Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,12.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№2685 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу „С. Транспорт”ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул.”Цариградско
шосе”№51, представлявано от С.Г.С. ищецът П.В.П. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв.Ц.,твърди, че е работил в ответното дружество като шофьор
на тежкотоварен автомобил и е извършвал
международни курсове. Твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено на
16.09.2016г на основание чл.327,т.2 от КТ. След това работодателят му е издал
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.330,
ал.1т.6 от КТ , но тази заповед не е
породила правни последици, тъй като трудовото правоотношение вече е било
прекратено на друго основание. Твърди се, че при прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът е останал задължен за трудово възнаграждение в размер
на 630 лв. за месеците август и септември 2016г и командировъчни в размер на
960 лв. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца горните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата Претендират се разноски.
След
оставяне на исковата молба без движение с молба вх.№15201/02.08.2017г ищецът е
конкретизирал, че основното му трудово възнаграждение е било в размер на 420
лв. Уточнява ,че исковата сума от 630
лв. включва трудово възнаграждение за целия месец август 2016г в размер на 420
лв. и половината за месец септември/ до
16.09.2016г/ в размер на 210 лв. Уточнява, че се касае за командировки в
страната през месец август и септември
2016г, през който период твърди, че е бил почти постоянно на път от населено място до населено място в зависимост от курсовете, които са му
възлагали.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, оспорва исковете,
като заявява, че същите са изцяло неоснователни.Въвежда правоизключващи
възражения, според които ищецът се е бил самоотлъчил от работа. През месец
август 2016г е работил само пет дни, поради което е бил уволнен
дисциплинарно. По отношение на иска за обезщетение
за командировъчни ответникът заявява, че ищецът е работил като шофьор вътрешни
превози от едно населено място до друго.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към исковата молба ксерокопие от трудова книжка / лист 10 от
делото/ се установява, че за периода от 20.05.2016г до 04.10.2016г ищецът е
работил при ответника на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил” при месечно възнаграждение в размер на 420
лв. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено
чл.330, ал.2,т.6 от КТ.
По
делото са изслушани основно и допълнително заключения по допусната
съдебно-икономическа експертиза. Според отразеното в констативно
съобразителната част на основното заключение ищецът е работел при ответника на
длъжност“ шофьор тежкотоварен автомобил“,
на основание трудов договор №89 от
20.05.2016г, с основно месечно възнаграждение
от 420 лв. Мястото на работа
според отразеното в трудовия договор са -“ обекти на фирма“ . Вещото лице се е
запознало с таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец
август 2016г и е констатирало, че присъствените дни на ответника в рамките на
посочения месец са 5 работни дни. Според вещото лице дължимото трудово възнаграждение на ищеца
като чиста сума за получаване за месец август 2016г / за 5 работни дни/ е 70.49
лв.Вещото лице е установило, че във ведомостите за заплати за месец август
2016г няма подпис за получил сумата от 70.49 лв. Вещото лице е установило,
че във ведомостите за заплати за месец септември 2016г на ищеца не е
начислявано трудово възнаграждение. В
счетоводството на работодателя вещото лице е не е установило наличие на
заповеди за командировки в страната, касаещи ищеца.
По поставената задача:установяване курсовете и
времетраенето им, извършени за периода
месец август 2016г до средата на месец септември 2016г. от ищеца вещото лице не даде отговор поради липса на
тахошайби, съставени от ищеца със записи за извършени от същия превозни курсове
за процесния период. По искане на ищеца
ответникът бе задължен да представи тахографски листове, пътни листове и
товарителници, съставени от ищеца за
исковия период. Такива не бяха представени по делото поради
обстоятелството, че този вид документация се съхранява за срок от една година,
който срок към датата на последното съдебно заседание е изтекъл. В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника
си, направи изявление , че не разполагат с тахошайби, тъй като ищецът не ги е предал на ответното дружество.В
допълнителното заключение е посочено, че за период 01.08 до 06.08.2016г за
извършените курсове с автомобил марка“Мерцедес“ с рег.№РА 2055 ВТ липсват
тахографски листове, съставени от водача П.П.. За периода 12.08.2016г
31.08.2016г. за извършени със същото превозно средство курсове са представени
тахошайби, съставени от водача Катерина Топкарова .Обект на анализа на допълнителното
заключение са били тринадесет
броя пътни листове за автомобил марка“Мерцедес“ с рег.№РА 2055 ВТ ,
подробно описани от вещото лице в приложение №1.Според направените от вещото
лице констатации по тези пътни листове за периода 01.08.2016г до 06.08.2016г.
пътните листове са издавани на водача П.П..
За периода 09.08.2016г до 31.08.2016г пътни листове за същото МПС са издавани
на водач Катерина Топкарова.
С оглед
твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от работника , считано от
16.09.2016г. поради забава на работодателя
при изплащане на трудовото
възнаграждение , на основание чл.190 от ГПК съдът задължи ответната страна да
представи данни за съдържанието на изпратената от ищеца до ответника и получена от последния на 16.09.2016 куриерска пратка,
съдържаща се по приложеното гр.д.№3929/2016г.по описа на ПРС, като му разясни и
последиците по чл.190 , ал.2 от ГПК при непредставянето на документа. Ответната
страна не изпълни това свое процесуално задължение.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са при
условията на обективно и кумулативно съединяване следните искове: с правно
основание чл.128,т.2 във вр.с чл.242 от КЗ за заплащане на трудови
възнаграждения за месец август 2016г, и за половината от месец септември 2016г.
и по чл.215 от Кт – за заплащане на обезщетение при командировка:
По исковете по
чл.128, т.2 във вр.с чл.242 от КТ съдът намира следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през процесния период, а и по
релевантния факт, че от 01.08.2016г до
16.09.2016г е съществувало трудово правоотношение между, страните не спорят. Спорът е фокусиран върху основанието за прекратяване на трудовия договор, който спор е породен след направеното от ответника в първото по делото
съдебно заседание възражение, че поради неявяването на работа / самоотлъчка/ на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание- уволнение. Тук е момента да се отбележи, че така
наведените правоизключващи фактически
възражения на ответната страна не следва
да бъдат разгледани от съда, тъй като същите е следвало да бъдат
релевирани с отговора на исковата молба.
Ответникът не е подал писмен
отговор, поради което направените в
съдебно заседание фактически възражения в горния смисъл са преклудирани на основание чл.133 от ГПК. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал
добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в
трудовия договор условия.
По развитите
по-горе съображения съдът прима, че от ответната страна не са наведени
възражения в смисъл при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от
параметрите на уговорените с трудовия договор условия. По смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищецът е
изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение, т.е. полагал е труд,
който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден
от ответника. Поради
това за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове, което трудово
възнаграждение предвид данните по делото е в размер на минималната работна
заплата за страната, а именно -420 лв. Ответникът не ангажира доказателства да
е платил на ищеца дължимото му трудово възнаграждение за месец август в размер
на 420 лв. и за месец септември/ до 16.09.2016г./ в размер на 210 лв. Очевидно
неплащането на трудовото възнаграждение е дало повод на работника
на основание чл.327 т.2 от КТ/ както се твърди в исковата молба/ да
прекрати трудовото правоотношение. При условие, че ответникът не изпълни
задължението си по чл.190 от ГПК и не представи данни за изпратената му от
ищеца пратка, получена на 16.09.2016г, съдът, позововайки се на разпоредбата на
чл.161 от ГПК, приема, че трудовото правоотношение е прекратено на соченото от
ищеца основание.
Предвид
изложеното исковете за заплащане на трудово възнаграждение са основателни и
следва да бъдат уважени като следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 420 лв. дължимо трудово възнаграждение за месец август 2016г,
ведно със законната лихва върху тази сума считаното от датата на подаване на
исковата молба 17.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
заплати сумата от 210 лв., дължимо трудово възнаграждение за месец септември
2016г./ до 16.09.2016г/, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на подаване на исковата молба-17.07.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
По иска с правно
основание чл.215 от КТ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.215 от КТ при командироване работникът и служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение , още
и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери , определени от
Министерски съвет.
Макар и
обусловено от наличието на трудово правно отношение между страните,
правоотношението по повод на командироването на работника или служителя е самостоятелно правоотношение между
страните, което се регулира от изрични правни норми. Предвид твърденията на
ищеца, че се касае за командировки страната, относимата материална база е Наредбата за командировките
в страната. Според императивната и специална
разпоредба на чл.6, ал.1т.1 от посочената наредба не е налице командировка и не се считат за
командировани лицата, които извършват постоянната си работа по време на
пътуване. Във визираната правна норма е предвидено, че и длъжността „шофьор „
попада в категорията длъжности , които не се считат за командировани, тоест по
отношение на тях не намира приложение Наредбата за командировките в страната.
В контекста на
изложеното и предвид залегналите в
трудовия договор договорености досежно
длъжността на ищеца „ шофьор на товарен автомобил“ и досежно мястото на работа, а именно- „
обекти на фирмата“ / според отразеното в констативната част на основното
заключение/ съдът счита, че съгласно
чл.66, ал.3, предл.2 ро от КТ пътуването с и в превозно средство е място на
работа на ищеца , тъй като в трудовия договор е уговорено същия да работи като
шофьор.
Съобразно
правилото за разпределяне на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК
уважаването на претенцията по чл.215 от КТ предполага установяване от ищеца ,
че през посочения период е бил в командировка за изпълнение на трудовите си
задължения, както и размера на следващите му се командировъчни за същия период.
Това не бе сторено от ищеца. От наличните доказателствени материали се установи
единствено ,че естеството на работа на ищеца е било такова, че на същия не му
се дължат командировъчни.
Ето защо следва
да се отхвърли иска за заплащане на сумата от 960 лв., представляваща
обезщетение при командировка за периода
месец от 01.08.2016г до 16.09.2016г.
По разноските.
Двете страни са
направили искане за разноски. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от исковите претенции. Съдът приема, че са
предявени три иска: два за заплащане на трудово възнаграждение и третия за обезщетение при командироване.
Видно от приложения от ищеца договор за правна защита и съдействие същият е
направи разноски в общ размер от 300 лв.
за адвокатско възнаграждение като не е посочено изрично разноските
за всеки от исковете, поради което съдът приема, че разноските за всеки
иск са по 100 лв. При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв.
съдебни разноски/ платено адвокатско възнаграждение/. Ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер от 400 лв. като не е посочил, конкретно сумата за разноски по всеки от исковете, поради което съдът
приеме, че разноските за всеки иск са по 133.33 лв. С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 133.33лв./ за адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна
такса в размер на 100 лв./ по двата уважени иска/ и разноски за вещо лице в размер на 110 лв.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „С.
Транспорт”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив,
бул.”Цариградско шосе”№51, представлявано от С.Г.С. да заплати на П.В.П. с ЕГН ********** *** следните суми: сумата от 420 лв. дължимо трудово възнаграждение за месец август
2016г, ведно със законната лихва върху тази сума считаното от датата на
подаване на исковата молба 17.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 210 лв., дължимо трудово
възнаграждение за месец септември 2016г./ до 16.09.2016г/, ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата
молба-17.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.П. с ЕГН ********** *** срещу „С. Транспорт”ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул.”Цариградско
шосе”№51, представлявано от С.Г.С. иск
с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на сумата от 960 лв.
обезщетение при командироване за периода
от 01.08.2016г до 16.09.2016г.
ОСЪЖДА „С. Транспорт”ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Пловдив, бул.”Цариградско шосе”№51,
представлявано от С.Г.С. да заплати
на П.В.П. с ЕГН ********** *** сумата от 200 лв. разноски по делото
ОСЪЖДА „С.
Транспорт”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив,
бул.”Цариградско шосе”№51, представлявано от С.Г.С. да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна
такса в размер на 100 лв. и 110 лв. за вещо лице.
ОСЪЖДА П.В.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „С. Транспорт”ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град Пловдив, бул.”Цариградско
шосе”№51 сумата от 133.33лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :