№229
Силистра,
14.06.2019 година
Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева
Добринка Стоева
като разгледа докладваното от съдия
Стоева ч.гр.д. № 166 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.423 от ГПК.
П.С.Т.
депозира пред СОС възражение, че не дължи вземането, предмет на Заповед №
1740/09.06.2015г., издадена по ч.гр.д.№ 825/15г. по описа на СРС. Твърди, че за
тази заповед е узнал на 1.03.19г., когато е получил уведомление от АВп-Силистра
за вписана възбрана върху негови имоти, наложена по изп.д.№ 364/15г. по описа
на ЧСИ Георгиев, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на
процесната заповед за изпълнение. Твърди, че преди това не е бил уведомен нито за издаването на Заповед
№ 1740/09.06.2015г., нито за образуваното против него изп.д.№ 364/15г. по описа на ЧСИ
Георгиев. Счита, че при това положение се явява длъжник, лишен от възможността
да оспори вземането, тъй като заповедта не му е била връчена надлежно. Моли СОС
да приеме настоящото възражение против Заповед № 93/29.04.14г. като подадено в
срок и да се изпрати делото на първоинстанционния съд за по-нататъшно разглеждане,
с дадени указания по чл. 415, ал.1 ГПК.
Депозиран е
писмен отговор от заявителя С.Д.С., с който се оспорва всичко, изложено във
възражението на Т..
Силистренският
окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите в жалбата, приема
за установено следното:
Съгласно
чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може
да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в
деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването,
поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде
възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее.
Следователно,
за да има право длъжникът да се възползва от тази разпоредба, следва да е
налице един от изброените в ал.1, т.1-4 на чл. 423 ГПК пороци при връчването на
заповедта за изпълнение, както и да не е изтекъл едномесечният срок от узнаването на длъжника за
заповедта за изпълнение.
В настоящия случай подалият възражението
твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение на 1.03.19г., когато е получил
уведомление от АВп-Силистра за вписана възбрана върху негови имоти, наложена по
изп.д.№ 364/15г. по описа на ЧСИ Георгиев, образувано по изпълнителен лист,
издаден въз основа на процесната заповед за изпълнение, като представя това
уведомително писмо от 1.03.19г. При това положение СОС приема, че възражението,
депозирано на 28.03.19г., е подадено в законоопределения едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение.
Видно от приложените
към възражението и по ч.гр.д. № 825/15г. по описа на СРС покана за доброволно
изпълнение до П.С.Т. по изп.д.№ 364/15г. по описа на ЧСИ Георгиев, ведно с подлежащия на принудително изпълнение акт,
както и обратна разписка за получаването им, същите не са връчени надлежно на
длъжника. Обратната разписка е адресирана до П.С.Т., а е получена от Веселин С.,
без да е направено надлежно отбелязване на качеството на лицето, което я приема
/чл.44 ГПК/, за да може да се прецени дали то попада в обхвата на лицата по чл.
46, ал.2 ГПК. Освен това липсва и
отразено задължение на лицето, чрез което е направено връчването, скрепено с
неговия подпис в разписката, че се задължава да предаде получените книжа на
адресата.
Съгласно
ГПК (чл. 42, ал.1, предл.второ от ГПК), връчването на съобщение по пощата с
обратна разписка е надлежен способ за уведомяване, като реквизитите на
обратната разписка не са регламентирани нито в ГПК, нито в закона. Съдебната
практика приема, че уведомяването е редовно по см. на ГПК, когато са спазени общите правила /чл. 42,чл.
44 и чл. 46 от ГПК/. При точно удостоверяване на извършените по връчването действия
и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ
има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти на
връчване.
В
конкретния случай удостоверяването върху известието не е точно удостоверяване
по см. на ГПК, тъй като макар и доставено на посочения адрес, не е получено от
лицето, за което е предназначено, а получилият го не е отразено какво качество
има.
Правноирелевантно
в случая е посоченото в писмения отговор, че лицето Веселин С. е бил посредник
при сделката и плащането на сумата, предмет на заповедта за изпълние, въз
основа на която е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
С оглед
изложеното, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК и
подаденото от длъжника възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК следва да се приеме
като действително, годно да породи правните последици, предвидени в чл. 415,
ал.1 от ГПК.
По подаденото искане за спиране на
изпълнението по чл. 420 от ГПК следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 423, ал.4 ГПК продължаващият заповедното производство районен съд е този,
който следва да се произнесе по съдържащото се във възражението искане за
спиране по чл. 420 ГПК.
Водим от
горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение с вх.№ 2520/28.03.2019
г. на СРС, подадено от длъжника П.С.Т. против Заповед № 1740/09.06.2015г. ,
издадена по ч.гр.д.№ 825/15г. по описа на СРС.
ВРЪЩА делото на Силистренски районен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 415, ал.1 от ГПК и за
произнасяне по молбата по чл. 420 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: