Решение по адм. дело №1010/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по предявен от С. М. Л. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2022 г. до окончателното й изплащане, причинени в Затвора-Варна през периода от 09.06.2022 г. до 14.06.2022 г. и изразяващи се в страх, безсъние, безпокойство и тревожност за здравето, вследствие на невъзможността от хигиенизиране и поддържане на нормални битови условия в килия № 224.

Ищецът сочи, че за периода от 09.06.2022 г. до 14.06.2022 г. е пребивавал в Затвора-Варна в килия № 224, при неблагоприятни за него условия – не били осигурени шкафче за лични вещи, столове, необорудвана била тоалетната чиния с липсващи седало и капак, липсвала четка за почистване, неугледен бил вътрешния вид на цялата килия – мухъл по стените и пода, олющени и изкъртени мазилки, неприятна миризма и влага, неосигуряване на санитарни принадлежности за почистване – кошче за отпадъци, метла и лопатка, моп и кофа за почистване. Твърди, че липсата на тези принадлежности е довела до наличие на увреждащи здравето му насекоми. Сочи, че осигуряването на нормални условия на лишените от свобода в затвора е задължение на Затвора-Варна.

При лично явяване в съдебно заседание, ищецът заявява, че поддържа исковата си молба. Възразява относно отказаното му предоставяне на правна помощ, въпреки необжалваното от него и влязло в сила определение № 8129/18.07.2025 год. По отношение на представените от ответника писмени доказателства изразява противоречиви становища – веднъж, че бил неграмотен, но имал начално образование , и втори път, че не си носел очилата за да прочете предоставените му за запознаване документи.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител - ст. юриск. С. С., изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия , извършени от служители на ответника, които да са били в нарушение на забраната визирана в чл.3 от ЗИНЗС. Твърди, че изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е подчинено на целите на наказанията определени с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, а постигането им съгласно чл.2 от ЗИНЗС се осъществява чрез контрол върху поведението на осъдените, диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнително въздействие в зависимост от поведението им, осигуряването на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве. Навежда доводи, че в исковата молба не се съдържат противоправни фактически действия или бездействия от страна на служителите на ответника, с които да са нарушени разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЕКЗПЧОС. Предвид изложеното твърди, че не е допуснато от ответника нарушение на забраната визирана в чл.3 от ЗИНЗС. Сочи, че твърденията на ищеца не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушени правата му. Допълва, че по време на престоя си в Затвора-Варна С. Л. не е депозирал искания, свързани с хигиенични материали. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявената исковата претенция. Сочи, че изложените от ищеца твърдения за конкретни незаконосъобразни бездействия на ответната срана не са намерили потвърждение от събраните по делото доказателства. Счита, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника, които да осъществяват състав на нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което и не е налице основание по смисъла на чл. 284 от ЗИНЗ за уважаване на исковата претенция.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

С оглед указаната на страните доказателствена тежест, от ответника са представени Справка с рег. № 3166 от 12.06.2025 г. /л. 49-50/. От същата се установява, че С. М. Л. е пребивавал в Затвора-Варна, като „чужда делегация“ през периода от 10.06.2022 г. до 17.06.2022 г., като при престоя си в Затвора-Варна е бил настанен във 2В коридор, 6-та група, спално помещение № 224, заедно с л.св. И. А. Р.. Посочено е, че Р. е пребивавал в Затвора-Варна като „чужда делегация“ за периода от 09.06.2022 г. до 20.06.2022 г., като л.св. Л. и л.св. Р. изтърпяват наказания „Доживотен затвор“ в Затвора-Ловеч. Посочено е още, че спално помещение № 224 е обособено за настаняване на л.св. „чужда делегация“ изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, същото се намира във втори В коридор, 6-та група, има площ от 13.11 кв.м. и е оборудвано с три легла, 1 бр. шкафче, 1 бр. маса и един брой стол. Спалното помещение разполага със санитарен възел и тоалетна чиния със седало. На спалното помещение са подменени врати и прозорци с ПВЦ дограма, подменена е ВиК инсталацията, монтирани са нови осветителни тела, изградени са самостоятелни санитарни възли и мивки с течаща питейна вода, стените и таваните са боядисани. Материалите за хигиенно-битовите нужди за поддържане на хигиената в коридорите се раздават ежемесечно на коридорните отговорници. За м.06.2022 г. на коридорния отговорник на 6-та група – л.св. Г. Г. М. /в която е пребивавал л.св. С. М. Л./ са дадени – препарат за под, гъби, четка пластмасова, дръжка, кофа плюс цедка, стирка и 10 бр. чували за смет 130 литра. По таблица № 6 на ГДИН ежемесечно се раздават прах и сапуни за лична хигиена на лишените от свобода, срещу подпис. За месец 06.2022 г. същите са били раздадени на 23.06.2022 г. Лишеният от свобода С. М. Л. е постъпил в Затвора-Варна на 10.06.2022 г. и е бил върнат в Затвора-Ловеч на 17.06.2022 г. и поради тази причина не са му били осигурени. Съгласно таблица № 6 има изискване да се раздават санитарно-хигиенни материали на лишените от свобода. Предвид, че Л. е пристигнал в Затвора-Варна на 10.06.2022 г., то би следвало да си е получил тези материали от Затвора-Ловеч, където си изтърпява наказанието. Посочено е, че Л. пристигайки в Затвора-Варна като „чужда делегация“, следва да носи със себе си лични хигиенични средства, които притежава и с които ежедневно поддържа своята лична хигиена. След извършена справка в деловодната система на Затвора-Варна е установено, че Л. не е подавал молба до администрацията на Затвора-Варна, с която да е отправял искане касаещо необходимост от хигиенни материали.

С оглед данните в справката са представени Протокол за м.06.2022 г. и Изписване на други материали №**********/23.06.2022 г., №**********/23.06.2022 г., №**********/23.06.2022 г. /л. 51-54/.

Представена е и справка с рег. № 5961/1.10.2025 г. /л.87-88/, според която на всички коридори и спални помещения от корпуса на затвора Варна е извършен основен ремонт през 2016-2017 г. , при който са подменени ВИК и ел. инсталации, изградени са самостоятелни санитарни възли и мивки с течаща питейна вода, поставен е теракот на пода във всички помещения, стените и таваните са облицовани с циментофазерни плоскости и са пребоядисани, монтирани са нови осветителни тела и нови ПВЦ прозорци, подменени са всички входни врати, конкретно на спално помещение постоянно са извършвани текущи ремонти според необходимостта свързана с поддръжка на помещението – подмяна на тоалетни чинии, тоалетни казанчета, мивки, кранове за вода, осветителни тела, шпакловане и боядисване на стени и тавани.

Описаните справки и доказателства не са оспорени от ищеца по предвидения за това процесуален ред, поради което съдът приема за установени съдържащите се в тях данни.

От ищеца е направено искане за разпит на един свидетел. В съдебно заседание същият е поискал да бъде допуснат като такъв л.св. И. А. Р.. От показанията на свидетеля се установява, че през процесния период е бил с ищеца в Затвора-Варна, в едно спално помещение №224, като „чужда делегация“. Свидетелят твърди, че килията била в неугледен вид, с олющена мазилка, имало две вишки, като са липсвали маса и стол, седалка и капак на тоалетната чиния, както и други тоалетни принадлежности от първа необходимост. Посочва, че не е имало кошче за отпадъци, кофа за почистване, парцал, моп, метла и др. Сочи, че проблема с дървениците и хлебарките не бил разрешен от години. Твърди, че с ищеца са посещавали медицинския център към Затвора-Варна за да вземат съответни медикаменти – алергозан и др., след констатация от лекаря, че имали нахапване по тялото от дървеници. Твърди, че килията миришела на лошо, което се е отразявало зле на ищеца, като Р. е виждал, че Л. не може да спи и не се чувства нормално. Свидетелят заявява, че Р. се оплаквал, че е нахапан, че няма къде да седне на стол, че няма къде да яде.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази действащите и приложими разпоредби, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

На основание чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, като искът се предявява съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Цитираните разпоредби съотнесени към обстоятелствата на които се основава предявения иск, водят до извода, че същия е предявен пред родово и местно компетентен да се произнесе по тях съд.

По аргумент от чл. 205 от АПК, /според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите/, във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към които са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. По аргумент на чл. 12, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗИНЗС, пасивно легитимирана страна по настоящия иск е ГД "ИН".

От изложеното следва, че искът е редовно предявен преди да е изтекъл съответния давностен срок и е допустим, поради което се дължи разглеждането му по същество.

По основателността на иска :

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са : 1. нарушения на чл. 3 от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията ; 2. вреди, причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са пряк и непосредствен резултат на нарушенията на чл. 3.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, не защитеност или малоценност.

От горецитираната приложима нормативна уредба следва, че за да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и в резултат на нарушението да е настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Доказателствената тежест за установяване наличието на нарушение по чл.3 е за ищеца, като същата му е указана в проведеното на 23.09.2025 г. съдебно заседание. Установената в тази връзка фактическа обстановка, съотнесена към цитираната нормативна уредба, води до извод за недоказаност на исковата претенция по следните съображения :

Неоснователно е твърдението в исковата молба, че ответникът по спора не е осигурил шкафче за лични вещи и столове в спално помещение № 224 на затвора-Варна. Съгласно Справка рег. №3166/12.06.2025 г. на началника на затвора-Варна, спално помещение № 224, втори В коридор, 6-та група е оборудвано с 1 бр. шкафче и един стол – същата опровергава обратно изложените твърдения на ищеца. Свидетелят Р. не дава показания за липсата на шкафче в спално помещение № 224, поради което твърденията на ищеца в тази насока остават изцяло недоказани. Свидетелят Р. заявява, че в спалното помещение през м.06.2025 г. е имало стол, но за процесния период м. 06.2022 г. в килия № 224 е липсвал стол. Свидетелят сам заявява, че в Затвора-Варна е пребивавал многократно, поради което буди съмнение достоверността на показанията му за съществуването на спомен за наличното оборудването в килия № 224 именно за конкретния процесен период през м.06.2022 год. От друга страна, не без значение за достоверността на събраните гласни доказателства е факта за „затворническата солидарност“ между ищец и свидетел. В тази връзка, съдът намира, че показанията на свидетеля се опровергават от представените от ответника писмени доказателства. Същевременно, следва да бъде отбелязано, че липсва изискване на всеки задържан да се осигурява отделен шкаф, доколкото съхранението на лични вещи може да стане и с един шкаф за общо ползване, както е в случая, съгласно справка от 12.06.2025 г. на Началника на Затвора-Варна. В допълнение следва да бъде посочено, че на територията на Затвора-Варна има обособен и вещеви склад по чл.32, ал.1 от ЗИНЗС, където лишените от свобода могат да съхраняватт личните си вещи. В този смисъл, недоказани остават оплакванията на ищеца по отношение твърдяната от него липса на шкафче и стол в спално помещение № 224 в затвора-Варна.

Недоказано е и твърдението на ищеца, че в спалното помещение липсвали капак и седало на тоалетната чиния. Съгласно Справка рег. №3166/12.06.2025 г. на началника на затвора-Варна, спално помещение № 224 е било оборудвано с тоалетна чиния със седало.

По същият начин, недоказани са твърденията, че спалното помещение имало „неугледен вътрешен вид“ – мухъл по стените и пода, олющени и изкъртени мазилки и неприятна миризма и влага. Съгласно Справка рег. №3166/12.06.2025 г. на началника на затвора-Варна , стените и таваните са боядисани, на спалното помещение са подменени врати и прозорци с ПВЦ дограма, подменена е ВиК инсталацията, с което се опровергават твърденията на ищеца. Съществено в тази връзка е обстоятелството за липсата на данни ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в спалното помещение – от втората представена от ответника справка се установява, че е бил извършен ремонт на спалното помещение през 2016-2017 г. , т.е. преди процесния период на м. юни 2022 г., поради което недоказани са твърденията на ищеца, че мазилките били олющени и изкъртени.

Изложеното в Справка с рег. № 3166/12.06.2025 г. напълно кореспондира с разпоредбата на чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС по отношение на обстоятелствата, че поддържането на хигиената в спалните помещения е задължение на лишените от свобода, като за всяко спално помещение се изготвя месечен график за почистването му. На лишените от свобода всеки месец се предоставят сапуни и прах за пране, както и нужните почистващи, дезинфекциращи препарати и принадлежности. Видно от приложените протоколи за м.06.2022 г. са предоставени – препарат за под, гъби, четка пластмасова, дръжка, кофа плюс цедка, стирка и 10 бр. чували за смет 130 л. на коридорния отговорник на 6-та група – л.св. Г. Г. М., в която е пребивавал и ищецът. В Справка рег. №3166/12.06.2025 г. на началника на затвора-Варна е посочено, че Л. като „чужда делегация“ в Затвора-Варна е следвало да получи санитарно-хигиенни материали от Затвора-Ловеч, където изтърпява наказанието, поради което претенциите му са неоснователни. Тези изводи се потвърждават с факта, че в изготвената Справка с рег. № 3166/12.06.2025 г. на началника на затвора-Варна е посочено, че в деловодната система на затвора не е установено Л. да е подавал молба до администрацията, с която да е отправял искане касаещо необходимост от хигиенни материали.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС гласи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената.

С приложената от ответника Справка с рег. № 3166/12.06.2025 г. се опровергават твърденията на ищеца за липса на четка за почистване, кошче за отпадъци, метла и лопатка, моп и кофа за почистване. Разминаването в наименованията на вещите посочени от ищеца като липсващи в спалното помещение и тези посочени в Справка рег. № 3166/12.06.2025 г. на началника на Затвора-Варна като раздадени, не променя тяхното функционално предназначение за хигиенно- битови нужди на спалните помещения и за лична хигиена на лишените от свобода.

От анализа на цитираната нормативна уредба и при съобразяване на фактическата установеност по делото се налага извода, че по отношение на изпълнението на тези санитарни изисквания липсват каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация - хигиената в спалните помещения, както и в санитарните помещения е възложена на лишените от свобода и в тази връзка съдът не установи незаконосъобразно действие, респ. бездействие, поради което приема за недоказани твърденията на ищеца в тази връзка.

По отношение оплакванията на ищеца за наличие на дървеници, молци, паяци и др. в спалното помещение, такива отново не се установиха от събраните по делото доказателства. Липсват доказателства за наличието на подадени сигнали или оплаквания от ищеца до съответната медицинска служба в затвора Варна - показанията на свидетеля Р. не са подкрепени с надлежно съставени такива писмени доказателства. От друга страна, следва да бъде отбелязано, че съществуват и други фактори способстващи за наличието на насекоми, въпреки усилията на администрацията да дезинсекция на всички площи в Затвора-Варна.

Предвид горното, настоящата съдебна инстанция намира, че в съвкупността си условията в Затвора-Варна през процесния период не могат да обосноват извод за осъществено по отношение на ищеца Л. нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените неимуществени вреди, а именно страх, безсъние, безпокойство и тревожност за здравето, вследствие на невъзможността от хигиенизиране и поддържане на нормални битови условия в килия № 224, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. В този смисъл, недоказано е твърдението в исковата молба за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, а още по-малко такова, което да е довело до унизително или нечовешко отношение по смисъла на цитираните разпоредби, поради което съдът счита, че ищецът не доказа по делото наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доколкото по делото не се установява наличието на нарушение по чл.3, то оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не може да намери приложение в случая.

По тези съображения, предявеният от С. М. Л. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията", [населено място] за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход от спора разноски на ищеца не се дължат, а независимо от отхвърлянето на исковата претенция, съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ГДИН искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяването на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на такъв въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон ред е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентирани в ГПК и АПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от С. М. Л. с [ЕГН] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени в Затвора-Варна през периода от 10.06.2022 г. до 14.06.2022 г. и изразяващи се в страх, безсъние, безпокойство и тревожност за здравето, вследствие на невъзможността от хигиенизиране и поддържане на нормални битови условия в килия № 224, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия: