Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1031/29.08.2022 година, град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 29.08.2022
г., проведено в съдебната зала на Затвор – Бургас, в състав
съдия: Константин Григоров
секретар: Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1490 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.111 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба от И.Н.Р., ЕГН: **********, изтърпяващ
наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвор – Бургас, против заповед № 548/18.08.2022г. на началника на Затвор – Бургас,
с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразен
административен акт. Жалбоподателят намира, че при издаването са допуснати
съществени нарушения на производствените правила – не бил изслушан, липсвали
мотиви относно характера и тежестта на нарушението, относно предходното му поведение
и относно здравословното му състояние. По същество твърди, че вещта, намерена у
него, е включена в списъка с разрешени лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при
себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните
под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове,
затворническите общежития и арестите в затворите, одобрен от Министъра на
правосъдието.
Иска се отмяна на обжалваната заповед.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично. Поддържа жалбата и иска заповедта да бъде отменена.
Ответникът – началник на Затвор Бургас, редовно уведомен, не
се явява, не се представлява. Не взема становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Факти:
С докладна записка № 4165/23.06.2022 г.
мл. инсп. надзирател Д. Р. сезирал началника на Затвор – Бургас за това, че на
22.06.2022 г., в 16:30 ч., при завръщане на жалбоподателя Р. от съдебно
заседание в Административен съд – Бургас, конвоиращият го мл. експ. К. Р. предал
на Р. 1 бр. четец за карти, който иззел от Р. в съдебната палата. Вещта била иззета
от Р. с протокол № **********.
В докладна записка Ц.
П. – инспектор „информационни технологии“ посочил, че намерената и иззета вещ е
четец за карти „Micro SD Card Reader USB 2.0 и същата не е
вписана в утвърдения списък за разрешените лични вещи в местата за лишаване от
свобода.
В доклад №
4165/10.08.2022 г. инспектор СДВР П. Л. описал
откриването и отнемането на вещта, като посочил, че с цел обективно изясняване
на случая провел разговор с мл. инсп. Д. Р., който получил вещта и отразил
извършеното дисциплинарно нарушение изразяващо се в притежание на непозволена
вещ в докладната записка. Разговор бил проведен и с мл. експ. Н. М. – командир
на отделение, който бил свидетел на констатациите. Служителите потвърдили
изложеното в докладната записка.
На следващо място,
разговор бил проведен и с лишения от свобода И.Р., който не говорил открито за констатираното нарушение.
Не представил информация относно начина на придобиване и притежание на вещта.
Твърдял, че иззетият четец за CD карти е позволена вещ, и не следвало да му бъде отнет. Представил писмено обяснение, в
което посочил, че вещта е заложена в списък за разрешени вещи, утвърден със
заповед на зам. министър – I, т.6, буква „О“.
В доклада е посочено
още, че била извършена проверка на актуалния списък за разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода и задържаните под
стража могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за
целта места, утвърден със заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на
правосъдието. Било установено, че в т.6, б. „О“ е посочено „зарядно/адаптер и USB кабел за зареждане, микро USB, Туре-С - закупени от лавката или с лични средства
на лишените от свобода след предварителна заявка“.
С оглед постъпилата
информация и събраните устни и писмени сведения, инспектор Л. приел за
установено, че на 22.06.2022 г., при явяване в съдебно заседание пред
Административен съд – Бургас, служител на ГДО иззел от лишения от свобода И. P. 1 бр. четец
за карти – Micro SD Card Reader
USB 2.0, която вещ не била разрешена. Р. отричал
констатациите и твърдял, че имал право да притежава посочената вещ. В доклада е
посочено още, че със заповед № 106/01.03.2022 г. на Р. било наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия“, тъй като осъществил физическа саморазправа с друг лишен от свобода,
която към момента се обжалвала.
Предвид изложеното инспектор Л.приел, че притежаването
на неразрешената вещ е грубо и умишлено дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.96, т.3, чл.97, т.1, вр. с чл.100, ал.2, т.8 от ЗИНЗС и на основание чл.101,
т.7 от ЗИНЗС предложил на началника на Затвора – Бургас да наложи на Р.
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия“. Предложението било съгласувано и одобрено от инспектор ЗНРНОД и
инспектор РАС.
Като приел изложеното в доклада, началникът на затвора
издал заповед № 548/18.08.2022 г., с която наложил на лишения от свобода И.Р.
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия“.
Заповедта била връчена лично на лицето на 18.08.2022 г.
срещу подпис. Жалбата е подадена чрез органа на 19.08.2022 г., в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.104, ал.1, предл. първо от ЗИНЗС дисциплинарните
наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора. По делото е
представено доказателство за компетентност на издателя на заповедта – заповед №
Л-1753 от 29.04.2022 г. на главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“
при МП. Спазена е изискуемата писмена форма. Актът е мотивиран и съдържа
предвидените в закона реквизити.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, според които не му била осигурена възможност да участва в
производството по издаване на заповедта и да се запознае със становищата на
участващите страни.
Производство е проведено по реда на специалния ЗИНЗС, който съобразява спецификата на конкретните обществени отношения и предвижда специален ред за издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.
Редът
за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода
е указан в глава IX, раздел II, Мерки за поощрения и дисциплинарни
наказания и в глава II, раздел II на Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС указва, че преди налагане на
наказанието задължително се изслушва нарушителят. От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е бил изслушан и му е била предоставена
възможност, в писмена форма да изрази становище относно установения факт на
притежание на неразрешената вещ. Тези доказателства са представени с
административната преписка – писмено разяснение от жалбоподателя, подписано и
датирано лично от него на 22.06.2022 г. и протокол/22.06.2022 г. за изслушване
с посочено правно основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС. В този протокол е вписано,
че лишеният от свобода се изслушва именно във връзка с дисциплинарно нарушение,
извършено от него на 22.06.2022 г. Освен това, данни за изслушване на Р.
са налични и в доклад рег. № 4165/10.08.2022 г. от инспектор Петър Леков до
началника на затвора.
Съгласно чл.89,
ал.3, изр. първо от ППЗИНЗС със заповедта за наказание лишеният от свобода се
запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и дата, каквото връчване и отбелязване са доказани в
настоящия случай. Не се установява изпълнение на
изискването на ал.4 от същата разпоредба, а именно органът да е връчил екземпляр
от заповедта на лишения от свобода. С разпореждане № 3402/26.08.2022 г. съдът
указа материалите по делото да бъдат връчени на жалбоподателя незабавно.
Лишеният от свобода И.Р. не отрича, че е притежавал
установената неразрешена вещ. Твърди, че същата е разрешена, съгласно утвърден
и общодостъпен списък.
Според доказателствата по делото, вещта е установена у
Р. на 22.06.2022 г. Към този момент е била в сила (публично и общодостъпна на интернет страницата на МП) заповед №
ЛС-04-746/08.12.2021 г. на министъра на правосъдието, отменена със заповед №
ЛС-04-268/17.06.2022 г., в сила от 01.07.2022 г. (представена по делото), с
която е утвърден списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по
реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите. Публично достъпен е и самият списък.
В т.I от този списък са описани личните
дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното
помещение. Точка 6 съдържа описание на други лични вещи, а буква „О“ сочи –
„зарядно/адаптер и USB кабел за зареждане, микро USB, Type-С – закупени от лавката или с лични
средства на лишените от свобода, след предварителна заявка.“.
По делото е установено, че от жалбоподателя
Р. било иззето устройство/вещ, описано като „Micro SD Card Reader USB 2.0“. Същият не
отрича вида на устройството.
Съдът намира, че преценката относно
техническите характеристики на иззетото от Р. устройство и дали същото е
вписано в списъка на разрешените вещи не изисква специални знания. Касае се за
битови, масово и ежедневно употребявани вещи, които са свободнодостъпни в
търговската мрежа, поради което са лесно различими като вид и функционалност:
1. Вписването, в списъка, утвърден с
действалата, към момента на установяване на вещта, заповед №
ЛС-04-746/08.12.2021 г. на министъра на правосъдието на „зарядно/адаптер и USB кабел за зареждане, микро USB, Type-С“, касае вещи, които са
необходими, за да може да бъде заредена батерията на съответни устройства или
те да бъдат свързани с електрическа мрежа. Следва изрично да се отбележи, че
„микро USB, Type-С“, според общодостъпната
информация е стандарт за USB конектор, който се използва за свързване с друга вещ/адаптер.
Този USB
конектор единствено, технически, съвместява свързаността между различни
устройства, поради различни, технически стандарти (например – адаптер, аналогичен с тези,
които се използват за свързване към ел. мрежа на устройства произведени в UK и BG), но без самостоятелно да има
функция за извличане, предаване или съхраняване на информация.
2. Според публичната и общодостъпна
информация, процесната вещ, описана като „Мicro SD Card Reader
USB 2.0“ е четец, без който не е възможно да бъде извлечена информация, записана на Мicro SD Card. Т.е. това е устройство,
което изпълнява функция по извличане, разчитане и предаване на електронната
информация до друго устройство, като между двете устройства са налице различни
технически стандарти на свързване.
Изложеното мотивира съда да приеме, че намереният и
иззет от жалбоподателя Мicro SD Card Reader USB 2.0 не е вещ, идентична с посочения микро USB, Type-С, т.е. не
е вещ, която е разрешена и фигурира в списъка, одобрен със заповедта на
Министъра на правосъдието.
Според чл.96, т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да
спазват установените за тях правила.
Съгласно чл.97, т.1 от ЗИНЗС, лишените от
свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а
настанените в заведения от закрит тип - и пари.
Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние
(действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал.2, т.5
е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията
или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.
Анализът на събраните по делото
доказателства дава основание на съда да приеме, че на посочените в обжалваната
заповед дата и място И.Н.Р. притежавал вещ, която не била разрешена по
надлежния ред, като така нарушил установените в чл.96, т.3 и чл.97, т.1 забрани.
По този начин извършил дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
Според чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, нарушението по чл.100,
ал.2, т.5 от ЗИНЗС може да бъде наказано по чл.101, т.7
(изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия) само ако е
системно. В ЗИНЗС липсва определение за системно или системни нарушения, поради
което приложение следва да намери разпоредбата на чл.109 от ЗИНЗС, а именно,
когато в срок от една година, считано от изтърпяване на предходно наложено
наказание бъде извършено деяние, което е квалифицирано правно като нарушение по
чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. По делото е приложена
заповед № 478/28.07.2020 г., с която на Р. е било наложено наказание за
нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНС „лишаване от хранителна пратка за срок
от 3 месеца“. Липсват данни дали тази заповед е била обжалвана и дали е влязла
в сила. Други данни за извършвани нарушения по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС
липсват и не се твърдят. Така съдът не може да формира обоснован извод за
системност при извършване на нарушения като процесното от страна на
жалбоподателя. Това от своя страна води до извод, че в случая, установеното
нарушение не следва да бъде наказвано с наказанието предвидено чл.101, т.7 от ЗИНЗС, тъй като системност не се установява.
Съгласно чл.102,
ал.1 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание, се вземат предвид
характера и тежестта на нарушението, отношението на дееца към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние.
В разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗИНЗС е уточнено
значението на здравословното състояние на лицето, а именно за определяне
момента на изтърпяването му, като същото може да бъде отложено до оздравяването
му. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗИНЗС, компетентността е на директора на лечебното заведение, който съгласно т.2 може да предложи да се отложи или да се отмени изпълнението на
наложеното наказание. Следва да
се изясни, че здравословното състояние не може да бъде основание, което отрича
дисциплинарната отговорност. Здравословното
състояние се преценява с оглед възможността за изпълнение на наложеното
наказание. По преписката не са
налични данни относно това дали преди издаване
на заповедта е било взето предвид здравословното състояние на жалбоподателя. Няма
нито едно писмено доказателство, от което да се установи дали лишеният от
свобода може да търпи наложеното наказание за определения срок. Ако здравословното
състояние не позволява да се наложи това наказание, то следва да се наложи друго
по вид и размер наказание. В представената по делото дисциплинарна преписка
такива доказателства липсват.
Предвид изложеното, съдът намира, че
процесната заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което
същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Преписката следва
да се върне на дисциплинарнонаказващия орган за ново произнасяне при спазване
на задължителните указания по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Съдът по направеното искане за спиране на
изпълнението на обжалваната заповед, намира за установено следното:
В случая предварителното изпълнение на
процесната заповед е допуснато по силата на закона, с нормата на чл.111, ал.4 от ЗИНЗС. Съгласно чл.166, ал.4
от АПК,
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен
закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по
искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съгласно чл.166, ал.2
от АПК,
при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в
сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В ЗИНЗС не е
предвидена изрична забрана за спиране на изпълнението на заповедите от
категорията на процесната и производството по нейното съдено обжалване е
висящо, поради което направеното искане за спиране на предварителното изпълнение
е допустимо. Съдът, след като съобрази, че към настоящия момент заповедта не е
изпълнена въпреки, както и че със самото изпълнение биха могли да настъпят
трудно поправими вреди за жалбоподателя, с оглед предварителното изтърпяване на
наложеното дисциплинарно наказание намира, че са налице основанията за спиране
на предварителното изпълнение на заповедта, поради което искането следва да
бъде уважено.
Страните не претендират разноски.
Предвид изложеното и
на основание чл.111, ал.6, т.3, вр. ал.5 от ЗИНЗС, съдът,
Р Е Ш И :
СПИРА
допуснатото по силата на чл.111,
ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предварително изпълнение на заповед № 548/18.08.2022 г. на началника на
Затвор – Бургас.
ОТМЕНЯ заповед № 548/18.08.2022 г. на началника на Затвор –
Бургас.
ВРЪЩА преписката на
началника на Затвор – Бургас за ново произнасяне съобразно задължителните
указания относно тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите
на това решение.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
обявяването му на страните.
Съдия: