О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер........../……….. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
В закрито заседание на първи юли 2019г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
като разгледа докладваното от съдия
Станчо Савов ЧНД № 653 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано
е във връзка с постъпила жалба от адв.А.А. –САК и адв.Р.А.-САК, процесуални представители на А.Виловиевска,
П.Р., Ю.Р., Е. Р., К. Р., М. Р., П. Р., Е.Т., Ф. Т., Е.Т., К.К. и К. Т., срещу
Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 10.05.2019 г., с
което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 25/2018 г. по описа на ОСлО при ВОП, водено за престъпление по чл.343, ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1 от НК.
В жалбата
се посочва, че изводите на наблюдаващия прокурор въз основа на които е направил
крайното си заключение досежно посочените от него основания за прекратяване на
наказателното производство са изцяло неправилни. Изтъква се, че в хода на проведеното
разследване не са събрани безспорни, преки и косвени доказателства от анализа
на които да се достигне до обоснован и несъмнен извод, че конкретната,
единствена причина за настъпването на ПТП-то е именно „случайно деяние“ по
смисъла на чл.15 от НК. В тази връзка се изтъква, че са и дадените указания в
Определение №141/23.04.2019 г., постановено по ВЧНД №146/2019 г. от Аперативен съд-Варна в производство по
реда на чл.243, ал.7 исл. от НПК, с което
въззивната инстанция е изключила наличието на приетата от прокурора
хипотеза, като в този смисъл и обжалваното пред настоящия съд прекратително
постановление се явява в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че
наказателното производство следва да се прекрати на друго правно основание, а
именно – поради настъпване смъртта на
дееца, а не на посоченото от прокурора. Въз основа на изложените доводи се иска
отмяна на обжалваното пред настоящият съд Постановление на ВОП.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с възраженията
посочени в жалбата, както и с материалите по делото и
след като провери изцяло правилността на атакувания прокуроски акт, намира
подадената жалба за неоснователна по следните съображения:
Досъдебно
производство № 25/2018 г. по описа на ОСлО при ВОП, е образувано на 08.02.2018
г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, за престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК.
От
фактическа страна, в хода на разследването по воденото досъдебно производство
било установено следното:
На 08.02.2018г., по магистрала
„Хемус“, в посока – гр.Варна, в средната лента се движел л.а.„M.“ с per. № ********управляван
от M.В.Д., който бил собственик на търговско дружество „ Д." ООД и
осъществявал транспортна услуга, превозвайки от х-л„ К>" в гр. Б., от който били
тръгнали в 06.30ч. - до гр. Варна, полския гражданин Я.С.Р., седящ на задната седалка в дясно и У.Т.
- израелски гражданин, който се возел на предната седалка. Водачът на
автомобила предприел изпреварване на л.а „М.", управляван от св. Н.който
пътувал заедно със седящата до него -
св. Ч., като навлязъл в крайна лява лента, извършил М.еврата, завивайки
волана на дясно и се върнал в средната лента.
След това, обаче същият не изправил волана, за да продължи движението си
направо и автомобилът му започнал да навлиза в аварийната лента, където
последвал сблъсък със спрелият непосредствено преди това с включени аварийни
светлини влекач „М." модел „ТГС" с per. № *********с полуремарке
марка „К.с per. № ********, управляван от св.Х.. В резултат от настъпилото ПТП,
починали М.Д.и возещите се в л.а.“M.“ двама чуждестранни граждани - Я.С.Р. и У.Т..
Своевременно, на мястото на произшествието пристигнали служители на полицията и
бил извършен и оглед.
В
хода на воденото разследване по образуваното във връзка със случая досъдебно
производство, видно от заключението на назначената автотехническа експертиза, в същата е описан подробно механизма на произшествието, определена е и скоростта на движение на л.а.“M.“
- идентична и със скороста на удара, а именно - 135 км/ч. Посочено е, че
непосредствена причина за настъпване на ПТП-то е навлизане на л.а. „M.“ с per.
№ *******в аварийната лента, както и че не може да бъде установена конкретната
такава автомобилът да се отклони от
своята лента за движение и да навлезе в аварийната лента.
Назначени и изготвени са
съдебно-медицински експертизи на починалите лица, като според заключенията на експертите,
причината за смъртта на Я.Р.и У.Т. е тежка, несъвместима с живота травма в
областта на главовия и лицев череп - травматична декапитация, а причина за
смъртта на М.Д.е тежка черепномозъчна травма, като смъртта е настъпила моментално и е била
неизбежна. Видно от заключението на назначената СМЕ за аутопсия на M.В.Д., са
установени болестни промени в сърдечносъдовата система, които „могат да се
приемат като причина за изпадане в безпомощно състояние в резултат на изразен
болкови синдром в сърдечната област, вкл. колапс и загуба на съзнание".
След проведеното по досъдебното
производство разследване, в хода на което са били събрани множество писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, с Постановление от 08.01.2019
г. на ВОП, наказателното производство е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като прокурорският акт е потвърден с Определение № 128 от 14.02.2019 г. по
ЧНД №85/2019г. на ВОС.
С определение
№141/23.04.2019 г., постановено по ВЧНД №146/2019 г. от Апелативен съд-Варна в производство по
реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК, първоинстанционният съдебен акт и респ.
постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП№25/2018 г. по описа на ОСлС при ВОП са
отменени, поради необоснованост на последното, доколкото е посочено, че
приетите фактически обстоятелства не са обосновани чрез точен и непротиворечив
анализ.
След
връщане на делото на ВОП, с Постановление от 10.05.2019 г., предмет на
настоящия първоинстанционен контрол, наказателното производство по ДП № 25/2018
г. по описа на ОСлО при ВОП, водено за
престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК отново е прекратено на същите посочени и в
предходното такова от ВОП основания, а именно -
чл.24, ал.1, т. 1 от НПК, с оглед липсата на виновно
извършено деяние от страна на Д., предвид приетото от прокурора, че причина за
възникването на ПТП-то са болестни
промени в сърдечносъдовата система, които „могат да се приемат като причина за
изпадане в безпомощно състояние в резултат на изразен болкови синдром в
сърдечната област, вкл. колапс и загуба на съзнание", което от своя страна предпоставя признаците на случайното деяние по
смисъла на чл.15 от НК.
По същество, след преценка
съдът намира жалбата за неоснователна, а постановлението на
прокуратурата - за обосновано и законосъобразно.
Съдебният
контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 НПК относно неговата
обоснованост и законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени
дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните
доказателства, без да е допуснато превратното им тълкуване. На следващо място,
трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и
пълно, което от своя страна изяснява дали прокурорът е формирал вътрешното си
убеждение въз основа на всички възможни доказателства. При положителен извод за
законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на прокурора по фактите,
съдът трябва да провери дали правилно е приложен материалният закон. С оглед на
така очертаните предели на компетентността на съда в специфичната процедура за
съдебен контрол върху правомощието на прокурора да прекрати наказателното
производство, настоящият съд състав счита, че е неправилно поддържаното в
жалбата разбиране за съдържанието на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. В акта на прокурора, предмет на съдебна проверка, е
посочено основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, тоест
според ВОП, деянието за което е образувано наказателното производство не
представлява престъпление. Този краен извод, с който се финализира
производството е надлежно мотивиран, изискване, което следва, както от общото
задължение на органите на досъдебното производство по чл. 14, ал. 1 НПК да вземат решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, така и от разпоредбата на чл. 199, ал. 2 НПК, според която всяко
постановление на прокурора задължително съдържа мотиви. Мотивите позволяват да
се провери вътрешното убеждение на решаващия орган, така че взетото решение да не
изглежда произволно, създават външната убедителност на дейността на органите на
досъдебното производство, а в крайна сметка дават възможност за съдебен контрол
върху законосъобразното формиране на волята на прокурора.
В конкретния случай, настоящият съд счита, че решаващият извод на
прокурора, за наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното
производство е достатъчно обоснован и правилен, като същият е направен при
установена фактическа обстановка, при
обективното, всестранно и пълно изследване на всички възможни обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са
обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на правилата на
формалната логика и взаимната връзка на отделните обстоятелства. Противно на
посоченото в депозираната пред настоящия съд жалба, прокурорът не е нарушил правилата за формиране на вътрешното си
убеждение, като законосъобразно е интерпретирал фактите, установени с допустими
доказателствени средства. В този смисъл за настоящия съд е и несъстоятелно
изложеното в жалбата възражение свързано с необоснованост на прокурорския акт в
който е прието, че в конкретния случай е налице хипотезата на „случайно
деяние“.
В случая, фактическата обстановка по делото е безспорна и е
тази, която е отразена в Постановлението за прекратяване на прокурора. Налице е настъпило на 08.02.2018 г. пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на Я.Р., У.Т. и Мариян Д.. Няма
спор и относно скоростта на движение от на управлявания от Д. автомобил,
мястото и механизма на осъществения сблъсък на същия със спрелия в аварийната
магистрална лента - влекач „М." с
полуремарке. Установено е и, че Д. е
загубил контрол при управление на л.а.“M.“, след осъществена изпреварваща л.а.“М.“
М.евра, като същият се е вклинил поради разликата във височините под лявата
част на полуремаркето, а подът му е разрязал купето на автомобила на височина
от около 90 см., като това е нанесло тежки увреждания, довели до внезапната
смърт на двамата пътника и шофьора на автомобила.
Изтъкнатите в депозираната
пред първоинстанционния съд жалба доводи, свързани с направения от прокурора,
според жалбоподателя, неправилен извод, относно непосредствената причината за
възникване на ПТП-то, а именно болестни
промени в сърдечносъдовата система, които „могат да се приемат като причина за
изпадане в безпомощно състояние в резултат на изразен болкови синдром в
сърдечната област, вкл. колапс и загуба на съзнание" на починалия Д., настоящият съд счита за
несъстоятелни. Това е така, тъй като същият, както е посочено и в обжалваното
пред настоящия съд постановление, след направен обстоен анализ на всички доказателствени източници, дава единствения
възможен и логичен отговор за поведението на водача, предвид и единственото по
делото и обективно установено, относимо
към констатираните болестни промени в сърдечно-съдовата област на Мариян Д.. В
тази връзка следва да се посочи и че са несъстоятелни изтъкнатите в жалбата
доводи свързани със задължение за управление на МПС от страна на Д., със
скорост съобразена със здравословното му състояния, доколкото липсва забрана
хора със сърдечно-съдови заболявания да управляват моторни превозни средства.
Несъстоятелно се явява и релевираното от жалбоподателя възражение, относно
необсъждане от страна на прокурора на значението на поставените в близост до
местопроизшествието пътни знаци „Т-14“, „В-26“ и „А-15“ и съотв. значенито им
за конкретното ПТП и в частност поведението на водача и съобразяване на
скоростта на управлявания от него лек автомобил, доколкото видно от Протокол за
оглед на местопроизшествие от 08.02.2018 г. /посочен в жалбата/, тези знаци са
позиционирани от ляво на пътното платно на АМ „Хемус“ в посока Варна-Шумен,
предвид и което се отнасят за участниците в движението в противоположната на
движението на л.а.“M.“ управляван от М.Д.посока.
Не могат да
бъдат кредитирани и доводите относими към движението на катастрофиралия автомобил
и неговата траектория съдържащи се в жалбата, които имат характера на лични
предположения, неизводими от събраните по делото доказателства. Необосновани се
явяват и съжденията свързани с изтъкнатата причина за ПТП-то, а именно -
загубата на контрол над управляваният от Д. автомобил, което е в нарушение на
правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП и респективно изключва приложимостта на
института на случайното деяние, поради следното: условие
за невиновно поведение за водача, според чл.15 от НК е
същият да е спазил определени предписания, с оглед на което няма задължението и
не е длъжен да предвиди възможните общественоопасни последици при конкретната
пътна обстановка. Необходимо е и той да е бил поставен в невъзможност да
предвиди и предотврати тези последици. В конкретния случай, приетият за развил
се процес на влошаване на здравословното
състояние у Д. при движението му с управлявания от него автомобил със скорост в
рамките на разрешената е непосредствената причина за загубата на контрол върху
лекия автомобил и врязването му в спрелия в аварийната лента товарен автомобил
с влекач, в резултат на което е причинено процесното ПТП. В случая, настъпилото ПТП е резултат
именно от посочения изразен болков
синдром в сърдечната област, предвид констатираните видно от заключението на
изготвената по делото СМЕ болестни промени в сърдечно-съдовата система на
починалия Д., като това обуславя и приложимостта на института на „случайното
деяние“. Безспорно, след загубата на управление на автомобила на Д. е последвал
сблъсък в паркирания в аварийната лента товарен автомобил на св.Х., но това не изключва приложението на правилото за
"случайно деяние", тъй като не е в причинно-следствената връзка със
съставомерния резултат /Решение № 288
от 24.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 269/2009 г., I н. о./. Именно наличието или
лисата на причинна връзка между поведението на дееца и причинения резултат
обуславя и разликата между
деянието, извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост и “случайното
деяние” по чл. 15 от НК, обща характеристика на които е отсъствието в
съзнанието на дееца на представи относно настъпването на общественоопасните
последици, макар и обективно да е причинил резултата. При небрежността деянието
е осъществено виновно - деецът едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди
общественоопасния резултат, а при “случайното деяние” отсъства едно от тези
изисквания – деецът не е бил длъжен или ако е бил, то не е могъл да предвиди
резултата. Тогава, когато един
водач е изпълнил предписанията на правилата за движение /както е и в случая/,
но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. /ТР №28 от 28.11.1984 г. по
н.д.№10/84 ОСНК на ВС/.
Не
може да бъде споделен и посоченият в жалбата аргумент за отмяна на обжалваното
постановление поради противоречието му с влязъл в сила съдебен акт, а именно -
определение №141 от 23.04.2019 г. постановено по ВЧНД № 146/2019 г. по описа на
Апелативен съд – Варна. В тази връзка настоящия съд споделя посоченото в Постановлението на ВОП,
доколкото, тогава, когато не е налице доказателствен дефицит и въз основа на
установената фактическа обстановка решаващият орган е направил своите правни
изводи, които е аргументирал,
ненарушавайки правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като законосъобразно е интерпретирал
интересуващите процеса факти, установени с допустими доказателствени средства и
неговият акт отговаря на нужния процесуален стандрат, то неговото вътрешно
убеждение, обективирано в същия не може и няма как да бъде подменено.
Предвид
гореизложеното, ВОС счита, че прокурора
е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в
съвкупност и фактическите положения относно поведението на Д., които са приети
за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата,
които са от съществено значение за правилното му решаване. С оглед установената
фактическа обстановка, ВОП правилно е приложил закона, респективно правилно е
направил извод за липсата на безспорни и несъмнени доказателства за осъществено
от Д. нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, което да предпостави и вменяването на
вина, като доколкото единствената обективна
находка свързана с поведението на водача
е именно посоченото в СМЕ на Д., то същата обуславя приложимостта в конкретния
случай на института на случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК и съответно
– прекратяване на воденото наказателно производство, именно поради липсата на
виновно извършено деяние, което предпоставя и приложимостта на чл.24, ал.1,
т.1, пр.2 от НПК.
С оглед посоченото,
настоящият първоинстанционен съд счита, че
обжалваното Постановление на Окръжна прокуратура-Варна е правилно,
обосновано и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено, поради което и
на основание чл. 243 ал.5 от НПК , съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 10.05.2019 г., с
което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 25/2018 г. по описа на ОСлО при ВОП, водено за престъпление по чл.343, ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1 от НК.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред Варненския апелативен съд в 7- дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: