О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.
Провадия, 19.01.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание, проведено на 19.01.2021
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 660/2020 г., намира
следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал.
3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх.
№ 260602/07.10.2020 г., подадена от С.Г.К. против „АПС Бета България” ООД, ЕИК
*********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК
/по арг. от § 2, ал. 9, изр. второ от
ПЗР на ГПК/.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад по делото.
На основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл.
146 от ГПК съдът изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията ищеца:
Излага, че срещу него било образувано изп. д. №
263/2007 г. по описа на ЧСИ Николай Г.,*** действие ОС – Варна. За
производството разбрал през 2016 г. от бившия си работодател, който бил
уведомен с цел събиране на задължението. Проучвайки материалите по делото
установил, че на 02.10.2006 г. в гр. София, служители на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД,
на осн. чл. 237 от ГПК /отм./, са предявили искане за издаване на изпълнителен
лист срещу него, по съставен запис на заповед, издаден на 27.06.2006 г. в гр.
Провадия в полза на горното дружество за сумата от 2 981.09 лева и платим на
предявяване на същата дата. Изпълнителният лист бил издаден от председателя на
77 състав при втора ГК на Софийски Районен съд на 11.10.2006 г. по г.д. №
20151/2006 г. за сумата от 2 981.09 лева, ведно със законната лихва, считано от
02.10.2006 г., до окончателното плащане на сумата и 189.05 лева - деловодни
разноски. Твърди, че за издаване на горепосочения изпълнителен лист не е бил
никога уведомяван.
Подавал многократно жалби в полицията, по които била
извършвана проверка от служители на ОД на МВР - Варна по преписка вх. №
324000-7349/2016 г. По преписката било изготвено експертно заключение на експертна справка № 63, изготвена от експерт
специалист в сектор БНТЛ, при ОД на МВР- Варна, от което било видно, че
подписите от името и за сметка на С.К., не са положени от обозначения автор,
т.е. - него, а от друго лице. Досъдебно производство не било образувано, поради
изтичане на предвидената в закона давност, но със съобщение от 07.07.2020 г. по
изп. д. № 263/2007 г. по описа на ЧСИ Николай Г. му бил наложен запор върху
всички сметки на негово име за задължение, което не дължал на взискателя и
ответник по настоящото производство „АПС Бета България” ООД.
С оглед на гореизложеното, счита, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, като счита, че съгл. разпоредбата
на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
С молба от 07.10.2020 г. уточнява, че правният му
интерес да насочи иска си срещу ответника „АПС Бета България” ООД се основава
на извода, че вземанията по изпълнителния лист, издаден по г. д. № 20151/2006
г. на СРС, са цедирани на ответното дружество, тай като във връченото му
запорно съобщение като взискател е посочено именно „АПС Бета България” ООД.
Твърди, че до настоящия момент не е уведомяван нито от „Ти Би АЙ Кредит” ЕАД,
нито от „АПС Бета България” ООД и от ЧСИ за цесията, поради което моли съда да
задължи ответника да представи препис от договора за прехвърляне на вземането.
Уточнява също, че не е полагал подпис върху съставения запис на заповед,
издаден на 27.06.2006 г. в гр. Провадия в полза на „Ти Би АЙ Кредит” ЕАД за
сумата 2 981.09 лева.
По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че не съществува правото му на принудително изпълнение
спрямо ищеца за сумата от 2 981.09 лева – главница, дължима по запис на
заповед от 27.06.2006 г., ведно със законната лихва в размер на 4 551.69
лева, изчислена върху главницата за периода от 02.10.2006 г. до 07.07.2020 г.,
посочена в запорното съобщение по изп. дело № 263/2007 г. на ЧСИ Николай Г.,***
действие ОС – Варна, както и деловодни разноски в размер на 189.05 лева,
присъдени по гр. д. № 20151/2006 г. на СРС.
Претендира разноски, както
и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съдът, на основание чл.
129, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването с
писмена молба с препис за ответника да отстрани противоречието между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, доколкото в
обстоятелствената част се твърди, че на ищеца е наложен запор върху всички
сметки на негово име за задължение, което не дължи на взискателя и ответник по
настоящото производство „АПС Бета България” ООД, а се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не съществува правото му на принудително изпълнение спрямо ищеца за
процесните суми. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания,
производството по делото ще бъде оставено без движение.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор
на ИМ. Съобщението, ведно с препис от исковата молба с приложенията и
уточнителната молба, е връчено на ответника на адреса на управление на 21.10.2020
г. /л. 22/.
Правна квалификация на предявените искове:
Обстоятелствената част на ИМ сочи на предявена
искова претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК. С оглед на това съдът приема, че
сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. чл. 124, ал. 1
от ГПК, доколкото изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди
01.03.2008 г., а исковата молба – след 01.03.2008 г., поради което не се
обхваща от хипотезата на § 2, ал. 9, изр. второ от ПЗР на ГПК. Предмет на този
иск е оспорване съществуването на самото изпълняемо право, който следва да се
квалифицира като такъв по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В трайно установената съдебна
практика, включително и задължителната такава по чл. 290 от ГПК е прието, че
този иск е аналогичен на иска по чл. 254 от ГПК /отм./ - в този смисъл решение
№ 129/14.10.2011 г. по т. д. № 864/2010 г. на ВКС, I
т.о.
Не са налице факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
Съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и
чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5 от ГПК указва на ищеца – длъжник по изпълнението, че носи
доказателствената тежест да докаже възраженията си срещу вземането; на доказване от ищеца
подлежат фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5 от ГПК указва на ответника, в качеството му на взискател по
изпълнителното производство, че носи доказателствената тежест да докаже факта, от който вземането му
произтича.
Съдът на основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК намира, че ответникът не сочи доказателства,
установяващи материалноправните предпоставки на изпълнителния процес.
Съдът на основание
чл.140 от ГПК
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба
писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора.
По доказателственото
искане на ищеца да бъдат служебно изискани преписки № 13912/2017 г. по описа на
Софийска районна прокуратура и № 3125/2017 г. на РП – Варна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Наказателно - процесуалният кодекс сочи, че влезлите в сила присъди и решения
са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, като това се прилага и за
актовете на РС по глави 28 и 29 от НПК /чл. 413, ал. 2 и ал. 3 от НПК/. В случая не е налице влязла в
сила присъда, решение или споразумение за прекратяване на наказателното
производство, което да обвързва гражданския съд и да е задължително за него по
отношение на обстоятелствата, посочени по-горе. Напротив, твърди се, че
досъдебно производство не е било образувано поради изтичане на предвидена в
закона давност. Ето защо така направеното доказателствено искане следва да бъде
оставено без уважение.
Следва да
бъде уважено искането да бъдат изискани служебно копие от изп. д. № 263/2007 г.
по описа на ЧСИ Николай Г.,*** действие ОС – Варна със страни „АПС Бета България” ООД – взискател, и С.Г.К. – длъжник, както и г. д. №
20151/2006 г. по описа на Софийски районен съд със страни: „Ти Би АЙ Кредит” ЕАД – молител и С.Г.К. – длъжник.
Направеното при условия на
евентуалност искане за допускане на съдебно-графологическа експертиза следва да
бъде уважено, доколкото искането да бъдат изискани горепосочените преписки от
Софийска районна прокуратура и РП – Варна се оставя без уважение. Вещото лице
по допуснатата СГрЕ следва да даде заключение по въпроса, формулиран в ИМ, след
изследване на оригиналния запис на заповед от 27.06.2006 г. и сравнителния материал от С.Г.К., а именно: дали подписът, положен в
записа на заповед, е положен от С.Г.К..
По доказателствените искания на
ответника:
Такива не са заявени.
Други доказателствени искания не са
направени.
Следва да бъде насрочено открито
съдебно заседание за разглеждане на делото.
На страните следва да се разяснят
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СЪОБЩАВА на
страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото
определение.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да отстрани
противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
доколкото в обстоятелствената част се твърди, че на ищеца е наложен запор върху
всички сметки на негово име за задължение, което не дължи на взискателя и
ответник по настоящото производство „АПС Бета България” ООД, а се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не съществува правото му на принудително изпълнение
спрямо ищеца за процесните суми. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на
дадените указания, производството по делото ще бъде оставено без движение.
ДОПУСКА за приемане приложените
към исковата молба документи като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ копие от
изп. д. № 263/2007 г. по описа на ЧСИ Николай Г.,*** действие ОС – Варна със
страни „АПС Бета България” ООД –
взискател, и С.Г.К. –
длъжник, както и г. д. № 20151/2006 г. по описа на Софийски районен съд със
страни: „Ти Би АЙ Кредит” ЕАД – молител и С.Г.К. – длъжник.
ДОПУСКА по
искане на ищеца съдебно – графологическа експертиза, вещото лице по която, след
изследване на оригиналния запис на заповед от 27.06.2006 г. и сравнителния материал от С.Г.К., да даде заключение по въпроса: дали подписът,
положен в записа на заповед, е положен от С.Г.К., като за изготвянето ѝ съдът ОПРЕДЕЛЯ вещо лице Богдан
Богданов при депозит от 100 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаването
на препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на
ищеца за да бъдат изискани служебно преписки № 13912/2017 г. по описа на
Софийска районна прокуратура и № 3125/2017 г. на РП – Варна по съображения,
изложени в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, установяващи
материалноправните предпоставки на изпълнителния процес.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в
хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие
в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 11.02.2021
г. от 09:30 часа, за които дата и час да се призоват страните, а вещото
лице – след внасяне на определения депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140,
ал. 3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: