№ 1445
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110215593 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Т. И. Б. " АД, против Наказателно постановление № 792580 – F
787727/17.10.2024 г., издадено от Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл.
108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството – жалбоподател е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл.41, ал.5 от ЗХ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, във връзка с което се поддържа на първо място, че в случая са
допуснати процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 ЗАНН, свързани както с непълна правна
квалификация, така и с липса на описание на нарушение. Излагат се и съображения във
връзка с направени залози от клиент Н.. Алтернативно се обосновава и наличието на
предпоставките по чл. 28 ЗАНН за определяне на конкретното нарушение като "маловажно"
по смисъла на закона.По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява от адв. Велкова, с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени
бележки процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по изложените в нея
съображения. Моли да се присъдят направени разноски по делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.С., поддържа становище за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде
1
потвърдено. Претендират се разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши
служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира
за установено от фактическа страна следното:
Дружество "Т. И. Б. " АД, е организатор на хазартни игри в игрални зали с Решение №
000030-2385/22.03.2023г. и издаден лиценз от изпълнителния директор на Национална
агенция за приходите.
Настоящето производство е във връзка с постъпили две жалби до НАП от страна на
участник на организирани хазартни игри от страна на жалбоподател, касаещи некоректни
действия от страна на организатора на хазартните игри при уреждане на залози.
Въз основа на горното е извършена проверка на дружеството жалбоподател, като е изискана
информация с оглед изясняване на обективната обстановка.На 08.08.2024г. е съставен
протокол за извършена проверка и приложение №1 към протокола.
АУАН бил съставен в присъствието на представител на дружеството и му бил връчен в деня
на съставянето му – 12.09.2024 г., който го подписал без конкретни възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу констатациите на
така съставения АУАН, в който били изложени доводи за наличието на основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на съставния АУАН, в кръга на правомощията си, Изпълнителен директор на
НАП издал атакуваното Наказателно постановление № 792580 – F 787727/17.10.2024 г., с
което на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството – жалбоподател е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000, 00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.41, ал.5 от ЗХ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на
свидетеля – актосъставител З..
От показанията на св. З. се установяват обстоятелствата по извършената проверка,
направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна
преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни,
логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства
при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля З. представляват пряк
източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е
възприел възпроизведените от него в административно наказателното производство
фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към
случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по
2
процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова
съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административно наказателен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва
да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.
е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление , а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
При съставянето на АУАН и издаването на НП съдът приема, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да
обосновават отмяната на последното само на това основание, респективно и всички доводи
на жалбоподател, релевирани в жалбата, са изцяло неоснователни.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 90, ал. 1-3 от ЗХ, нарушенията по този закон се установяват по реда на Закона
за административните нарушения и наказания. За установяване на нарушенията по този
закон се съставят актове от органите на Националната агенция за приходите. Наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор и се обжалват и
изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на
процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Предвид възраженията, релевирани в жалбата, е необходимо да бъде посочено, че съдът не
констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно
съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа съдържат
3
всички изискуеми от ЗАНН реквизити – нарушението е описано ясно, точно и конкретно,
като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази
връзка следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството-
жалбоподател нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма,
като е налице единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
дружеството административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може същият да узнае в какво е обвинен. Недвусмислено в АУАН и НП е посочено
извършеното от дружеството нарушение, като е налице конкретна информация за датата и
мястото на извършване на нарушението.
Съобразно изложеното, налице е яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател, а възраженията на последния в противоположния аспект не намират
подкрепа в събрания по делото доказателствен материал и са изцяло неоснователни.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни
наведените от жалбоподател доводи за допуснати при съставянето на АУАН и НП
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП, а именно – непълно
описание на фактите на административното обвинение и липса на посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението. Фактическите обстоятелства, обуславящи
изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво описани, при
което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че в АУАН и
НП следва да са описани факти и обстоятелства, които обуславят наличието на
съставомерните признаци на процесното административно нарушение, но не и всички
възможни обстоятелства, свързани с осъществяването му. Поради това настоящият съдебен
състав прецени, че АУАН и НП отговарят на изискванията на закона.
Съдът намира, че от събран доказателствен материал се установява, че дружеството
жалбоподател в качеството му на организатор на онлайн залози върху резултати от спортни
състезания е приел на 29.03.2024г. залози направени от лице то Н., като три от залозите са
уредени като „отменени“ от дружеството, а залог №********** първоначално е уреден също
като „отменен“, като в последствие е коригиран на „губещ“ след приключване на събитието
и потвърждение, че направената прогноза е губеща.
Дружеството жалбоподател след като е приело, че този залог е поставен с некоретен
коефицент -значително различаващ се от световните пазари е следвало същият да бъде
определен като „отменен“ с определен коефицент 1, а сумата на поставения залог в размер
на 49 евро е следвало да бъде възстановена по игрална сметка на лицето Н..
В разпоредбата на чл.41, ал.5 от ЗХ е посочено, че правилата за организиране на хазартните
игри се утвърждават по реда на чл. 17, ал. 1, т. 4. Организаторът на хазартни игри отговаря
за цялостната организация на дейността и функционирането на счетоводната отчетност,
която да гарантира точното отчитане на всички операции, свързани с игрите, при спазване на
4
действащото законодателство и утвърдените му правила по предходното изречение. Според
чл. 108, ал. 1 от ЗХ организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни
игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни
правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена санкция
в размер от 3000 до 10 000 лева.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна не следва да се
обсъжда субективната страна на деянието.
Съдът разгледа и въпроса за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и установи, че процесното
нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай. При преценката дали са
налице основания за прилагане на хипотезата е необходимо да се изследват начинът,
времето и мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите
вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. От една страна, обществените отношения, регулиращи организацията и провеждането
на хазартни игри се отличават с висока степен на обществена опасност и контролът спрямо
дейността е засилен. Действително, извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от
същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили
или не някакви вредни последици от извършеното нарушение. В случая съдът намира, че се
касае за инцидентна проява и според настоящия състав деянието е с изключително ниска
степен на обществена опасност и може да се квалифицира като маловажно. Ето защо съдът
намира, че и отправянето на предупреждение до санкционираното ЮЛ ще постигне целите
на генералната и специалната превенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от ЗАНН при определяне на наказанието,
административнонаказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба
правилно, се стига до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителят, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В атакуваното
НП въпросът за маловажността на нарушението е коментиран бланкетно и не са изложени
никакви конкретни мотиви защо се счита, че същото не покрива тези критерии. Поради
изложеното съдът намира, че в конкретния случай административно наказващият орган е
допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, макар предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при последващо нарушение ще бъде
ангажирана административно наказателната му отговорност.
5
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН, жалбоподателят има право
на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното
производство. В случая такива се претендират с подадената жалба, приложен е договор за
правна помощ. Искането на адв. В. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в
размер на 600лв. следва да се уважи, като в случая липсва направеното възражение за
прекомерност от страна на въззиваема страна. С аргумента, че не е налице нарушение
легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК
за недопускане злоупотреба с права и съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни
заседания и съобразно фактическата и правна сложност по делото, както и отчитайки
необходимата правна квалификация за извършване на тези действия за гарантиране на
правото на страната на адвокатска защита, счита, че в конкретния случай присъждане на
разноски в размер на 600 лева е съответно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 792580 – F 787727/17.10.2024 г., издадено от
Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта
/ЗХ/ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.41, ал.5 от ЗХ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН нарушителя " Т. И. Б. " АД, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА НАП да заплати на " Т. И. Б. " АД разноски направени по делото в размер на 600
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6