Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

 

Димитровград, 09.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

    Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

                                                  Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№521 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД- за разваляне на договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

В исковата молба се твърди, че ищеца В.Д.З. с НА №171, том VІІ, дело №2225/1997г. прехвърлила на дъщеря си Д.Л.Я.- ответник по делото, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в Димитровград, ул***кв.м., ведно с избено помещение №13 с площ от 7,30 кв.м. и таванско помещение №3 с площ от 11,60 кв.м., ведно с 7,04% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу което приобретателя поела задължението да поеме цялостната издръжка на ищеца, докато е жива, като й осигури нормален и спокоен живот, храна, облекло, отопление, лекарства, почистване и грижи при болест и немощ. От момента на сключване на договора до сега ответника не полагала каквито и да било грижи за своята майка, нито пък й давала парични средства под формата на издръжка, не й закупувала храна, облекло, лекарства, нито пък й помагала в почистването на апартамента. Първоначално страните живеели заедно в жилището, докато отношенията им не се влошили. Причина за разрива между тях било обстоятелството, че с всяка изминала година ищцата ставала все по-неспособна да поеме, както своята така и нейната издръжка, да плаща ток, вода и консумативи за апартамента. Въпреки отправените покани ответника да си намери работа и да започне да се издържа сама, тя не го направила. Започнала да се държи агресивно към своята майка, да я обижда и дори да я удря. Скандалите зачестили особено през 2018г., когато ищцата вече не била в състояние да си купува лекарства и храна, а дъщеря й искала пари за себе си. През лятото на същата година ответника напуснала жилището, като отказала да подпомага своята майка. Последната била пенсионер и получавала пенсия в размер на 186 лева, която била единствения й доход. Когато парите не й стигали, тя се обръщала за помощ към своя син и към внучката си, която живеела в чужбина и ежемесечно й пращала по 50 евро. Заявява, че боледува от хронични заболявания- диабет, хипертония и др.заболявания. За тези заболявания й се налагало ежедневно да приема различни лекарства, които месечно стрували около 50-60 лева. Наред с това ежемесечно посещавала различни лекари, на които заплащала потребителска такса, а понякога и за частни прегледи. Трябвало да спазва диета, като за храна месечно давала 150 лева. Все по-често имала нужда от чужда помощ за обгрижването и поддържането на дома й. Ответникът не й помагала нито с парични средства, нито с лична помощ, въпреки че имала остра нужда от това. По този начин тя още от 1997г. не изпълнявала поетото от нея при сключване на договора задължение да поеме цялостната издръжка за майка си, докато е жива, да й осигури нормален и спокоен живот, храна, облекло, отопление, лекарства, почистване и грижи при болест и немощ. Иска съдът да постанови решение, с което да развали сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №171, т.VІІ, д.№2225/1997г. от 25.09.1997г. вх.рег.№1615, т.112, стр.139 на РС-Димитровград, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.382.1.10, с адрес на имота в Димитровград, **който е построен в сграда с идентификатор 21052.1015.382.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.382, с площ 110,77 кв.м., ведно с избено помещение №13 с площ 7,30 кв.м., таванско помещение №3 с площ 11,60 кв.м. и с 7,04% ид.ч. от ОЧЧС, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 21052.1015.382.1.9, 21052.1015.382.1.11, под обекта- 21052.1015.382.1.7, над обекта- 21052.1015.382.1.13., поради неизпълнение от страна на ответника. Претендират присъждане и на направените по делото разноски.

Д.Л.Я., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че е получила документите по делото, като заявява, че изцяло признава предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, с който нейната майка й е прехвърлила процесния апартамент в Димитровград, **. Посочва, че действително не може да полага грижи за ищцата, от които тя се нуждае предвид заболяването и възрастта си, тъй като била безработна и не живеела с нея. Заявява, че не може да изпълнява поетите задължения с договора към нея, като иска същия да бъде развален.  Изцяло признава фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба.Моли да не бъде осъждана за разноски по делото.

От своя страна, пълномощникът на ищцата заявява, че иска съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при условията на чл.237 ал.1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника е направил изрично изявление за признаване на предявения против него иск.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за основателен и доказан. Поради това, същия следва да бъде уважен, като бъде постановено решение, с което  съдът да развали сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №171, т.VІІ, д.№2225/1997г. от 25.09.1997г. вх.рег.№1615, т.112, стр.139 на РС-Димитровград, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.382.1.10, с адрес на имота в Димитровград, **който е построен в сграда с идентификатор 21052.1015.382.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.382, с площ 110,77 кв.м., ведно с избено помещение №13 с площ 7,30 кв.м., таванско помещение №3 с площ 11,60 кв.м. и с 7,04% ид.ч. от ОЧЧС, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 21052.1015.382.1.9, 21052.1015.382.1.11, под обекта- 21052.1015.382.1.7, над обекта- 21052.1015.382.1.13., поради неизпълнение от страна на ответника.

 Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

Доколкото ищцата е била освободена от плащане на държавна такса, а в проведеното по делото съдебно заседание заявява, че не желае да й бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, ответника следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Димитровград единствено дължимата за производството държавна такса в размер на 349,04 лева.

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

РАЗВАЛЯ, по предявения от В.Д.З., с ЕГН **********,***, против Д.Л.Я.,с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №171, т.VІІ, д.№2225/1997г. от 25.09.1997г. вх.рег.№1615, т.112, стр.139 на РС-Димитровград, по силата на който В.Д.З., с ЕГН ********** прехвърлила на дъщеря си Д.Л.Я.,с ЕГН ********** собствеността на недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.382.1.10, по КК и КР на Димитровград, одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК, с адрес на имота в Димитровград, **който е построен в сграда с идентификатор 21052.1015.382.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.382, с площ 110,77 кв.м., ведно с избено помещение №13 с площ 7,30 кв.м., таванско помещение №3 с площ 11,60 кв.м. и с 7,04% ид.ч. от ОЧЧС, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 21052.1015.382.1.9, 21052.1015.382.1.11, под обекта- 21052.1015.382.1.7, над обекта- 21052.1015.382.1.13., срещу задължението на ответника да поеме гледането и издръжката на ищеца до края на живота й, като тя запазва правото на ползване върху имота до края на живота си, поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на Д.Л.Я.,с ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА Д.Л.Я.,с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Димитровград, държавна такса за производството в размер на 349,04 лева /триста четиридесет и девет лева и четири стотинки/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: