ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Велинград, 10.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито
заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Терзиева-Владимирова гр. д. № 296 по описа на РС- Велинград, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 122 ГПК.
Делото е
образувано
във връзка с определение № 43938 от 18.02.2020 г., постановено по
гр. д. № 75252, по описа на Софийски районен съд за 2019 г., съгласно което
производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен
съд Велинград.
Като съобрази
данните по делото съдът намира, че делото не му е подсъдно по следните
съображения:
Видно от данните
по делото същото е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД
против ЕТ „А.ц.л.“ и М.А.Ц., с която са предявени установителени искове по чл.
422, ал. 1 ГПК. След като Софийски районен съд е счел исковата молба за редовна
с разпореждане от 08.02.2020 г. е разпоредил да се извърши справка за
постоянния и настоящ адрес на ответника- физическо лице М.А.Ц.. Видно от нея
регистрираните постоянен и настоящ адрес на първия ответник са в гр. Сърница,
ул. „Б.“, № 13. Съдът като констатирал това, се позовал на разпоредбата на чл.
113 ГПК и счел, че исковете са предявени срещу потребител, но не пред съда, в
чийто район се намира настоящият му адрес. Въз основа на това и предвид, че
подсъдността по чл. 113 ГПК се явява специална спрямо общата и съдът следи
служебно за нея е счел, че производството следва да бъде прекратено и делото да
бъде изпратено по подсъдност на Районен съд Велинград.
Настоящия състав
след като извърши повторна проверка на исковата молба констатира на първо
място, че същата е нередовна, тъй като е предявен установителен иск с правно
основание по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че физическото лице М.А.Ц.,
дължи на ищцовото дружество суми, за които срещу него няма издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, от където следва извод за липсата на
правен интерес от предявяване на такъв иск срещу него.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 28361/2009, по описа на Софийски районен съд за 2009 г.
е, че по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано то „МКБ Юнионбанк“ АД срещу ЕТ „А.ц.л.“ е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „МКБ
Юнионбанк“ АД срещу ЕТ „А.ц.л.“.
На следващо
място е видно, че се касае за възникнали облигационни правоотношения по силата
на сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта „VISA“ № 325-229 от 16.05.2008 г., сключен между ЕТ „А.ц.л.“
и „МКБ Юнионбанк“ АД, по който физическото лице М.А.Ц. с предишни имена Алие
Ахмедова Ц. участва единствено в качеството й на представител на търговското
дружество. При това положение настоящият съд счита, че в случая не се касае за
потребителски спор по см. на разпоредбата на чл. 113 ГПК дерогираща общата местна подсъдност по чл. 108, ал.1, изр.1 ГПК, за която по
правило съдът не следи служебно. Тази особена изборна местна подсъдност важи за
искове, предявени от или срещу лица, имащи качеството на потребители по смисъла
на пар.13, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според тази
норма потребител е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
както и физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Потребителски договори
са само тези, по които едната от страните е лице, което придобива стоки, ползва
услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за
продажба, производство или упражняване на занаят. Съобразно чл. 15 от раздел 4
от Регламент № 44/2001 г. потребител е
лице, което сключва договора извън своята професионална или търговска дейност с
лице, което извършва търговска дейност по занятие в държавата-членка по
местожителството на потребителя.
В съдебната
практика преобладават становищата, според които разпоредбата на чл. 113 ГПК следва да се
тълкува и прилага разширително - и при искове на физически лица, имащи качество
на потребители на стоки и услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, предявени за защита на права, породени от
тези потребителски договори, например: исковете на физически лица -
потребителите на застрахователни услуги по смисъла на пар. 1 от ДР на КЗ, на физически
лица - потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 ЗЕ, на физически
лица - потребители на платежни услуги по смисъла на пар. 1, т. 23 ЗПУПС. В този смисъл
са определения на ВКС № 14/15. 03. 10 г. по ч. т. д. № 173/10 г., ІІ т.о.,
257/6. 04. 2010 г. по ч. т. д. № 194/2010 г., ІІ т.о., 591/6. 08. 2010 г. по ч.
т. д. № 652/09 г., ІІ т.о., 95/5. 02. 2010 г. по ч. т.д. № 70/2010 г., ІІ т.о.,
507/5. 07. 2011 г. по ч.т.д. № 83/11 г., ІІ т.о., 175/7. 02. 2011 г. по т.д. №
918/2010 г., ІІ т.о. и др..
В настоящата хипотеза обаче съдът не е бил
сезиран с искове, включващи се в описаните по-горе категории, а именно искове против
физическо лице - потребител на платежни услуги по смисъла на пар. 1, т. 23 ЗПУПС, вр. пар. 13, т. 1 ЗЗП, поради което и
не следва да намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК, а местната подсъдност
следва да се определи по установеното в разпоредбата на чл. 108, ал.1, изр.1 ГПК правило, но
единствено в случай на сторено от ответника възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК. Видно е, че се касае до правоотношения
възникнали между две юридически лица- ЕТ „А.ц.л.“ и „МКБ Юнионбанк“ АД.
Едноличният търговец - ЕТ „А.ц.л.“ в случая няма качеството на потребител по
смисъла на § 1, т.23 от ДР на ЗПУПС, съгласно която
„потребител" е ФЛ- ползвател на платежна услуга, което при договори за
предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата
търговска или професионална дейност. Видно е, че по процесния договор страни са
не физическото лице М.А.Ц. с предишни имена Алие Ахмедова Ц., а единствено две
юридически лица ЕТ „А.ц.л.“ и „МКБ Юнионбанк“ АД. Не може да се обоснове извод
за идентитет между юридическото лице ЕТ „А.ц.л.“ и М.А.Ц., тъй като се
установява, че последната именно в качеството й на търговец и като представител
на юридическото лице е влязла в правоотношения с ищцовото дружество, като
правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД или установява се безспорно, че не е действала извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Ответникът е едноличен търговец, в което качество е
сключил договора за издаване и обслужване на кредитна карта „VISA“ № 325-229 от 16.05.2008 г., и въз основа именно на
това правоотношение е предявен иск срещу него.
Независимо че според
Софийска районен съд искът е предявен срещу потребител, ответникът едноличен
търговец- ЕТ „А.ц.л.“, несъмнено не може да има качеството "потребител на
платежни услуги" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПУПС, поради което
предявените срещу него искове не могат да се приемат за искова срещу потребител
нито в тесния, нито в широкия смисъл приет от съдебната практика. От друга
страна към настоящия момент няма основание да се счита за допустим и
предявеният установителен иск срещу физическото лице- М.А.Ц., което да обоснове
евентуалната специална подсъдност по чл. 113 ГПК.
Поради всичко
изложено съдът намира, че след като в срока по чл. 131 ГПК няма валидно
извършено от ответника възражение за местна неподсъдност, а от друга страна
предявеният установителен иск срещу първия ответник е недопустим, поради липса
на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването
и надлежното упражняване на иск, то няма основание изпратеното дело да се
разглежда от настоящия съд.
Тъй като делото
е образувано пред Районен съд Велинград след постановяване на определение № 43938 от 18.02.2020 г., по гр. д. № 75252, по описа на Софийски районен
съд за 2019 г., съгласно което производството по делото е прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на Районен съд Велинград, а настоящият съд счита, че
делото не му е подсъдно, то е налице спор за
подсъдност.
Процесуалният закон урежда специален ред за преценка
законосъобразността на отказа на настоящия състав да разгледа искането по
същество, който дерогира общия ред, поради което
настоящото дело следва да бъде прекратено и на основание чл. 122, изр. 2 ГПК
следва да се изпрати на компетентния Пазарджишки окръжен съд, който да разреши
повдигнатия спор за подсъдност.
Така мотивиран
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал.1 ГПК производството по гр.д. № 296/2020 г., по описа на Районен съд
Велинград.
ПОВДИГА на основание чл. 122 ГПК спор
за подсъдност със Софийски
районен съд.
Делото да се изпрати на Пазарджишки окръжен съд по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВАДИМИРОВА