О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1085 26.03.2020година град Бургас
Окръжен съд - Бургас
Трети състав
На двадесет и шести март година
2020
В закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско дело № 591 по описа за 2020г., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 58747/20.12.2019г.
на БРС от С.И.С. с ЕГН-**********,
заявена чрез адв.С.Б. от БАК и въззивна
жалба от вх.№ 58704/20.12.2019г. на БРС от Н.В.Л. с ЕГН-**********, заявена чрез адв.В.В. и адв.Н.Славов от
БАК против Решение № 3410/05.12.2019г. по гр.д. № 3058/2019г. по описа на
РС-Бургас, в частта, с която двете
въззивници са осъдени да заплатят солидарно на „ОТП Факторинг България” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 14581,80лв. - падежирала главница за периода 30.04.2014 г. –
04.08.2019 г. (краен срок на договора) по договор за текущо потребление от 04.09.2009г.,
сключен между ответниците и „Банка ДСК” ЕАД, възнаградителна лихва в размер на 1974,89 лева за периода от 30.04.2016г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 12.04.2019 г. до окончателното
й плащане, както и съдебните разноски съобразно уважената част от иска.
Въззивницата С.С. моли атакуваното
решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът и в тази му част да
бъде отхвърлен. По-конкретно твърди, че ищецът не е установил качеството
кредитор по отношение ответника, тъй като цесията не е била съобщена лично на ответника,
а особения представител на последния не притежава такава представителна власт,
че да се приеме, че с получаване на препис от исковата молба и приложенията към
нея да получи уведомяването за цесия и да се счита че е извършено редовно
уведомяване на ответника, поради което цесията
не е породила своето действие. Посочва, че между същите страни, за
същото правоотношение по процесния договор за кредит с Банка ДСК е била вече
обявена предсрочна изискумост на задължението, като спорът е бил разрешен с влязло
в законна сила решение по гр.д. № 789/2017г. на БРС, потвърдено с решение по
в.гр.д. № 1844/2017г. на БОС, поради което исковата молба е следвало да бъде
отхвърлена като недопустима. Счита, че съдът неправилно е приел, че ищецъ има
право да оляви кредита за предсрочно изискуем в качеството си на цедент по
договора за цесия от 16.08.2012г. с банка ДСК като цедент и ОТП Факторинг като
цесионер. Така ищецът с твърдението, че доколкото банката не е упражнила
надлежно правото да обяви процесния кредит за предрочно изискуем за целия
остатък, то за ищеца-цесионер възниква това право и моли да бъде прието, че с
връчване на исковата молба на ответниците-дължници по кредита на цесионера
процесното си вземане след проведено заповедно производство по което е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжниците, като това право е прехвърлено като
съществуващо предрочно изискуемо, а не като бъдещо вземане, т.е банката е
упражнила надлежно това свое право преди сключването на договора за цесия. Моли
за присъждане на разноски.
Въззивницата Н.Л. моли атакуваното
решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът и в тази му част да
бъде отхвърлен. Счита, че неоснователно съдът е отхвърлил наведените от нея
правизключващи възражения в противоречие с доказателствата и установените по
делото факти. Твърди, че кредита е бил овбявен за изискуем още през 2012г. като
е бил и съобщено на тази въззивниза от ОТП Факторинг за извършената
продажба/цесия на вземането на банката на договора за кредит от 04.09.2009г.,
сумата по кредита в пълния размер като и й е даден 14-дневен срок за
погасяването му и това уведомление е достигнало до нея като й е връчено на
26.09.2012г.. Предвид обстоятелството, че исковата молба е депозирана на
12.04.2019г., навежда, че тези фактически обстаятелства релевират към
възражението по чл.111, б.“в“ от ЗЗД досежно месечни вноски за главница и
лихви, като цитир практика в тази насока. Отделно се поддържа и че договорът за
цесия е нищожен, тъй като вземането произтича от банкова сделка, която е
прехвърлена на небанкова институция; бил е сключен в противоречие с чл.2, ал.4
от ЗКИ, тъй като ищецът не е дружество със специална инвестиционна цел; налице
е претиворечие с чл.3, ал.1 ЗКИ, тъй като банката е прехвърлила вземане, за което
не са представени доказателства за извършване на сделки по чл.2, ал.1, т.12
ЗКИ, като банката не е била в процес на събиране на вземанията си по процесния
кредит към датата на цесията; като липсват е данни банката да е отписала
счетоводно задълженията по процесния кредит и те да са заведени счетоводно при
ищцовото дружество. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенциите.
Не сочи доказателства. Претендира за присъждане на разноски.
За въззиваемата „ОТП Факторинг България” ЕАД, са депозирани писмени
отговори, с които се оспорват двете въззивни жалби, като неоснователни. Намира
решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено. Възразява по твърдението в жалбата на С.С., че спорът
е решен с влязло в сила решение, като твърди, че действително се е развило
друго съдебно производство, но на различно основание- предсрочна изискуемост,
докато сегашното е с оглед настъпването на нов факт-настъпване на краен падеж
на вноски по договора за кредит, което се е случило до приключване на
настоящото първоинстанционно производство/когато са падежирали и последните
вноски/, поради което намира неотносим въпроса дали може или не цесионера да
обявява предсрочна изискуемост с исковата молба. Позовава се на съдебна
практика досежно уведомяването на длъжника за извършената цесия и с връчване на
уведомленията с исковата молба, считайки това възражение за неоснователно. По
отношение възражеията на жалбоподателя Ндаежда Л. за изтекла давност се
посочва, че в предходно развило се производство по гр.д. № 789/2017г. на БРС,
потвърдено с решение по в.гр.д. № 1844/2017г. на БОС е бил признат за безспорен
фактът, че банка ДСК не е уведомила надлежно длъжниците, че обяваява вземанията
по кредита за предсрочно изискуеми и е отречено правото на ОТП Факторинг
България ЕАД да обяви кредита за такъв, поради което и в обжалваното сега
първоинстанционно решение тези възражения по чл.111 ЗЗД са правилно отхвърлени
според ваззиваемата страна. Оспорва се твърдението че договорът за цесия е
нищожен, като са изложени подробни съображения в тази насока. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Жалбите а подадени в срока по чл.259 ГПК
от легитимирани лица и са допустими.
Районният съд е разгледал иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.240, ал.2 ЗЗД.
Водим от изложеното и на основание чл.
267 ГПК БОС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивна жалба с вх.№
58747/20.12.2019г. на БРС от С.И.С.
с ЕГН-**********, заявена чрез адв.С.Б. от БАК и въззивна жалба от вх.№ 58704/20.12.2019г. на БРС от Н.В.Л. с ЕГН-**********, заявена
чрез адв.В.В. и адв.Н.Славов от БАК против Решение № 3410/05.12.2019г. по гр.д.
№ 3058/2019г. по описа на РС-Бургас, в посочената
част, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: