Р Е Ш
Е Н И Е
№ __12___
гр. Кубрат, 23.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на дванадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 457 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.първо ГПК, във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
Ищецът - „Е.– п.П.” – АД – *** Таурс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от **като членове на УС на дружеството, чрез юрисконсулт М.М., като твърди, че в изпълнение на договор за продажба на ел. енергия, сключен с Н. Р.М., ЕГН **********,***, поч. в същото село, за което е съставен Акт за смърт № 15/ 21.12.2013 г.Кметство – с. Веселец, общ. Завет, и фактури, издадени за периода от 19.07.2018 г. до 05.11.2018 г., за следния обект на потребление с клиентски № ********** с аб. № ********** – с. Веселец, общ.Завет, обл.Разград, ул. „Витоша“ № 10, е доставял ел. енергия в обекта на потребление за същия период, която макар и потребена, не е платена от законните наследници на абоната - Ю.Х.М., ЕГН **********, Н.М.., ЕГН ********** ***, и М.Н.Р., ЕГН ********** ***, поради което моли съда да осъди всеки един от наследниците на Н. Р.М.(Н.д.а.), ЕГН **********,***, да заплати на ищцовото дружество дълга на наследодателя си при равни права между тях – всеки от тях по 380.25 лева, представляваща 1/3 част от главницата, цялата в размер на 1140.74 лева, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.07.2019 г., до окончателното плащане, както и да заплатят обезщетение за забавено изпълнение всеки един по 31.47 лева – мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 21.06.2019 г., представляваща 1/3 част от мораторната лихва, цялата в размер на 92.42 лева. Претендират за присъждане на направените в настоящото производство разноски в тежест на ответниците.
Ответниците: Ю.Х.М., ЕГН **********, Н.М.., ЕГН ********** ***, на които исковата молба е съобщена лично на съответно 17 и 16.10.2019 г., и М.Н.Р., ЕГН ********** ***, на която исковата молба е съобщена при надлежно удостоверен отказ да приеме изпратените й от съда документи, на 12.09.2019 г., не изпращат писмени отговори в дадения им от съда 1-месечен срок и не ангажират становища по предявения иск, за осъждането им да платят дълга на наследодателя си при равни права между тях – всеки от тях по 380.25 лева, представляваща 1/3 част от главницата, цялата в размер на 1140.74 лева, и 31.47 лева – мораторна лихва, представляваща 1/3 част от мораторната лихва, цялата в размер на 92.42 лева. Първите двама се явяват в о.с.з. на 20.11.2019 г. и признават, че: електроснабдения обект на собственост с адм. адрес в с. Веселец, общ.Завет, обл.Разград, ул. „Витоша“ № 10, е бил собственост на покойния им наследодател - Н. Р.М., ЕГН **********,***, поч. в същото село, съпруг на първата от тях и баща на втория и третия ответник, както и че е преминал в тяхна собственост и ползване след смъртта му; наследодателят им е регистриран потребител за обект на потребление с клиентски № ********** с аб. № ********** – с. Веселец, общ.Завет, обл.Разград, ул. „Витоша“ № 10, в който е доставяна ел. енергия за процесния период; не са участвали в отчитането на потребеното количество ел. енергия за времето след смъртта му до промяна на регистрацията на потребителя, когато средството за измерване на потребеното количество ел.енергия е било монтирано вътре в сградата, но считат, че първата от тях, която по същото време е живяла в имота не е потребила ел.енергия в претендираното от ищцовото дружество количество, поради което и не дължат начислената за плащане с издадената фактура цена за същото.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството е инициирано след подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Е.п.п.” АД срещу Н.д.а. (Н. Р.М.)***, образувано ч. гр. дело № 775/ 2018 г. на КРС, производството по което е прекратено с влязло в сила на 16.01.2019 г. Определение № 457/ 28.12.2018 г., поради недопустимост, тъй като съдът служебно е установил, че посочения длъжник е починал на 20.12.2013 г. в с.с.
Видно от приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници изх. № УД-02-18-479/ 26.07.2019 г. на Кметство – с. Веселец, Община – гр. Завет, Н. Р.М., ЕГН **********, с пост. адрес ***, е починал на 20.12.2013 г. в с. с., за който факт е съставен Акт за смърт № 0015/ 21.12.2013 г. от Кметство – с. Веселец, и е оставил за свои наследници по закон, както следва: Ю.Х.М. – преживяла го съпруга, и две деца – Недред Н.М. и М.Н.Р., и тримата конституирани като ответници по делото.
От приложеното към исковата молба Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № УД-02-18-479/ 26.07.2019 г. на Община – гр. Завет се установява, че имената Н. Р.М. и Н.д.а. са имената на едно и също лице с ЕГН **********.
Между страните не се спори, че приживе Н. Р.М. е бил собственик на недвижим имот в с. Веселец, находящ се на адм. адрес в с.с., ул. „Витоша“ № 10, и е бил регистриран клиент на „Е.– п.П.” – АД – ***, с клиентски номер **********, за електроснабден обект с аб. № ********** – с. Веселец, общ.Завет, обл.Разград, ул. „Витоша“ № 10; въпреки смъртта на регистрирания потребител на 20.12.2013 г., наследниците му не са заявили промяна на титуляра на партидата, встъпили са в правата на собственост по отношение на наследения недвижим имот, ползвали са го – първата и втория ответник, целогодишно; не са отчитали ежемесечно потребяваното в обекта количество ел. енергия, за което са дължали съдействие на ищеца, тъй като средството за измерване е било монтирано вътре в имота.
При прехвърляне на партидата на
имота на името на първата от ответниците, е установено потребено
количество ел. енергия, отчетено по
фактура № **********/ 19.07.2018 г., в размер на 5097 кВтч,
на стойност 950.54 лева + 190.11 лева, начислено ДДС, или общо за плащане от
потребителя 1 140.65 лева.
С оглед заявеното от явилите се ответници оспорване, съдът е назначил извършването на СТОЕ, видно от приетото заключение по която, вещото лице, след като се е запознало с документите, приети като доказателства по делото, направило е справка в ищцовото дружество и оглед на обекта на потребление в с. Веселец, е установило, че сечението на присъединителните проводници от стълба на мрежа НН към имота е 6 кв.мм.; сечението на въводния проводник към главното табло е 4 кв.мм., поради което и съгласно Наредба 3 от 09.06.2004 год. за "Устройството на електрическите уредби и електропроводните линии", допустимият продължителен ток за два едножилни проводника с медно жило и сечение 4 кв.мм е 38 А (Тридесет и осем ампера), приема че за посочения във фактурата едномесечен период, до главното табло може да бъде доставена електроенергия в размер на 38 ампера х 220 волта х 24 часа х 30 дни = 6019,2 квтч, от което следва, че след като двата основни елемента - захранващият проводник от уличната мрежа НН и въводният проводник, могат да поемат токово натоварване от 38 А , то технически е възможно, отчетената по фактура № **********/19.07.2018 год. ел.енергия в размер на 5097 кВтч да премине през средството за търговско отчитане за процесния период от 08.06.2018 г. до 07.07.2018 г. Допълнително установява, че от приложените към делото справки за потреблението е видно, че през първото полугодие на 2018 г. за процесния имот няма отчетена ел. енергия, като основната причина за това е неосигурен достъп до електромера. През този период, по данни от съседите, в обекта е живяла Ю. X. М.. През месец юли, търговското мерене на консумираната в имота електроенергия, се обособява в самостоятелно табло, което е монтирано на стълб от уличната мрежа НН. Това позволява безпрепятствен достъп, благодарение, на което от този момент има ежемесечно отчитане на ел .енергията, доставяна в имота. Неосигуряването на достъп до средството за търговско измерване е за период по дълъг от посочения във фактура № **********/19.07.2018 год., което е довело до натрупване на голямо количество неотчетена електроенергия, за дълъг период от време, т.е. ел. енергията е преминала за по-дълъг период от време, въпреки че техническите параметри на ел. инсталацията позволяват и консумирането на начислените за плащане 5097 кВтч, дори и за краткия период от един месец, но според него периодът е бил по дълъг от един месец, през който вече е могло да стане измерването.
Предвид установените с доказателствата факти, съдът намира от правна страна следното: Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79 и сл. ЗЗД, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, както и по чл. 86 ЗЗД. Уважаването на тези претенции предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение.
Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава претендираното по реда на заповедното производство срещу наследодателя на ответниците вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
От приложените към исковата молба документи се установява, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на, които са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, а тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между клиента и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Приетата по делото след изслушването й СТОЕ, дава заключение по повдигнатите от ответниците въпроси, съставляващи оспорване на исковата претенция единствено по размер, като не се оспорват останалите твърдяни от ищеца с исковата молба обстоятелства, относно които са налице и писмени доказателства – приложените към исковата молба документи, които не са оспорени от ответниците. Въз основа на същите съдът приема, че всички процесни фактури - № **********/19.07.2018 год. за сумата 1 140.65 лева и № **********/ 05.11.2018 г. за сумата 0.09 лв., са обявени на ответниците по реда на ОУ на дружеството доставчик, като към настоящия момент задълженията по тях не са погасени с плащане; ответниците са наследници по закон на регистриран клиент с клиентски номер **********, за електроснабден обект с аб. № ********** – с. Веселец, общ.Завет, обл.Разград, ул. „Витоша“ № 10; въпреки смъртта на регистрирания потребител на 20.12.2013 г., наследниците му не са заявили промяна на титуляра на партидата, встъпили са в правата на собственост по отношение на наследения недвижим имот, ползвали са го – първата и втория ответник, целогодишно; не са отчитали ежемесечно потребяваното в обекта количество ел. енергия, за което са дължали съдействие на ищеца, тъй като средството за измерване е било монтирано вътре в имота, обект на потребление; неоснователни с оглед заключението на приетата по делото СТОЕ са заявените възражения за обема на потребената в имота ел. енергия и дължимата за същото количество ел. енергия цена.
Съгласно чл. 18, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си. Ответниците, като наследници по закон на клиента, имат насрещното задължение по чл. 29 ОУ - да заплатят стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 32 ОУ, във вр. с чл. 5 и чл. 9 Закона за наследството, при равни права/ задължения между тях. Несъмнено ответниците, признаващи че са встъпили в правата си на собственост по наследство от Н. Р.М., известен и регистриран потребител с имената Н.д.а., които са имената на едно и също лице с ЕГН **********, и ползват имота, съставляващ електроснабден обект с аб. № **********, а съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, приемането на наследството произвежда действие от откриването на наследството .
С
оглед горното, претенциите се явяват установени по основание и размер
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на предявените искови претенции, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените по делото разноски: 250.00 лева – държавна такса, 200.00 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, или общо сумата 600.00 лева, която следва да бъде разпределена между тях по равно, т.е. всеки един от ответниците дължи на ищеца за разноски по делото сумата 200.00 лева .
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.Х.М., ЕГН **********, Н.М..,
ЕГН ********** ***, обл.Разград, ул. „Витоша“ № 10, и М.Н.Р., ЕГН ********** ***,
на основание чл. 79 и сл. ЗЗД, във. вр. с чл. 91 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр.
с чл. 5 и чл. 9 Закона за наследството,
всеки един от тях като наследник
на Н. Р.М.(Н.д.а.), ЕГН **********,***, поч. на
20.12.2013 г., да заплати на „Е.– п.П.”
– АД – *** Таурс
– Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от **като членове на УС
на дружеството, по 380.25 (триста и осемдесет лева, двадесет и пет ст.) лева,
представляваща 1/3 част от главницата за незаплатена ел. енергия по по фактури № **********/19.07.2018 год. за сумата
1 140.65 лева и № **********/ 05.11.2018 г. за сумата 0.09 лв., цялата в
размер на 1140.74 лева, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба – 03.07.2019 г., до окончателното плащане, както и да заплатят обезщетение за забавено
изпълнение всеки един по 31.47 лева – мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата
след падежа й до 21.06.2019 г., представляваща 1/3 част от мораторната
лихва, цялата в размер на 92.42 лева.
ОСЪЖДА Ю.Х.М., ЕГН **********, Н.М..,
ЕГН ********** ***, обл.Разград, ул. „Витоша“ № 10, и М.Н.Р., ЕГН ********** ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на „Е.– п.П.” – АД – *** Таурс – Г, вписано
в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от **като членове на УС на
дружеството, чрез юрисконсулт М.М., всеки един от тях
сумата 200.00 (двеста) лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д. Петрова-Енева