Определение по дело №658/2018 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на

12.12.2018 г., в състав:

 

          Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА

Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                 ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 658 по описа

за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по възражение на И.Н.С., чрез пълномощника му адв.М.М.Н., против Заповед за изпълнение № 317/27.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 900/2015 г. на Районен съд-Мездра.

Във възражението се твърди, че И.С. е узнал за издаването на заповедта за изпълнение на 09.07.2018 г., когато е получил съобщение за образувано изп.д.№ 20168990400363 по описа на ЧСИ И.Ц.. Навеждат се доводи, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника, тъй като е получена от лице, което не е негов роднина, член на домакинството или позната. Длъжникът моли възражението да бъде прието на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК и да бъде постановено спиране на изпълнителното производство.

Насрещната страна "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е подала писмено становище, в което поддържа, че възражението е недопустимо и неоснователно. Навежда доводи, че процедурата по уведомяване на длъжника за издадената заповед за изпълнение е проведена законосъобразно и призовкарят е съобразил изискванията на чл.46, ал.2 ГПК като е връчил заповедта на лице, намиращо се на посочения адрес, което се е задължило да предаде съобщението на адресата. Посочва, че в тежест на длъжника е да докаже твърденията си, че лицето, получило заповедта, не е живяло на адреса и не е от кръга на домашните му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедното производство по ч.гр.д.№ 900/2015 год. е образувано пред Районен съд-Мездра на 27.08.2015 год. по заявление на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр.Пловдив, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И.Н.С. ***.

Районният съд е уважил заявлението изцяло и е издал Заповед № 317/27.08.2015 г., с която е разпоредил длъжникът И.Н.С. да заплати на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр.Пловдив сумата от 302.75 лв. - главница; сумата 105.25 лв. - договорна възнаградителна лихва; сумата 185.90 лв. - лихва за забава за периода от 11.07.2009 г. до 27.08.2015 г.; законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 25.00 лв. - разноски по делото; сумата 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е изпратена до длъжника на посочения в заявлението адрес - гр.Мездра, ул.***. От извършените върху разписката отбелязвания на връчителя е видно, че на 31.08.2015 г. заповедта е връчена на лицето Н.М.Й., което живее на посочения адрес. Извършено е и допълнително отбелязване, че адресатът живее в ап.***.

Районният съд е приел заповедта за редовно връчена и от поставения върху същата печат е видно, че на 15.09.2015 г. е издал изпълнителен лист в полза на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр.София.

От приложените към възражението документи, както и от служебно изисканата справка от ЧСИ И.Ц. се установява,  че въз основа на изпълнителния лист, издаден от МРС на 15.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 900/15 год., е образувано изпълнително дело № 20168990400363 по описа на същия съдебен изпълнител. На длъжника И.Н.С. е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело с изх.№ 961/13.04.2016 г. на адрес в гр.Мездра, ул.***, но същото е върнато в цялост с отметка "пратката не е потърсена от получателя". След направена служебна справка в НБД "Население" съдебният изпълнител е констатирал, че длъжникът има регистрирани постоянен и настоящ адрес, съвпадащи с посочените в изпълнителния лист. На 06.03.2018 г. е получена молба от взискателя "Фронтекс Интеренешънъл" ЕАД с искане за извършване на справка за сключен трудов договор и разкрити банкови сметки.  На 02.07.2018 г. с придружително писмо до Кметство с.***, общ.Криводол /по адреса на деклариран в НАП недвижим имот/ е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело с изх.№ 7742, като същото е получено лично от длъжника на 09.07.2018 г.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. По искането за приемане на възражение.

Въззивният съд намира възражението за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в рамките на преклузивния едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение по чл.423, ал.1 ГПК - длъжникът С. е уведомен за образуваното изпълнително производство на 09.07.2018 г., а възражението е изпратено по пощата на 08.08.2018 г.

Разгледано по същество, искането за приемане на възражение против издадената заповед за изпълнение, е основателно при следните съображения:

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В настоящия случай молителят И.С. се позовава на първата от тези хипотези - ненадлежно връчване. Тази хипотеза на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато е осъществено привидно редовно от външна страна връчване или е допуснато нарушение на процесуалните правила на чл.37 и сл. от ГПК за връчване на съдебните книжа. Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата. В чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Същевременно обаче законът допуска, когато личното връчване е невъзможно, връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме, като според разпоредбата на чл. 46, ал.2 ГПК това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса.

В случая съобщението, придружено от заповедта за изпълнение, е връчено на посочения от заявителя адрес на длъжника в гр.Мездра, ул.*** и е прието от лице, за което е отбелязано, че живее на адреса. При оформянето на разписката връчителят обаче е посочил също и това, че адресатът живее в апартамент 14. При така събраните данни, връчителят е следвало да положи усилия за лично връчване на адресата съобразно изискванията на чл.45 ГПК. Както бе посочено, връчването на друго лице е изключение и се прилага само когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата - чл.46, ал.1 ГПК. Върху съобщението не е отбелязано връчителят да е да е направил опит за лично връчване на заповедта на И.С. чрез посещение на апартамент № 14 и да е констатирал невъзможност за извършване на такова връчване. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е допуснато нарушение на процесуалните правила и връчването не е извършено надлежно, поради което са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на възражението против издадената заповед за изпълнение.

ІІ. По искането за спиране:

При констатираната основателност на искането за приемане на възражението изпълнението на издадената заповед по чл. 410 ГПК следва да бъде спряно на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 ПРИЕМА на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК възражението на И.Н.С. срещу Заповед № 317/27.08.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена  по ч. гр. д. № 900/2015 г. на Районен съд-Мездра.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на Заповед № 317/27.08.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена  по ч. гр. д. № 900/2015 г. на Районен съд-Мездра.

 ВРЪЩА делото на Районен съд-Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия в заповедното производство с указанията по чл. 415, ал.1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                2..........