МОТИВИ към присъда №130/07.12.2011 г.
по НОХД №2410/2010 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу
подсъдимите Т.И.Г. и С.П.С.,***, е
внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 3, във вр. с ал. 2
във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК – за това, че на
03.02.2010 г. в землището на с. Михилци, област Пловдивска, в местността Герена
/определена за паметник на културата на основание писмо на НИПК №545/27.02.2001
г./, в съучастие като съизвършители без съответно разрешение са извършвали
теренни археологически разкопки в охранителната зона на недвижима културна
ценност, като при извършване на деянието са използвали технически средства – 1
бр. детектор за метал /металотърсач/ с марка „Mikron” NRG 100, 1 бр. детектор
за метал /металотърсач/ с марка „Trsure Hitter”, 1 бр. туристическа лопатка, 1
бр. тесла с дървена дръжка, и моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Опел Астра”, с рег.№ РВ***
ВА.
Срещу подсъдимия Т.И.Г. са внесени и още две обвинения:
-
по чл.278, ал.6 от НК – за това, че
през периода от 10.04.2009 г. до 03.02.2010 г. в гр. Калофер, област
Пловдивска, е държал повече от три археологически обекта, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а именно: 1 бр. двойна брадва
Лабрис, датираща от предримския период /ІV-ІІ в. пр. Хр./, 1 бр. метална
съдинка с размери на кафена чаша, с релефна флорална декорация и стилизирано
изображение на слънце, 4 бр. монети с едностранно изобразена мъжка глава и
надписи с латински букви в периферията им, 10 бр. монети, покрити с патина, с
големина, сходна на номинална монета от 1 стотинка, 1 бр. монета с релефно
едностранно изображение на християнски кръст, 10 бр. монетоподобни кръгли
метални вещи, без възможност да бъдат различени надписи и изображения върху
тях, 1 бр. пръстен от ръждясал метал, с тънка халка и елипсовидна повърхностна
част с черен камък на нея, 1 бр. метална тока с едностранно изображение,
релефно, на двуглав орел, 1 бр. сабя, тип ятаган, с дължина на режещата част 51
см и дръжка с дължина 13 см, в основата на режещата част със стилизирано
златисто вълнообразно изображение, 2 бр. метални силно ръждясали ножове с
дъговидни режещи части, с дължина съответно 33 см и 36 см, 1 бр. глинено гърне,
кафяво - сиво на цвят, с пукнатини по стената му, без дръжки и без капак и 7
бр. пръстени с патина върху тях.
-
по чл.339, ал.1 от НК – за това, че
на 03.02.2010 г. в гр. Калофер, област Пловдивска, е държал огнестрелно оръжие
– 1 бр. боен пистолет, марка „Sauer & Sohn”, модел 1913 г., сериен № ***, калибър 6.35 мм, доработен за стрелба с патрони калибър
22LR, без да има за това надлежно разрешение.
В
хода на производството обвинението по чл. 277а, ал.3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК спрямо двамата подсъдими е
изменено по реда на чл. 287, ал.1 от НПК в обвинение по чл.277а, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК – за това,
че на 03.02.2010 г. в землището на с. Михилци, област Пловдивска, в
археологичен обект на територията на антично селище, датирано от ІV в. до VІ в.
сл. Хр., в съучастие като съизвършители без съответно разрешение са търсили
археологически обекти, като при извършване на деянието са използвали технически
средства – 1 бр. детектор за метал /металотърсач/ с марка „Mikron” NRG100, 1
бр. детектор за метал /металотърсач/ с марка „Trsure Hitter”, 1 бр.
туристическа лопатка, 1 бр. тесла с дървена дръжка и моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № РВ ***
ВА.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив поддържа изменените обвинения по отношение на двамата
подсъдими, и повдигнатите обвинения по чл. 278, ал.6 от НК и по чл.339, ал.1 от НК спрямо подс. Г., с посочената правна квалификация на извършеното и
фактическа обстановка, близка до описаната в обвинителния акт. Изразява
становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи
категоричен извод, че подсъдимите са извършили престъпленията, предмет на
настоящето производство. Относно реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимите пледира да бъде определено наказание лишаване от свобода, а за
престъпленията, за които е предвидено – и кумулативното наказание глоба, около
минималния предвиден в закона размер. По отношение на подс. Г. да се определи
едно общо най – тежко наказание, което да се увеличи по реда на чл.24 от НК до
размер от около три години, изпълнението на което да се отложи с изпитателен
срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, с оглед и на
чистото му съдебно минало. Относно подс. С. са налице предпоставките на чл. 68,
ал.1 от НК. На основание чл.53, ал.1 и ал.2 от НК да се отнемат в полза на
държавата вещите, предназначени и послужили за извършване на престъпленията,
както и археологическите обекти. Разноските да се възложат в тежест на
подсъдимите. Ако се приеме, че към момента на задържането на подс. Г. не е
изтекъл срока за регистрация на културните ценности, то да се прецени дали
придобиването им не е административно нарушение, както и дали и на кого да се
върнат.
Адв. Г. – защитник на подс. Т.Г.
– не оспорва, че е извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Счита, че не е
налице престъпление по чл.278, ал.6 от НК, тъй като срокът по §5 от ПЗР на ЗКН не
е изтекъл към инкриминираната дата. Поддържа, че обвинението за престъплението
по чл. 277а от НК е неясно. От събраните по делото доказателства не може да се
направи безспорен и категоричен извод за съставомерност на деянието от
обективна и субективна страна. Мястото, където двамата подсъдими са били, не
представлява недвижим паметник на културата. При определяне на наказанието същото
следва да е в минималния предвиден размер, като се отчете съдействието на
подсъдимия – предавал е вещи доброволно, давал е подробни обяснения, а и
материалното му положение. По отношение на автомобила – това е единствения
автомобил в семейството, като не следва да се отнема.
Подс. Г. поддържа изложеното
от защитника си, съжалява за държането на пистолета. Местността, където е
задържан, не е археологически паметник, като не е извършил престъпление.
Адв. В. – защитник на подс. С.
– поддържа, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод
подзащитния му да е извършил престъплението, в извършването на което е обвинен.
Новото обвинение е неясно и неточно, като поддържа изложеното в тази насока и
от другия защитник. Не може да се твърди, че мястото, където са задържани
подсъдимите, е археологически обект. Според приложеното писмо №4598/05.05.2010
г., то не фигурира в декларираните в землището на с. Михилци, като е налице
само предположение на вещото лице М.. Обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин, като подсъдимият следва да бъде признат за невинен и
оправдан. Предоставя на съда да се произнесе по веществените доказателства, предадени
от подсъдимия.
Подс. С. поддържа изложеното
от защитника си и моли да бъде признат за невинен и оправдан.
По делото се проведе
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, като не се извърши
разпит на свидетели, а само на вещите лица.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Т.И.Г. е роден на *** ***, Пловдивска област, живее в град К.. Той е
българин, български гражданин. Завършил е средно образование и е безработен. Не
е женен, живее на съпружески начала със св. К., като двамата имат две малолетни
деца. Не е осъждан. ЕГН **********.
Подсъдимият С.П.С. е роден на *** ***,
Пловдивска област и също живее в град К.. Той е българин, български гражданин.
Завършил е средно образование, като по думите му работи. Не е женен. ЕГН **********.
Осъждан
е - с определение №154/20.10.2008 г. по НОХД №153/2008 г. по описа на Районен
съд гр. Карлово за извършено на 12.06.2008 г. престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК е наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на 6 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на споразумението в сила, а именно 20.10.2008 г.
Подсъдимият
Т.Г. имал интереси в областта на археологията, като събирал старинни вещи –
ножове, монети и други – от около двадесет години. Една част сам намирал от
различни обекти, а други закупувал.
Още
като ученик в град К., при събарянето на метох към манастир в района, намерил
глинено гърне – кафяво – сиво на цвят с пукнатини по стената му, без дръжки и
без капак, като го занесъл в дома си.
Преди
около петнадесет години намерил метална брадва с двустранна режеща метална част,
която била ръждива. Сложил ú дървен сап и я поставил за украса в дома
си. Установил, че е тракийски модел и е с археологическа стойност.
Преди
около 6-7 години в землището на Калофер, в местността Арабовец, в лозето на
жена си намерил метална тока с едностранно релефно изображение на двуглав орел,
за която при проучванията си установил, че е руска. Преди 4 – 5 години открил монета
с релефно едностранно изображение на християнски кръст.
През
годините от стари къщи в Калофер взимал глинени изделия, които използвал за
украса. От различни местности в Калофер - Свети Никола, Папър нива и други с
помощта на металдетектор намерил 7 броя пръстени с патина по тях, два метални
силно ръждясали ножа с дъговидни режещи части, които особено ценял, пръстен от
ръждясал метал с тънка халка и елипсовидна повърхностна част с черен камък на
нея. С металдетектор успял да открие и други вещи: метална съдинка с размери на
кафена чаша, с релефна декорация, 4 бр. монети с едностранно изобразена мъжка
глава и надписи с латински букви в периферията им, 10 бр. монети, покрити с
патина и с големина, сходна на номинална монета от 1 стотинка.
Закупил
от непознато лице в град София 10 монетоподобни кръгли метални вещи, без
възможност да бъдат разчетени надписите и изображенията върху тях, за сумата от
10 лв.
Всички
описани вещи подсъдимият Г. държал в дома си – втори етаж от къща в град К..
Там над камината държал и сабя, тип ятаган, с дължина на режещата част 51 см и
дръжка с дължина 13 см, в основата на режещата част със стилизирано златисто
вълнообразно изображение, оставена му от дядо му. В дома му имало и пистолет и
револвер, също оставени от дядо му.
Двамата подсъдими са
приятели, като ги свързвал общия им интерес към археологията.
Подс. С. също закупил металдетектор,
като с него обикалял в различни местности на град Калофер – Полянки, Гробища,
Полето и други, като търсел с него. Намирал различни жички и оловни топчета.
На 03.02.2010 г. подсъдимият Г.
се обадил на подс. С., като му предложил със собствения на Г. лек автомобил
„Опел Астра” с рег. №РВ ***ВА да излязат заедно, за да търсят старинни предмети
с металдетекторите. По това време в Калофер имало много сняг и било замръзнало.
Г. взел със себе си металдетектора си, туристическа лопатка и алпийски пикел в
черна туристическа раница от плат с ципове и етикети. Подс. С. не знаел къде ще
отиват с управлявания от Г. автомобил. Взел със себе си металдетектор и тесла.
Качили се в автомобила заедно
със св. К., като около 14.30 часа пристигнали в землището на с. Михилци. Подс. Г.
***– там бил ходил преди години и бил виждал керамика по земята. Г. завил по
черен път и на около 150 – 200 м спрял на него, близо – на около 100 м - над
помпена станция, оградена с метална мрежа. Отгоре имало борова гора.
Подсъдимите извадили от
автомобила подготвените вещи, сглобили металдетекторите си, включили ги,
изпробвали ги и започнали да търсят с тях. При подаден сигнал от детекторите
разравяли земята, като подс. Г. ползвал лопатката, а подс. С. – теслата. Свидетелката
К. се намирала в близост до подс. Г..
Лекият автомобил е забелязан
от св. А. и Ч. – полицейски служители от РУП Хисар, които със служебен
автомобил обхождали района. И двамата знаели, че мястото се посещава от
иманяри. Свидетелите спрели и видели, че подсъдимите с включени детектори
обикалят района и при подаден сигнал разравят земята. От наблюдението си
установили, че се касае за иманярско търсене, придвижили се до подсъдимите и се
легитимирали. Попитали какво търсят, като Г. и С. обяснили, че се интересуват
от антични монети и вещи и понеже чували, че в местността се намират такива,
решили да потърсят. Двамата подсъдими са задържани, като в домовете им е
извършено претърсване.
От дома на подс. Г. са иззети
намерените в различни помещения метална съдинка с размери на кафена чаша с
релефна флорална декорация и стилизирано изображение на слънце, 4 бр. монети с
едностранно изобразена мъжка глава и надписи с латински букви в периферията им,
10 бр. монети, покрити с патина и с големина, сходна на номинална монета от 1
стотинка, монета с релефно едностранно изображение на християнски кръст, 10 бр.
монетоподобни кръгли метални вещи, без възможност да бъдат различени надписи и
изображения върху тях, пръстен от ръждясал метал, с тънка халка и елипсовидна
повърхностна част с черен камък на нея, метална тока с едностранно изображение,
релефно на двуглав орел, сабя, тип ятаган, с дължина на режещата част 51 см и
дръжка с дължина 13 см, в основата на режещата част със стилизирано златисто
вълнообразно изображение, двойна брадва Лабрис, датираща от предримския период
/ІV - ІІ в. пр. Хр./, 2 бр. метални силно ръждясали ножове, с дъговидни режещи
части, с дължина съответно 33 см и 36 см, глинено гърне, кафяво-сиво на цвят, с
пукнатини по стената му, без дръжки и без капак, 7 бр. пръстени с патина върху
тях, боен пистолет марка „Sauer & Sohn”, модел 1913 г., сериен № ***,
калибър 6.35 мм и револвер с кафява дървена дръжка, със сребриста метална част,
без сериен номер.
От подс. С. с протокол за
доброволно предаване разследващите получили метална оловна сачма, цилиндрично
глинено късче с кръгъл отвор на дъното,
овално глинено топче със светло кафяв цвят и камък, бежово-бял на цвят.
От писмо от ОСЗ Хисаря се
установи, че местността Герена е различна от местността, в която са задържани
двамата подсъдими, като са приложени и карти. Този факт се потвърждава и от
вещото лице М., според когото объркването идва от издадената му скица при
първоначално изготвяне на заключението.
С протокол №16/16.05.1989 г.
на Архитектурна комисия при НИПК са декларирани като археологически паметници
на културата обекти в Пловдивска област по приложените списъци, като за землището
на с. Михилци са посочени Римска крайпътна станция Виа Мата в селото и
Средновековни погребения в селото.
С писмо №545/27.02.2001 г.на
Директора на НИПК са декларирани за паметници на културата всички
археологически обекти на територията на страната, като с акта на деклариране
археологическите обекти придобиват статут на недвижими паметници на културата и
се поставят под закрилата на закона.
От заключението на
балистичната експертиза се установи, че пистолет марка „Sauer & Sohn”,
модел 1913, сериен № ***, калибър 6.35 мм е доработен за стрелба с патрони
калибър 22LR. Технически неизправен е, но е годен да възпроизведе изстрел с
посочения вид стандартни патрони, като представлява огнестрелно оръжие. Револверът
е технически неизправен и негоден да възпроизведе изстрел, не представлява
огнестрелно оръжие.
Според заключението на
археологическата експертиза на вещото лице М., веществените доказателства: 1
бр. метална съдинка с размери на кафена чаша, с релефна флорална декорация и
стилизирано изображение на слънце, 4 бр. монети с едностранно изобразена мъжка
глава и надписи с латински букви в периферията им, 10 бр. монети, покрити с
патина и с големина сходна на номинална монета от 1 стотинка, 1 бр. монета с
релефно едностранно изображение на християнски кръст, 10 бр. монетоподобни
кръгли метални вещи, без възможност да бъдат различени надписи и изображения
върху тях, 1 бр. пръстен от ръждясал метал, с тънка халка и елипсовидна
повърхностна част с черен камък на нея, 1 бр. метална тока с едностранно релефно
изображение на двуглав орел, 1 бр. сабя, тип ятаган, с дължина на режещата част
51 см и дръжка с дължина 13 см, в основата на режещата част със стилизирано
златисто вълнообразно изображение, 1 бр. двойна брадва Лабрис, датираща от
предримския период /ІV-ІІ в.пр.Хр./, 2 бр. метални силно ръждясали ножове, с
дъговидни режещи части, с дължина съответно 33 см и 36 см, 1 бр. глинено гърне,
кафяво-сиво на цвят, с пукнатини по стената му, без дръжки и без капак и 7 бр. пръстени
с патина върху тях, представляват движими културни ценности. Не е известно
тяхното местонамиране, като са извадени от контекста на даден археологически
обект и от тях не могат да се правят заключения. Поради липса на регламентиран
пазар стойността им не може да се определи. Предадените от подс. С. не могат да
се определят като недвижими културни ценности.
Според същата експертиза
местността Герена е с площ около 120 дка и се намира в землището на с. Михилци,
източно от съвременното шосе за с. Войнягово. Северната ú граница
достига до Дом за социални грижи град Баня. През местността е преминавало
трасето на римския път Ескус – Филипополис, трасиран през средата на І в. сл.
Хр. В двора на Дома се намират останките на римската пътна станция Виамата,
която е паметник на културата от национално значение. В последствие тя е
прераснала в голямо антично селище, разположено в местността Герена,
локализирано на базата на подвижен археологически материал – фрагменти от
строителна и битова римска керамика. Съгласно писмо №545/27.02.2001 г. на НИПК
местността Герена представлява археологически обект. Извършените от подсъдимите
теренни археологически разкопки са локализирани в южната част на местността
Герена в землището на с. Михилци на територията на археологически обект –
антично селище от ІІІ – ІV в. сл.Хр. Недвижима културна ценност е пътната
станция, разположена на 5 км северно от незаконните археологически изкопи,
които са в нейната охраняема зона.
В допълнителна експертиза,
депозирана на 10.01.2011 г., вещото лице М. нанесе мястото, на което са
извършвани изкопни работи, като се посочи, че същото е в териториалния обхват
на археологическия обект Антично селище в местността Герена.
Със заключението на
повторната археологическа експертиза, изготвена от вещото лице Т. /л.137 и сл. от
съдебното следствие/, се потвърждават констатациите относно местността Герена.
Експертът посочва, че местността Герена е археологически обект, но не е
декларирана като паметник на културата, тъй като не са провеждани
археологически разкопки и не попада в охраняемата зона. Изкопите, извършени от
подсъдимите, са съответно на около 50 м и 100 м източно от водоема. Не могат да
се определят като археологически разкопки или теренни проучвания, тъй като са
извършени без съответно разрешително и от неквалифицирани лица.
Според допълнителната
археологическа експертиза мястото на задържане на подсъдимите е в близост до
съвременна водо-охранителна зона, където се е намирало антично селище, датирано
от ІV – VІ в. Редовни археологически разкопки на мястото до момента не са
провеждани. Античното селище е локализирано на базата на случайно откривана на
терена керамика от късно античната епоха.
При разследването е допуснато
обезпечение на предвиденото наказание глоба за престъплението по чл. 277а, ал.3
от НК чрез налагане на запор върху лекия автомобил „Опел Астра”, собственост на
подс. Г..
Описаната
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите, дадени пред
съдия в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал.1,
т.4 от НПК /за подс. Г. – частично/, от показанията на св. К., А., Ч. и А.,
приобщени по реда на чл. 373, ал.1 вр. с чл.283 от НПК, частично от
заключенията на съдебните археологични експертизи, изцяло от заключението на
балистичната експертиза, от писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие - местността Герена в землището на с. Михилци,
с приложен фотоалбум, протоколи за
претърсване и изземване от домовете на подсъдимите с приложен фотоалбум от дома
на подс. Г., одобрени от съдия от ПОС, протоколи за доброволно предаване /л.50
и л.51, т.І ДП/, справка от КАТ, копие от свидетелство за регистрация – част І,
документи във връзка с регистрация на автомобила, удостоверения за раждане на
децата на подс. Г., фактура за закупуване на металдетектор, писма от СВ Карлово
и Пловдив, приемо – предавателни протоколи, експертна справка, писмо от НИНКН /л.104,
т.І/, определение по ЧНД №550/2010 г.
на ПОС, обезпечителна заповед, характеристични справки и справки за съдимост на
подсъдимите, писмо от НИНКН с приложени протокол №16/16.05.1989 г. и списъци
към същия, писмо №545/27.02.2001 г., писма от ОСЗ Хисар с приложени картов
материал и извлечение от регистри, от приложените към делото веществени
доказателства.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си депозираното заключение на назначената в
хода на досъдебното производство балистическа експертиза като обстойно, изготвено
с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективно и
безпристрастно. Същото не бе оспорено по какъвто и да е начин от страните. Самото
заключение е обосновано, мотивирано, кореспондира и с доказателствата по
делото, като съдът го възприе изцяло.
Съдът
изцяло кредитира изложеното от свидетелите в хода на досъдебното производство,
тъй като показанията са обективни, безпристрастни, логични и си кореспондират
както взаимно, така и с обясненията на подсъдимите. Посоченото от двамата
полицейски служители, че задържането е станало в местността Герена се дължи на
грешка, а не на недобросъвестност от тяхна страна.
Изцяло
се кредитираха и обясненията на подсъдимия С., както и в по- голямата им част
обясненията на подс. Г., приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т.4 от НПК като
логични, кореспондиращи както помежду си, така и със свидетелските показания, с
писмените и веществените доказателства по делото, а и взаимно допълващи се.
Единствено не се даде вяра на изложеното от подс. Г., че не е търсил с металдетектора,
тъй като противоречи на изложеното от свидетелите.
Колкото
до заключенията на археологическите експертизи: не се възприе изложеното както
в първоначалната, така и в допълнителните и повторната, че подсъдимите са
задържани в местността Герена. Такава местност има, но тя е много по – близо до
римската пътна станция. Двамата подсъдими обаче са задържани на значително
разстояние – както бе посочено от вещото лице М. – на около 5 км по права
линия, в близост до водоема. Това е факт, който е безспорно установен – както
от обясненията на двамата подсъдими, така и от показанията на разпитаните
свидетели, а и от експертизата. Самото място се намира в близост до черен
път, на около 100 м над помпената станция в землището на с. Михилци, която е оградена
с метална мрежа, в близост до намиращата се над нея борова гора. Именно на това място е категоричен експерта, че се
намират следи от човешка дейност, че именно в този район има антично селище. В
този смисъл са и обясненията на подс. Г., че там е виждал керамика. Както
разясни експерта в съдебно заседание, грешното посочване на наименованието на местността
- Герена - се дължи на издадената скица от ОСЗ Хисар.
Не
се възприеха и заключенията на археологическите експертизи в частта, в която се
посочва, че мястото е археологически обект съгласно писмо №545/2001 г., както и
че не е недвижима културна ценност по съображения, които са изложени по – долу.
Въз
основа на така установените факти съдът прие, че подсъдимите Г. и С. са осъществили както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.277а, ал.3, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК – за това, че на 03.02.2010 г. в землището на
с. Михилци, област Пловдивска, в археологичен обект на територията на антично
селище, датирано от ІV в. до VІ в. сл. Хр., в съучастие като съизвършители без
съответно разрешение са търсили археологически обекти, като при извършване на
деянието са използвали технически средства – 1 бр. детектор за метал
/металотърсач/, с марка „Mikron” NRG100, 1 бр. детектор за метал
/металотърсач/, с марка „Trsure Hitter”, 1 бр. туристическа лопатка, 1 бр.
тесла с дървена дръжка и моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел
Астра”, с рег.№ РВ **** ВА.
Не могат да се споделят
доводите на защитата, че мястото, на което са задържани подсъдимите, не е
конкретизирано в измененото обвинение, като по този начин е нарушено правото на
защита на двамата подсъдими. Именно въз основа на събраните доказателства, след
проведено съдебно следствие – събиране на доказателства за площта на
местността, посочване на собствениците на имоти там, се установи, че местността
Герена е различна от мястото, на което двамата подсъдими са задържани. След
изясняване на този факт, за което способстваха обясненията на подсъдимите,
свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства и
експертните заключения, се измени обвинението – с оглед установените нови
факти, водещи до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Безспорно по делото се
установи от заключенията на приетите археологически експертизи, че на
конкретното място, където са задържани двамата подсъдими, е имало антично
селище. За наличните следи освен експерта говори в обясненията си и подс. Г.. Чл.146,
ал.1 ЗКН дава легална дефиниция на археологически обекти /в този смисъл – и чл.2
от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република
България/ - всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от
минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата
и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.
Последното изискване обаче не е залегнало в посочения правилник. С оглед
наличните следи от човешка дейност от минали епохи, мястото, където са
задържани двамата подсъдими, съответства на посочената легална дефиниция, като се
касае за археологически обект, в какъвто смисъл е и заключението на експертите.
Обявяването за археологически обект не е станало обаче въз основа на писмо №545/2001
г., както се посочи от тях.
Неоснователни са възраженията
на защитата, че не се касае за недвижим паметник на културата. Въпреки че този
въпрос е ирелевантен за съставомерността на деянието, следва да се отбележи, че
с писмо №545/27.02.2001 г. на НИПК се декларират
за паметници на културата всички археологически обекти на
територията на страната, като с акта на деклариране археологическите обекти придобиват статут на недвижими
паметници на културата. Както е посочено в самото писмо, декларационният акт не
се отнася до онези археологически обекти на територията на страната, които към
момента вече са притежавали статут на паметник на културата. В този смисъл приложенията
към протокол №16/16.05.1989 г., касаещи деклариране на недвижими паметници на културата,
се отнасят за един по – ранен момент за същото землище, но това не означава, че
античното селище не е декларирано за паметник на културата – напротив, това е
станало именно с писмо №545/2001 г.
Законът
не изисква за съставомерност на деянието търсенето да е осъществено на
територията на недвижима културна ценност /такова е предвидено в ал.2 на
чл.277а от НК/. За да се приеме обаче, че се търси археологически обект, според
настоящия състав следва да са налице някакви индикации, че е възможно да бъде
открит такъв – да съществуват исторически данни или дори предания, че в
дадената област /местност/, е имало някакви следи от човешка дейност в
миналото, съответно – да са установени някакви находки, независимо дали са били
регистрирани. В конкретния случай в местността, където са търсени
археологически обекти, е имало човешка дейност в минали епохи, като са налични
и следи от такава. В този смисъл експерта, а и подс. Г. са категорични, че се
намира керамика, която според експертите е от съществувалия археологически
обект - антично селище.
Безспорно
се установи, че двамата подсъдими са търсели археологически обекти – факт,
който самите те признават, в този смисъл са и показанията на разпитаните
свидетели. Действията са осъществени от подсъдимите, въпреки че са нямали
каквото и да е разрешение за посочената дейност.
Безспорно
е налице и квалифициращия признак на престъплението – при търсенето са
използвани технически средства – от подс. С. – металдетектор и тесла, а от
подс. Г. – металдетектор, туристическа лопатка и алпийски пикел,
както и моторно превозно средство лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ РВ **** ВА.
С металдетекторите е изследвана земната повърхност, като след подаден сигнал
подс. С. - с теслата, а подс. Г. – с лопатката - са разравяли повърхността.
Престъплението не би могло да се извърши без използването на моторно превозно
средство – двамата подсъдими не биха могли да отидат от град Калофер, където
живеят, до мястото, където са задържани,
с оглед значителната отдалеченост на двете населени места.
От субективна страна у двамата подсъдими е налице пряк
умисъл за извършване на престъплението, с целени и настъпили обществено -
опасни последици. Подсъдимите са съзнавали, че търсенето на археологически
обекти е забранено от закона при липсата на съответно разрешение, но въпреки
това са осъществили изпълнителното деяние на вмененото във вина престъпление на
всеки от тях, като именно това е била и целта на пътуването им до землището на
с. Михилци – търсене на археологически обекти. Същевременно всеки е знаел, че
заедно с него търсене се осъществява и от още едно лице – другия подсъдим, като
е налице съучастие на двамата, които са действали като съизвършители.
Съдът отчете, че деянията, осъществени от двамата
подсъдими, не се характеризират с висока степен на обществена опасност, а
разкриват дори по – ниска от типичната за този вид престъпление. Същевременно и
подсъдимите от своя страна са също с ниска такава, независимо от предходното
осъждане на С.. У него също не може да се приеме, че е налице трайна престъпна
нагласа. И двамата са съдействали за разкриване на обективната истина още от
досъдебното производство, социално интегрирани, подс. Г. - неосъждан, баща на
две малолетни деца. При тези смекчаващи вината обстоятелства съдът прие, че са налице предпоставките за налагане на наказание на
двамата подсъдими при условията на чл.55 от НК, тъй като и най – лекото
наказание, предвидено за този вид престъпление, е несъразмерно тежко с оглед
обществената опасност на деянието и дееца. Ето защо наказанието на двамата
подсъдими се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно под предвидения минимум на правната
норма.
Според настоящия състав
следва да се наложи наказание в размер на по шест месеца лишаване от свобода на
всеки от подсъдимите Г. и С., което е съобразено с обществената опасност на
извършеното от тях, а и с обществената опасност на дейците.
Приложи се и разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НК – не се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.
Касае се за лица в тежко материално състояние – подс. Г. е безработен, а подс. С.
работи сезонно. Кумулативно предвиденото наказание по никакъв начин няма да
съдейства за превъзпитание и поправяне на дейците. Нещо повече – то би било
една неоправдана репресия спрямо семействата им. Ето защо не се и наложи
същото.
По отношение начина на изтърпяване на определеното
наказание лишаване от свобода от подс. С.: същото следва да се изтърпи реално,
тъй като не са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК – подсъдимият вече е
осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Ето
защо и на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС се определи
първоначален строг режим, при който подсъдимият С. да изтърпи наложеното му
наказание от шест месеца лишаване от свобода в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г. не е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.278, ал.6 от НК - за
това, през периода от 10.04.2009 г. до 03.02.2010 г. в град Калофер, област
Пловдивска, да е държал повече от 3 археологически обекта, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а именно: 1 бр. двойна брадва
„Лабрис”, датираща от предримския период /ІV-ІІ в.пр.Хр./, 1 бр. метална
съдинка с размери на кафена чаша, с релефна флорална декорация и стилизирано
изображение на слънце, 4 бр. монети с едностранно изобразена мъжка глава и
надписи с латински букви в периферията им, 10 бр. монети, покрити с патина и с
големина, сходна на номинална монета от 1 стотинка, 1 бр. монета с релефно
едностранно изображение на християнски кръст, 10 бр. монетоподобни кръгли
метални вещи, без възможност да бъдат различени надписи и изображения върху
тях, 1 бр. пръстен от ръждясал метал, с тънка халка и елипсовидна повърхностна
част с черен камък на нея, 1 бр. метална тока с едностранно изображение,
релефно, на двуглав орел, 1 бр. сабя, тип ятаган, с дължина на режещата част 51
см и дръжка с дължина 13 см, в основата на режещата част със стилизирано
златисто вълнообразно изображение, 2 бр. метални силно ръждясали ножове с
дъговидни режещи части, с дължина съответно 33 см и 36 см, 1 бр. глинено гърне,
кафяво-сиво на цвят, с пукнатини по стената му, без дръжки и без капак и 7
бр.пръстени с патина върху тях, като на основание чл.304 от НПК го призна за
невинен и го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение.
Безспорно по делото
е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият Г. е държал описаните вещи
/установил е фактическа власт върху тях/, че същите са движими археологически
паметници на културата /в какъвто смисъл е заключението на вещото лице М.,
депозирано в хода на досъдебното производство/, както и, че подсъдимият е бил
длъжен да поиска в едногодишен срок от влизане на закона в сила тяхната
идентификация и регистрация от НИМ или от съответния регионален музей, в
съответствие с §5 от ПЗР на ЗКН. Този срок към инкриминираната дата обаче не е
изтекъл, като деянието не е съставомерно. Подсъдимият е разполагал с
възможността до изтичане на предвидения от закона срок да поиска идентификация
и регистрация. По изложените съображения подсъдимият бе признат за невинен и
оправдан по обвинението по чл. 278, ал.6 от НК.
При така установените
факти съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.И.Г. е
осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.339, ал.1 от НК за
това, че на 03.02.2010 г. в гр.Калофер, област Пловдивска, е държал огнестрелно
оръжие – 1 бр.боен пистолет, марка „Sauer & Sohn”,
модел 1913 г., сериен № ****, калибър 6.35 мм, и доработен за стрелба с патрони
калибър 22LR, без да има за това надлежно
разрешение.
Безспорно е, че се касае за огнестрелно оръжие,
като този факт се установява от заключението на неоспорената балистическа
експертиза. Факт е и, че подсъдимият е нямал надлежно разрешение за ползването
му.
От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е обществено опасните му
последици и е желаел тяхното настъпване.
Съдът намира, че и в този случай наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства: направени самопризна-ния, чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, семейно положение. Липсват отегчаващи такива.
Съобразно обществената опасност на деянието и
дееца и най – лекото предвидено от закона наказание и в този случай е несъразмерно
тежко, поради което и съдът наложи наказание на подс. Г. при условията на чл.
55, ал.1, т.1 от НК – една година лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Т.Г. бе
определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с настоящата
присъда, а именно една година лишаване от свобода.
Настоящият състав счита, че така определеното наказание в
най – пълна степен ще съдейства за поправяне и превъзпитание на дееца, както и
предупредително - възпиращо и възпитателно за лицата от неговото обкръжение,
като не следва да се увеличава размерът му по реда на чл. 24 от НК.
Съдът
счита, че с оглед осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенции,
визирани в чл. 36 от НК, за поправяне и превъзпитаване на подсъдимият Г. не е
необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание. Налице са и предпоставките
на чл. 66, ал.1 от НК – наказанието е в размер на една година лишаване от
свобода, подсъдимият не е осъждан и спрямо него не е прилаган този институт.
Ето защо изпълнението на наказанието от една година лишаване от свобода,
наложено на подс. Г., се отложи с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Тъй като деянието – предмет на настоящето производство, е
осъществено от подс. С. в изпитателния срок на друго осъждане – с определение
по НОХД №153/2008 г. на РС Карлово, са налице предпоставките за привеждането му
в изпълнение. Ето защо и на основание чл.68, ал.1 от НК се постанови подсъдимият
С.С. да изтърпи изцяло и отделно от наложеното му с настоящата присъда
наказание и наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му с определение
№ 154/20.10.2008 г. по НОХД № 153/2008 г. по описа на Районен съд гр.Карлово,
като на основание чл.61, т.3, вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС същото да се изтърпи при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На
основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК се приспадна от така наложените на
подсъдимите С.С. и Т.Г. наказания лишаване от свобода времето, през което
същите са били задържани по реда на ЗМВР, считано от 03.02.2010 г. до
04.02.2010 г.
На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК
съдът се произнесе и относно веществените доказателства, приложени към делото,
които попадат под различен режим.
На основание
чл.278, ал.7 от НК се отне в полза на държавата предмета на престъплението по
чл.278, ал.6 от НК, а именно: 1 бр. двойна брадва „Лабрис”, датираща от
предримския период /ІV-ІІ в.пр.Хр./, 1 бр. метална съдинка с размери на кафена
чаша, с релефна флорална декорация и стилизирано изображение на слънце, 4 бр. монети
с едностранно изобразена мъжка глава и надписи с латински букви в периферията
им, 10 бр. монети, покрити с патина и с големина сходна на номинална монета от
1 стотинка, 1 бр. монета с релефно едностранно изображение на християнски
кръст, 10 бр. монетоподобни кръгли метални вещи, без възможност да бъдат
различени надписи и изображения върху тях, 1 бр. пръстен от ръждясал метал, с
тънка халка и елипсовидна повърхностна част с черен камък на нея, 1 бр. метална
тока с едностранно изображение, релефно на двуглав орел, 1 бр. сабя, тип
ятаган, с дължина на режещата част 51 см и дръжка с дължина 13 см, в основата
на режещата част със стилизирано златисто вълнообразно изображение, 2
бр.метални силно ръждясали ножове, с дъговидни режещи части, с дължина
съответно 33 см и 36 см, 1 бр. глинено гърне, кафяво-сиво на цвят, с пукнатини
по стената му, без дръжки и без капак и 7 бр. пръстени с патина върху тях -
всички на съхранение в ПОС.
Подсъдимият
бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.278, ал.6
от НК. По отношение на всички тези обекти съгласно неоспореното заключение на
вещото лице, се прие, че са движими паметници на културата. Като такива
подлежат на задължителна регистрация в срока по §5, ал.1 от Закона за
културното наследство, който е изтекъл. Същевременно подсъдимият не е изпълнил
това свое задължение, поради което и иззетите вещи при извършеното в дома му
претърсване и изземване се отнеха в полза на Държавата. Липсват доказателства,
че в законоустановения срок са предприети каквито и да е действия за
идентифицирането и регистрирането им. А и, както вече се посочи, причината за
постановяване на оправдателен диспозитив е именно това, че към инкриминираната
дата не е изтекъл предвидения от закона срок, който обаче вече е изтекъл. Освен
това нормата на чл.278, ал.7 от НК е императивна, като във всички случаи
предмета на престъплението се отнема в полза на държавата.
На основание чл.53, ал.1, б.А от НК се
отнеха в полза на държавата вещите, принадлежащи на подсъдимите С.С. и Т.Г.,
послужили им за извършване на умишленото престъпление по чл.277а, ал.3, вр.ал.1
от НК, а именно: 1 бр.детектор за метал /металотърсач/, с марка „Trsure Hitter”
и 1 бр.тесла с дървена дръжка /собствени на първия/ и 1 бр.детектор за метал
/металотърсач/, с марка „Mikron” NRG100, 1 бр.туристическа лопатка, 1 бр. черна
туристическа раница от плат с ципове и етикети, 1 бр.алпийски пикел,
свидетелство за регистрация на МПС - част І за лек автомобил „Опел Астра” с
рег.№ РВ **** ВА /касаещо автомобила/ - на съхранение в ПОС, самото моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „Опел Астра”, с рег.№ РВ **** ВА, и 2
бр.контактен ключ за същия лек автомобил, намиращи се на съхранение при Домакина
на РУ „Полиция” гр.Хисар, съгласно приемо-предавателен протокол от 12.02.2010 г.,
всички собственост на подсъдимия Т.Г..
На основание чл.53, ал.2, б.А от НК се
отне в полза на държавата вещественото доказателство - 1 бр. боен пистолет, марка
„Sauer & Sohn”, модел 1913 г., сериен № 43840, калибър 6.35 мм, доработен
за стрелба с патрони калибър 22LR, притежаването на което е забранено, намиращ
се на съхранение в РУП - Хисар, Служба „КОС”, съгласно приемо-предавателен
протокол от 12.02.2010 г.
Вещественото
доказателство – револвер с кафява дървена дръжка, със сребриста метална част,
без сериен номер, намиращ се на съхранение в РУП - Хисар, Служба „КОС”,
съгласно приемо-предавателен протокол от 12.02.2010 г., след влизане на
присъдата в сила, следва да се върне на подсъдимия Т.И.Г.. Касае се за вещ,
която не е огнестрелно оръжие, притежаването ú не е забранено и няма
отношение към извършено престъпление.
Веществените доказателства – 1 бр.
метална оловна сачма, 1 бр. цилиндрично глинено късче с кръгъл отвор на дъното,
1 бр. овално глинено топче, светло кафяв цвят и 1 бр. камък, бежово-бял на
цвят, предадени от подс. С. с протокол за доброволно предаване, намиращи се на
съхранение в ПОС, след влизане на присъдата в сила се постанови да се унищожат
като вещи без стойност.
С оглед постановената присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите
бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски. В случая подс. Г. следва
да заплати изцяло разноските,
заплатени за балистическата експертиза – в общ размер от 65 лв. в хода на
досъдебното и съдебното производство, като освен това всеки от подсъдимите
следва да заплати по 168 лв. разноски. Ето защо подс. Г. бе осъден да заплати по
сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 233 лева разноски по делото, а
подсъдимият С. – 168 лева разноски по
делото.
Причини за извършване на престъпленията – неспазване на законовите
разпоредби и установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: