Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. Габрово, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на трети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА
ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдия Атанасов гр. д. № 1950 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр.
София, с пълномощник юрисконсулт Б.Р., против Р.Д.Ц. ***.
В исковата молба се твърди, че на
19.05.2017 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземането
на „Провидент Файненшъл България" ООД срещу Р.Д.Ц., произтичащо от договор
за потребителски кредит № *********/6.11.2015 г., е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Провидент Файненшъл
България" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, в качеството си на
цесионер по горепосочения договор, от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо
Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ПВД/********* от
06.06.2017 г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до
постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно
от върналото се известие за доставяне с баркод *PSSDTS00603BF*, писмото се е върнало в
цялост, като в обратната разписка е отбелязано, че получателят се е преместил
на друг адрес. До ответника е изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от
страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ПВД/********* от 27.08.2018 г., изпратено чрез
куриер до настоящия адрес, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно от обратна разписка към
товарителница № 67969468, получателят не е открит на адреса и писмото отново се
е върнало в цялост. Към исковата молба се представя и копие от уведомителното
писмо за извършената цесия, за да бъде вречено на длъжника с нея и да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем,
не е погасено, то следва да се приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С
оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено.
На 6.11.2015 г. ответницата, в
качеството на кредитополучател, е сключила договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на
договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за
потребителски кредит, кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1300,00 лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 256,41 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1556,41 лв.,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 25,94 лв. Първата погасителна вноска е платима на 15.11.2015 г., а
последната погасителна вноска е с падеж 1.01.2017 г.
С подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка
на кредитно досие, която е в размер на 65,00 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата е платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на Кредитополучателя. Така таксата за оценка на досие е разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 1,08 лв., които са платими на падежните
дати на погасителните вноски.
По избор на Кредитополучателят,
Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома". За предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да
заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 1017,86 лв. Подписвайки
договора, Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се сьгласява, че
услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя единствено и само
по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с
подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит
у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата
част е свързана с разходите на Кредитодателя направени за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за услуга „Кредит у дома" е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
услуга „Кредит у дома" е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 16,96 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Така, общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 2639,27 лв., която включва: главница в размер
на 1300,00 лв., договорна лихва в размер на 256,41 лв., такса за оценка на
досие в размер на 65,00 лв. и такса за услуга „Кредит у дома" в размер на
1017,86 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е
платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43,99
лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на
25,94 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,08 лв. и вноска по
такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 16,96 лв.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 1.01.2017 г. /дата на последна погасителна
вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са
обявявани за предсрочно изискуеми.
На кредитополучателят, от страна
на ищеца в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017
г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда,
общият размер на което е 107,88 лв. Кредитополучателят не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 676,00 лв., с която са
погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 307,52 лв., такса
за оценка на досие: 28,24 лв., договорна лихва: 164,44 лв., главница: 175,80
лв.
Предвид изложеното, за ищеца е
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, с оглед на което претендира от
ответницата, като кредитополучател по договор за потребителски кредит №
*********, сключен на 6.11.2015 г., да заплати: главница: 1124,20 лв.,
договорна лихва: 91,97 лв., такса за оценка на досие: 36,76 лв., такса за
услуга „Кредит у дома": 698,47 лв. и обезщетение за забава в размер на
107,88 лв. или сума в общ размер на 2059.28 лева.
Съдът е уважил претенцията на
ищеца и по образуваното ч. гр. д. № 827/2018 год. по описа на Районен съд -
Габрово, е издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от подаване на настоящата
искова молба.
Въз основа на изложеното ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата му дължи следните суми: 1124,20 лева, представляващи главница по
договор за потребителски кредит; 91,97 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 7.08.2016 г. до 1.01.2017 г.; 36,76 лева, представляващи такса за
оценка на досие за периода от 24.01.2016 г. до 1.01.2017г.; 698,47 лева,
представляващи такса за услуга „Кредит у дома" за периода от 24.01.2016 г.
до 1.01.2017 г.; 107,88 лева, представляващи обезщетение за забава за периода
от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Представя писмено становище, в което моли съда
да уважи предявените искове.
Ответникът се
представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат Е.П..
В представения писмен отговор се заема становище за неоснователност на
предявените искове, по следните съображения:
В исковата молба е посочено, че
на 19.05.2017 г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г., по силата на което вземането
на „Провидент Финеншъл България" ООД , произтичащо от процесния Договор за
потребителски паричен кредит № *********/06.11.2015г. е прехвърлено на ищеца,
ведно с всички привилегии и обезпечения. По делото, като писмени доказателства
от ищеца са представени 2 бр. уведомления за извършено прехвърляне на вземания
до ответницата във връзка с уведомяването й в качеството на длъжник по реда на
чл.99 ал.З от ЗЗД за извършената цесия. Първото уведомление е с дата
16.06.2017г., което е изпратено с обратна разписка до длъжницата Р.Д., като
видно от приложената обратна разписка, е отбелязано, че „получателят се е
преместил на друг адрес". Следващото уведомително писмо до Р.Д. е
изпратено с куриер, като видно от приложената обратна разписка към
товарителница от куриерска служба „Лео Експрес", за получателя Р.Д.Ц. не е
положен подпис, който да удостоверява, че И. И. е получила изпратеното до нея
уведомително писмо, ведно с Покана за доброволно изпълнение, а е отразено, че
„Няма връзка с получател. Изключен телефона".
Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по
Договора за цесия - „Агенция За Събиране На Вземания" ЕАД. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС на РБ по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС на РБ - т.4г са налице основания за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на
посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В случая, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК. При наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Тъй като, частното правоприемство се основава на договор за
цесия, сключен на 19.05.2017г. между „Провидент Финеншъл България" ООД, от
една страна и от друга, ищецът в настоящия правен спор - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, то на общо основание следва да са представени
доказателства при подаване на заявлението за уведомяване на длъжника, тъй като
в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на
него - чл.99 ал.4 от ЗЗД. Счита, че цесията не е съобщена на ответника с
връчване на настоящата искова молба, както е поискано в нея, тъй като в случая
е налице фингирано връчване съгласно чл. 47, ал.5 от ГПК и делото се разглежда
с участие на особен представител на ответника по чл. 47,ал. 6 от ГПК.
Ответникът не е уведомен надлежно и по допустим от закона и съдебната практика
начин, за станалата цесия от цесионера, за което цедентът нарочно го е
упълномощил.
Особеният представител прави
възражение и навежда доводи относно наличие на неравноправни по своя характер
клаузи в потребителския договор. Моля съдът да има предвид, че съгласно чл. 22
от ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на
чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9.
Съгласно чл. 11 от ЗПК
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По
процесния ГПР е в размер на 48,0 %, а ЛП в размер на 31.82% годишно. Към датата
на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно
която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не
противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.
Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл.
26. ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения
и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива
могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена
услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на
добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.
В случая по процесния договор за
потребителски кредит на ответницата е предоставена в заем сума, при уговорен ЛП
в размер 31.82% и ГПР в размер на 42,6%. Лихвата по договора е възнаградителна
- за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния
договор обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е
нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към
този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната такава. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост
и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации.
При разглеждане на кокретния
случай следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва,
че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен,като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11,ал.1,т.9 и т. 10 от ЗПК - за
определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на горното, клаузите в
процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие и договорът на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 във вр. с чл.26,ал.1,
пр. 3 ЗЗД е недействителен.
В съдебно заседание
адвокат П. моли съда да отхвърли предявените искове по изложените в отговора
съображения.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни
искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2337/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 827/2018 г. по описа на
РС Габрово. Същата е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за установявания на вземанията по
процесния договор за потребителски кредит.
Предявеният иск за установяване на вземане за главница в размер на 1124,20 лв., произтичащо от неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, вземането по който е цедирано на
ищеца, е с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД. Предявеният иск за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 91,97 лева по горепосочения договор е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД. Предявеният иск за установяване на вземане за такса за оценка на досие в размер
на 36,76 лв. по същия договор е с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Предявеният
иск за установяване на вземане за такса за услуга „Кредит у дома" в размер на 698,47 лв. по същия договор е с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Предявеният
иск за установяване на вземане за мораторни лихви в размер на 107,88 лв. е с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са предявени от
дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски
кредит № ********* от 06.11.2015 г. със страни „Провидент Файненшъл
България" ООД - кредитор и Р.Д. Цветкова – кредитополучател, по силата на който
дружеството предоставя на ответницата кредит в размер на 1300 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия кредит – такса
за оценка на досие в размер на 65 лв., общ размер на фиксирана лихва – 256,41 лв., представляваща 31,82% годишно, като сборът на таксата
и лихвата се равняват на 48% годишен процент на разходите. Уговорена е и
допълнителна такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 1017,86 лв. В съдържанието на договора е отразен и общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума – 2639,27 лв., срок на договора в седмици –
60 (броя седмични плащания) с размер на седмичното плащане /с изключение на
последното/ 43,99 лв., като последното е 43,86 лв. Падежът на първата вноска е 13.11.2015
г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията е сряда. Крайният
срок за погасяване на задълженията по кредита е 1.01.2017 г. - датата на
последната погасителна вноска.
От гореизложеното се установява, че
волеизявленията на страните са били насочени към пораждане на облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 ЗПК. Безспорно се установява, че
„Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на
ответницата договорената
сума в
размер на 1300 лв., което обстоятелство е удостоверено от кредитополучателя с
подписа му в договора.
От приетото по делото
заключение на вещото лице Диана Колева, изготвило допуснатата
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесния договор за заем
от ответника са извършени плащания в общ размер на 676 лв., с оглед на което
остатъкът на неплатените задължения по договора е в следния размер: главница – 1124,20
лв.; договорна лихва – 91,97 лв.; такса за оценка на досие – 36,76 лв.; такса
за услуга кредит у дома – 710,34 лв. Размерът на лихвата за забава върху
главницата, дължима за периода от 19.05.2017 г. до 29.04.2018 г., е изчислен на
108,05 лв.
Като писмени доказателства
по делото от ищеца са представени и приети договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.05.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД
и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извлечение от Приложение № 1/19.05.2017 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България" ООД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. От тях се установява, че кредиторът по договора за
потребителски кредит от 06.11.2015 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е
прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземанията, които има
спрямо кредитополучателя Р.Д. Цветкова по сключения договор за потребителски
кредит. Представено е и пълномощно, с което „Провидент Файненшъл България“ ООД е
упълномощило ищцовото дружество да го представлява във връзка с извършване на
уведомяване по законоустановения ред на длъжниците за сключения договор. Към
исковата молба е приложено уведомително писмо до ответника, с което ищецът го уведомява
за извършената цесия.
При тези обстоятелства
неоснователни се явяват възраженията на особения представител за ненадлежно
извършване и съобщаване на цесията. На първо място следва да се съобрази, че
цедентът е издал в полза на цесионера изрично потвърждение за прехвърляне на
вземанията си спрямо ответника. На следващо място съдът намира, че е налице
валидно уведомяване на длъжника-ответник за сключения между ищеца и
първоначалния кредитор договор за цесия. Упълномощаването на ищеца да уведоми
от името на предишния кредитор длъжниците по вземанията на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с рамковия
договор за цесия, е напълно валиден и допустим метод за уведомяване по смисъла
на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Ответницата не е получила изпратеното й по пощата
уведомление, но няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено
чрез връчване на преписа от исковата молба, към която са приложени цитираното
уведомително писмо, договора за цесия с приложението към него, потвърждението и
пълномощното от цесионера. Тези факти са от значение за спорното право и следва
да се съобразят като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. В случая уведомлението и останалите книжа са връчени на особения
представител на ответника, но преди това са изчерпани възможностите за лично
връчване на съдебните книжа, като на постоянния и настоящия адрес на ответника
са залепени уведомления по чл. 47 ал. 1 от ГПК и в двуседмичен срок никой не се
явил в канцеларията на съда да ги получи. Ето защо книжата, сред които и
уведомлението за цесия, се считат връчени съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 5
от ГПК. При това положение, налице е изходящо от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, което
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД и с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Настоящият състав счита, че с горните действия
не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено пълно изпълнение на
стария кредитор.
Съдът следва да обсъди и
наведените от особения представител на ответника възражения за недействителност
на процесния договор за потребителски кредит, като се има предвид, че за
наличието на основания за нищожност на договора съдът следи и служебно, когато:
е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите
нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Съдът намира за неоснователно
възражението за нищожност на клаузата в процесния договор, в която е уговорен
размера на дължимата възнаградителна лихва. По отношение размера на тази лихва
действително /както е посочил и особеният представител/ в съдебната практика се
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде
по-голям от трикратния размер на законната лихва. (в т. см. решение №
378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/
09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/
10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/2014 г., ІV г. о., ВКС и др.). В конкретния случай, след извършване на изчисление
посредством общодостъпното интернет-приложение за изчисляване на законна лихва
на страницата на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, съдът констатира, че законната
лихва върху сумата 1300 лв. за периода на договора за заем от
13.11.2015 г. /падежа на първата погасителна вноска/ до 01.01.2017 г. /падежа на последната
погасителна вноска/ възлиза на 150,34 лв. Предвидената в
договора възнаградителна лихва е в размер на 256,41 лв. и не надвишава
трикратно /дори не и
двукратно/
размера на така изчислената законна лихва за периода на договора. Затова според съда определената в
процесния договор възнаградителна лихва не е договорена
в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата не е нищожна по смисъла на
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При този извод съдът счита, че с получаването на сумата по
кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата и да
заплати уговорената между страните възнаградителна лихва, с настъпил падеж на
01.01.2017 г.
Годишният размер на разходите по
кредита също не надвишава петкратно размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България, следователно договорната клауза за определянето му
не е нищожна, на осн. чл. 19 ал. 5 във вр. с ал. 4 от от ЗПК.
За нищожни обаче настоящият
съдебен състав намира клаузите за дължими от ответника такса „кредит у дома“ и
такса за оценка на досие, на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата
на чл. 25 от договора потребителски кредит само 30% от общия размер на таксите
„кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно
останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин
така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не
са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли
лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се
явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК.
Освен това не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у
дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез
пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове
възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност. По
отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна същност
представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на
кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. При този извод съдът следва да
откаже да зачете правните последици на обсъжданите две клаузи, като приеме, че същите
не са годни да породят задължение за заплащане на такси за оценка на досие и
такса за услугата «кредит у дома».
Предвид извода за нищожност на горепосочените
две договорни клаузи съдът счита, че част от извършените от ответницата
плащания неправилно са отнесени за погасяване на тези задължения. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответницата е
извършила плащания в общ размер на 676 лв., от които 28,24 лв. са отнесени за
погасяване на задължението за такса «оценка на досие», а 307,52 лв. за
погасяване на задължението за такса «кредит у дома» или общо 335,76 лв. Предвид
недължимостта на тези такси, по правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД с тази сума следва
да се погаси остатъка от дължимата договорна лихва в размер на 91,97 лв.
/съгласно заключението на СТЕ/, с което това задължение следва да приеме за
изцяло погасено чрез плащане и искът за установяването му следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Останалата част от сумата в размер на 243,79
лв. погасява съответната част от дължимата главница по процесния договор, с
което остатъкът на задължението за главница възлиза на 880,41 лв. До този
размер съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан, и
като такъв ще го уважи, ведно със законната лихва за забава, считано от
постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид неизплатеното задължение
за главница в горепосочения размер и с оглед разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, основателен се явява предявеният иск за лихва за забава за периода от 19.05.2017
г. до 29.04.2018 г., върху сумата 880,41 лв. Съдът изчисли същата с помощта на
интернет-базираното приложение на страницата на НАП http://nraapp03.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp,
като установи, че същата възлиза на 84,62 лв. Затова предявеният акцесорен иск ще бъде уважен до този
размер, а за горницата на тази сума ще бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като страната - ищец
е била представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК.
Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в
чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да се определи на 100 лв.
за заповедното и 150 лева за исковото производство. Така сторените в
заповедното производство разноски са в размер на 41,19 лв. за държавна такса и 100
лв. - за юрисконсултско възнаграждение. От тях, съразмерно на частта от
вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство в общ размер
от 965,03 лв., ответницата дължи на ищеца сумата 19,30
лв. – д.т. и 46,86 лв. – юрисконсултско възнаграждение – общо 66,16 лв. В
исковото производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 661,87 лв., от които: 86,87 лв. - държавна такса, 225 лв. – възнаграждение
за особен представител, 200 лв. - внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице, а определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 150 лв. Съразмерно уважената част от исковете,
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски
в исковото производство в общ размер на 310,17 лв. Останалите разноски остават
в тежест на ищеца, а разноски от ответника не са направени.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Р.Д.Ц., ЕГН: **********,***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, с
пълномощник юрисконсулт Б.Р., сумата 880,41
лв. /осемстотин и осемдесет лева и четиридесет и една стотинки/ главница по
договор за потребителски кредит № № ********* от 06.11.2015 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България” ООД и Р.Д.Ц., вземането по който е прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., ведно със законната лихва от 30.04.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2337/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 827/2018
г. на РС
Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 1 124,20 лв., като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено, че Р.Д.Ц., ЕГН: **********,***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, с
пълномощник юрисконсулт Б.Р., сумата 84,62
лв. /осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ мораторна лихва
върху главницата, начислена за периода от 19.05.2017 г. до 29.04.2018 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2337/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 827/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 107,88 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, с пълномощник юрисконсулт Б.Р., против Р.Д.Ц., ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 91,97 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 07.08.2016 г. до 01.01.2017 г. по договор за потребителски
кредит № № ********* от 06.11.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД и Р.Д.Ц., вземането по който е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.05.2017 г., ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2337/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 827/2018 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, с пълномощник юрисконсулт Б.Р., против Р.Д.Ц., ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 36,76 лв., представляваща такса
за оценка на досие за периода от 24.01.2016 г. до 01.01.2017 г. по договор за
потребителски кредит № № ********* от 06.11.2015 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България” ООД и Р.Д.Ц., вземането по който е прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.05.2017 г., ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2337/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 827/2018 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, с пълномощник юрисконсулт Б.Р., против Р.Д.Ц., ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 698,47 лв., представляваща такса за услуга „кредит у дома”
за периода от 24.01.2016 г. до 01.01.2017 г. по договор за потребителски кредит
№ № ********* от 06.11.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България”
ООД и Р.Д.Ц., вземането по който е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.05.2017 г., ведно със законната лихва от 30.04.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2337/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 827/2018 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.Д.Ц., ЕГН: **********,***, да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, с пълномощник юрисконсулт Б.Р., направените в настоящото
производство и в
производството по ч.гр.д. № 827/2018 г. по
описа на Районен съд – Габрово разноски в общ размер
на 376,33 лв. /триста седемдесет и шест лева и тридесет
и три стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: