорцията между така определената обща цена и площите от
общите части, за които искът се уважава, респ. – отхвърля. Изхождайки от
данните в цитираната експертиза общата площ на оценяваните обекти е
1185,60 кв.м., следователно единичната цена на кв.м. е 399,50 лв. Искът се
явява неоснователен за намиращите се на партерния етаж фоайета, сервизни
помещения – рецепция с бюро за обмяна на валута, трезор, битова стая със
санитарен възел, стая за обработка на документи, шеф рецепция, стая за
багаж, четирите санитарни помещения; измервателните и контролни уреди и
четирите санитарни възли. Всички тези помещения са нанесени в
кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор
10135.2570.12.6.143, с обща площ 759,40 кв.м. (данните са от таблиците към
оценителната експертиза), на стойност 303 380,30 лв. В останалата част искът
е основателен и доказан по отношение на всички технически помещения,
намиращи се в сутеренния етаж на кота +0,19, машинни асансьори,
измервателни и контролни уреди (табла), с изключение на трафопоста, и
попадащи в обект, означен с идентификатор 10135.2570.12.6.138;
техническите помещения на всеки от жилищните етажи, в които са
разположени ел. таблата за съответния етаж, както и покрива на сградата.
Стойността на тази част е в размер на 170 258,70 лв.
Пред настоящата инстанция са представени списъци за разноските,
както следва:
Ищецът е претендирал разноски за цялото производство в размер на
20 148,58 лв, вкл. тези, направени пред ВРС по гр.д. № 2299/2016, гр.д. №
283/2018 год на ВОС, в.гр.д. 651/2019 год на ВАпС, гр.д. № 3961/2020 год на
ВКС и настоящото в.гр.д. След направена проверка с делото се установява,
че тези разноски са действително направени и са заявени своевременно.
Ответникът е представил списък на разноски, съдържащ искане за
присъждане на сумата 1500 лв – адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция. Същият е депозирал списъци на разноските и е представил
доказателства за извършването им пред ВОС в размер на 2500 лв, пред ВКС
9
на РБ в размер на 1500 лв, по в.ч.гр.д. 21/2018 на ВАпС в размер на 400 лв, по
в.ч.гр.д. № 548/2018 год на ВАпС в размер на 650 лв, по ч.гр.д. № 4776/2018
на ВКС – в размер на 700 лв, или е направил и своевременно претендирал
присъждане на разноски в общ размер 7250 лв. По отношение разноските при
предходното разглеждане на делото от Апелативен съд Варна е постановено
влязло в сила определение, с което искането по чл. 248 от ГПК е оставено без
уважение, поради което те не следва да се присъждат.
С оглед така установеното, и съразмерно с уважената част от иска
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 7242,79 лв, а
съразмерно с отхвърлената част ищецът дължи разноски в размер на 4643,84
лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1072/19.09.2019 год по гр.д. № 283/2017 год на
Окръжен съд Варна в частта, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл. 109 от
ЗС, предявен от Етажната собственост на сграда „Порт Палас”, к.к. Слънчев
ден, гр.Варна срещу „Порт Палас Варна” ЕООД, за преустановяване на
неоснователни действия, с които ограничава ползването на общи части в
сградата - всички технически помещения, намиращи се в сутеренния етаж на
кота +0,19, машинни асансьори, измервателни и контролни уреди (табла), с
изключение на трафопоста, и попадащи в обект, означен с идентификатор
10135.2570.12.6.138; техническите помещения на всеки от жилищните етажи,
в които са разположени ел. таблата за съответния етаж, както и покрива на
сградата, и вместо него

П О С Т А Н О В И :

ОСЪЖДА „Порт Палас Варна” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, бул. „Бр. Бъкстон” № 70, къща 28,
вписано в Агенция по вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********,
представлявано от управителя Г. Ш., гражданин на Република Ливан, ЕГН
**********, да преустанови по отношение собствениците на самостоятелни
обекти в сградата в режим на етажна собственост „Порт Палас” с
административен адрес к.к. Слънчев ден, ж.к. Порт Палас и с идентификатор
10135.2570.12.6, със застроена площ на сградата 3048 кв.м., РЗП 26 373 кв.м.,
построена в УПИ I-118, 119 с площ от 8483 кв.м. в кв. 1 по плана на гр. Варна,
к.к. „Слънчев ден”, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2570.12,
действията, с които ограничава достъпа до следните общи части: всички
технически помещения, намиращи се в сутеренния етаж на кота +0,19,
машинни асансьори, измервателни и контролни уреди (табла), с изключение
10
на трафопоста, и попадащи в обект, означен с идентификатор
10135.2570.12.6.138; техническите помещения на всеки от жилищните етажи,
в които са разположени ел. таблата за съответния етаж, както и достъпа към
покрива на сградата, като предаде ключовете от посочените помещения на
етажната собственост чрез нейния управител.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „Порт Палас Варна” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, бул. „Бр. Бъкстон” № 70, къща 28,
вписано в Агенция по вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********,
представлявано от управителя Г. Ш., гражданин на Република Ливан, ЕГН
**********, да заплати на Етажната собственост на сграда „Порт Палас”, к.к.
Слънчев ден, гр.Варна, представлявана от В.З.Б. – Председател на УС,
разноски по делото в размер на 7242,79 лв съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда „Порт Палас”, к.к. Слънчев
ден, гр.Варна, представлявана от В.З.Б. – Председател на УС, да заплати на
„Порт Палас Варна” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя
Г. Ш., гражданин на Република Ливан, ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 4643,84 лв съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при допуснато на осн. чл. 23, ал.5 от ЗУЕС
лично участие на „Юробанк България” АД с ЕИК ********* като
правоприемник на „Банка Пиреос България” АД с ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11