№ 1213
гр. Пазарджик, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220102534 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
недължимост на парично вземане, тъй като правото на принудително
изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Ищците И. П. И. с ЕГН ********** от ** и М. П. И. с ЕГН **********
от гр. ** твърдят, че са деца и единствени законни наследници на П И. П.,
който е починал на 02.04.2017г. Твърдят, че срещу техния наследодател е
водено изп. дело №914/2011г. по описа на ЧСИ П И с рег. №821 в КЧСИ,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2010г., издаден по ч. гр.
д. №4852/2010г. на РС-Пазарджик, в полза на кредитора "Обе**" АД за
събиране на сумата от 3327.97лв., включваща 2617.31лв. – главница,
357.33лв. - просрочена лихва, 17.76 – наказателна лихва, 59.85 лв. – държавна
такса и 275.72 лв. – адвокатско възнаграждение. Твърдят още, че в хода на
принудителното изпълнение първоначалният кредитор е прехвърлил
вземането на ответника „**“, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.
С**.
Ищците поддържат, че последното изпълнително действие прекъсващо
1
давността /насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника/, е
извършено на 13.06.2017г., както и че делото е прекратено на основание
чл.435, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя в 2-годишен срок от тази
дата. Твърдят, че давностният срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл, поради което
правото на принудително изпълнение на вземането е погасено по давност.
Затова искат от съда да установи, че не дължат на ответника вземането по
изпълнителния лист. Сочат доказателства и претендират съдебни разноски.
Ответникът не оспорва да е кредитор на процесното вземане. Твърди, че
искът е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй
като принудителното изпълнение е прекратено и от длъжниците не се
претендира доброволно изпълнение. Първоначално с писмения отговор е
оспорил по същество иска по отношение на ищцата М. П. И. при твърдение,
че спрямо нея вземането не е погасено по давност, тъй като в писмено
споразумение между страните от 11.11.2020 г. същата е признала дълга и е
заявила, че се отказва от последиците на погасителната давност. С
допълнително писмено становище, подадено непосредствено преди първото
съдебно заседание, ответникът е признал иска, тъй като споразумението се
отнася до друго вземане, което не е предмет на делото. По отношение на
ищеца И. П. И. искът не е оспорен от самото начало на производството, но и
не е признат от ответника /по същество ответникът с писмения отговора не е
изразил становище по този иск/.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е приел за безспорно, че
ищците и ответникът са съответно длъжници и кредитор на вземането по
изпълнителен лист от 29.11.2010г., издаден срещу наследодателя на ищците П
И. П., починал на 02.04.2017г., по ч. гр. д. №4852/2010г. на РС-Пазарджик, за
събиране на сумата от 3327.97лв., включваща 2617.31лв. – главница,
357.33лв. - просрочена лихва, 17.76 – наказателна лихва, 59.85 лв. – държавна
такса и 275.72 лв. – адвокатско възнаграждение.
От представените от ищците писмени доказателства е ведно, че за
събирането на процесното вземане е било образувано изп. дело №914/2011г.
по описа на П Илинов – ЧСИ с рег. №821 в КЧСИ, по което на 01.08.2018г.
ответникът е конституиран като взискател на мястото на кредитора по
2
изпълнителния лист и първоначален взискател „Обе**“ АД. Страните не
спорят, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Не спорно и че давността по чл.117, ал.2 ГПК за погасяване на
вземането по изпълнителния лист е изтекла. От представеното с писмения
отговор споразумение между ответника и ищцата М. П. И., на което
ответникът първоначално се е позовал, за да оспори иска, е видно, че то се
отнася до вземане по друго изпълнително дело, което е различно от
процесното. По тази причина ответникът е оттеглил оспорванията и е признал
исковете преди първото съдебно заседание.
При така установените обстоятелства спорът между страните се свежда
до наличието на правен интерес за ищците от предявяването на отрицателния
установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна
давност.
Според съдебната практика, която се споделя и от настоящия състав на
съда, когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради
изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретни обстоятелства,
които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск.
Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че
давността е изтекла. Оспорването в исковата молба, също би обусловило
правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен
интерес, като положителна процесуална предпоставка за съществуване на
правото на иск. Съществуването на изпълнителния лист и хипотетичната
възможност въз основа на него в бъдеще да се предприеме принудително
изпълнение за събиране на вземането не обуславят наличие на конкретен
правен интерес. В този смисъл са: Решение №83/23.05.2018г. по гр.д.
№3448/2017г., на ВКС, ІІІ г.о.; Решение №356/19.06.2014г. по ч.гр.д.
№1587/2014г., на ВКС, І г.о. и Решение №92/09.03.2023г. по в. гр. д.
№712/2022г. на ОС – Пазарджик.
В случая ищците с исковата молба не са посочили конкретни действия
на ответника, които да обосноват техния правен интерес от предявяване на
исковете – липсва висящо изпълнително производство, липсва покана от
3
кредитора за доброволно изпълнение, липсва извънсъдебно оспорване за
погасяване на вземането по давност. Освен това ответникът не оспорил иска,
предявен от И. И., а в хода на производството е признал и двата субективно
съединени иска. При това положение, съгласно цитираната практика на
съдилищата, правният интерес като положителна процесуална предпоставка
за допустимост на исковете не е налице и същите следва да се оставят без
разглеждане, а производството да се прекрати. Признанието на иска обаче не
е направено от ответника в първия възможен момент – с писмения отговор.
Напротив, ответникът първоначално е оспорил иск на ищцата М. П. И. като е
заявил, че вземането не е погасено по давност. Освен това не е заявил изрично
в писмения отговор, че признава иска на другия ищец И. П. И.. Ето защо в
случая не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК за освобождаването на
ответника от разноски и той следва да бъде осъден да заплати съдебните
разноски на ищците.
Ищците обаче не са представили надлежни доказателства за размера на
разноските. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие
е с предмет защитата на ищците /вкл. по исков ред/ срещу изпълнението по
три изпълнителни дела (№3650/2016 на ЧСИ П И; №944/2016г. на ЧСИ
Добромир Даскалов и 105/2016г. на ЧСИ Добромир Даскалов), сред които не
е посочено процесното вземане по изп. дело №914/2011г. по описа на ЧСИ П
И. Ето защо заплатеното по договора възнаграждение от 500 лв. не е свързано
със защитата на ищците по настоящото дело и не може да се присъди.
На следващо място, ищците не са представили и доказателства за
внесена държавна такса по чл.1 Тарифа ГПК, която с оглед цената на иска е в
размер на 133.12 лв. Към исковата молба е приложено платежно нареждане за
сумата от 440 лв., внесена по сметка на РС – Пловдив, с основание
„Образуване на гражданско дело – М. И., И. И.“. Не е посочен номер на
конкретно дело. Преводът е с дата 15.12.2022г., а исковата молба е подадена в
РС – Пловдив на 02.03.2023г. С оглед на констатираното несъответствие в
размера на дължимата такса и времето на нейното заплащане следва да се
приеме, че представеното от ищците платежно нареждане не установява
заплащането на държавната такса по настоящото дело. Затова същата следва
да се присъди в тежест на ответника на основание чл.77 ГПК и предвид
формирания вече извод, че ответникът отговорността на ответника за
разноски не е отпаднала на основание чл.78, ал.2 ГПК.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определението си от 19.10.2023г. за
даване ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба по чл.124, ал.1 ГПК,
подадена от И. П. И. с ЕГН ********** от ** и М. П. И. с ЕГН ********** от
гр. ** против „**“, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. С**, за
установяване, че ищците не дължан на ответника вземането по изпълнителния
лист от 29.11.2010г., издаден по ч. гр. д. №4852/2010г. на РС-Пазарджик, в
общ размер на 3327.97лв., от които 2617.31лв. – главница, 357.33лв. -
просрочена лихва, 17.76 – наказателна лихва, 59.85 лв. – държавна такса и
275.72 лв. – адвокатско възнаграждение, тъй като правото на принудително
изпълнение е погасено по давност, изтекла след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основание.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2534/2023г. по описа на РС –
Пазарджик.
ОСЪЖДА „**“, ЕИК: ** да заплати на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 133.12 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5