РЕШЕНИЕ
Номер 39311.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Станислав Стефански
Светослав Иванов
Секретар:Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500632 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 260036/16.07.2020 г. по гр. д. № 666/2020 г. на Великотърновския
районен съд (ВТРС) е прието за установено по отношение на "ЕС" АД, гр. В, ЕИК: ..., бул.
„ВВ“ № ..., че М. С. М., ЕГН: **********, с. Б., общ. В., не дължи на търговското дружество
сумата от 6687.19 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55
ПИКЕЕ по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за ел. енергия на адрес в гр. П.
ул. „О.“ №..., за която сума е била издадена фактура № **********/17.02.2020 г. Със същото
решение районният съд е осъдил "ЕС" АД да заплати на М. С. М.съдебно-деловодни
разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от "ЕС" АД, гр. В, в
която се навеждат доводи за нейната неправилност. Моли се Великотърновския окръжен съд
(ВТОС), с което да отмени обжалваното решение, и да постанови ново решение, с което да
присъди изцяло претендираните суми. Претендират се и разноски.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от Милка Георгиева Петрова,
гр. Павликени, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Моли се ВТОС да
остави същата без уважение, а решението на ПвРС – да потвърди. Претендират се и
разноски.
По фактите:
Понеже ВТРС е установил правнорелевантните обстоятелства по делото правилно с
оглед на събраните доказателствени средства, ВТОС намира за необходимо да препрати към
мотивите на обжалваното решение относно фактическа обстановка и по-конкретно относно
това от кои доказателствени средства какви фактически изводи следват. Ето защо на
основание чл. 272 ГПК настоящият състав на съда намира по фактите следното:
1
Ищецът е бил потребител, а ответното дружество – доставчик на ел. енергия за обект
в гр. П., ул. „О.“ № ..., за която цел му била открита партида с кл. № ********** и аб. №
**********; че на 12.04.2017 г. до същия обект бил монтиран електромер с показания за
kWh kWh
нощна тарифа (Т) 1711 и дневна тарифа – 5197. На 04.12.2019 г. служители на
дружеството били извършили служебна проверка на това средство за търговско измерване
(СТИ), което било демонтирано и изпратено в Българския институт за метрология (БИМ),
kWh kWh
гр. Русе, при следните тарифи: Т 1.8.1 – 5049, Т 1.8.2 – 14 495, Т (скрита) 1.8.3 –
kWh kWh
35 260 . Т (total) 1.8.0 – 54 804.
От метрологичната експертиза на БИМ се установило в процесния електромер да е
била налице външна намеса, поради което същият не отчитал ел. енергията, визуализиран с
kWh
третата (скрита) тарифа: 35 260 . С писмо от 17.02.2020 г. търговското дружество
kWh
„преизчислило“ на физическото лице ел. енергия в общ размер на 35 260 за следните
периода от 11.04.2017 г. до 04.12.2019 г., за която цел била предявена за плащане на
потребителя фактура в общ размер на 6687.19 лв.
От съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че процесното СТИ имало
1 kWh 2 kW 3 kWh
следните показатели: Т 5049.181, Т – 14 508.184, Т – 35 260.057, или total –
kWh
54 817.422, като вещото лице (ВЛ) е заключило, че е било невъзможно да се установи
на какво се дължи показанието в невизуализираната на електромера тарифа. ВЛ е
установило и че БИМ не са били установил, дали в скритата тарифа се натрупва
преминалата, но неотчета, ел. енергия през СТИ.
По правото:
Предявен пред първоинстанционния съд е отрицателен установителен иск (ОУИ) по
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ за установяване, че ищецът М. С. М. , с. Б.,
общ. В., не дължи на ответното дружество "ЕС" АД, гр. В, сумата от 6687.19 лв.,
представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55 ПИКЕЕ по партида с кл.
№ ********** и аб. № ********** за ел. енергия на адрес в гр. П., ул. „О.“ № ..., за която
сума е била издадена фактура № **********/17.02.2020 г.
В случая ВТОС намира, че е положително установен интересът на ищеца от
образуването на производството като процесуална предпоставка на ОУИ (чл. 124, ал. 1
ГПК). Това е така с оглед на обстоятелството, че ответното дружество е искало от ищеца
изпълнение по извънсъдебен ред на твърдяното от него вземане в отричания размер. За тази
цел "ЕС" АД е издало фактура, която е била връчена на М. С. М. за плащане. Така
претендираното вземане от търговското дружество е от естество да застраши правната сфера
на потребителя, поради което за М. Ст. Маринов се е породил интерес от предявяването на
ОУИ по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, за да иска установяването със сила на
пресъдено нещо неоснователността на претендираното спрямо него от "ЕС" АД
облигационно право.
Доказателствената тежест при ОУИ се носи от ответника. Ето защо, за да бъде
отхвърлен ОУИ за несъществуването на вземането по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, търговското
дружество трябва да установи, че са налице измерени количества ел. енергия в
невизуализиран регистър на процесното СТИ, въз основа на което е била преизчислено
количество ел. енергия в тези регистри в претендираните размери и суми. Ищецът М. С. М. ,
от своя страна, носи тежестта на доказване относно евентуалните си възражения, които
изключват съществуването на вземането на ответника: че е платил, че вземането се е
2
погасило по давност и пр.
В настоящия случай ВТОС намира, че не е било надлежно доказано от "ЕС" АД, че
процесното СТИ е било монтирано на М. С. М. на 12.04.2017 г. с нулеви показатели в
3
скрития регистър (Т) до обекта в гр. П. От една страна, процесният протокол № М5095442
от същ. дата е инсуфициентен в това отношение: той установява какви са били показанията
12
на електромера при монтирането му през 2017 г. единствено в дневната (Т) и нощната (Т)
тарифи: т. нар. „визуализираните“ регистри, но не и на показанията на т. нар. „скрит“
3
регистър (Т). Следователно, възможно е процесното СТИ да е било монтирано до обекта
със съответните показания още през 2017 г.
От друга страна, експертизата на БИМ не е констатирала дали преминаващата през
процесния електромер ел. енергия се отчита – действително – в скрития, трети, регистър. От
това пък би могло да се заключи, че твърдението на търговското дружество, че ел. енергия,
която преминава през процесното СТИ, не се отчита изцяло във визуализираните регистри,
защо отчита ел. енергия и в невизуализирания регистър, не е било надлежно доказано при
условията на пълно и главно доказване. Най-сетне, ВЛ сочи, че не е възможно да се
установи на какво в случая дължат показанията в скрития, трети регистър.
Ето защо с оглед на задължението на съда да приеме за ненастъпило всичко, което не
е било надлежно доказано по делото (per contrario от чл. 154, ал. 1 ГПК) ВТОС намира, че в
случая не е налице първата предпоставка от хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ: да са
установени измерени количества ел. енергия в невизуализираните регистри на процесното
СТИ с кл. № ********** и аб. № ********** на адрес в гр. Полски Тръмбеш, ул. „Оборище“
№ 44. По делото е установено само, че в скрития регистър на електромера има някакви
показатели, без да е доказано на какво се дължат те и от кога те са били – ако въобще са
били – отчетени. При това е безпредметно да се изследват останалите елементи от
фактическия състав на твърдяното вземане от "ЕС" АД, гр. В, спрямо М. С. М. . Ето защо
релевираните доводи на въззивното дружество в обратния смисъл са неоснователни
Съгласно така установената фактически обстановка и направените въз основа на нея
правни изводи съставът на въззивния съд приема, че законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът М. С. М. , с. Б., общ. В., не дължи на ответното дружество "ЕС" АД,
гр. В, сумата от 6687.19 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл.
55 ПИКЕЕ по партида с кл. № ********** и аб. № ********** за ел. енергия на адрес в гр.
П., ул. „О.“ № ..., за която сума е била издадена фактура № **********/17.02.2020 г. Понеже
крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК атакуваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно, а настоящата въззивна жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззивника в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Воден от горните съображения и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал.
3 ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/16.07.2020 г. по гр. д. № 666/2020 г. на
3
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.“ АД, ЕИК: ..., гр. В, бул. „ВВ“ № ..., да
заплати съдебно-деловодни разноски на М. С. М. , ЕГН: **********, с. Б., общ. В., в размер
на 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4