Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град София, 08.05.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и осеммнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. д. № 10105 по описа за 2014 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Д. Н.Ц., ЕГН **********, П.Я.Д., ЕГН **********,
Е.С.И., ЕГН **********, Е.Д.С., ЕГН **********, И.Д.К., ЕГН **********, Б.П.Ц.,
ЕГН ********** и Й.П.Ц., ЕГН ********** /конституирани на основание чл. 227 ГПК
на мястото на починалата в хода на процеса ищца В.Я.К., ЕГН **********/ за признаване за
установено, по отношение на „А.Д.“ ООД, че са собственици по силата на
реституция и наследство на следния недвижим имот: Поземлен имот с пл. № 40019,
кад. лист 556, 581 по помощния план по чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, находящ се в
строителните граници на Горубляне, в местността „Празна сакуля” с площ от 4.234
дка, при граници/сьседи: съгласно означение на вещото лице по адм. д. № 180/2007г.
по буквите: К,Л,М,Н,В,Г,З,Ж,К, който имот е с проектен пл. 598, к.л. № 581, кв.
12, местност: НПЗ „Искър - юг”, който е идентичен с имот с проектен
идентификатор 68134. 1506. 2122, с площ от 4197 кв.м., при граници /съседи/: от
три страни имот с идентификатор 68134.1506.467.
В
исковата молба ищците излагат, че се легитимират като собственици на посочения
недвижим имот въз основа на Решение № 254 от 14.02.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“,
удостоверение за наследници, скица, удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и
Решение от 13.06.2007 г. на СГС, III „В“ с-в по гр. д. № 180/2007 г. и Решение
№ 310/10.01.2008 г. на ВАС, IV отделение
по адм. д. № 9868/2007 г..
Твърдят,
че със заявление до СГКК-гр. София, вх. № 94-48067/ 19.08.2013 г. са отправили искане
за нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134. 1506.2122 в кадастралната
карта и кадастралните регистри (ККР), което засяга имот с идентификатор 68134.1506.467, разположен в гр. София, р-н
„Искър“.
Сочат,
че във връзка със заявеното изменение, на основание чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и
скица – проект № 57708/01.10.2013 г. по чл. 59, ал. 1, т. 3 от Наредба №
3/28.04.2005 г. е съставен Акт № 1649 от 01.10.2013 г. за непълноти и грешки в
имот с идентификатор 68134.1506.467 от кадастралната карта и кадастралните
регистри (ККР) на в гр. София, р-н „Искър, одобрена със Заповед № РД-18-27 от
03.04.2013 г. като за подписване на констативния акт и съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР,
във вр. с §4, ал.1, т.2 от ЗКИР е било уведомено ответното дружество „А.Д.”
ООД, което не е подписало съставения акт за непълноти и грешки и е възразило,
като е заявило наличие на спор за материално право.
Ищците
посочват, че с Писмо, с изх. №20-12876/07.04.2014 г. на Началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър - София е отказано извършването на изменение
на ККР на основание чл. 53, ал.2 и ал. 3 ЗКИР във вр. с чл. 62, ал. 3 от
Наредба № 3/2005г. по заявление вх. № 94-48067 от 19.08.2013 г.. Мотивът на
административния орган е бил, че когато непълнотите и грешките са свързани със
спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
Ищците излагат, че е налице спор
за материално право по см. на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като ответникът отказва
да подпише констативния акт за непълноти и грешки и възразява срещу попълването
му в кадастралната карта, като твърди, че се засяга негов собствен имот с
идентификатор 68134.4083.606.
От своя страна ищците твърдят, че
са собственици на процесния имот по силата на наследство и земеделска
реституция, поради което и с оглед на успешно приключване на административната
процедура по изменение на КК и КР по ЗКИР изложеното обосновава правния им
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът „А.Д.“ ООД оспорва
изцяло предявния иск като неоснователен. В тази връзка оспорва правото на
наследниците на Д.Ц.А. да им бъде възстановено в реални граници правото на
собственост върху ПИ с пл. № 40019, кад.л. 556, 581, находящ се в строителните
граници на Горубляне, м. „Празна секуля” с площ от 4,234 дка, описан в раздел
II на Решение № 254/ 14.02.2008г. ОСЗГ „Панчарево. Счита, че с Решението на
ОСЗГ „Панчарево” е възстановено на ищците правото на собственост за имот, който
не подлежи на реституиране в реални граници поради съществуващите към момента
на издаването му законови ограничения. В тази връзка сочи, че процесният имот
не е земеделска земя по смисъла на закона, както и че като част от по-голям
такъв през 1948 г. той е бил одържавен за нуждите на „А.ен завод-Гара Искър”
/старо име ДАРЕМЗ/, което мероприятие е напълно реализирано, видно от издадения
АДС № 8213/12.02.1971 г. на СГНС „В.Левски”. В последствие при действието на
Указ 56 е започнала да се извършва трансформация на собствеността от държавна в
общинска и в крайна сметка „А.ен завод - Гара Искър” е станал актив на общинско
дружество „СКГТ-А.” ЕАД, което представлява търговско дружество с капитал на
100% общинско имущество - Акт за частна общинска собственост № 641/ 02.08.2000г.
Впоследствие с договор за
продажба на пакет акции в размер на 100% от капитала на „СКГТ- А.” ЕАД на
26.02.2003 г. СОС в качеството на продавач и „Б.Е.К.“ ООД като купувач
продавачът е прехвърлил на купувача собствеността върху 52 882 броя
поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „СКГТ- А.”
ЕАД, заедно с правата и задълженията, произтичащи от тях при условията на
договота.
С Решение № 8 от 08.05.2003г. по
ф.д. № 17648/1997 г. на СГС е заличен като едноличен собственик на капитала
Столична община и е вписан като едноличен собственик на капитала „Б.Е.К.”ООД.
Твърди се, че през 2005 г. на
основание чл. 72 ТЗ дружество „М.И.” ООД е придобило имота чрез апортирането в
капитала му от „С.Р.” АД /предишна СКГТ А.” ЕАД/, а през същата година със
Заповед № РД-57-80/ 02.03.2005 г. на Кмета на Столична община имотът, посочен в
АОС 641/ 02.08.2000 г. е отписан от актовите книги като общински, което е видно
от Удостоверение № 07-00-497/ 16.03.2005г. на Кмета на СО-Район „Искър”.
Излага се, че на 08.03.2010г. е
увеличен капиталът на „А.Д.“ ООД с процесния имот под формата на апортна вноска.
Поради изложеното ответникът
твърди, че Решение № 254/ 14.02.2008 г. на ОСГК „Панчарево” е издадено и в
противоречие с разпоредбите на чл.11 и §1в от ППЗСПЗЗ, а така също и с чл. 10б
ЗСПЗЗ, от което следва, че същото не е годно от материалноправана страна да
легитимира ищците като носители на правото на собственост. В тази връзка
ответникът поддържа, че отчуждителното мероприятие е изпълнено в своята цялост,
процесният имот е застроен с поредица функционално обвързани надземни и
подземни съоръжения, които независимо от състоянието, в което се намират към
14.02.2008 г. не могат да бъдат принудително разделени, без да бъде извършено
нарушение на установените с Наредба № 5/2001г. правила и нормативи за
устройството на територията.
На следващо място посочва, че в производствата
по посочените от ищците решения на СГС по адм.д. № 180/2007 г. III В с-в и на ВАС
по адм.д. № 9868/2007г. IV отд., с които се аргументира тезата им, че процесният
имот е незастроен и следователно попада в приложното поле на чл. 11 от ППЗСПЗЗ
не е бил конституиран като страна нито един от праводателите на ответното
дружество, поради което и предвид спецификата на административното
производство, постановените решения нямат обвързваща сила досежно ответника „А.Д.
ООД“ и в този смисъл са неотносими към спора по делото.
Наред с изложеното, ответникът
излага, че през 1948 г. процесният имот е отчужден не от наследодателя на
ищците, а от неговия брат - Н. Ц.А., на когото е било заплатено обезщетение
според действащото към онзи момент законодателство, поради което счита, че е
неоснователно ищците да се легитимират като правоимащи за реституция и да черпят
права от отчуждително мероприятие, засегнало различен от наследодателя им
правен субект.
Във връзка с изложеното
ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и претендира разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а това се
установява и от представеното Удостоверение за наследници /на л.19 /, издадено
от СО, район Младост, че ищците са наследници на Д.Ц.А., починал на 12.04.1946
г..
В хода на производството по
делото е починала ищцата В.Я.К., поради което и на основание чл. 227 ГПК са
конституирани като ищци по делото нейните наследници – Б.П.Ц., ЕГН ********** и
Й.П.Ц., ЕГН ********** – синове.
От представеното по делото
Решение № 310/10.01.2008 г. на ВАС, ІV отд. е видно, че е отменено решение от
13.06.2007 г., постановено от СГС, ІІІ „В“ с-в по адм.д. № 180/2007 г., относно
имот № 40019, к.л. 556, 518, сега попадащ в кв. 12, УПИ ІІ-58, по плана на НПЗ
„Искър - юг“, в частта с площ 4234 кв.м. по букви К-Л-М-Н-В-Г-З-Ж-К, оцветена
със зелен цвят на скицата на изслушаното вещо лице, представляваща неразделна
част от решението и е отменена Заповед № РД – 1500/31.10.2006 г. на кмета на СО
– р-н „Искър“ относно имот № 40019, к.л. 556, 518, попадащ в кв. 12, УПИ ІІ-58,
по плана на НПЗ „Искър - юг“, в частта с площ 4234 кв.м. по букви
К-Л-М-Н-В-Г-З-Ж-К, оцветена със зелен цвят на скицата на изслушаното вещо лице,
представляваща неразделна част от решението и е определена като незастроена
част от имот № 40019, к.л. 556, 518, попадащ в кв. 12, УПИ ІІ-58, по плана на
НПЗ „Искър - юг“, в частта с площ 4234 кв.м. по букви К-Л-М-Н-В-Г-З-Ж-К,
оцветена със зелен цвят на скицата на изслушаното вещо лице, представляваща
неразделна част от решението и е оставено в сила останалата част от решението
на СГС от 13.06.2007 г. по адм.д. № 180/2007 г.
С Решение № 254 от 14.02.2008 г.
на ОСЗГ „Панчарево“ е признато и възстановено правото на собственост на
наследниците на Д.Ц.А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
следния имот: Нива от 4.868 дка, пета категория, находящ се в строителните
граници на Горубляне, в местността Празна Сакуля, имот No 40019, кад. лист
№ 556, 581, при граници (съседи): имоти
с № 40012, 40018, Б.Г.Д., Д.П. Стойков, № 40041, 40020, съгласно означение от
вещо лице по адм.д. № 180/2007 г. на ІІІ В с-в при СГС по буквите
К-Л-М-Н-В-Г-З-Ж-К, заявен с пореден № 12 от заявлението и установен с ершение,
стр. 2 към решение № 254/14.02.2008 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ОСЗГ
„Панчарево“. С посоченото решение е отказано да се възстанови правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0.634
дка, пета категория, находящ се в строителните граници на Горубляне, в м.
Празна Сакуля, имот No 40019, кад. лист №
556, 581 на основание чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради
това, че имотът е застроен с масивна сграда и сервитут към нея/ и подлежи на
обезщетение.
Приложено е и Удостоверение с
изх. № 9400-584/14.04.2008 г. на СО, район „Искър“, издадено на наследниците на
Д.Ц.А. в уверение на това, че Имот № 40019 - пета категория, в м. „Празна
Сакуля“ - Горубляне, кад лист № 556, 581, с площ от 4.234 дка, възстановен с
Решение № 254/14.02.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“ не попада в терен, актуван с
Акт за общинска собственост.
Видно от представения по делото
Акт № 1649/01.10.2013 г. за непълноти и грешки в поземлен имот 68134.1506.467
по кадастралната карта на гр. София, съставен на основание чл. 53, ал. 3 ЗКИР
след проверка на представени документи е установена грешка, засягаща имот с
идентификатор 68134.1506.46, която представлява следното: в КК не е отразен
поземления имот в съответствие с приложените към заявлението документи, които
са били факт към момента на одобряване на кадастралната карта, като скица –
проект № 57708/01.10.2013 г. е неразделна част от проекта и която е приложена
по делото /на л. 129/. Видно от Акт № 1649/01.10.2013 г. за непълноти и грешки
изменението се състои в: Промяна в границите на съществуващ обект в КККР на
поземлен имот с идентификатор 68134.1506.467 с адрес на поземления имот преди
промяната: гр. София, р-н Искър, ул. *******площ 86 130 кв. м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект, собственици: ********, „А.Д.“ ООД, Ид. част
1/1, площ 88 850 кв.м. от правото на собственост, съгласно нот. акт № 29, том
LLLXXI, peг. 58703 дело 43115/14.11.2005г. В акта са вписани следните даннни след
промяната: адрес на поземления имот: гр. София, район Искър, ул. *******площ:
81 933 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, собственици: ********,
„А.Д.“ ООД, Ид. част 1/1, площ 88 850 кв.м. от правото на собственост, съгласно
нот. акт № 29, том LLLXXI, peг. 58703, дело 43115/14.11.2005г. и Нанасяне на
нов обект в КККР: Поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1506.2122, с
площ от 4197 кв. м.; Съседи: 68134.1506.467.
Няма спор по делото, че на
19.08.2013 г. е подадено заявление вх. № 94-48067 с приложени документи по чл.
58, ал. 3 и ал. 5, и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на ККР с обективирано искане от Д.Н.Ц. за нанасяне
на поземлен имот в ККР, което засяга имот с идентификатор 68134.1506.467,
разположен в гр. София, р-н „Искър“ въз основа на изготвения Акт №
1649/01.10.2013 г. за непълноти и грешки.
Няма спор по делото също така, че
по подаденото заявление вх. № 94-48067/19.08.2013 г. е постановен Отказ за
извършване на изменение в ККР по подаденото заявление изх. №
20-12876/07.04.2014 г., който е приложен по делото.
В постановения отказ е посочено, че съставеният Акт за
непълноти и грешки № 1649/01.10.2013 г. за имот с идентификатор 68134.1506.467
от ККР не е подписан от представител на „А.Д.” ООД и е представено „Становище -
Възражение” рег. № 94-72699/11.12.2013 г., с което изрично се посочва липса на
съгласие относно констатациите в него и се заявява наличие на спор за
материално право. В отказа е посочено, че като се има предвид, че за нанасяне в
ККР на заявеното изменение е необходимо съгласието на заинтересованите страни,
изразено в подписване на Акт № 1649 от 01.10.2013 г. за непълноти и грешки, а
такова съгласие липсва на основание чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал. 3 отот
Наредба № 3/28.04.2005 г. е във вр. чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е постановен
отказ за изменение на ККР.
Приложено по делото е и становище
– възражение от „А.Д.“ ООД относно Акт № 1649 от 01.10.2013 г., с което е
изразено несъгласие да бъдат отстранени непълноти и грешки в ККР, като е
изложено, че на първо място се възразява срещу Акт № 1649 от 01.10.2013 г., тъй
като при съставянето му не е спазена процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, поради
което считатат, че посочения акт № 1649 е незаконосъобразен. На следващо място
е изложено, че имот с идентификатор 68134.1506.467 е собственост на „А.Д.“ ООД
съгласно нотариален акт № 29, т. LLLXXI, рег. № 58703, д. № 43115/2005 г. като регулационният план на терена е
одобрен със Заповед № 380/07.10.1958 г. и Протокол № 32 от 10.12.2001 г., като
съгласно този кадастрален план имотът на Д.Н.Ц. не е нанесен. Същият фигурира в
помощен план по ЗСПЗЗ, въз основа на който са възстановени имотите по ЗСПЗЗ.
Имотът с идентификатор 68134.1506.467 е нанесен в кадастралната карта в
съответствие с материализираната граница на място и с регулационния план,
одобрен със Заповед №РД-09-157/13.02.2006 г. Във възражението е посочено, че
имотът с идентификатор 68134.1506.467 е собственост на „А.Д.“ ООД като се
излага, че възстановяването на земите на Д.Н.Ц. в реални граници е
незаконосъобразно, поради което се оспорва решението на Поземлената комисия
като се твърди, че в случая не става въпрос за непълноти и грешки, а за спор за
материално право.
От ответната страна по делото е
представен Протокол № 51 от 21.07.1949 г. на Столичен народен съвет, видно от
който е взето решение на основание чл. 60 от Закона за приложение на общия
градоустройствен план на Столичната голяма община да се отчуждат от Столичния
народен съвет за нуждите на Дирекцията на Автомобилните съобщения при Главна
Дирекция на железниците и пристанищата за построяване на А.ен завод, в района
на индустриалната зона Гара Искър на следните недвижими имоти: Парцел VІ, VІІ,
VІІІи ІХ от кв. 14 по регулационния план
на І-ва индустриална зона гара Искър, за което съответните собственици да бъдат
обезщетени със средствата на дирекцията на автомобилните съобщения и
отчуждените места да бъдат предоставени за използване от същата до прехвърляне
на собствеността върху Дирекцията на автомобилните съобщения по реда на чл. 68
и чл. 69 от закона за приложението на общия градоустр. план.
С Протокол № 55 от 04.08.1948 г.
на Столичен народен съвет е взето решение да се отчуждат от следните недвижими
имоти – парцел Х, ХІ от кв. 14 по рег. план на Индустриална зона – гара Искър и
съответните собственици да бъдат обезщетени със средствата на дирекцията на
автомобилните съобщения.
Приложен е и Протокол, в който е
отбелязано, че след обхождане от комисия на отчуждените парцели VІ, VІІ, VІІІ,
ІХ и Х и като е взета предвид данъчната оценка на имотите е определена следната
цена: т. 3 от протокола – местата на Н. С. – пл. № 459, С.Д.– пл. № 336, Н. Ц.А.
– пл. № 421 и 424 – и др. – по 3,5 лв. на 1 кв.м.
Представен е Акт за държавна
собственост на недвижим имот № 8213, от който се установява, че място от
101 289 кв.м., представляващо имот – Парцел VІ до ХІ, кв. 14, м. „Гара
Искър“, ул. „5-та“ № 1, върху което има построени Административна сграда,
застроена на 925 кв.м. на ІІ етаж с 35 стаи и два салона и Фабрична сграда,
застроена на 13 558 кв.м. на 1 етаж с 45 стаи и 23 зали е актуван като
държавен имот с пр. 2771 от 18.02.1949 г. Видно от отбелязването в акта имотът
е предоставен за ползване от „А.ен завод – гара Искър“.
Видно от Решение № 1 на СНС от
14.04.1989 г. е учредена Общинска фирма „А.ен завод“ – Гара Искър.
С Решение от 06.06.1989 г. на
СГС, ф.о. по гр.д. № 707/1989 г. е регистрирана общинска фирма „А.ен завод“
гара Искър със седалище и адрес ***, отрасъл „Промишленост“ с уставен фонд 8624
лв.
Видно от Протокол № 31 от
28.07.1997 г. на Столичен общински съвет с Решение № 4 е увеличен капитала на
„СКГТ“ ЕАД с 288 024 лева, съгласно Заповед № КО-17-72/16.04.1997 г. на
кмета на Столична община, като видно от отбелязването в т. 2.3. „А.ен завод“ –
Гара Искър е станал част от общинско дружество „СКГТ - А.“ ЕАД.
Представено е и Решение № 1 от
19.05.1998 г. на СГС, ф.о. по ф.д. № 17648/1997 г., с което е регистрирано
Еднолично АД с общинско имущество с фирма „СКГТ - А.“ ЕАД, образувано чрез отделянето
от „Столична компания за градски транспорт“ ЕАД.
Приложен е и Акт за общинска
собственост № 641 на Общинска администрация Район „Искър“ от 02.08.2000 г.,
видно от който Терен от 101 289 кв.м. с изградени Административна сграда
със застроена площ от 506 кв.м. на два етажа, Конструкция – монолитна построена
през 1953 г. и продължена в графа 13 от акта е вписан като общински имот на
основание чл. 30, ал. 4 от ППЗОС и Решение № 4 по Плотокол № 31/28.07.1997 г.
на СОС, при граници на имота: изток – ул. „Д.П.“ /5003/; запаз – Техникум по
автотранспорт „Б.“, север – ул. „****юг – трамвайно депо. В акта е отбелязано,
че имотът е включен в капитала на СКГТ „А.“ АД в изпълнение на Решение № 4,
Протокол № 31 от 28.07.1997 г. на СОС.
С Решение № 6 от 07.01.2002 г. е
вписано в Регистъра за търговски дружества, том 498, стр. 192, парт. № 45444
Акционерно дружество „СКГТ - А.“ АД, като едноличен собственик на капитала е
Столична община.
Видно от представения по делото
Договор за продажба на пакет акции в размер на 100% от капитала на „СКГТ-А.”
ЕАД на 26.02.2003 г. сключен между Столичен общински съвет, в качеството на
продавач и „Б.Е.К.”ООД, като купувач на основание Решение № 71 По Протокол № 26
от 23.05.2001г, Решение № 14 по Протокол № 38 от 20.05.2002 г. на СОС и Решение
№ 2308 от 16.09.2002г. на Надзорния съвет на Столична общинска агенция за приватизация
и чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватиозационен контрол
продавачът е прехвърлил на купувача чрез продажба собствеността върху 52 882
броя поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „СКГТ- А.”
ЕАД, заедно с правата и задълженията, произтичащи от тях при условията на
договота.
С Решение № 8 от 08.05.2003г. в
Регистъра на търговските дружества, т. 498, стр. 192, парт. № 45444 по ф.д. №
17648/1997 г. на СГС са вписани следните обстоятелства: заличен е като
едноличен собственик на капитала Столична община и е вписан като едноличен
собственик на капитала „Б.Е.К.”ООД.
Видно от представения Дружествен
договор на дружество „М.И.” ООД, вписан в СВ при СРС, вх. рег. № 7295, т. ІV,
акт № 296, им. п. 294409, през 2005 г. на основание чл. 72 ТЗ „М.И.” ООД е
придобил имота чрез апортирането в капитала му от „С.Р.” АД /предишна СКГТ А.” ЕАД.
Представен е и нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по реда на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ с №
6, том ІІ, рег. № 10454, дело № 188/2005 г. на нотариус Т.В., съставен на
14.11.2005 г., с който „М.И.” ООД е признат за собственик на следния недвижим
имот – дворно място, находящо се в гр. София, р-н „Искър“, кв. „Искър - юг“,
ул. „*******съставляващо съгласно дворищно – регулационния план, утвърден с
Решение № 24 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС и Заповед № РД –
09-50-443/27.04.2005 г. на Гл. архитект на София - УПИ ІІ-58 от кв. 12, по
плана на гр. София, м. „НПЗ „Искър – юг“ с площ от 88 850 кв.м. по Скица №
507/28.07.2005 г. на СО, р-н „Искър“ от 83 132 кв.м., при граници: север –
ул. „****изток – ул. „Д.П.“, юг – трамвайно депо, запад – техникум по
автотранспорт, заедно с посторените в него административна двуетажна монолитна
сграда със застроена площ от 506 кв.м. и разгъната застроена площ от 1012
кв.м., както и останалите, описани в акта сгради.
Видно от представената Заповед №
РД-57-80/02.03.2005г. на Кмета на Столична община е наредено да се отпише от актовите
книги като общински имотът, посочен в АОС 641/02.08.2000г., което се установява
и от приложеното Удостоверение № 07-00-497/16.03.2005 г. на Кмета на СО-Район „Искър”.
От приложена справка от
Търговския регистър се установява, че капиталът на „А.Д.“ ООД е увеличен под
формата на апортна вноска с недвижимия имот, представляващ дворно място,
находящо се в гр. София, р-н „Искър“, кв. Искър – юг, ул. „******, съставляващо
съгласно дворищно – регулационния план, утвърден с Решение № 24 по протокол №
32 от 10.12.2001 г. на СОС и Заповед № РД - 09-50-443/27.04.2005 г. на Гл.
архитект на София - УПИ ІІ-58 от кв. 12, по плана на гр. София, м. „НПЗ „Искър
– юг“ с площ от 88 850 кв.м., а по скица - 83 132 кв.м., при граници:
север – ул. „****изток – ул. „Д.П.“, юг – трамвайно депо, запад – техникум по
автотранспорт, заедно с посторените в него сгради.
Видно от Решение № 3264 от
16.05.2013 г. на Административен съд – София – град е отхвърлена като
неоснователна жалбата на Д.Н.Ц. срещу Заповед № РД - 18-27/03.04.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КК и КР за част от землището на
гр. София (части от Слатина, Горубляне), район „Искър“ Столична община, област
София в частта относно имот с идентификатор 68134.1506.467.
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р.П., чието заключение се приема от съда
като компетентно и обективно дадено. Към експертизата е приложена комбинирана
скица, в която с лилави линии и цифри е начертан и надписан имот с
идентификатор № 68134.1506.2122, като същият е допълнително означен по цифрите
1 ,2,3,4,5,6,7,8,9,1. Площта на имота е 4197 кв.м. Експертът е уточнил, че това
е процесният имот, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ от ОСЗГ „Овча купел” с
решение № 254/14.02.2008 г. на наследниците на Д.Ц.А..
Съгласно заключението процесният
имот попада изцяло върху поземлен имот с ид. № 68164.1506.467, нанесен в
действащата КК, съгласно заповед № РД-18-27/03.04.2013 г. на ИД на АГКК) на
името на ответника по делото - „А.Д.” ООД, като границите на имота са очертани
с дебела оранжева линия, а площта на същия е 86 130 кв.м.
Видно от експертзата процесният
имот не е застроен със сгради и попада в поземлен имот с идентификатор
68134.1506.467, който е двор на промишлено предприятие, в което са изградени
различни по вид и големина сгради за нуждите на някакво производство, услуги, складови дейности. Експертът
е уточнил, че по делото са приложени документи, от които е видно, че това е бивш „А.ен
завод” към Столична
община. В
кадастралната карта /КК/ като начин на трайно ползване, сградите са записани като обслужващи, сгради
на транспорта, друг вид производствена,
складова. Вещото лица дава заключение, че намирайки се изцяло в двора на производствено предприятие,
процесният имот е функционално свързан с това
предприятие, тъй като същият е част от двора
му. От експертизата се установява също така, че поземлен имот с идентификатор №
68134.1506.467 представлява УПИ II-58 в кв. 12,
отреден „за производство, администрация,
складове и офиси”.
Експертът е посочил, че прави впечатление
обстоятелството, че когато е процедирала заповедта на кмета на район „Искър”,
издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и разглеждането й в съдебно
производство, процесният имот е определен като незастроен и като отстоящ на 8
метра от съществувалата тогава страда в строеж. Видно от експертизата, в момента
процесният имот допира (засяга) изградена пристройка към тогавашната сграда, от
което следва експертен извод, че към момента на разглеждане на делото пред СГС,
в производството по оспорване на заповедта на кмета на р-н „Искър”, за
процесния имот са били изпълнени изискванията за отстояние от съществуващи
сгради, записани в Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията, като е уточнено, че в
момента няма отстояние от сградата, която е пристроена на по-късен етап.
По делото е приета и допълнителна
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р.П., от чието заключение
се установява, че процесният имот с идентификатор № 68134.1506.2122 по КК на
район „Искър” е определен в комбинираната скица към експертизата със зелени
линии и е допълнително означен по цифрите 1,2,3,4,5,6,7,8,9,1. Площта на имота
е 4197 кв.м. и същият е част от имот с № 40019, к.л. 556, 581 с площ от 4868
кв.м. Експертът е уточнил, че това е имотът, нанесен в помощния кадастрален
план, изготвен за нуждите на земеразделянето. Съгласно експертното заключение,
този имот е процедиран по реда на ЗСПЗЗ и възстановената част от него е
нанесена в КК като имот с № 68134.1506.2122.
Имот с № 40019 е начертан и
надписан със зелени прекъснати и непрекъснати линии и цифри и е означен по
цифрите 1,2,3,4,5,10,11,12,9,1. Неговата
площ е била 4868 кв.м. Съгласно експертното заключение този имот отговаря (респ.
е идентичен с имот с пл. № 421 по кадастралния и регулационен план (РП),
одобрен със заповед № 14369/10.10.1947 г., като имот с пл. № 421 е попадал в
парцели VІІ, VІІІ, ІХ, Х и XI в кв. 14
по този регулационен план.
По сега действащия регулационен
план имотът попада изцяло в УПИ II-58 в кв. 12. Експертът е уточнил, че съгласно
представената, извадка от разписен лист към проекта на дворищната регулация на
с. Гара Искър, имот с пл. № 421 е бил записан на М.А.. В тази връзка
експертното заключение е, че в случай, че бъде прието от съда, че този РП от
1947 г. е бил приложен, то от момента на неговото прилагането насам във
времето, имот с пл. № 421 е бил в регулация и няма кадастрални данни имотът да
е бил включен в ТКЗС.
На следващо място експертът
уточнява, че по делото са приложени два протокола от 1948 г. /на л. 41 и л. 42/,
от които се установява, че за нуждите на А.ен завод в индустриална зона - Гара
Искър се е предвиждало да се отчуждят парцели VІІ, VІІІ, ІХ, Х и ХІ, в кв. 14 в
регулационния план от 1947 г. Експерът сочи, че на л. 44 и л. 45 от делото е
приложен протокол на комисията по чл. 15 от Закона за приложение на
градоустройствения план, в който е записано, че имоти 421 и 424 са оценени в
лицето на Н. Ц.А.. В тази връзка експертът
уточнява, че имот 421 е попадал върху парцели VII, VIII, IX, X и XI в кв. 14 по
РП от 1947 г. като освен разминаването на собствеността върху имот 421, в този
протокол и разписния лист, липсва и платежен документ като краен акт за
завършила процедура по отчуждаване на имота.
Експертът заключение е, че в
случай, че бъде прието от съда, че имот с пл. № 421 е бил отчужден към 1948 г.,
то към тази година същият е бил незастроен. Процесният имот (като част от имот
с пл. № 421) не е бил застроен със сграда и към момента на неговото
възстановяване - 2007/2008 г. Оцветената върху скицата сграда в жълто е била в
строеж към момента на разглеждане на делото по административните дела. Експертът
е посочил, че при проверка в кадастралния план към 2006 г. е установил, че тази
сграда „в строеж“ не е съществувала, а пристройката към нея е построена след
2008 г. Съгласно експертното мнение сграда с идентификатор по КК № с ИН
68134.1506.467.15 не е съществувала в този си вид към 2007-2008 г. Уточнено е,
че експертните изводи са направени на база кадастралния план към 2007-2008г. и
сега действащата кадастрална карта.
В тази връзка експертното
заключение е, че процесният имот е част от имот с № 40019 по к.л. 556, 581 с
площ 4868 кв.м., а по документи с площ 5000 кв.м., иаходящ се в м. „Празна
Секуля“ по помощния план. В съдебно
заседание експертът уточнява, че няма данни при отчуждаването да са били
заплатени обезщетения, тъй като към датата на изготвяне на експертизата няма
платежен документ за плащане на обезщетение за процесния имот. Експертното
заключение е, че за парцели 6,7,8,9,10 и 11 в кв. 14 по регулационния план от
1947 г. не е предвидено отреждане.
От ответната страна по делото с
писмена молба от 13.10.2017 г. са представени и следните писмени доказателства
- Аероснимка № 165 от 1950 г. на район „Гара Искър“ - гр. София; Аероснимка №
1589 от 1997г. на район „Гара Искър“ гр.София; Извадка от регулационен план на
НИЗ „Г.Искър“, одобрен със Заповед № 380/1.10.1959 г.- копирани страници 3
броя; Извадка от регулационен план на Гара Искър от 1947 г.; Комбинирана скица
на имот с идентификатор № 68134.1506.2122 от КК и КР на район Искър, одобрена
със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК; Разписен лист към проект за
дворищна регулация и заверено копие от разписен лист към помощен план за
землище Горубляне за имоти 40019 и 40020 за м.“Прана секуля“.
По делото е приложен Разписен
лист към проекта за дворищните регулации на кварталите /на л. 268/, видно от
който Д.Ц.А. е посочен като собственик на имот с пл. № 346 - нива и люцерна, а
като собственик на имот с № 421 е посочен М.А., а на имот № 424 като собственик
е посочен Н.А..
Представена е и извадка от
Регистъра на старите имоти в землището на Горубляне и Бусманци към помощен план
по чл. 18д от ППЗСПЗЗ /л. 348/, видно от която срещу имот с № 40019, кад. лист
581,556, в м. Празня Секуля с площ на имота от 4868 кв.м. като собственик е
посочен Н. Ц.А..
Видно от представените
доказателства Държавен А.ен завод „ДАРЕМЗ“ е депозирал чек № 80362/30.10.1948
г. на БНБ за сумата от 750,427 лв., като
от приложената /на л. 395/ сметка е видно лицата, на които са изплащани
суми, както и че едно от посочените в сметката лица е Н. Ц.А., на който е
изплатено за имот с пл. № 421 и 424.
От приложеното по делото
Удостоверение от 17.04.1950 г. на 1 Нотариус при Софийски Околийски съд се
установява, че е удостоверено, че върху нивите на Н. Ц.А., находящи с в
землището на село Горубляне, местностите, както следва: нивата на местност
„Празна Сакуля“, „Татарени друми“ от около 11 дка, при съседи: Г.А., В. М.ов, Я.
Ц. иБ.М., Г.Д.няма никакви забрани и
ипотеки.
По делото е прието и втора
допълнителна техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Роден П.,
след извършен оглед на имота в присъствие на представители на двете страни и след
направено ново проучване на всички представени доказателства, в т.ч. на
новопредставените материали (след приемане на първата допълнителна експертиза)
по делото. Вещото лице е изготвил комбинирана скица № 3 на цроцесния имот, в
която със зелени линии е изчертан имот с идентификатор № 68134.1506.2122 по КК
на район „Искър”, като същият е допълнително означен и по цифрите
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,1 и е с площ от 4197 кв.м.
Видно от експертизата имот с пл. №
421 и съседните му 422, 338, 339, 419, 420, 424 и 426 по кадастралния и
регулационен план на София, одобрен със заповед № 14369/10.10.1947 г. са
начертани със зелени пунктирни линии, а парцелите и квартала по регулационния
план от 1947 г. са изчертани и надписани със сини линии и цифри. Сградите с идентификатори
68134.1506.467.14 и 68134.1506.467.15 по КК на София, одобрена със заповед №
РД-18-27/03.04.2013 г. на ИД на АГКК са изчертани и надписани с черни линии и
цифри. Допълнително са оцветени е кафяв цвят. Според комбинираната скица между
КК и геореферираната аерофотоснимка № 1589, аерофилм № 12 от аерозаонемане 1997
г. (приложена към новите доказателства по делото), цитираните сгради са били
построени и са съществували към 1997 г.
Видно от експертизата експертът е
проектирал отстоянието от сградите и го е изчертал с червена прекъсната линия,
която отстои на 9,50 м. от сградите съгласно изискванията на Наредба № 7/22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, като при това положение се получава незастроена част от
процесния имот, която е означена по цифрите 2,3,4,5,6,7,8,2 с площ 3646 кв.м.
Експертното заключение е, че прилежащата
част към сградите е по цифрите 1,2,8,9,10,1, с площ 551 кв.м. в проектния ПИ с
идентификатор 68134.1506.2122 има изградена бетонова канализационна тръба ф200,
изчертана върху скицата с кафяви линии и условен знак за канализация. От
експертизата се установява, че има
изградено трасе на подземни ел. кабели, изчератани на скицата с виолетови линии
и условен знак за ел. трасе. Съгласно така направените изводи и изготвената скица,
заключението на експерта е, че процесният имот с пл. № 421 е попадал в парцели
VIII, X и XI в кв. 14 по РП от 1947г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на Поземлен имот с пл. № 40019, кад. лист 556, 581 по
помощния план, изготвен по чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, находящ се в строителните
граници на Горубляне, местността „Празна Секуля“ с площ от 4.234 дка, за който
имот е отреден проектен идентификационен номер 68134.1506.2122, като същите
твърдят, че притежават право на собственост върху описания имот въз основа на
реституция и наследство като за доказване на собствеността си представят
удостоверение за наследници на праводателя им Д.Ц.А., Решение № 254 от
14.02.2008г. на ОСЗГ, Решение от 13.06.2007 г. на СГС, както и Решение № 310 от
10.01.2008 г.на ВАС.
Съгласно трайно установената
практика на ВКС административните актове за възстановяване на собствеността и
съдебните решения, постановени по обжалването им, както и решенията по искове
по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ са непротивопоставими на трети лица, които не са били
страни в административното производство, в съдебното производство по оспорване
на административния акт, съответно в производството по иска по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ.
При възникнал спор за собственост
между лица с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и лица, които заявяват
собствени права върху същия имот, съдът следва да проведе инцидентен съдебен
контрол за законосъобразност на акта на реституцията, в конкретния случай на
постановеното Решение № 254 от 14.02.2008г. на ОСЗГ.
Съдът намира, че посоченото
решение следва да бъде подложено на последващ контрол за законосъобразност от
гражданския съд, с оглед направени възражения за неправилност на същото от
ответника по настоящия установителен иск, който не е бил страна в
административното производство по постановяване на Решение от 13.06.2007 г. по
адм.д. № 180/2007 г. на СГС, АО, ІІІ В с-в, както и Решение № 310 от 10.01.2008
г. по адм. д. № 9868/2007 г. на ВАС, ІV отд.
Съгласно приетото в т. 4 от ТР №
6/2006 г. на ОСГК, страната в гражданския спор, отнесен до гражданския съд,
която не е била страна в административното производство по реституция на
спорния имот може да се защити в гражданския процес като наведе доводи, че не
са налице благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията. След
като третото лице не е участник в административното производство и няма право
нито на жалба, нито на молба за отмяна, единствената му защита е в един
последващ исков процес е да релевира възражения за материална
незаконосъобразност на реституционния акт – например, че не са налице
предпоставките за реституция, защото имотът е застроен или защото реституентът
не е наследник на бившия собственик. По същество е разширен предметния обхват
на понятието „косвен съдебен контрол“, като същият обхваща проверката не само
на валидността, но и на законосъобразността на административните актове с
реституционен ефект. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК, според която гражданският съд е компетентен по реда на косвения съдебен
контрол да се произнася инцидентно по законосъобразността на административния
акт, когато такъв се противопоставя на страна поделото, която не е била
участник в административното производство по неговото издаване и обжалване. С
възможност да оспорват законосъобразността на реституционния акт разполагат
само лица, които заявяват по отношение на възстановения имот права,
несъвместими с тези на реституента, при което административният акт, респ.
съдебното решение за възстановяване на собствеността са им противопоставими, доколкото
третите лица не са могли да участват в производството по издаването им.
Поради изложеното съдът намира,
че приложените от ищците решения на СГС по адм. д. № 180/07г. на ІІІ „В“ с-в и
на ВАС по адм. д. № 9868/07 г., както и Решение № 254 от 14.02.2008 г. на ОСЗГ
„Панчарево“ не могат да бъдат противопоставени на ответника по делото, тъй като
в посочените административни производства „А.Д.“ ООД не е било страна по делото,
поради което постановените решения нямат обвързваща за него сила и в този
смисъл не са налице обстоятелства, за които да е формирана сила на пресъдено
нещо.
На следващо място съдът намира,
че към датата на издаване на административния акт имотът не е подлежал на
реституция, тъй като същият е бил одържавен за построяване на А.ен завод в
района на индустриална зона Гара Искър и мероприятието е реализирано по смисъла
на чл. 10б от ЗСПЗЗ /в този см. решение № 183/01.11.2016г. по гр.д. № 702/2016г..
В разпоредбите на ЗСПЗЗ не се предвижда реституция на земи, отчуждени по силата
на Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столична голяма
община /обн. ДВ бр.76 от 05.04.1941 г./ и следователно имотите, отчуждени по реда на посочения закон,
не подлежат на възстановяване.
В настоящия случай процесният
имот е бил отчужден по реда на чл. 60 от Закона за приложението на общия
градоустройствен план на Столична голяма община, което е видно от представените
по делото доказателства за проведената процедура по отчуждаване на недвижими
имоти парцели VI, VII, VIII, IX, X и XI от кв. 14 по регулационния план на I
индустриална зона – гара Искър, а именно - Протоколи от решения на Столичен
Народен съвет - Протокол № 51 от 21.07.1949 г. и Протокол № 55 от 04.08.1948 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 60
от Закона за прилагане на общия градоустройствен план - Столична голяма община
може да отчуждава всякакви урегулирани или неурегулирани имоти в I, II и III
индустриални зони, а от представените доказателства по делото се установи, че
процесният недвижим имот е попадал в I индустриална зона - гара Искър. Съгласно
разпоредбите на посочения закон, отчуждаването става по силата на самото
решение на столичната общинска управа, одобрено от министъра на вътрешните
работи и народното здраве. В настоящия случай, отчуждаването е било извършено
за нуждите на Дирекцията на Автомобилните съобщения при Главната дирекция на
железниците и пристанищата за построяване на А.ен завод в района на
индустриалната зона Гара Искър. От приетата допълнителна техническа експертиза
се установи, че недвижимият имот е бил включен в кадастралния и регулационен
план, одобрен със Заповед № 14369/10.10.1947г. с пл. № 421.
Наред с това по делото е приложен
Протокол на комисията по чл. 15 от Закона за приложение на общия
градоустройствен план от 21.10.1948 г., която е следвало да извърши оценка на
недвижимите имоти, които се отчуждават, съгласно чл. 60 от Закона, видно от
който в т. 3 като собственик на имоти с пл. № 421 и пл.№ 424 е посочен Н. Ц.А.,
а не Д.Ц.А. /който е наследодател на ищците по делото/. От представените
доказателства по делото - писмо до отдел „Градоустройство“ при СГНС вх.№
5228/21.04.1950 г. се установи също така, че за отчуждения имот на Н.А. е било
изплатено обезщетение, съгласно изискванията на закона и принципите на
реституцията. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ правата на
собствениците върху земеделските земи се възстановяват след връщане на
полученото парично обезщетение. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства,
че посоченият като собственик на имоти с пл. № 421 и пл.№ 424 - Н. Ц.А. е
върнал полученото обезщетение. Преписката е приключила с указания в полза на
Държавния А.ен завод „ДАРМЗ“ да бъде издаден административен протокол за
отчуждените имоти, сред които и имот пл. № 421, а впоследствие на 12.02.1971 г.
за имота, ползван от А.ен завод - гара Искър, на основание чл. 6 от Закона за
собствеността е съставен АДС с № 8213.
Съдът намира, че от заключението
на приетата по делото техническа експертиза се установи, че процесният имот
попада с цялата си площ върху поземлен имот с идентификатор 68134.1506.467, целият
с площ от 86 130 кв.м. - двор на промишлено предприятие, в който са
изградени различни по вид и големина сгради за нуждите на някакво производство,
услуги и складови дейности, като експертът е посочил, че се касае за бивш „А.ен
завод“ към Столична община, като в кадастралната карта е посочен начина на
ползването на сградите – същите са записани, като обслужващи, сгради на транспорта,
друг вид производствена и складова дейност.
Наред с това от заключението на
експертизата се установи, че процесният имот, който се намира изцяло в двора на
производствено предприятие е функционално свързан с това предприятие. От
допълнителната експертиза се установи също така, че в проектния имот с
идентификатор № 68134.1606.2122 има изградена бетонова канализационна тръба
ф200, както и изградено трасе на подземни ел. кабели, както и че сградите с
идентификатори 68134.1506.467.14 и 68134.1506.467.15 са съществували към 1997 г.
и съгласно изискванията на Наредба № 7/22.12.2003г. се формира отстояние от
9.50м. като при това положение експертното заключение е, че прилежащият терен
към тези сгради е с площ о т 551 кв.м., което намалява площта на проектния имот
№ 68134.1606.2122.
Следователно съдът намира, че по
делото се установи, че към датата на постановяване на Решение № 254 от
14.02.2008 г. на ОСЗГ имотът е бил застроен, бил е част и е функционално
свързан с производствено предприятие бивш „А.ен завод“, поради което същият не би
могъл да бъде възстановен в стари реални граници.
На следващо място е видно, че с Решение
от 14.04.1989 г. на Столичен народен съвет е учредена общинска фирма „А.ен
завод“ гара Искър и е прекратен „А.ен завод“ гара Искър към СО „Градски
транспорт“.
С решение от 06.06.1989 г. на СГС,
ФО по ф.д. № 707/1989г. е регистрирана общинската фирма „А.ен завод“ гара
Искър, а с Решение № 1 от 18.12.1992 г. на СГС, ФО, 3 с-в по ф.д. № 32424/92г. е
регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност под фирма „Столична
компания за градски транспорт СКГТ“ ЕООД с общинско имущество, образувано чрез
сливане на тринадесет общински фирми и търговски дружества, сред които и Общинска
фирма „А.ен завод“. Впоследствие с Решение от 19.05.1998 г. на СГС, ФО, по
ф.д.№ 17648/97г. е регистрирана „СКГТ - А.“ ЕАД, като имотът е бил включен в
капитала на търговското дружество СКГТ“ А.“ АД в изпълнение на решение № 4 по
протокол № 31 от 28.07.1997г. на СОС.
От събраните доказателства се
установи, че през 2003 г. по реда на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, чрез проведен публичен търг е извършена продажба
на 100% от капитала на „СКГТ - А.“ ЕАД на „Б.Е.К.“ ООД, в резултат на което с
Решение от 08.05.2003 г. на СГС, ФО по ф.д.№ 17648/97г. СГС е вписан като
едноличен собственик на капитала на „СКГТ - А.“ ЕАД - „Б.Е.К.“ ООД, а след извършен
апорт от „С.Р.“ ЕАД имотът е преминал в собственост на „М.И.“ ООД на осн. чл.
72 и 73 от ТЗ. През 08.03.2010 г. на същото придобивно основание имотът е преминал
в собственост на ответното дружество „А.Д.“ ООД.
Съдът намира, че процесният имот не
подлежи на възстановяване поради обстоятелството, че към датата на
възстановяване на собствеността от ОСЗГ с Решение № 254 от 14.02.2008г., същият
е преминал от общинска собственост в частна в резултат от извършена
приватизационна сделка, а именно - Договор за продажба на пакет от акции в
размер 100% о т капитала на „СКГТ-А.“ ЕАД от 26.02.2003 г. Съгласно разпоредбите
на § 11, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в
случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите
на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са
включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона
за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, както и по по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, последните се обезщетяват с
акции и дялове на дружеството по реда на Закона за обезщетяване на собственици
на одържавени имоти, а когато акциите или дяловете - собственост на държавата
или на общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите,
те се обезщетяват с компенсаторни записи за частта от претенцията, която не
може да бъде удовлетворена с дялове и акции.
В настоящия случай Решение № 254
от 14.02.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“ за възстановяване правото на собственост
на земи в съществуващи стари реални граници, с което е възстановена
собствеността на наследниците на Д.Ц.А. върху процесният имот № 40019, кад. л.
556, 581, находящ се в м. „Празна Сакуля“ е издадено след приключване на приватизационната
сделка, поради което съдът намира, че посоченото решение не може да породи правните си последици и на
това основание.
На следващо място реституцията на
земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ може да бъде призната, само ако легитимиращите
се като собственици на основание решение на ОСЗГ установят по категоричен
начин, че имотът, чиято собственост е възстановена като бивша земеделска земя,
безспорно е била внесена в блок на ТКЗС и към този момент е била собственост на
наследодателя им. Съдът намира, че от събраните доказателства по делото не се
установи по категоричен начин, че процесният имот е бил включен в блок на ТКЗС
/респ. че е бил земеделска земя/, както и че наследодателя на ищците по делото Д.А.
е бил член кооператор и собственик на тази земя.
От заключението на приетата по
делото техническа експертиза се установи, че имот пл. № 421, с идентификатор №
68134.1506.2122, е бил включен в кадастралния и регулационен план на кв. 14, м.
„Гара Искър“, одобрен със заповед № 14369/10.10.1947 г. От приложените
доказателства - учредителен протокол от 05.10.1948 г., Протокол № 1 от 16.10.1948г.
на членовете на ТКЗС Горубляне и Протокол № 2 от 01.11.1948 г. на стопански
съвет на ТКЗС Горубляне също така не се установява към 1948 г., в кв. 14,
м.“Гара Искър“ да е имало ТКЗС Горубляне. В тази връка следва да се отбележи,
че възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е приложимо, само ако включването на земята
в урбанизирана територия е станало след кооперирането, което съдът намира, че
по настоящото дело не е установено. Включването на имот в регулация, преди той
да бъде внесен в ТКЗС, изключва неговия статут на земеделска земя по смисъла на
чл. 2 ЗСПЗЗ, а оттук и на условията и реда за възстановяване на правото на собственост
на имота по реда на ЗСПЗЗ. Такава възможност за възстановяване право на
собственост върху имот в регулация е предвидена само в разпоредбата на чл. 10,
ал. 7 от ЗСПЗЗ и то само за имоти, които са включени в регулация след
образуване на ТКЗС, но съдът намира, че по делото не са събрани доказателства в
тази насока.
От заключението на допълнителната
техническа експертиза се установи, че имот с пл. № 421 попада в парцели VI, VII,
VIII, IX, X и XI в кв. 14 по регулационния и кадастрален план на гара Искър,
одобрен със заповед № 14369/10.10.1947 г., като същият е бил в регулация от
одобряването на плана и няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС. Наред с това
от заключението на експертизата също така се установи, че процесният имот е
част от имот с № 40019 по к.л. 556, 568 с площ от 4868 кв.м. в м.“Празна
Секуля“, съгласно помощния план, изготвен за нуждите на земеразделянето.
Наред с това в представената като
доказателство по делото извадка от регистъра на старите имоти в землище
„Горубляне“ към помощния план по чл. 18д от ППЗСПЗЗ /л. 348/ срещу имот с №
40019, кад. лист 581, 556, местност „Празна Секуля“ като собственик е посочен Н.
Ц.А., който не е наследодател на ищците. В приложения по делото /на л. 44/ -
Протокол на комисията по чл. 15 от Закона за приложение на общия градоустройствен
план от 21.10.1948 г., която е следвало да извърши оценка на недвижимите имоти,
които се отчуждават, съгласно чл. 60 от Закона, в т. 3 също е посочен като
собственик на имоти с пл. № 421 и пл. № 424 - Н. Ц.А.. В приложения по делото
/на л. 268/ Разписен лист към проекта за дворищните регулации на кварталите е
посочен Д.А., но същият е посочен като собственик на имот с пл. № 346, а именно
- нива и люцерна, като по делото от ищците не е доказана идентичност на имот с
пл. № 346 и имотът, за който е предвиден проектен идентификатор
68134.1506.2122. В този смисъл от ищците по делото не е установено по
категоричен начин, че процесният имот с идентификатор № 68134.1506.2122, включен
в кадастралния и регулационен план на кв.14, м.“Гара Искър“, одобрен със
Заповед № 14369/10.10.1947г. пл. № 421 и който е част от имот с № 40019 по к.л.
556, 568 с площ от 4868 кв.м. в м. “Празна Секуля“ е бил собственост на
наследодателя им Д.А..
Поради изложените правни изводи съдът приема,
че от ищците по делото не беше доказано настъпването на реституционен ефект по
реда на ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, респ. наличие на законовите
предпоставки за възстановяване на имота към датата на Решение № 254 от
14.02.2008 г. на ОСЗГ, Община Панчарево. Следователно по делото не е доказано,
че ищците са собственици по силата на реституция и наследство на процесния недвижим
имот с проектен идентификатор 68134.1506.2122 с площ от 4197 кв.м., при граници
/съседи/ от три страни имот с идентификатор 68134.1506.467., поради което
предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява
неоснователен и недоказан и като тъкав следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените
разноски по делото съобразно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 437/.
От ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение на ответната страна в размер на 6240 лв.. Съдът
намира възражението за прекомерност за основателно, пред вид обстоятелството,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което намира,
че адвокатското възнаграждение следва да се намали в размер на 4266 лв. съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищците следва да заплатят на ответника разноски по делото в общ размер на 6516
лв.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Д.Н.Ц., ЕГН **********, П.Я.Д.,
ЕГН **********, Е.С.И., ЕГН **********, Е.Д.С., ЕГН **********, И.Д.К., ЕГН **********,
Б.П.Ц., ЕГН ********** и Й.П.Ц., ЕГН ********** /конституирани на основание чл.
227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса ищца В.Я.К., ЕГН **********/, всички чрез адв. Ц.М.,***
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, по
отношение на „А.Д.“ ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, че са собственици
по силата на реституция и наследство на следния недвижим имот: Поземлен имот с
пл. № 40019, кад. лист 556, 581 по помощния план по чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
находящ се в строителните граници на Горубляне, в местността „Празна сакуля” с
площ от 4.234 дка, при граници/сьседи: съгласно означение на вещото лице по
адм. д. № 180/2007г. по буквите: К,Л,М,Н,В,Г,З,Ж,К, който имот е с проектен пл.
598, к.л. № 581, кв. 12, местност: НПЗ „Искър - юг”, който е идентичен с имот с
проектен идентификатор 68134. 1506. 2122, с площ от 4197 кв.м., при граници
/съседи/: от три страни имот с идентификатор 68134.1506.467. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Н.Ц.,
ЕГН **********, П.Я.Д., ЕГН **********, Е.С.И., ЕГН **********, Е.Д.С., ЕГН **********,
И.Д.К., ЕГН ********** и Б.П.Ц., ЕГН ********** и Й.П.Ц., ЕГН ********** да
заплатят на „А.Д.“ ООД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по
делото в общ размер на 6516 /шест хиляди петстотин и шестнадасет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: