РЕШЕНИЕ
№ IV –
178
15.01.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1770 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез
юрисконсулт Енил Енев – с пълномощно по делото (л. 8), против Решение № 193 от
04.10.2019 г. по гр. д. № 1070/2019 г. на Районен съд – Карнобат, с което са
отхвърлени предявените от „Кредитреформ България“ ЕООД срещу М.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове за присъждане на сумата 300, 00
лева, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит №
********** от 02.09.2015 г., вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ
България“ ЕООД, както и сумата от 71, 45
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва
върху главницата от 300 лева за периода от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2018
г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение в частта, в която съдът е приел, че по
делото липсва надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, тъй като исковата
молба и съпътстващите я приложения не са били получени лично от ответника, а от
неговия особен представител, назначен от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. Излага подробни съображения в подкрепа на извода, че връчването на
приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител
на длъжника съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3,
пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да
отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира за присъждане на
разноските, сторени в първоинстанционното и във въззивното производство.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Д.Б., чрез адвокат
Янка Стойкова – назначена от първоинстанционния съд за негов
особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК с Определение № 136 от
01.03.2019 г. (л. 57). Поддържа се, че особеният представител защитава
процесуални права на страната, но не е негов законов или договорен представител,
поради което не може да приема адресирани до представляваното лице
материално-правни изявления на трети лица, каквото е уведомяването на длъжника
за сключен договор за цесия. Излагат се доводи, че след като особеният
представител и ответникът нямат контакт (или правоотношение) помежду си, то
длъжникът не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения
представител, поради което и тя няма действие спрямо него. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща
представител. С писмено становище поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият се представлява от назначения
особен представител – адвокат Стойкова, която поддържа отговора на въззивната
жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е
неправилно.
Производството
пред Районен съд – Карнобат е било образувано по предявени от „Кредитреформ
България“ ЕООД против М.Д.Б. обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от сумата от 300, 00 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 02.09.2015
г., сключен между „4финанс“ ЕООД като кредитодател и ответника М.Д.Б. като кредитополучател,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от
01.02.2018 г., както и сумата от 71, 45
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 300, 00 лева за периода
от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава
от подаване на исковата молба на 26.09.2018 г. до окончателното изплащане.
По главния иск:
За
уважаването на предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 240 вр.
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР е необходимо да се
установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти):
1. Действителен договор за потребителски
кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято
изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от страна на ответника на задълженията
му по договора за потребителски кредит; 3. Действителен договор за цесия, по
силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по договора за
потребителски кредит; 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия от
цедента.
По първата предпоставка:
По
делото е представен на хартиен носител в заверен препис договор за
потребителски кредит № ********** от 02.09.2015 г. за сумата от 300, 00 лева,
със срок от 25 дни и падеж 27.09.2015 г. Като кредитодател по договора е
вписано „4финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. София, 1756, Лъчезар Станчев 5, а
като кредитополучател – ответникът М.Д.Б. с посочени лични данни (ЕГН,
постоянен и текущ адрес, телефонен номер и електронна поща). Посоченият начин
на получаване на сумата е чрез „Изи Пей“. Договорът за потребителски кредит не съдържа
параф (саморъчен подпис) на страните.
Представени
са и общи условия на договора за кредит – също неподписани с параф, от които е
видно, че волеизявленията на страните по сключване на договора се извършват по няколко алтернативни начина, включително и по електронен път, както следва.
Кредитополучателят подава искане за отпускане на кредит в съответствие с
формуляра, предоставен на началната страница www.vivus.bg. За да завърши регистрацията на профила на кредитополучателя, той трябва
да се запознае и да приеме общите условия на договора за кредит на началата
страница. Посочено, е че бланката на стандартния европейски формуляр за
предварителната договорна информация е налична на началната страница на
кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като
кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита. След
регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя
на началната страница. Предвидено е в т. 1.8 от общите условия, че
кредитополучателят трябва да прочете договора за кредит и ако го приеме, да го
подпише електронно, като натисне бутона „подпиши“. Посочено е още, че за
избягване на съмнение с натискането на бутона „подпиши“ от кредитополучателя се
счита, че същият е подписал всяка страница на договора за кредит, включително
на общите условия, доколкото същите са представени на траен носител, в
подсигурен PDF формат и
който не позволява да бъдат изменяни. С подписването на договора за кредит
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за
кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да му преведе сумата
по кредита по описаната банкова сметка или по избран алтернативен начин.
По делото е прието неоспорено
заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява,
че към 02.09.2015 г. сключването на договор за получаване на парични
средства чрез системата „Вивус“ се извършва от поредица от действия (стъпки),
както следва. На първоначалния екран на интернет страницата на „Вивус“ в зелено
поле се избират сума и срок за връщане на паричните средства чрез два плъзгача
с диапазони съответно минимална-максимална стойност на възможността за ползване
на кредит и минимален-максимален срок за връщане на кредита, като изборът се
потвърждава с натискане на бутона „Вземи“. В нов прозорец се попълва формуляр
за лични данни, като потвърждението е чрез натискане на бутона „Продължи“. В
нов прозорец се визуализират параметрите на договор за кредит с избраните от
потребителя условия, като потребителят потвърждава въведените данни с натискане
на бутона „Подпиши“. В системата „Вивус“ се извършва проверка на получените
данни от потребителя, след което се извежда съобщение за одобрение или за
отхвърляне на искането за отпускане на кредит. Установено е още, че на 02.09.2015 г. в системата
„Вивус“ от IP адрес
212.5.158.138 е създаден профил на М.Д.Б., с посочени лични данни (ЕГН,
постоянен и текущ адрес, телефонен номер и електронна поща), които съответстват
на данните от процесния договор за кредит. Непосредствено след създаване на
профила на М.Д.Б. от
същия IP
адрес е извършена
заявка за сключване на договор за кредит № ********** от 02.09.2015 г. и
е натиснат бутон „Подпиши“, с което потребителят е регистрирал съгласието си за
сключване на договор № **********.
Съгласно
чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По
смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне
на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният
договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране)
и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние (уеб
страницата на vivus.bg).
При договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За доказването
на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за
електронния документ и електронния подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от 2017 г. –
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). Процесният
договор за потребителски кредит е сключен на 02.09.2015 г., поради което
приложение следва да намери действащият към този момент материален закон, а
именно Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) в
редакцията му в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.07.2011 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕП). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ
може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен
от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. По делото не е направено подобно искане, поради което
представеният на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите
условия към него, представляващи електронни документи, са годно
доказателство за съдържанието на материализираните в тях
електронни изявления.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление,
за установяване на неговото авторство. Доколкото процесният договор за
потребителски кредит съдържа в електронна форма лични данни на ответника (три
имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща) следва да се приеме, че носи
неговия електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.
Разпоредбата на чл. 13,
ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕП придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла
на чл. 13, ал. 3 вр. чл. 16 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния
ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно
създаване на подписа. По делото не се твърди, а и не се установява, че процесният електронен
договор за потребителски кредит е подписан от страните с квалифициран
електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП
обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод
за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. 1.8
от общите условия
към договора за потребителски кредит, на която се позовава ищецът в исковата
молба. В посочената клауза е предвидено, че с натискането на бутона „подпиши“
от кредитополучателя се счита, че същият е подписал всяка страница на договора
за кредит, включително на общите условия, доколкото същите са представени на
траен носител, в подсигурен PDF формат и който
не позволява да бъдат изменяни. Съдът
намира, че по силата на т. 1.8 от общите условия страните са постигнали
съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността
на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо следва да
се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен
електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно
авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК (в този смисъл
е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК). Тази
доказателствена сила не само че не е оборена от събраните по делото
доказателства, но и се подкрепя от тях.
По делото е представена
разписка № 0700365649569 от 02.09.2015 г., издадена от „Изипей“ АД, за извършен
превод на сумата от 300, 00 лева, с наредител „Вивус“, с получател М.Д.Б. – с
посочени лични данни (ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на лична
карта, адрес), а като основание за превода е посочен номерът на процесния
договор за потребителски кредит. Върху разписката е положен саморъчен подпис на
клиента със саморъчно изписване на двете му имена – М.Б.. Представената разписка
представлява подписан частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила
(неоспорена по делото) относно авторството на обективираните изявления, както и
с висока доказателствена стойност относно удостоверените неизгодни за автора
факти. Ето защо съдът намира, че ответникът е получил сумата от 300, 00 лева
въз основа на сключен с „4финанс“ ЕООД договор за потребителски кредит
№ ********** от 02.09.2015 г., с което е завършен фактическият състав на реалния
договор за заем.
Въз основа на
гореизложените съображения съдът намира, че е налице действителен
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила.
По втората предпоставка:
По делото не се твърди,
а и не се установява ответникът да е изпълнил задълженията си по сключения
договор за потребителски кредит.
По третата предпоставка:
По
делото са представени първа и последна страница от договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г., ведно
с Приложение № 1, съдържащо индивидуализация на прехвърлените вземания, и Приложение
№ 5, съдържащо потвърждение за прехвърляне на вземанията, описани в Приложение
№ 1 – всичките подписани от представители
на цедента и цесионера. От съвкупната преценка на тези писмени
доказателства се установява, че „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД вземанията си по договор за потребителски кредит № ********** от
02.09.2015 г., сключен с ответника М.Д.Б., както следва: главница 300, 00 лева,
наказателна лихва 360, 36 лева, такси за събиране 30, 00 лева.
По
делото не се твърди, а и не се установява сключеният договор за цесия да страда
от пороци, поради което следва да се приеме, че процесните вземания са валидно
прехвърлени на ищеца.
По четвъртата предпоставка:
По делото е представено
подписано пълномощно (Приложение № 4 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018 г.), от което се установява, че
цедентът „4финанс“ ЕООД е упълномощил цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД да
уведоми длъжника за извършената цесия.
Към исковата молба е приложено
и уведомление за прехвърляне на вземания от 05.02.2018 г., с което цесионерът
уведомява длъжника Б. за извършената цесия. Уведомлението не е получено от
адресата. Видно от представеното по делото известие за доставяне от 09.03.2018
г., получателят отсъства – заминал е за ***.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В съдебната практика (Решение
№ 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 114
от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК) последователно се
приема, че длъжникът може да бъде уведомен за извършената цесия с връчване на
исковата молба, съдържаща уведомяване, за което цесионерът е упълномощен от
цедента, което следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Спорно
по делото е обстоятелството дали е налице надлежно уведомяване за извършената
цесия, ако исковата молба с приложенията към нея, не е връчена лично на
ответника, а на неговия особен представител, назначен при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК.
На
основание чл. 47, ал. 6 ГПК при наличие на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Настоящият съдебен състав намира, че е
налице надлежно уведомяване за извършената цесия, доколкото ответникът се
представлява от назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, който е получил книжата по делото, сред които са пълномощното за
уведомяване и уведомлението за извършената цесия. Аргумент в полза на това
становище е и обстоятелството, че липсва законова забрана уведомяването за
извършената цесия да се извърши чрез нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл. 50 ЗННД вр.
чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, т. е. без да се назначава
особен представител на адресата на поканата в нотариалното производство. По аргумент за по-силното
основание, уведомяването за извършената цесия е надлежно, ако е извършено в
хода на исково производство, в което длъжникът се представлява от особен
представител, назначен от съда, за да защитава правата и законните интереси на
отсъстващия ответник. Подобни
съображения са изложени в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
193/2018 г., I т. о., ТК, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Липсват основания
същото разрешение да не намери приложение и по отношение на уведомяването на
длъжника за извършена цесия.
Неоснователни
са изложените в отговора на въззивната жалба доводи, че особеният представител
защитава процесуални права на страната, но не е законов или договорен
представител на ответника, с когото няма контакт (или правоотношение), поради
което не може да приема адресирани до представляваното лице материално-правни
изявления на трети лица, каквото е уведомяването за сключен договор за цесия. Особеният
представител се назначава с акт на съда – определение, от което произтича и
неговата представителна власт (т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), т. е. по силата на съдебен акт и на
основание чл. 29, ал. 3 и чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представително
правоотношение между ответника и назначения от съда адвокат. Съгласно чл. 29,
ал. 5 ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква
изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Действията, за които е необходимо изрично пълномощно, са посочени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК – сключване на спогодба, намаляване,
оттегляне или отказ от иска, признаване на исканията на другата страна,
получаване на пари или на други ценности, както и действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото. От анализа на посочените разпоредби може да
се направи извод, че особеният представител на ответника не може да сключва
спогодба и да признава иска без одобрението на съда. Липсват други законови основания
за ограничаване на представителната власт на особения представител. Той може да
прави всякакви възражения от името на представлявания: правоизключващи (за
нищожност), правопогасяващи (за плащане, за давност, за прихващане, за новиране),
правоотлагащи (неизискумост), т. е. притежава пълна активна представителна
власт. Липсва основание за ограничаване на пасивната представителна власт на
особения представител, който може да приема всякакви волеизявления,
материализирани във връчените му по делото книжа – както за обявяване на
предсрочна изискуемост, така и за уведомяване за извършена цесия.
Въз основа
на изложеното съдът намира за основателен предявеният главен иск с правно
основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6
ЗПФУР за присъждане на сумата от 300, 00 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 02.09.2015 г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, като кредитодател и ответника М.Д.Б.
като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, с договор
за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от
01.02.2018 г.
По акцесорния иск:
За
уважаването на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо
да се установи наличието на парично задължение и забава на длъжника.
По
делото се установява, че длъжникът не е изпълнил задължението си да върне на
кредитора получената сума от 300, 00 лева на уговорения падеж – 27.09.2015 г.,
поради което е изпаднал в забава на 28.09.2015 г. На основание чл. 162 ГПК
съдът приема, че за посочения в исковата молба период от 28.09.2015 г. до
31.01.2018 г. дължимото обезщетение за забава е в размер на 71, 45 лева.
Въз
основа на изложеното съдът намира за основателен предявеният акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 71, 45 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 300, 00 лева за периода
от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 240 вр. чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР сумата от 300, 00 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********
от 02.09.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, като кредитодател
и ответника М.Д.Б. като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005
от 01.02.2018 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71, 45
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 300, 00 лева за периода
от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава
от подаване на исковата молба на 26.09.2018 г. до окончателното изплащане.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК въззивникът
има право да му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски
съобразно направеното искане и представените по делото доказателства: 100 лева
– държавна такса за предявяване на искове; 300 лева – депозит за особен
представител пред първата инстанция; 150, 00 лева – внесен депозит за
съдебно-техническа експертиза; 50, 00 лева – държавна такса за въззивна жалба;
150, 00 лева – депозит за особен представител пред въззивната инстанция. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ съдът на въззивника следва да бъде присъдена и сумата от 250,
00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
С оглед на изложеното въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника сумата от 1000, 00 лева, представляваща извършени пред двете съдебни
инстанции разноски.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК следва да бъде уважено
направеното с исковата молба искане присъдените в полза на ищеца суми да бъдат
заплатени по следната банкова сметка: IBAN: ***, BIC: ***.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване, поради
което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 193 от 04.10.2019 г.
по гр. д. № 1070/2019 г. на Районен съд – Карнобат, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН **********,
постоянен адрес:***, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, на основание чл. 240 вр. чл.
79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР сумата от 300, 00 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от 02.09.2015
г., сключен между „4финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, като кредитодател и
ответника М.Д.Б. като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005
от 01.02.2018 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71, 45 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 300, 00 лева
за периода от 28.09.2015 г. до
31.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата
молба на 26.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН **********,
постоянен адрес:***, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, на основание чл. 78, ал. 1
вр. чл. 273 ГПК сумата от 1000, 00 лева,
представляваща извършени пред двете съдебни инстанции разноски.
Присъдените
суми могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.