Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело № 953 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 780/20.02.2019 г., постановено по
гр.д. № 4695/2018 г. на ВРС, е отхвърлен искът на „Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, за
приемане за установено, че ответникът Т.Д.Н., дължи на ищеца сума в общ размер
на 1 108,88 лв., представляваща остатък от главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 21.07.2014 г. до 23.03.2017 г. на адрес
гр. Варна, ул. „Доброволци“, бл.15, ап.23, сума в общ размер на 207,70 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.09.2014 г. до
16.01.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 19.01.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми
е издадена заповед № 405 от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 889/2018 г. по описа на ВРС.
Срещу така постановено решение е депозирана
въззивна жалба вх. № 21850/25.03.2019 г. от „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД. В жалбата се излага, че решението е неправилно като необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи, че е доставял питейна вода и е предоставил
ВиК услуги на обекта, находящ се на адрес гр.Варна, ул. „Доброволци“, бл.15,
ап.23, като с присъединяването на този обект към ВиК мрежата и откриването на
индивидуална партида между страните е възникнала договорна връзка, като
договорът поначало е неформален. Счита, че по делото са събрани надлежни
доказателства, установяващи реалното доставяне на ВиК услуги в процесния
период. Поддържа, че при неосигурен от потребителя достъп до измервателния уред
правилно е приложил относимите разпоредби от закона и общите условия и е
начислил служебно количеството изразходвана вода.
Въззиваемият – ответник по исковете – Т.Д.Н. е
отговорил, че съгласно ОУ на ВиК оператора сключването на договор за
предоставяне на ВиК услуги се подчинява на утвърдена процедура и представяне на
определени документи, поради което твърдението за неформалност на договора е
неправилно. Поддържа, че ищецът не е доказал както сключване на договор, така и
доставка на процесните услуги.
По
предмета на спора:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх. № 21995/30.03.2018 г. на „Водоснабдяване и Канализация – Варна” ООД с
правно основание чл. 422 ГПК, за приемане установено, че ответникът Т.Д.Н.
дължи на ищеца сума в общ размер на 1 108,88 лв., представляваща остатък
от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.07.2014 г.
до 23.03.2017 г. на адрес гр. Варна, ул. „Доброволци“, бл.15, ап.23, по фактури
издадени за периода от 21.08.2014 г. до 31.03.2017 г.; сума в общ размер на 207,70
лв., представляваща остатък от лихва за забава върху главницата за периода от
21.09.2014г. до 16.01.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.2018 г. до окончателното й
плащане, за които суми е издадена заповед № 405 от 22.01.2018г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД № 889/2018г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба, че „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД в качеството си на В и К оператор предоставя В и К
услуги на Т.Д.Н. за имот на посочения по-горе адрес по партида абонатен номер
1343652, чийто титуляр е ответникът. Твърди се, че ответникът като потребител
на предоставените услуги не е заплатил цената на същите. На 19.01.2018 г. В и К
операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до Варненски районен съд. На 22.01.2018г. съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил Т.Н. да заплати на
кредитора сумата от 1 156,65 лв., представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 21.07.2014 г. до 13.12.2016 г., по
фактури издадени за периода от 21.08.2014 г. до 18.12.2017 г.; сумата от 207,70
лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
21.09.2014 г. до 16.01.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.2018г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски. На 15.02.2018 г.
ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 414,
ал.1 ГПК. На 02.03.2018 г. заявителят бил уведомен, че на основание чл.415,
ал.1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Ответникът Т.Д.Н. е оспорил исковете. Навел е възражения,
че между него и ищеца не е бил сключен договор за предоставяне на В и К услуги в
периода от 21.07.2014 г. до 13.12.2016 г., че не е бил титуляр на партида №
1343652 за процесния период, че не е бил потребител на В и К услуги за
процесния период. Сочи, че не е бил собственик на имота, не му е учредено вещно
право на ползване и не е живял в имота през процесния период. Позовава се на
решение на ВРС от 22.12.2017г., постановено по дело между същите страни, в
което съдът е приел, че за процесния период от 24.01 2002 год. до 21.05.2014 год.
не е установено да е бил сключен договор за предоставяне на ВИК услуги и Т.Н.
да е бил титуляр на партида с клиентски номер 1343652, собственик на имота,
лице с учредено вещно право на ползване или наемател. Възразява още, че не е
извършена реална доставка на ВиК услуги запроцесния период, евентуално, че
водомерът не е бил метрологично годен, поради което и начисленото количество
доставена вода се явява неточно измерено. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за периода от 21.07.2014 г. до
19.05.2015 г. за главното вземане и за лихвите, начислени върху него.
Съдът,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното решение на ВРС е валидно, но е
частично недопустимо.
Видно от заповед № 405 от 22.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съдът е разпоредил Т.Н. да
заплати на кредитора сумата от 1156.65 лв., представляваща главница за ползвани
и незаплатени В и К услуги за периода от 21.07.2014 г. до 13.12.2016 г., по
фактури издадени за периода от 21.08.2014 г. до 18.12.2017 г.
Видно от исковата молба, ищецът иска да бъде прието
за установено, че ответникът Т.Д.Н. дължи на ищеца сума в общ размер на 1 108,88
лв., представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода от 21.07.2014 г. до 23.03.2017 г.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК е установяване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В случая искът е предявен за
период, различен от посочения в заповедта за изпълнение. Искането за
установяване на задължение на ответника по реда на чл. 422 от ГПК за периода от
14.12.2016 г. до 23.03.2017 г. е недопустимо, тъй като не е било предмет на заповедното
производство. От представената от ищеца справка
за недобора и приложението към ССчЕ се установява, че размерът на претендираните
суми за периода от 14.12.2016 г. до 23.03.2017 г. е 76,32 лева главница и 6,26
лева лихва. Като се е произнесъл по съществото на искането за този период, ВРС
е постановил недопустим съдебен акт, който в тази му част ще бъде обезсилен.
По
правилността на обжалваното решение:
Спорни
между страните във въззивното производство са наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответниците на основание договор за доставка на
ВиК услуги на посочения адрес, както и реалното доставяне, евентуално,
правилното отчитане, на посочените от ищеца количества питейна вода.
Качеството
потребител на ВиК услуги е оспорено с отговора на исковата молба. Оспорена е и
доставката на услугите на адреса. ВРС правилно е разпределил доказателствената
тежест като е посочил, че същата се носи от ищеца.
За доказване наличието на оспорената облигационна
връзка, ищецът е представил Справка за недобора на частен абонат № 1343652 Т.Д.Н.,
на адрес: ***, за периода от 21.08.2014 г. до 16.01.2018 г. и карнетни листи по
партида на Т.Н., с абонатен № 1343652, с отразени количества консумирана вода
за 2015, 2016, 2017 и 2018 г. Карнетите не са подписани за абоната, в т.ч. и за
доставени количества вода извън процесния период.
Представени са и 4 бр. констативни протоколи №№
16 от 23.03.2017 г.; 24 от 16.01.2015 г.; 75 от 06.07.2016 г.; 68 от 20.07.2015
г., видно от които представители на ищцовото дружество са посетили процесния обект
на адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“, бл.15, ап.23, абонатен № 1343652 и са констатирали
отказ на потребителя да осигури достъп.
Представено е и уведомително писмо от 18.04.2018
г. до Т.Н., изготвено върху бланка по образец, от което не става ясно какви
действия трябвада предприеме абонатът, тъй като липсва отбелязване на някое от местата
предвидени за това. Не са налице данни писмото да е достигнало до получателя.
Представена е и справка за сведение за извършване
на услуга на авонат 1343652 от 20.04.2018 г. – подмяна на водомер, въввид на
разпечатка от вътрешна информационна системана ищеца, която съдържа информация
единствено, че „протоколът е подаден за обаботка към Хидроинстал“, с
отбелязване на 0 (нула) посещения и без да са налице доказателства за
действително извършена подмяна на водомера – двустранен протокол.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по партида № 1343652, на адрес гр.
Варна, ул. „Доброволци“, бл.15, ап.23, няма отразени плащания по фактурите, по
справка за недобора до 16.01.2018 г., като общият сбор на фактурите за периода
от 17.12.2014 г. до 16.01.2018 г., възлиза на 1108.88 лв., а размерът на
лихвата за забава е 176,71 лв. В исковата молба ищецът твърди, че е извършено
доброволно плащане на сумапо фактура от 18.12.2017 г. (извън процесния период),
но по делото не са представени доказателства за това плащане, кога и от кого е
извършено същото.
Съдът
намира, че приетите като доказателства по делото справка за недобора, карнетни
листи, констативни протоколи, уведомително писмо и справка за извършване на
услуга представляват частни свидетелстващи документи, изхождащи от ищеца, които
не притежават материална, т.е. обвързваща съда, доказателствена сила. Частният
документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на
издателя, е направено от подписалото го лице. Частният свидетелстващ документ
не доказва нито фактите, предмет на направеното изявление, нито датата и
мястото на съставяне на документа. Удостоверителното изявление в частния
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само когато
удостоверява неизгодни за издателя си факти. Съдът преценява верността на
изложените в частния свидетелстващ документ факти по свое вътрешно убеждение, с
оглед на всички събрани доказателства.
В случая, с
оглед направеното от процесуалния представител на ответниците оспорване, за да
се ползва от удостоверения в карнетите изгоден за него факт, ищцовото дружество
следваше да установи, че ответникът има качеството потребител на предоставените
в имота ВиК услуги. Индиция за това биха могли да бъдат както изхождащи от лицето
документи, например: подписани от ответника документи при откриване или промяна
на партидата, положени от ответника подписи върху карнетите, протоколи или
други документи, така и всякакви конклудентни действия, като напр. заплащане от
ответника на същите услуги за друг период. В случая са представени карнети с
липсващи подписи за потребител за целия процесен период, а и извън него. Липсва
и надлежно удостоверен отказ на абоната да подпише някой от представените
документи. Ето защо, от представените карнетни листи и другите издадени от
ищеца документи не може да се установи по несъмнен начин, че именно ответникът
е страна по договора за доставка на ВиК услуги в процесния имот.
Съгласно
приложимата за процесния случай легална дефиниция на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
"Потребители" са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния
водоснабден имот в етажната собственост, поради което облигационноправната
връзка между ответника и ищцовото дружество не може да се смята за възникнала и
на това основание.
Още
по-малко справката за недобора или приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза са в състояние да установят спорното обстоятелство, че ответникът е
потребител на доставените в имота ВиК услуги, доколкото изброените
доказателствени средства не са предназначени за установяване на този факт, а
имат вторичен спрямо него характер.
С
констативните протоколи е установено единствено, че на посочения адрес е
отказан достъп за отчитане на водомера. От този факт не може да се направи
извод, че именно ответникът притежава качеството потребител на доставените в
имота ВиК услуги.
Изводът е,
че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване основанието
и размера на исковата претенция, поради което същата следва изцяло да се
отхвърли.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, решението на ВРС ще бъде потвърдено в частта, обхващаща периода 21.07.2014 г. до
13.12.2016 г.
По
разноските:
На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати сторените от въззиваемата страна
разноски пред Варненски окръжен съд съгласно представен списък по чл. 80от ГПК.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 780/20.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4695/2018 г. на ВРС, в частта с която е отхвърлен искът на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. „Прилеп”, № 33, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422
от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Т.Д.Н., ЕГН **********, дължи на ищеца
сума в общ размер на 76,32 лева,
представляваща остатък от главница
за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 14.12.2016 г. до 23.03.2017 г. на адрес гр. Варна, ул.
„Доброволци“, бл.15, ап.23, сума в общ размер на 6,26 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от
14.12.2016 г. до 16.01.2018 г. и законната лихва върху посочения остатък от
главница, считано от 19.01.2018 г. до окончателното плащане, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му
част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 780/20.02.2019 г., постановено по гр.д.
№ 4695/2018 г. на ВРС, в останалата част.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д.Н.Д., АК
– Благоевград, адрес: ***, сумата от 300.00 лв., представляваща сторени пред ВОС разноски за адв.
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно
обжалване (чл. 280, ал. 3 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.