ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..................
гр. Б.С. 09.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД ІІ наказателен състав в закрито заседание
на 09 февруари, Две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при участието на секретаря ..................... се постави за разглеждане докладваното от съдия Вельовски НОХд.№ 493/2020г. За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
В РС Б.С. е образувано НОХ дело № 493/2020г. по внесено споразумение за решаване на дело, сключено между РП Б.С. и служебен защитник на обвиняемия С.С.А. – адв.Ст.С. при ВрАК, по силата на което обвиняемият се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.234, ал.1 НК.
На обвиняемия С.С.А. на досъдебното производство - ДП № 25/2020г. по описа на ТД МРР Дун.-Р. е назначен адв.Ст.С. като служебен защитник.
НОХ дело № 493/2020г. е приключило с одобряване на внесеното споразумение. С определение № 260022/03.11.2020г., с което е одобрено споразумението, съдът не се е произнесъл по направените по делото разноски - за служебната защита, съгласно чл.189, ал.3 НПК, тъй като към момента на постановяването му не е имал данни от Националното бюро за правна помощ за определеното възнаграждение на адв.Ст.С. по делото.
По делото е постъпило Решение № Вр-317-22569/08.12.2020г. на Националното бюро за правна помощ, с което е определено възнаграждение на адв.Ст.С. за процесуалното му представителство на обвиняемия в производството по цитираното по-горе ДП № 25/2020г. по описа на ТД МРР Дун.-Р. в размер на 200 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.189, ал.3 НПК с Определение № 260102 от 16.08.2021г. съдът е осъдил С.С.А., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по сметка на Националното бюро за правна помощ направените по делото разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за служебна защита по досъдебното производство.
Изпратено е било съобщение до С.С.А., с което същият да бъде уведомен за определението на съда
от 16.08.2021г. На 18.08.2021г. длъжностното лице по призоваванията е посочило,
че осъденото лице е починало. Съдът служебно е изискал и е представена
справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. с пълни данни за лицето. Видно от постъпилата по служебен път справка, С.С.А. е починал на 20.03.2021г.,
акт № 0058 от 22.03.2021г., т.е. преди постановяването на съдебния акт за
присъждане в полза на НБПП на направените разноски за служебен защитник.
Съгласно чл. 189, ал. 3 НПК
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник. След влизане на определение № 260022/03.11.2020г., с което
е одобрено споразумението, са били налице предпоставките осъденият да понесе отговорността
за направените разноски.
Самото задължение обаче за
заплащането на тези разноски възниква в конкретния си размер едва след като
лицето бъде осъдено да ги заплати с влязъл в сила съдебен акт, в случая постановен
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. второ НПК.
От доказателствата по делото
се установява по безспорен начин, че към момента на постановяване на Определение № 260102 от 16.08.2021г. лицето С.С.А. е починало, тоест
липсвал е правен субект, в чиито патримониум да възникне процесното задължение.
От друга страна, в процесуалния наказателен закон, предвид строго личния
характер на наказателната отговорност, не е предвиден ред за процесуално
правоприемство на страната на подсъдимия, подобно на уредбата, която съществува
по отношение на ответника в гражданското съдопроизводство. Ето защо, в едно
съдебно производство по чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК липсва процесуална
възможност подсъдимият, който е починал след като е бил признат за виновен с
влязъл в сила съдебен акт, да бъде заместен от своите наследници.
Изложените съображения налагат, че Определение № 260102 от 16.08.2021г. следва да бъде отменено, като отговорността за направените разноски остава за сметка на държавата в лицето на НБПП - София.
Водим от горното и на основание чл.306, ал.1, т.4 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260102 от
16.08.2021г. по НОХ
дело № 493/2020г. по
описа на РС – Б.С., с което С.С.А., роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, пенсионер, осъждан, с ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на НБПП 200лв./двеста лева/,
представляващи изплатено възнаграждение на назначения на осъденото, но починало
лице С.С.А.
служебен защитник по досъдебното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в частта по чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. второ НПК по НОХД № 493/2020г. по описа на РС – Б.С..
Определението
подлежи на обжалване пред ВрОС в 7 дневен срок от получаване на съобщението по
реда на глава ХХІІ от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: