ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 739
гр. Бургас, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100601222 по описа за 2021 година
установи:
Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Станислав Гърков от БАК,
действащ като упълномощен защитник на подсъдимия Г.М. М. с ЕГН
**********, против протоколно определение на Районен съд – Бургас от
15.10.2021 г., с което първостепенният съд по същество е отказал да прекрати
съдебното производство по НОХД № 3233/2021 г. по описа на същия съд и да
върне делото на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
С частната жалба се изразява несъгласие с постановения съдебен акт
като се излагат същите доводи, посочени в първоинстанционното
производство. Иска се отмяна на протестираното определение и изпращане на
делото на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на посочените от
жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на обжалвания
съдебен акт, като съобрази наведените с частната жалба доводи срещу него и
след като се запозна с материалите от ДП № 329 ЗМ-14/2021 г. по описа на 04
РУ – Бургас при ОД на МВР – Бургас, пор. № 65/2021 г. по описа на РП –
Бургас, приложени към делото, в пределите на правомощията си по чл. 345 от
1
НПК, прие за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 3233/2021 г. по описа на РС –
Бургас е образувано по внесен на 12.07.2021 г. в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура – Бургас против подсъдимите С. С. К. с ЕГН **********
и Г.М. М. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 247а, ал.2,
т.1 от НПК съдията – докладчик насрочил разпоредително заседание, на което
конституираните и бъдещите страни по делото да обсъдят и дадат своите
становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал.1 от НПК.
В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, защитникът
на подсъдимия М. – адвокат Станислав Гърков от БАК е изразил становище
за допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения и е поискал от първостепенния съд да прекрати съдебното
производство и да върне делото на РП – Бургас за отстраняването им. Според
защитника, подсъдимият М. е бил лишен от право да даде обяснения след
предявяването на материалите по дознанието, въпреки че при разпита си след
привличането му като обвиняем бил изрично посочил, че обяснения ще даде
едва след предявяване на материалите по делото. Наред с това, защитникът
намира, че обвинителния акт не отговаря на условията, посочени в чл. 246,
ал.2 от НПК, тъй като обстоятелствената му част съдържала факти и
обстоятелства, за които нямало събрани доказателства. Защитникът е
възразил също, че подсъдимият М. е бил лишен от възможността да
представи доказателства в своя защита, доколкото прокурорът отказал да
изпълни неговите доказателствени искания, посочени с нарочна молба,
подадена в хода на досъдебното производство.
По повод възраженията, направени от защитника на подсъдимия М.,
районният съд е приел, че в хода на досъдебното производство, както и при
изготвянето на обвинителния акт, не са били допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили процесуалните
права на подсъдимия, поради което насрочил разглеждането на делото по
общия ред в съответствие с нормата на чл. 252, ал.2 от НПК, вр. чл. 248, ал.5,
т.4 от НПК. В мотивите към определението си, първоинстанционният съд е
посочил, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, тъй като, макар подсъдимият да е
2
заявил, че желае да даде обяснения след запознаване с материалите по делото,
след предявяване на разследването не е потвърдил това си желание с изрично
изявление още повече, че впоследствие е била депозирана от него нарочна
молба, с която са били направени други доказателствени искания. Наред с
това, съдът е приел, че М. може на всеки един етап от съдебното
производство да депозира такива и да изложи своето обяснение по
обвинението.
По отношение отказа на прокуратурата да изпълни направените в
качеството му на обвиняем доказателствени искания на подсъдимия,
районният съд е посочил, че НПК не приема нарушенията, свързани със
събирането и допускането на доказателства, за основание за връщане на
делото на досъдебната фаза, защото доказателствените искания могат да
бъдат направени в съдебното производство.
Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи
следните правни изводи:
Настоящата частна жалба е процесуално допустима, доколкото е
подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, предвид
ограниченията по чл. 248, ал.3 от НПК, да иска въззивна проверка на съдебен
акт, с който е решен въпросът по чл. 248, ал.1, т. и 3 от НПК. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна и поради това не следва да се
уважава.
Проверяваното определение, с което първоинстанционният съд по
същество е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в
досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да
върне делото на прокурора за отстраняването им, е правилно и
законосъобразно. Същото е постановено в пълно съответствие с
процесуалните норми на чл. 246, ал. 2 и ал. 3, чл. 219, ал. 3, т. 3, чл. 248, ал. 1,
т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Видно от материалите по делото, след привличане на подсъдимия М.
като обвиняем и предявяването на постановлението за това, разследващите
органи са изпълнили задължението си по чл. 221 от НПК и са пристъпили
към извършване на разпита му, а М., от своя страна се е възползвал от
правото си да не дава обяснения по обвинението. Следователно, няма
основания да се приеме, че на подсъдимия, в качеството му на обвиняем,
3
въобще е било нарушено правото да даде или да откаже да даде обяснения.
Що се отнася до възражението на защитата, свързано с изявлението на М. по
време на разпита му като обвиняем, че обяснения ще даде в по-късен момент
– след предявяване на разследването, липсват данни подсъдимият да е изявил
пред разследващият орган отново това си желание след запознаването с
материалите от досъдебното производство. Твърдението, че разследващите
органи са били длъжни, въпреки всичко, да проведат разпит на обвиняемия
след запознаването му с материалите от разследването, не е съобразено с
разпоредбите на НПК – единственото задължение на разследващия орган
досежно разпита на обвиняемия е това по чл. 221 от НПК – за да даде
възможност на обвиняемия да упражни правото си на защита и да изложи
своята защитна версия, която разследващите следва да проверят по време на
разследването. На по-късен етап, разпит на обвиняем може да бъде
иницииран от разследващ орган или заради преценката му, че обясненията са
необходими за закрепване на конкретни факти или обстоятелства, или по
инициатива на самия обвиняем или неговия защитник. Обвиняемият има
право по всяко време да дава обяснения по разследването, но тъй като те са и
средство за упражняване правото му на защита, за това си желание той следва
да уведоми разследващия орган. Ето защо, като се имат предвид конкретните
обстоятелства, не може да се сподели разбирането, че разследващите органи
са нарушили правото на обвиняемия М. да дава обяснения.
Неоснователно е оплакването, че обвинителния акт не отговарял на
условията, посочени в чл. 246, ал.2 от НПК, тъй като обстоятелствената му
част съдържала факти и обстоятелства, за които нямало събрани
доказателства. От внимателният прочит на обстоятелствената част на
обвинителния акт става ясно, че компетентната прокуратура е посочила ясно
и точно всички установени от нея факти и обстоятелства, които намира за
относими към предмета на разследване и е направила правната им оценка,
включително и чрез направената от нея правна квалификация на
инкриминираното деяние като конкретно по вид престъпление. Дали
посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства са правилно
установени, дали са относими към дадената от прокуратурата правна
квалификация на инкриминираното деяние и дали се установяват с
посочените от прокуратурата доказателства, е въпрос по същество, който се
решава от съда с окончателния му съдебен акт.
4
Неоснователно е оплакването, че подсъдимият М. е бил лишен от
възможността да представи доказателства в своя защита, доколкото
прокурорът отказал да изпълни неговите доказателствени искания, посочени с
нарочна молба, подадена в хода на досъдебното производство. Както
правилно е посочил районният съд в мотивите към обжалваното определение,
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.4 от НПК, в разпоредителното заседание
не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата и доказателствените средства, като евентуално
допуснати такива не могат да бъдат основание за връщане на делото на
досъдебната фаза, тъй като подсъдимият и другите страни в наказателното
производство могат да направят доказателствените си искания и в съдебното
производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 341, ал.2, вр. чл. 345 ал.1, вр.
чл. 249 ал.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.10.2021 г. на Районен
съд – Бургас, постановено по НОХД № 3233/2021 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5