РЕШЕНИЕ
№ 1047
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500410 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ЕЛ. ХР. СТ. с ЕГН **********; против
решение № 260276/16,07,2021 г., постановено по гр. д. № 2479/2018 г. на РС
Асеновград, В ЧАСТТА, с която СЕ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ЕЛ. ХР. СТ., ЕГН **********, ИВ. Р. АНГ., ЕГН **********, С. Б. АНГ., ЕГН
********** и ЕЛ. Б. АНГ., ЕГН **********, че М. П. ШК., ЕГН **********, е
собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 462 в
кв. 29 по одобрения ПУП на с. П., община С., с площ от 650 кв.м., с адрес: с. П.,
община С., ул.***, ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 75
кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 16 кв.м., при граници на имота УПИ ХIV-
462, УПИ XIII-778, улица и УПИ IX-461; и се ОСЪЖДА ИВ. Р. АНГ., ЕГН **********,
да й предаде владението върху 1/2 идеална част от описание недвижим имот, КАКТО
И В ЧАСТТА, с която СЕ ОТМЕНЯ нотариален акт № 141, том 4, дело № 677/2018 г.
по описа на нотариус Светлана Кожухарова с рег. № 234 на Нотариалната камара и
район на действие Районен съд – Асеновград, с който ЕЛ. ХР. СТ., ЕГН **********, е
призната за собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ УПИ VIII – 462 в кв. 29 по одобрения ПУП на с. П., община С., с
площ от 650 кв.м., адрес: с. П., община С., ул.***, ведно с построените в него масивна
1
жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 16 кв.м., при
граници на имота УПИ ХIV-462, УПИ XIII-778, улица и УПИ IX-461; КАКТО И В
ЧАСТТА, с която СЕ ДОПУСКА изкупуване (на основание чл. 33, ал.2 от ЗС) в
полза на М. П. ШК., ЕГН **********, на прехвърлените с нотариален акт № 142, том
4, дело № 678/2018 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова с рег. № 234 на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд – Асеновград, от ЕЛ. ХР. СТ.,
ЕГН **********, на ИВ. Р. АНГ., ЕГН **********; право на собственост върху 1/2
идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 462 в кв. 29 по одобрения
ПУП на с. П., община С., с площ от 650 кв.м., адрес: с. П., община С., ул.***, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и паянтова стопанска
сграда с площ от 16 кв.м., при граници на имота УПИ ХIV-462, УПИ XIII-778, улица и
УПИ IX-461; срещу заплащане на сумата от 3750 лева (три хиляди седемстотин и
петдесет лева), която М. П. ШК., ЕГН **********, да заплати на купувача ИВ. Р.
АНГ., ЕГН **********, в едномесечен срок от влизането на решението в сила.
С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение в посочените
части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от въззивния съд се
иска да го отмени и да отхвърли предявените претенции.
Конституираните по реда на чл. 265 ал. 2 от ГПК жалбоподатели ИВ. Р.
АНГ. с ЕГН **********, С. Б. АНГ. с ЕГН ********** и ЕЛ. Б. АНГ. с ЕГН
**********; не предявяват писмен отговор, по същество заявяват становище за
основателност на жалбата.
Ответникът по жалбата М. П. ШК. с ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните части.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по субективно и обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 108 от ЗС, 537 ал. 2 ГПК и чл. 33 ал. 2 от ЗС. Предявени от
М. П. ШК. с ЕГН **********; против ЕЛ. ХР. СТ. с ЕГН **********; ИВ. Р. АНГ. с
ЕГН **********; С. Б. АНГ. с ЕГН **********; и ЕЛ. Б. АНГ. с ЕГН **********
(последните – участващи в производството като наследници на Б. Сребров А.,
конституиран като ответник с определение от с. з. на 26,02,2019 г. – протокол на л. 72).
Ищцата твърди, че заедно с ответницата С. са придобили по наследство от
П.Т. и Е.Т. (възходящи от първа степен на ищцата и от втора – на ответницата) по 1/2
идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 462 в кв. 29 по одобрения
ПУП на с. П., община С., с площ от 650 кв.м., адрес: с. П., община С., ул.***, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и паянтова стопанска
сграда с площ от 16 кв.м., при граници на имота УПИ ХIV-462, УПИ XIII-778, улица и
2
УПИ IX-461. Твърди, че ответницата С. се снабдила с нотариален акт (№ 141, том 4,
дело № 677/2018 г. на нотариус Кожухарова с рег. № 234) за признаване правото й на
собственост върху целия имот и е продала същия на ответницата И.А. и съпруга й Б. А.
(с нотариален акт № 142, том 4, дело № 678/2018 г. на нотариус Кожухарова с рег. №
234), без да предложи на ищцата като неин съсобственик да закупи правата върху
притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота при същите условия.
Въз основа на изолженото от съда се иска дапостанови решение, с което да
признае по отношение на ответниците, че ищцата е собственищк на 1/2 идеална част от
описания недвижим имот, придобит по наследство, евентуално – по давностно
владение; както и да отмени издадения в полза на ответницата С. нотариален акт №
141, том 4, дело № 677/2018 г. на нотариус с рег. № 234, за признаване право на
собственост до размера на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част; както и да
допусне в полза на ищцата изкупуване на правото на собственост върху 1/2 идеална
част от описания имот, прехвърлено от ответницата С. на ответниците А.и с
нотариален акт № 142, том 4, дело № 678/2018 г. на нотариус с рег. № 234, при цена в
размер на 3750 лв.
Ответницата ЕЛ. ХР. СТ. с ЕГН **********; оспорва предявените искове. С
писмения си отговор по чл. 131 ответницата признава твърдяното от ищцата
наследствено правоприемство, но твърди, че е упражнявала владение по отношение на
спорния имот в продължение на повече от десет години и на това основание е
придобила изцяло собствеността върху същия. При условията на евентуалност
предявява възражение, че конститутивните искове за изкупуване са предявени след
изтичане на предвидения двумесечен срок за това.
Ответниците ИВ. Р. АНГ. с ЕГН **********, С. Б. АНГ. с ЕГН ********** и
ЕЛ. Б. АНГ. с ЕГН **********; оспорват предявените искове.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: Спорният имот бил
собствен на П.П.Т., поч. 1988 г. (данни в този смисъл – записки от емлячен регистър и
разписна книга, се съдържат и в приложеното нотариално дело№ 677/2018 г. на
нотариус Кожухарова с рег. № 234). След смъртта му правото на собственост върху
имота било наследено поравно от низходящите му М.Ш. (ищцата) и Р. С., поч. 2000 г.,
чийто единствен наследник е ответницата Е.С..
Ответницата С. претендира да е придобила собствената на ищцата 1/2
идеална част от имота на основание давностно владение, упражнявано в продължение
на повече от десет години. Снабдила се е и с нотариален акт за признаване на правата й
на посоченото основание (нотариален акт № 141, том 4, дело № 677/2018 г.). Съгласно
ТР № 11/21,03,2013 на ВКС по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, този акт разполага с
легитимиращо действие и при оспорване от страна на всяко трето лице, което има
3
правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик, същото носи тежестта
да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В тази връзка пред РС
са събрани гласни доказателства, ангажирани и от двете страни, от които се
установяват следните обстоятелства:
След смъртта на общия на страните наследодател, имотът е владян от
наследниците му – ищцата и нейната сестра, която се споминала през 2000 г. и
оставила за свой единствен наследник ответницата Е.С.. През 2001 г. имотът бил
предоставен под наем на свидетеля А., който живял там до 2016 г. В първите десет-
единадесет години той заплащал наемната цена на ищцата, а след като тя заминала за
Англия (през 2010 – 2012 г.), свидетелят заплащал наема на другия съсобственик –
ответницата С.. Същите обстоятелства се сочат и от останалите ангажирани от ищеца
свидетели – Ч. и Д. (с. з. на 15,02,2021 г., л. 304 и сл.). В подобен смисъл са и
показанията на свидетеля на ответника С. – И.К. (разпитан в с. з. на 08,03,2021 г. –
протокол на л. 315 и сл.). Същият сочи „Тя (Е.) никога не е твърдяла, че имота е неин
целия. Те с леля й са наследнички наполовина“. Признания в този смисъл (за това, че
имотът е съсобствен по наследство между нея и ищцата при равни права) е отправяла и
самата ответница Е.С. в жалбите си до органите на досъдебното производство – видно
от приложеното НОХД 514/2020 г. Същите следва да се ценят като извънсъдебни
признания за неизходни за страната факти.
При така установените обстоятелства предявените искове за установяване
правото на собственост на ищцата върху 1/2 идеална част от процесния имот, следва да
се приемат за основателни. Безспорно се установи, че след смъртта на общия на
страните наследодател, неговите наследници са установили фактическа власт върху
процесния имот. Ищцата, заедно със своята сънаследница, е владяла имота –
първоначално като лично, впоследствие – като го е отдавала под наем.
Обстоятелството, че през 2010-2012 г. ищцата е напусната страната, само по себе си не
означава прекъсване на владението й, още по-малко – изгубване на собствеността.
Фактическата власт върху недвижим имот, установена на основание
наследствено правоприемство, по начало не изключва правата на останалите
сънаследници, а се счита за държане по отношение на притежаваните от тях идеални
части. С това, според разясненията в ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, следва да се счита за оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Съобразно
посочените разяснения, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
държането им във владение. Това следва да се извърши посредством едностранни
действия, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици, за да се приеме, че
държането на техните части е трансформирано във владение. Установяването на такава
4
трансформация е в тежест на сънаследника, позоваващ се на придобивна давност и
отричащ правата на останалите сънаследници. Той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части за
сънаследниците си и вече упражнява фактическата си власт с намерение да ги свои.
При това тази промяна на намерението следва да се манифестира с недвусмислени
действия именно пред останалите съсобственици. Доказателства за такива действия от
страна на ответницата липсват. Напротив – всички събрани по делото данни сочат, че
тя се е считала за собственик на 1/2 идеална част от имота, признавайки правата на
ищцата, като неин сънаследник, върху останалата 1/2 ид. част от имота.
С оглед изложеното следва да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищцата притежава правото на собственост върху 1/2 идеална част от
спорния имот.
По делото не се спори, че имотът се владее от ответниците А.и.
Фактическата си власт същите основават на договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 142, том 4, дело № 678/2018 г. на нотариус Кожухарова с рег. № 234.
Със същия ответницата С. е прехвърлила на И.А. провото на собственост на целия
недвижим имот. Както се посочи обаче, към датата на сключване на договора С. е
притежавала само 1/2 идеална част от имота, а останалата 1/2 ид. част е собствена на
ищцата. По отношение на тази част от имота договорът, на който ответниците А.и се
позовават, няма вещно-правно транслативно действие и липсва правно основание за
осъществяваното от тях владение. Затова основателен е и искът на ищцата да бъде
предавено владението върху собствената й 1/2 идеална част от имота.
По иска по чл. 33 от ЗС:
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 142, том 4,
дело № 678/2018 г. на нотариус с рег. № 234, ответницата Е.С., е продала на
ответницата И.А. правото на собственост върху процесния имот, срещу цена от общо
7495,90 лв. (вж. нотариална преписка 678/2018 г., приложена по делото). Както се
посочи, към датата на сключване на договора, продавачът по същия е притежавал 1/2
идеална част от прехвърления имот, а останалата 1/2 идеална част е собствена на
ищцата. Като съсобственик, последната притежава правото по чл. 33 ал. 2 от ЗС да
изкупи прехвърлената 1/2 идеална част при уговорените с договора условия, доколкото
безспорно между страните, видно и от нотариалната преписка, е обстоятелството, че
към нея не е отправяно предложение да закупи тази част при същите условия (чл. 33
ал. 1 от ЗС).
Искът е предявен при спазване на срока за това, считан от датата на узнаване
за договора – след завръщането на ищцата в България през м. октомври 2018 г.
При това положение и конститутивните искове за допускане изкупуване по
реда на чл. 33 ал. 2 от ЗС следва да се приемат за основателни. Изкупуването следва да
5
се допусне при уговорените в нотариалния акт условия (при обща цена от 7495,90 лв.
за целия имот, за 1/2 ид. част цената възлиза на половината от посочената сума), като
недоказано остава възражението на ответниците, че действително уговорената цена е
по-висока от посочената в акта.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваните му части. На въззиваемата
следва да се присъдят сторените за въззивното производство разноски, които се
констатирах в размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260276/16,07,2021 г., постановено по гр. д. №
2479/2018 г. на РС Асеновград, В ЧАСТТА, с която СЕ ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ЕЛ. ХР. СТ., ЕГН **********, ИВ. Р. АНГ., ЕГН
**********, С. Б. АНГ., ЕГН ********** и ЕЛ. Б. АНГ., ЕГН **********, че М. П.
ШК., ЕГН **********, е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ УПИ VIII – 462 в кв. 29 по одобрения ПУП на с. П., община С., с площ
от 650 кв.м., с адрес: с. П., община С., ул.***, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 16 кв.м., при
граници на имота УПИ ХIV-462, УПИ XIII-778, улица и УПИ IX-461; и се ОСЪЖДА
ИВ. Р. АНГ., ЕГН **********, да й предаде владението върху 1/2 идеална част от
описание недвижим имот, КАКТО И В ЧАСТТА, с която СЕ ОТМЕНЯ нотариален
акт № 141, том 4, дело № 677/2018 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова с рег.
№ 234 на Нотариалната камара и район на действие Районен съд – Асеновград, с който
ЕЛ. ХР. СТ., ЕГН **********, е призната за собственик на 1/2 идеална част от правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 462 в кв. 29 по
одобрения ПУП на с. П., община С., с площ от 650 кв.м., адрес: с. П., община С.,
ул.***, ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и
паянтова стопанска сграда с площ от 16 кв.м., при граници на имота УПИ ХIV-462,
УПИ XIII-778, улица и УПИ IX-461; КАКТО И В ЧАСТТА, с която СЕ ДОПУСКА
изкупуване (на основание чл. 33, ал.2 от ЗС) в полза на М. П. ШК., ЕГН **********,
на прехвърлените с нотариален акт № 142, том 4, дело № 678/2018 г. по описа на
нотариус Светлана Кожухарова с рег. № 234 на Нотариалната камара и район на
действие Районен съд – Асеновград, от ЕЛ. ХР. СТ., ЕГН **********, на ИВ. Р. АНГ.,
ЕГН **********; право на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ УПИ VIII – 462 в кв. 29 по одобрения ПУП на с. П., община С., с площ
от 650 кв.м., адрес: с. П., община С., ул.***, ведно с построените в него масивна
жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и паянтова стопанска сграда с площ от 16 кв.м., при
6
граници на имота УПИ ХIV-462, УПИ XIII-778, улица и УПИ IX-461; срещу
заплащане на сумата от 3750 лева (три хиляди седемстотин и петдесет лева), която М.
П. ШК., ЕГН **********, да заплати на купувача ИВ. Р. АНГ., ЕГН **********, в
едномесечен срок от влизането на решението в сила
ОСЪЖДА ЕЛ. ХР. СТ. с ЕГН **********; ИВ. Р. АНГ. с ЕГН **********,
С. Б. АНГ. с ЕГН ********** и ЕЛ. Б. АНГ. с ЕГН **********; да заплатят на М. П.
ШК. с ЕГН **********; сумата от общо 1000 лв. (хиляда лева), представляваща
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му при предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7