Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 242
Ботевград, 02.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на втори септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1933 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„* * Б.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление-гр.София, район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*********,
чрез пълномощник адв.В.Г., моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника С.Г.Д. ***, с ЕГН: ********** за признаване за установено на
съществуване на вземането му, за което е издадена Заповед № 196 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№ 38/2018г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 37.34лв., представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги №******** от
29.12.2014г., отразена във фактури №№ *********от 26.01.2015г., с падеж на
плащане 10.02.2015г. за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г. и
фактура № ********* от 26.02.2015г., с падеж на плащане 13.03.2015г. за отчетен
период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г., както и за сумата от 352.75лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, дължима по описания по-горе договор, отразена във
фактура № ********* от 03.07.2015г., с падеж на плащане 03.07.2015г., както и да
му се присъдят разноските по настоящето дело и заповедното производство, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба-становище
с вх.№5472 от 01.08.2019г./л.126/.
В с.з. ищецът,
чрез пълномощник адв. В.Г. от САК/пълномощно на л.5/ е депозирала
молба-становище с вх.№5472 от 01.08.2019г., с която заявява, че поддържа така
предявените искове. При условията на евентуалност моли сумата главница за
неустойка да бъде уважена за 3 /три/ месеца, претендира заплащане на разноски.
Ответникът-С.Г.Д. ***, не е направил възражение по исковете и не е
представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з.
ответникът С.Г.Д. редовно призован по месторабота, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по исковете.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № 38/2018г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 05.01.2018г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на Заповед № 196 от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№ 38/2018г.
по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 37.34лв.,
представляваща задължение за неплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги с № ******** от
29.12.2014г., както и за сумата от 352.75лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на описания по-горе договор, както и за сумата от 10.45лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, начислена за периода от 14.03.2015г.
до 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.01.2018г. до изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 38/2018г. по
описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника, ответник по настоящето дело при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.54/ или чрез залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 20.09.2018г.
за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №4851 от 04.09.2018г./л.56/.
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело № 1933/2018г. по описа на РС-Ботевград с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 22.10.2018г. в РС-Ботевград,
изпратена по куриер с дата от 19.10.2018г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
От
приложеното копие на договор за мобилни услуги от 29.12.2014 година, неоспорен
от ответника, се установява, че между „М.”ЕАД / сега ** Б.ЕАД/ и ответника е
сключен договор за мобилни услуги при
Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, с които ответникът изрично
се е съгласил, заявявайки, че е запознат с тях. Договорът е сключен за срок от
24 месеца.
Видно от представените по делото Общи условия (ОУ)
на „М.“ЕАД/ сега ** Б.ЕАД/ за взаимоотношенията с потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на„М.“ЕАД в чл. 54
от ОУ е предвидено правото на М. да прекрати едностранно Договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата в изрично изброени случаи,
измежду които и при неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за
плащане. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване
на индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно чл.27.2 от ОУ в случай, че
неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, М. има право
да преустанови достъпа до абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора
за услуги.
Съдът приема, че страните са били в
облигационни взаимоотношения, възникнали на основание описания по-горе договор,
за който са издадени три фактури от ищеца за плащане от ответника, както
следва: №№ *********от
26.01.2015г., с падеж на плащане 10.02.2015г. за отчетен период от 23.12.2014г.
до 22.01.2015г. и фактура № ********* от 26.02.2015г., с падеж на плащане
13.03.2015г. за отчетен период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г. и фактура №
********* от 03.07.2015г., с падеж на плащане 03.07.2015г., приложени в копия
като писмени доказателства по делото.
Ответникът не е представил писмени
доказателства, че е извършил плащане по описаните по-горе фактури.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца
в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415,
ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по
чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 37.34лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за
далекосъобщителни услуги №******** от 29.12.2014г. за периода от 23.12.2014г. до 22.02.2015г., е основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата
посочени в исковата молба сочат, че главното вземането на ищеца срещу ответника
е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с постигнатите между страните
съгласия в сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги от 29.12.2014г. за потребител
№ М4361968, за което срещу предоставените услуги ответникът следва да заплати
ежемесечно цената им.
По делото е установено, че ответникът е страна по
сключен с ищеца договор за
далекосъобщителни услуги, описан по-горе, както и че са издадени фактури №№ *********от
26.01.2015г. и № ********* от 26.02.2015г. за задължения на ответника с потребителски
№ ******** в размер на 37.34лв./18.67лв. х 2/ за заплащане на предоставени
далекосъобщителни услуги. Същият не е заплатил
стойността на ползваните и предоставени от ищеца услуги за периода от
23.12.2014г. до 22.02.2015г.
Вторият
иск по чл.422, ал.1 от ГПК
за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 352.75лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги,
дължима по описания по-горе договор, отразена във фактура № ********* от
03.07.2015г., с падеж на плащане 03.07.2015г., е неоснователен и следва да се отхвърли като
недоказан, по следните правни съображения:
По отношение на клаузата за неустойка по т. 54.12 от Общите условия и
на 03.07.2015г. ищецът едностранно е прекратил договора с ответника и е начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 352.75 лв., която е за предсрочното прекратяване на Договор за
далекосъобщителна услуга с индивидуален потребителски номер ******** от дата
29.12.2014г. и по-конкретно по силата на Приложение 1/29.12.2014г., неразделна
част от договора, съгласно което: „ В случай, че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число,
ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това
приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът
има право да прекрати договора по отношение на тези или на всички Услуги и/или
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (
без отстъпки) дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок
на ползване...”.
Настоящият съдебен състав намира, че горната
клауза относно неустойката, с която ответникът се е съгласил, е нищожна, тъй
като представлява неравноправна клауза. Очевидно е, че спирайки достъпа до
мобилния номер, фактически доставчикът на услугата не търпи никакви реални щети,
а някакви хипотетични пропуснати ползи, които практически биха били лесно
компенсирани. Несправедливо е клиентът да заплаща пълна такса за услуги, които
не ползва през по-голямата част от договорения период, без никаква престация от
страна на доставчика. Това е разместване на блага, неоправдано от гледна точка
на обществото и икономическата логика. Тази клауза е неравноправна, тъй като е налице
недобросъвестност от страна на доставчика на услуги по смисъла на Директива
2008/48/ЕО и Директива 2014/17/ЕС.
Съдът намира,
че не са налице основания за намаляване на размера на неустойката до три
стандартни месечни абонаментни такси съгласно ищцовото искане поради изложените
по-горе съображения за нищожност на клаузата за заплащане на търсената
неустойка.
Поради гореизложеното искът по чл.422, ал.1 от ГПК
за сумата от 352.75лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото-частичното уважаване на предявените искове и направените
разноски в заповедното производство, ответникът ще следва да заплати на ищеца
сумата от 105лв. по ч.гр.д.№ 38/2018г. по описа на РС-Ботевград / от общо
направени 205лв./, както следва да заплати и сумата от 115лв. за направени
разноски по настоящето съдебно производство, включващи платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск и вземане по заповедното
производство.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК
признава за установено по
отношение на С.Г.Д.
***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „* * Б.”ЕАД, със
седалище и адрес на управление-гр.София, район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*********,
за което е издадена Заповед № 196 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№ 38/2018г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 37.34лв./тридесет и седем лева и 34 стотинки/, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителни услуги №********
от 29.12.2014г., отразена във фактури №№ *********от 26.01.2015г., с падеж на
плащане 10.02.2015г. за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г. и
фактура № ********* от 26.02.2015г., с падеж на плащане 13.03.2015г. за отчетен
период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК
от „* * Б.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление-гр.София, район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*********,
чрез пълномощник адв.В.Г. от САК срещу
С.Г.Д. ***, с ЕГН: ********** за
признаване на установено на съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед № 196 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.01.2018г. по ч.гр.д.№
38/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 352.75лв./триста петдесет и два лева и
75 стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги №******** от 29.12.2014г., отразена във фактура №
********* от 03.07.2015г., с падеж на плащане 03.07.2015г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.Д. ***, с ЕГН: ********** да заплати на „* * Б.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление-гр.София, район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*********
сумата от 115лв./сто и
петнадесет лева/
за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение
и държавна такса съразмерно на уважената част от исковете, както да заплати и сумата от 105лв./сто и пет лева/ за направени
разноски в заповедното производство / по
ч.гр.д.№ 38/2018г. по описа на РС-Ботевград/ съразмерно на уважената част от
вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/