Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 12.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №16635/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.С.Г., с която e предявен срещу Народно читалище „*****“ иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства от нараняване в десния крак,
осъществено на 07.10.2017 г. в гр. София, бул. „*****до входа на Народно читалище „*****“. Претендира законната лихва от датата на исковата
молба, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на 07.10.2017 г.
между 12:00 и 13:00 ч. в гр. София, до входа
на Народно читалище „*****“, находящо се на бул. „*****, направил няколко крачки встрани до стълбите, водещи към
сградата на читалището, стъпил върху вентилационна решетка на въздуховодна шахта и пропаднал в нея (шахта, дълбока 5 м, прилежаща
и служеща на сградата на читалището). На местопроизшествието присъствал и
свидетеля Р.М.Д.. След инцидента, пострадалият е откаран за преглед в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД и му е поставена диагноза „Distorsio gravis”, която се изразява в навяхване и разтягане на ставните връзки
на глезена. След извършена на 18.10.2017 г. рентгенография, при пострадалия е
констатиран оток на меките тъкани около латералния малеолус.
На 01.02.2018г. на пострадалия е извършено повторно изследване, на което твърди,
че е установена инфрактура – разкъсване на костните гредички в областта на ставната повърхност на медиалния малеолус, получена вследствие на падането, която не е била
установена при първоначалното му постъпване в лечебно заведение след инцидента.
Твърди, че е вследствие на инцидента е бил временно неработоспособен в периода
09.10.2017 г. – 06.03.2018 г., болките в областта на десния глезен му попречили
да се справя сам с всекидневните си нужди и се е наложило да ангажира близките
си с грижи около него. Влошеното здравословно състояние на пострадалия се е
отразило негативно върху психиката му – бил тревожен, неспокоен, страдал от
безсъние и често сънувал кошмари, отнасящи се до процесния
инцидент; страхувал се, че няма да се възстанови напълно. Твърди, че въздуховодната шахта, в която е пропаднал, е в недвижим
имот, собственост на ответника и служи на изградената в имота сграда.
Претендира обезщетение от ответника в следствие на виновно бездействие на служителите
на читалището да обезопасят процесната шахта.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Оспорва да
е налице причинна връзка между твърдения инцидент и увреждането на ищеца.
Твърди, че върху капака на въздуховодната шахта в
деня на инцидента е имало бетонова кашпа, поставена за
предот вратяване на достъпа до него, която умишлено е била
преместена в момента на инцидента от ищеца и присъствалите лица, негови колеги,
за да могат да седят седнали върху нея. Прави възражение за съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно
по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства – показанията на
свидетеля Р.Д., очевидец, че на 07.10.2017г. в гр. София, до входа на Народно читалище „*****“, находящо
се на бул. „*****, ищецът е стъпил върху капак на въздуховодна шахта, дълбока около 5 м, намираща се в имота
на ответника и е пропаднал в нея. Свидетелят и ищеца били служители на С.Х.П.ЕООД,
което имало сключен договор с ответника за наем на помещение, което да се
използва от работниците и пред което е процесната
шахта. Пропадането на ищеца в шахтата се
потвърждава и от показанията на свидетеля на ответника Г. Т., който е бил извикан веднага след инцидента и видял
пострадалия, паднал в шахтата.
Свидетеля Р.Д.
сочи, че непосредствено преди инцидента с пострадалия са пушили върху шахтата, тъй
като е валяло дъжд, а над шахтата е имало козирка; мястото не е било ограничено
за преминаване, имало е кашпи, за да не се преминава,
но те са били отстрани на шахтата, а не върху самата нея. В този смисъл са и
показанията на свидетеля на ответника Г. Т. – той сочи, че шахтата непрекъснато
е ограждана с ленти, но работниците ги късали, а сложените кашпи
били премахвани от работниците ги махали. От горното съдът прави извод, че няма
доказателства непосредствено преди инцидента мястото около шахтата да е било
оградено с лента и е била поставена кашпа, която да
препятства преминаване през шахтата.
Не е спорно,
а и се установява от показанията на свидетелите на двете страни, че ищецът е
стъпил на капака на шахтата, в следствие на което е пропаднал. Не са
представени по делото доказателства, които да установят причините за
пропадането –изгнили панти на капака, прекомерна тежест на пострадалия,
откачане на рамката на капака или друго. Свидетелят на ищеца Р.Д. посочва, че ламарините
на шахтата били изгнили, както и че след инцидента са
подменени капаците на всички шахти. Подмяната на капаците на шахтите се
потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Т.. Свидетелят Т. от друга страна
сочи, че капакът на шахтата не е бил счупен и не е бил ръждясал, по което
показанията му се разминават с тези на свидетеля Д.. При преценка на
показанията и на двамата свидетели, съдът прави извод и приема за доказано, че
при всички случаи капакът на шахтата не е бил в годно състояние, за да издържи
тежестта на преминаващ човек. Този извод се подкрепя и от извършеното
впоследствие подмяна на целия капак на шахтата.
От
показанията на свидетелите се установява още, че процесната
шахтата се намира до читалището, вляво след входа му. От това следва, че шахтата
се намира в имот със сграда с обществен достъп (читалище) в близост до входа на
сградата и на място, където системно се движат и събират хора.
От приетите по делото писмени доказателства (фиш за спешна
медицинска помощ) и заключение към съдебно-медицинската експертиза, изготвена
от ортопед – травматолог, се установява, че от инцидента
ищецът е получил тежко навяхване на дясната глезена става. От приетото по
делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от специалист
„образна диагностика“ увреждането представлява навяхване, като ставната капсула
и връзките са преразтегнати, без да е нарушена
анатомичната им цялост – т.е. няма данни за счупване на кост.
От заключението на вещото лице травматолог, се установява,
че спрямо пострадалия е предприето е стандартно лечение: поставяне на гипсова имобилизация.
Пострадалият е бил почти три месеца (94 дни) временно нетрудоспособен и през
този период е бил с болки, оток, затруднени движения в дясната глезена става,
които са затруднявали неговата нормална походка, особено при физическо
натоварване. Не се е наложило болнично лечение, което се установява от
приложения лист за преглед на пациент от 07.10.17 г. (л. 9 от приложеното гр.д.
№43940/18 на СРС). Според вещото лице тежкото навяхване не оставя трайни
последици за здравословното състояние на пострадалия и евентуални бъдещи
усложнения зависят от това доколко пострадалият спазва лекарските указания и
дали не е възникнала нова травма. При изслушване на заключението в съдебно
заседание, вещото лице сочи, че при пострадалия има оток на десния глезен и
същият се оплаква от болки при качване на стълби и при по-голямо натоварване;
има дегенаративни нарушения в ставата - ограничение
на движенията в десния глезен: около 20 градуса движение на пръстите на
ходилото на главата, при норма от 30-40 градуса. Според вещото лице, предвид
полученото тежко натоварване, е нормално пострадалият все още да има болки при
движение и натоварване (л. 75 от приложеното гр.д. №43940/18 на СРС). Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от експерт по
образна диагностика, прешлените по гръбначния стълб на пострадалия, костите на
таза, гръдният кош и органите, дясната колянна става,
дясната подбедрица и глезена става са нормални, няма
патологични изменения. Вещото лице сочи, че в вследствие на инцидента не са
настъпили травматични увреждания на костите.
При ищеца е налице неусложнена ставна дисторзия, в
който случай прогнозата за възстановяване е добра и благоприятна. При комплекса
преценка на двете заключения, съдът счита, че вследствие на инцидента за
пострадалия не са възникнали усложнения с трайни последици за здравето му.
От показанията на свидетеля на ищеца Р.Д. се установява, че
непосредствено след инцидента пострадалият е бил в съзнание. Свидетелят сочи
още, че впоследствие пострадалият е отсъствал от работа около два месеца, оплаквал
се е, че куца, се страхувал, че няма да се възстанови.
Съдът
намира, че от ангажираните писмени доказателства, заключението на
съдебно-медицинската експертиза и показанията на двамата свидетели се
установява настъпване на увреждане на здравето на ищеца по механизма, описан в
исковата молба – пропадане във въздуховодна шахта до
входа на Народно читалище „*****“, находящо се на
бул. „*****. В причинна връзка с травматичното увреждане са навехнати и разтегнати ставните връзки на глезена на ищеца,
което се установява с категоричност от приетите медицински експертизи.
Не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства Установява се от представените писмени доказателства (Акт за
държавна собственост на недвижим имот №6453 от 29.01.1970 г. и влязлото в сила
съдебно решение №458/10.07.2006 г. по гр.д. №2997/2004 г. на ВКС, IV ГО, ГК), че Народно читалище „*****“ е собственик на четириетажна
сграда, находяща се в гр. София, бул. Витоша №119,
построена върху парцел I и II от кв.42 по плана на гр. София, вк.
Иван Вазов.
Съгласно
чл.169, т.4 ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие
с основните изисквания към строежите, определени в приложение I на Регламент
/ЕС/ № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за
определяне на хармонизирани условия за прилагането на пазара на строителни
продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета, за достъпност и
безопасност при експлоатация. С Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хора с увреждания (обн.,
ДВ, бр. 54 от 14.07.2009 г., в сила от 14.07.2009 г., доп., бр. 54 от
15.07.2011 г.) са определени изискванията при проектирането, изпълнението и
поддържането на строежите /елементите на урбанизираната територия и на сградите
и съоръженията/ за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото
население. Ответникът, като юридическо лице, което предлага обществени услуги,
има задължение и отговорност за осигуряване на достъпна архитектурна среда в
имота, който стопанисва, както и да поддържа сградата с обществен достъп и
мястото около нея във вид, осигуряващ безопасно придвижване. Следователно
ответникът е длъжен да осигури безопасност на мястото при използването му по
начин, че да не се създават неприемливи рискове от инциденти при използване,
какъвто несъмнено е пропадането в шахтата. Наличието на капаци на шахти, които
не са в състояние да издържат преминаването на хора през тях, не е в съответствие
със задължението за осигуряване на безопасност при преминаване през имота.
Предвид липсата на предприети ефективни мерки за ограничаване преминаването
през процесната шахта, съдът счита, че поведението на
служители на ответното дружество е противоправно и
следователно - ответникът, чрез своите служители, не е изпълнил общото си
задължение по чл.45 ЗЗД – да не вреди другиму, поради което дължи обезвреда на причинените чрез противоправното
бездействие вреди. Доколкото ответникът като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, отговоря за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им
работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая, натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на капака на шахтата в годно
състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищеца. Бездействието на натоварените от
общината лица по арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. Отделно от това от показанията на
свидетеля Т., който е работник на ответника, се установява, че той, както и
други работници и служители на ответника – портиер, секретар, са
предупреждавали хората около мястото за опасността от шахтата, т.е. съзнавали
са опасността, която представлява мястото със шахтата и въпреки това не са
предприели действия по подмяна на капака с такъв, осигуряващ безопасност при
преминаване. Ето защо, съдът приема, че е налице деликт,
извършен от служители на ответника при изпълнение на възложената им работа, за
който ответникът отговаря.
Предвид
изложеното, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът като съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията (тежко навяхване на
дясната глезена става); интензитет и продължителност на болката (малко повече
от три месеца), период на временната неработоспособност (около 3 месеца), като
в същото време отчита че увреждането не е довело до невъзможност за
самостоятелно придвижване (макар и с помощни средства) и липсата трайни последици
за здравето на пострадалия. При преценка на тези критерии и отнасяйки ги към
възрастта на пострадалия, както и предвид начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, счита, че справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв.
Основателно
е възражението за съпричиняване: Свидетеля Р.Д.,
присъствал на инцидента, сочи, че макар на шахтата да не е имало ограничителни ленти,
отстрани на нея са били поставени кашпи, ограничаващи
преминаването. Това потвърждава и свидетеля на ответника Г. Т.. Свидетелят Д.
посочва още, че на мястото с колегите му се събирали, за да пушат, включително
когато вали – заради налична козирка. Следва да се съобрази още, че шахтата не
се е намирала на алея/тротоар или място, по което обичайно да преминава
човекопоток – същата според описанието, дадено от свидетелите, била долепена до
стената на сградата и причината ищецът и колегите му да я използват, не е за да
преминават, а за да сядат върху нея и да пушат, използвайки навеса, находящ се над нея. Шахтата не е била по някакъв начин
скрита или трудна за възприемане, а поставените в близост кашпи
естествено препятствали случайното преминаване през нея. Ето защо съдът приема,
че ищецът не е проявил дължимата грижа към собственото си здраве да не
предприема преминаване през капак на шахта, поставен до стена на сграда, на
място, което не е предназначено за преминаване, като не е направил и нужна
преценка дали капакът ще издържи тежестта му. Поради това, съдът приема, че ищецът
в равна степен с ответника, е допринесъл за настъпване на произшествието и съпричиняването следва да се оцени на 50%.
При отчитане на съпричиняването, искът следва
да бъде уважен до сумата от 12500 лв. и отхвърлен за остатъка до пълния
предявен размер.
Поради
частично уважаване на главния иск, следва да бъде уважен акцесорният
иск за законна лихва върху присъдената сума от исковата молба.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част
от иска – за сумата от 1086 лв. с ДДС. На ищеца следва да се присъдят и
направените съдебно-деловодно разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно уважената част от иска в размер на 105 лв.
На ответника
се следва да се присъдят съдебно-деловодно разноски, съразмерно на отхвърлената
част на иска, в размер на 203 лв. Не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за извършването
на такива.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда следващата се държавна такса
– в размер на 500 лв.
Поради гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА НАРОДНО
ЧИТАЛИЩЕ „*****“, БУЛСТАТ *****,
да заплати на П.С.Г., ЕГН **********, както следва:
на основание
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 12500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, представляващо
нараняване в десния крак, осъществено на 07.10.2017 г. в гр. София, бул. „*****до входа на Народно читалище „*****“, настъпило на 07.10.2017 г. в гр.София, ведно със
законната лихва от 03.07.2018 г. до
окончателното плащане,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 105 лв.,
представляващи съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА НАРОДНО
ЧИТАЛИЩЕ „*****“, БУЛСТАТ *****,
да заплати на АД „Д. и Х.“, Булстат ******,
на основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 1086
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН **********,
да заплати на НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „*****“, БУЛСТАТ *****, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 203 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА НАРОДНО
ЧИТАЛИЩЕ „*****“, БУЛСТАТ *****, да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 500 лв., представляваща дължима държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: