Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. Враца, 31.01.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.01.2023 г. /десети
януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 723
по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба предявена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София,
представлявана от Изпълнителния директор ** Р.К.,
чрез ** А.С., против РЕШЕНИЕ № 61 от 29.07.2022г.,
постановено по АНД № 26 по описа на Районен съд - Козлодуй за 2022 г., с което
е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление (НП) № НП-102/26.11.2021г.
С касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа се становище за грешни
фактически констатации в резултат на неправилна субсумация на фактите към норми
от юридически характер. Твърдят се допуснати грешки при формиране на вътрешното
убеждение на съда, които като мисловна
логическа дейност представляват нарушение на нормите на процесуалното право,
поради превратно интерпретиране на данните по делото. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за производствата пред двете инстанции.
В с.з. касаторът се представлява от ** А.С.,
който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът – * М.Д.И. * на МБАЛ „Св. И.Р. – К.“ ЕООД в представена по
делото писмена защита и в с.з. чрез * С.И. оспорва жалбата като неоснователна,
решението намира за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. В
условията на алтернативност моли да бъде уважено възражението за изтекла
погасителна давност на административнонаказателната отговорност или при отмяна
на решението – за изменение на НП, като съдът определи глоби в минимално
предвидения в закона размер.
Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава
мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва се, че съдът
не е изложил никаква фактическа обстановка, въз основа на която да се разбере
как са формирани правните му изводи. От друга страна изводите на съда, свързани
с неносеното на административнонаказателна отговорност, са за разпоредбата на
чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, докато НП налага предвидената санкция на основание
чл.116к, ал.1 от същия закон, която се отнася за всички дейности, които могат
да бъдат нарушени при управление на едно лечебно заведение, а не само
дейностите свързани с болничната медицинска помощ, което е основният аргумент
за отмяна на НП. Намира, че са налице основанията на чл.222, ал.2 от АПК, за
отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната
жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2
от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок,
против съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 61/29.07.2022г.,
постановено по АНД №26/2022г. на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено издаденото
от Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ – София НП №
НП-102/26.11.2021г. Със същото на * М.И., в качеството му на * на МБАЛ „Св. И.Р.“
– К. за извършени от него пет нарушения по чл.68, ал.7 от Закона за лечебните
заведения /ЗЛЗ/ и на основание чл.116к, ал.1 от същия закон, са наложени пет
административни наказания „глоба“ от по 400,00 лв. или в общ размер от 2000,00 лева.
За да отмени НП въззивният съд е приел за безспорно установено, че назначените
в лечебното заведение лица на длъжности, без проведен конкурс и при липса на
сключен договор за срок до три години, представлява нарушение на визираната в
НП разпоредба на чл.68, ал.7 от ЗЛЗ, но неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл.116, ал.1 от ЗЛЗ.
Изложени са мотиви, че нормата на чл. 116, ал. 1 ЗЛЗ санкционира всяко
наказателно отговорно лице, извършващо дейност по болнична медицинска помощ в
нарушение на разпоредбите на закона или нормативните актове по прилагането му,
а сключването на трудови договори с началник отделение, главна сестра и т.н. от
ръководителя на ЛЗ по реда на чл.68,
ал.7 от ЗЛЗ, представлява дейност, касаеща управлението и структурата му, вкл.
управление на персонала, а не дейност по предоставяне на болнична помощ.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената
от закона форма, по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния
закон, обаче решението е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне
за ново разглеждане от друг съдебен състав при същия съд, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и липса на мотиви, касаещи
релевантното нарушение. Съображенията за това са следните:
По см. на чл.13 и чл.14 от НПК във вр. с препращането
от чл. 84 от ЗАНН, основно задължение на съда
е разкриване на обективната истина по спора по реда, със средствата предвидени
в НПК, за да изгради вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото, като се ръководи от закона.
В
нарушение на посочените правила съдът е изградил извода за незаконосъобразност
на НП, без и в най-малка степен да е обсъдил представените доказателства поотделно
и в цялост, без да направи задълбочен анализ и изложи съображения по
релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми. Изобщо
не е извършена задължителната служебна проверка за законосъобразност на
актовете, обективирали производството по налагане на административно наказание,
липсва произнасяне относно приложението на материалния и процесуален закон в
административнонаказателното производство. Поради необсъждане на
доказателствата по делото, съдът не е установил действителната фактическа
обстановка, като е приел за установени факти, каквито от доказателствата по
делото не се потвърждават. Така например съдът е изложил мотиви, че АНО
неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя
на основание чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, санкционираща всяко наказателно отговорно
лице, извършващо дейност по болнична помощ в нарушение на закона, а наказаното
лице изпълнява задължения, свързани с управлението и структурата на ЛЗ, като
сключването на трудовите договори с началник отделение, главна сестра и т.н. са
дейности по управление на персонала. Вън от вниманието на съда е останало
обстоятелството, че никъде в НП като правно основание за налагане на глобите по
всичките пет точки не е посочена разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ, а
разпоредбата на чл.116к, ал.1 от ЗЛЗ. В решението липсват мотиви по
приложението на материалния закон във връзка с действително визираната като
правно основание за налагане на глобите, разпоредба на чл.116к, ал. 1 от ЗЛЗ,
нито са релевирани съображения какви факти съдът намира за установени. Не е
изложена никаква фактическа обстановка, въз основа на която съдът е направил
правните изводи в решението.
Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в
касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по
съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и
разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи
произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на
Районен съд – Козлодуй следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2,
т. 1 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото
разглеждане на делото решаващият съд следва да осъществи цялостен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП, на всички законови основания, включително относно
компетентността на органите по съставяне на АУАН и издаване на НП, реквизитното
съдържание и сроковете за издаването на същите, след което да формира правни изводи за
наличието или липсата на конкретно посоченото в НП нарушение с неговите
съставомерните елементи от обективна и субективна страна, за вида, размера и
справедливостта на наложеното административно наказание и да се произнесе с
мотивирано решение. В този смисъл жалбата се явява основателна.
При новото
разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 от АПК районният съд следва да
се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.2 и чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Административен съд - Враца, в
настоящия касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 61 от 29.07.2022 г., постановено по АНД № 26
по описа на Районен съд - Козлодуй за 2022 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
- Козлодуй за ново произнасяне, при съобразяване с указанията, съдържащи се в
мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.