Решение по дело №1007/2022 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
**********, от гр.****, ул.Даскал Стоян Попандреев №12, с ЕГН **********,
на длъжност шофьор в „ДМЦ ТРАНС” ЕООД, е обжалвал НП №7883 от 04.10.2022г.
на Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.****, с което му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв., на основание на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2
пр.3 от ЗДвП вр. с чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 и с чл.37, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
В жалбата и в приложени по делото писмени бележки от процесуален
представител адв.М.Янева се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на
наказателното постановление.
Ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура” гр.****, в
придружителното писмо и в съдебно заседание чрез процесуален представител –
юрисконсулт Младенова и в писмена защита навежда доводи за неоснователност на
жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултски разноски.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното: Служителите на Агенция „Пътна инфраструктура”, свидетелите **********
и ********** на 07.09.2022 г. в 11:10 часа на път 11-15, км 7, спрели за проверка в
посока гр. Враца - гp. Бяла Слатина, товарен автомобил марка Рено, модел К 480, с
peг. № ********** собственост на търговско дружество „ДМЦ ТРАНС” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл.****, гр.**********, ул.
„Гургулят” №10, който превозвал товар - асфалт от гр.********** за гp. Бяла
Слатина/съгласно приложената товарителница на л.12 и пътен лист на л.13/.
Установеният товарен автомобил марка Рено, модел К480, с peг. №********** бил
с 4 оси, 2 от които управляеми оси.
В процеса на проверката било установено, че водач на проверяваното МПС е
лицето - **********, от гр.****, работещ на длъжност шофьор в гореспоменатото
дружество. Било извършено измерване на натоварването на задвижващата ос с
техническо средство ел. везна модел DFW-KR №118807, както и на и разстояние
между осите с ролетка 1313/18 /5 м/ отразено в кантарна бележка приложена по
делото, при което се установило, че са надвишени нормите на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС , както
следва:
При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС е 29.380 тона при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредбата, като
превишаването е с 10.380 т.
С оглед направеното измерване и констатацията, че процесното ППС е
извънгабаритнои и/или тежко ППС, по смисъла на Наредбата контролните органи
изискали от водача да представи Разрешение за дейност от специалното ползване на
пътищата/или квитанция за платени пътни такси/, за движение на извънгабаритно
пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
1

Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, но водачът не могъл да представи поискания документ на длъжностните лица на
АПИ, поради което и проверяващите приели, че водача осъществява превоза в
нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. с чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 и с чл.37, ал.1,
т.1 пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и /или тежки ППС.
За констатираното нарушение гл.инспектор ********** и в присъствието на
свид. ********** съставил Акт №0009326 от 07.09.2022г., като акта ведно с кантарен
билет №499 е предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на същата
дата, които в графата за възражения посочил ме има възражения.
Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление НП №7883
от 04.10.2022г. на Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.****, в което
дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като
за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ вр. с чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 и с чл.37, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС, на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в
размер на 3000 лв. за констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите ********** и **********, както и от приложената
административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, придружително
писмо, НП, разписка, Кантарен билет №499, копия от личните документи за
автомобила и водача, товарителница, пътен лист, Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г.
на Председателя на УС на АПИ, и Заповед №РД-11-247 от 31.03.2022г. Председателя
на УС на АПИ, пътен лист, пълномощни, декларация и Сертификати за съответствие за
ролетката № 1313/18 /5 м/, Протокол за годност на ел. везна модел DFW-KR
№118807,Справка от АПИ и писмени защити и др.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по
следните съображения:
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна въпреки наведените съображения в тази
насока.От външна страна АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и
притежаващи необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в рамките на
компетенциите на актосъставителя и на наказващия орган съгласно приложените по
делото Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ, и Заповед
№РД-11-247 от 31.03.2022г. Председателя на УС на АПИ.
От материалите по делото и по-специално от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ********** и **********,
се установи, че на 07.09.2022 г. са осъществявали контрол на главен път път 11-15, км
7, в посока гр.Бяла Слатина, при който са спрели за проверка описаното ППС -
товарен автомобил марка Рено, модел К 480, с peг. № ********** собственост на
търговско дружество „ДМЦ ТРАНС” ЕООД, управлявано от жалбоподателя, като
ППС е превозвало асфалт. При проверката било извършено измерване на разстоянието
между осите и натоварването на задвижващата ос на превозното средство, като по
2

делото са представени писмени доказателства за годността на измервателните средства
- /Сертификати за съответствие за ролетката № 1313/18 /5 м/ и Протокол за годност на
ел. везна модел DFW-KR №118807/ от които се установява по безспорен начин, че
използваните технически средства и ролетката са одобрени и въведени в експлоатация
по съответния ред и че към датата на проверката са били технически изправни и годни
за извършване на съответните измервания, което води до извод, че резултатите от
измерването следва да бъдат напълно кредитирани, поради което настоящият състав
приема констатираните от АНО данни като верни, а възраженията на жалбоподателя в
тази насока като неоснователни.
Установено било, че разстоянието между осите и натоварването на
задвижващата ос на ППС превиша максимално допустимите по закон.
От приетият като писмено доказателство по делото - Кантарен билет №499 от
07.09.2022г.,/л.9/ отразяваща точното тегло на измереното ППС се установява, че към
момента на извършване на проверката измереното разстояние между осите е било
1.38 м, на двойната задвижваща ос, а измерената сума от натоварването на
двойната задвижваща ос е била 29.380 тона, при максимално допустимо натоварване
на оста 19.00 тона. Тоест ППС е било претоварено с - 10.380 тона.
Установено е и че водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ
разрешително, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, във вр. чл.8, ал.1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства.
Съгласно чл.139 ал.1 ЗДВП „Движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат: т.2. пр.3 с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението;“
Тоест разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП по същество съдържа
изискване за спазване на установените допустими параметри за натоварване на осите
на пътните превозни средства, съобразно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. ред за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието
превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния
ред чрез заплащане на такса към ИА "Пътна инфраструктура" за движение с
извънгабаритно ППС.
При приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че
управляваното от жалбоподателя ППС, действително попада в хипотезата на чл.7,
ал.1, т.5, б."в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., съгласно която: „сумата от
нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато
рaзстоянието между осите е: в)от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t/19 t“
Следователно в конкретният случай допустимото максимално натоварване на
осите е до 19 тона /които обстоятелства не са спорни/ с оглед установеното, че сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.380 т., което сочи
претоварване на осите с 10.380 т.
Като неоснователни съдът оцени и останалите възражения на жалбоподателя,
изхождайки от факта, че същият се защитава срещу фактите, а не срещу правната
квалификация, настоящият състав намира, че правото му на защита не е нарушено.
От събраните свидетелски показания на двамата разпитани по делото свидетели
3

се установява, че жалбоподателя е бил наясно с извършваното от него нарушение, като
дори е посочил, че такава е практиката на фирмата превозвач към която работи, поради
което възражението за липса на субективен елемент не може да бъде възприето от
съда.
Съдът не кредитира доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата,
че административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от
юридическото лице – неговия работодател. В случая административно – наказателната
отговорност е правилно насочена именно към шофьора, който е извършил движение по
републиканската пътна мрежа на установеното пътно превозно средство.
Субект на това нарушение може да бъде всяко административнонаказателно
отговорно лице, имащо качеството на водач на ППС, което наруши забраната
установена в разпоредбата на чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП. Именно заради това
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП, съгласно, която разпоредба „Наказва се с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1.
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството;“ и поради това именно водачът на съответното ППС е нейн
адресат.
За да е правомерно движението по пътната мрежа на ППС, с установените
стойности относно - разстоянието между осите и натоварването на задвижващата ос
на ППС превишаващи максимално допустимите е необходимо да притежава
разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя - АПИ, с каквото жалб.
Георгиев към момента на движението не е разполагал.
Следователно след като водача жалбоподател е привел в движение едно
извънгабаритно в ППС в нарушение на предписаните изисквания, по чл.177 ал.3 т.1
пр.3 от ЗДвП то отговорността, следва да се понесе от него, понеже е бил длъжен
преди да предприеме управление на ППС да се увери, че всички законоустановени
правила са спазени, в това число да провери дали за извънгабаритното ППС, което
следва да управлява, има издадено РАЗРЕШЕНИЕ да се движи по пътищата. В случая
жалбоподателят не е положил дължимата грижа на водач на ППС, и като не сторил
това, е осъществил от субективна страна, виновно при форма непредпазливост състава
на описаното нарушение, поради което правилно е бил санкциониран с процесното
наказателно постановление.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение засяга
изключително важни обществени отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането
на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България. Като е управлявал извънгабаритно/тежко ППС без необходимото
разрешение жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в
движението по пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура. По тази
причина съдът счита, че процесното нарушение не представлява такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. В случая не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават
приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се до формално нарушение, при което фактът, че
законодателят е въвел същото в самостоятелен състав на административно нарушение,
без да е предвидил настъпването на някакви вредни последици, сочи на това, че се
засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая обществени отношения.
4

При индивидуализирането на наказанието обаче наказващият орган не е
съобразил критериите, установени с чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Както вече се посочи по горе съгласно чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП за
извършеното от нарушителя деяние е предвидено наказание Глоба „от 500 до 3 000
лева.“ В конкретния случай на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 3000/три
хиляди/ лева, тоест наложената санкция е в максималният предвиден в закона размер.
Жалбоподателя не е извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, като
осъществяващ длъжност "шофьор" в търговско дружество – превозвач, спрямо когото
жалбоподателя е в положение на зависимост. Самият жалбоподателя е посочил, че
такава е практиката на фирмата /пред разпитаните по делото свидетели/. От друга
страна, във връзка със събраните доказателства се установи, че жалбоподателят работи
на трудов договор към посоченото дружество, към датата на визираното деяние,
извършеното от него административно нарушение е за първи път и не са налице други
общественоопасни последици. Наказанието е наложено към в максималният предвиден
в закона размер, без наказващият орган да изложи каквито и да е мотиви и конкретни
факти и обстоятелства, обуславящи налагането на глоба, различна от предвидения
минимум. Поради това, съдът намира определения размер на санкцията за прекомерен
и несъответстващ на тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя.
При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че наказанието следва да бъде наложено в
минималния предвиден размер – а именно – 500.00 лева, поради което в тази част,
обжалваното НП следва да бъде изменено.
Затова съдът ИЗМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №7883 от
04.10.2022г. на Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.****, с което на
**********, от гр.****, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
3000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от Закон за движение по
пътищата, като вместо това
НАЛОЖИ на **********, от гр.****, административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 500.00 лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.2 т.4 от
ЗАНН.
При този изход от делото и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл.27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се уважи
искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение /за участие чрез изготвяне и депозиране на писмено
становище по жалбата и делото при което и жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.****, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

5

Номер на акта:	7
Дата:	5 януари 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420201007
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 октомври 2022 г.

Решение по дело №1007/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите