№…………………………….…….../21.12.2020 г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Димитричка Г.,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 355 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са евентуално обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.
49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ****
и **** твърди, че ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Анна
- ****“ АД, гр. **** им дължи, както следва: на **** сумата от 180 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина му ****.,
настъпила на 22.02.2016 г. по време на операция на ехинококова киста в черния
дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до масивна кръвозагуба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2016 г. до окончателното й
заплащане и на ****
сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
поради смъртта на сина й ****., настъпила на 22.02.2016 г. по време на операция
на ехинококова киста в черния дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до
масивна кръвозагуба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2016 г. до окончателното й заплащане. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Анна - ****“ АД, гр. ****, редовно уведомено за
инициираното производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, с която оспорва исковете като неоснователни. Излага се, че въпреки,
че към датата на увреждането д-р = е бил в трудови правоотношения с МБАЛ „Св.
Анна - ****“ АД, гр. ****, то престъплението, за което е осъден не е било във
връзка с възложената му работа, тъй като не е фигурирал в изготвената и
утвърдена оперативна програма. Оспорва се размерът на претендираното
обезщетение. Твърди се, че акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е погасен по
давност. Претендират се разноски.
Третото
лице – помагач ЗАД
„Армеец - ****” АД, гр. **** на страната на ответника, с писмено становище
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди се, че не са нА.це
неправомерни действия на медицинския персонал на лечебното заведение. Оспорва
се причинно-следствената връзка между оперативната интервенция и настъпилата
смърт, както и настъпването на неимуществени вреди. Оспорва се, че ищците са
титуляри на вземания за обезщетения по чл. 49 от ЗЗД.
Приет за съвместно
разглеждане е обратен иск, предявен от Многопрофилна болница за активно лечение
„Св. Анна - ****“ АД, гр. **** срещу третото лице – помагач ЗАД „Армеец” АД, гр.
**** в случай, че бъдат уважени спрямо ищеца исковете с правно основание чл. 49
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в настоящото производство, застрахователят да бъде
осъден за заплати присъдените суми включително и разноски, на основание чл.
219, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че между страните по обратния иск е сключена
застраховка „Гражданска отговорност на юридически лица“ по застрахователна
полица № 1551913100000483372/23.06.2015 г. с период на действие от 26.06.2015
г. до 25.06.2016 г. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по
отбратния иск ЗАД „Армеец” АД, гр. ****, редовно уведомено за инициираното
производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с
която оспорва исковете като неоснователни. Излага се, че инцидентът от
22.02.2016 г. не е обхванат от застрахователното покритие на застрахователна
полица № 1551913100000483372/23.06.2015 г. Оспорва се, че застрахователят е
поел ангажимент да заплати обезщетение при причинени неимуществени вреди,
настъпили вследствие на виновно неизпълнение на професионални задължения при
упражняване на медицинска дейност трети увредени лица или компенсирА.я ги
застрахован. Напротив изключено от покритието на полицата е професионалната
отговорност. По отношение на последната е предвидена задължителна застраховка
по аргумент на чл. 189, ал. 1 от ЗЗ и съответно НЗЗЛУМП. Излага се, че правото
на обезщетение на правоимащите лица не е упражнено в периода на покритие на
полицата. Оспорва се размерът на претенциите. Прави се възражение за достигане
на горната граница на застрахователна сума, тъй като лимитът на застрахователя
за едно събитие е 100 000 лева, като в нея се включват лихви и разноски.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От
удостоверение за раждане на ****. /лист 14/ е видно, че същият е роден на ***
г. в гр. Разград, като негови родители са вписани С.К.Д. – майка и С.С.С. – баща.
От
препис извлечение от акт за смърт /лист 15/ е видно, че ****. е починал на
22.02.2016 г. в гр. ****.
Представена
е медицинска документация от МБАЛ „Св. Анна – ****“ АД за постъпването на ****.
в болницата за операция на ехинококова киста на черния дроб, проведените
изследвания и манипулации и настъпилата смърт /листи 163 – 213/.
От
приложеното по делото НОХД № 1166/2018 г. по описа на ВОС, н.о. се установява,
че с влязла в законна сила присъда № 35/17.05.2019 г. подсъдимият Евг.Ем.=,
началник на Първо ХО в МБАЛ „Св. Анна“, гр. **** е признат за виновен за това,
че на 22.02.2016 г. в гр. **** като лекар /хирург/, поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
– лекарска дейност, нарушил правилата по Раздел Х, т. 2.2 от „Общи медицински
стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова
хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“, утвърдени с Наредба №
3/27.01.2015 г. на Министерство на здравеопазването, като осъществил действия
довели до увреда здравето и живота на ****. – оперирал с ръка част от
фиброзната капсула на установена в черния дроб на пациента ехинококова киста,
при което прекъснал голям кръвоносен съд, в резултат на което настъпила масивна
кръвозагуба, с което причинил смъртта на ****., като след деянието направил
всичко зависещо от него за спасяване на пострадА.я, поради което и на основание
чл. 123, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му налага наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК отлага с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Представено
е споразумение № 19/17.08.2015 г. и длъжностна характеристика /листи 292 – 296/,
от които е видно, че д-р Евг.Ем.= е изпълнявал длъжността „Началник на клиника
„Коремна хирургия“ – І ХО“ в МБАЛ „Св. Анна - ****“ АД, считано от 17.08.2015 г. до
16.08.2018 г. вкл.
Представена
е Застрахователна полица No 15 519 1310 000048ЗЗ72,
сключена между ответника МБАЛ „Св. Анна – ****“ АД и ЗАД „Армеец“ за периода 26.06.2015 г. до 25.06.2016 г., като вид на застраховката е
гражданска отговорност на юридически лица и с лимит на отговорността: 100 000
лв. – единичен за всяко едно събитие и 200 000 лв. – агрегатен за всички
събития в агрегат на периода на застраховката, както и Ообщите условия към
застраховка „Гражданска отговорност на юридически лица“ /листи 241 – 247/.
По
искане на ищците, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите****/чичо
на ищцата/ и****/без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът
възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД
е обективна, има обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност,
включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това,
че деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването
на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва
закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно
следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата
да се презумира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл.
49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
В конкретния случай безспорно е установено между
страните, че ищците са родители и наследница по закон на ****.,***, поч. на 22.02.2016 г. От
приложеното НОХД
№ 1166/2018 г. по описа на ВОС, н.о. е видно, че с влязла в законна сила
присъда № 35/17.05.2019 г. подсъдимият Евг.Ем.=, началник на Първо ХО в МБАЛ
„Св. Анна“ АД, гр. **** е признат за виновен за това, че на 22.02.2016 г. в гр.
**** като лекар /хирург/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска дейност,
нарушил правилата по Раздел Х, т. 2.2 от „Общи медицински стандарти по
хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия,
детска хирургия и лицево-челюстна хирургия“, утвърдени с Наредба № 3/27.01.2015
г. на Министерство на здравеопазването, като осъществил действия довели до
увреда здравето и живота на ****. – оперирал с ръка част от фиброзната капсула
на установена в черния дроб на пациента ехинококова киста, при което прекъснал
голям кръвоносен съд, в резултат на което настъпила масивна кръвозагуба, с
което причинил смъртта на ****., като след деянието направил всичко зависещо от
него за спасяване на пострадА.я, поради което и на основание чл. 123, ал. 4,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дА. е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което в конкретния
случай със силата на присъдено нещо са установени по делото следните
обстоятелства: на 22.02.2016 г. д-р Евг.Ем.=, началник на Първо ХО в МБАЛ
„Св. Анна“ АД, гр. ****, в качеството му на лекар – хирург при операция на ****. поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – лекарска дейност оперирал с ръка част от фиброзната капсула
на установена в черния дроб на пациента ехинококова киста, при което прекъснал
голям кръвоносен съд, в резултат на което настъпила масивна кръвозагуба, поради
което настъпва смъртта на ****.. Установено по делото е и трудовото
правоотношение между прекия причинител на вредата – д-р Евг.Ем.= и
Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Анна“, гр. **** за длъжността
лекар – началник отделение с място на работа Стационарен блок – Клиника
„Коремна хирургия“ – І ХО /споразумение № 19/17.08.2015 г./, поради което
настоящата инстанция намира, че в конкретния случай е доказано главно и пълно
извършването на противоправно действие от страна на служител на ответника /д-р =/,
на който е възложено извършване на диагностично - лечебна дейност и прилагане
на спешни диагностични и терапевтични процедури в хирургията, видно от
длъжностната му характеристика, както и че вредата /смъртта на детето/ е причинена при
изпълнението именно на възложената му работа. Възражението на ответното
дружество, че престъплението, за което е осъден деликвентът не е във връзка с
възложената му работа, тъй като не е фигурирал в изготвената и утвърдена
оперативна програма от директора на болницата е неоснователно. Неизпълнението
от страна на д-р = на вътрешните правила и организационен ред на работодателя,
касае единствено отношенията помежду им, но е непротивопоставимо на трети лица,
каквито са пациентите и техните близки. Горното не може да доведе и до отпадане
на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение на пострадА.те, а
единствено до възможност за регрес спрямо деликвента – чл. 54 от ЗЗД.
Тази установена по безспорен начин фактическа обстановка, според която на 22.02.2016 г. в следствие на немарливо
изпълнение на трудовите задължения от страна на д-р Евг.Ем.= като лекар – хирург в
ответното дружество причинява смъртта на ****. обуславя извод за нА.чието на причинно-следствена връзка между настъпилите
за ищците вреди, което е основание за ангажиране на безвиновната отговорност на
работодателя Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Анна“, гр. **** по чл. 49 от ЗЗД.
При определяне размера
на следащото се на ищците обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява
нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда по
справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а
именно, че претърпените
от деликта морални вреди трябва да са
съразмерни с техния действителен размер, който е
обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадА.те,
възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на
пострадА.те и най-близкото им обкръжение, продължителността на страданието, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. При
смърт на преценка подлежат отношенията между починА.я
и неговите близки, съдържанието на общуването между него
и преживелите - взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или
взаимна привързаност и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадА.те, причиняват
физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на
пострадА.те, преживяването им за всеки индивид е
индивидуално. Едновременно с това размерът му не следва да е източник
на неоснователно обогатяване за пострадА.те.
Кръгът от лицата,
които имат право на деликтно обезщетение в случаите на смърт, е изяснен
изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961г. и № 5/1969г.
и това са най-близките на пострадА.я, които поради биологично предопределени
родствени връзки, търпят преки и непосредствени вреди от неговата загуба. Безспорно
родството между родители и дете е най-близкото, поради което всеки от тях има
право да претендира обезщетение при прекъсване на връзката поради настъпила
смърт.
С оглед
изложеното съдът намира, че ищците **** и **** са легитимирани да претендират
обезщетение за претърпените от смъртта на сина си неимуществени вреди.
Съвкупният анА.з на събраните по делото доказателства налага извод, че
вредата за ищците се изразява в загубата на един от най-близките им хора – техният
син. Към датата на инцидента ищецът С. е бил на 43 години, ищцата Ахм. на 35
г., а синът им **** – на 15 г. Не се установи от доказателствата по делото детето
да е страдало от такова заболяване, което да обусловят по-ранно от обичайното
прекъсване на живота му, което означава, че при липса на противоправното
поведение на деликвента =, осъществено на 22.02.2016 г. родителите и ****а имА.
потенциалната възможност да продължат съвместното си съжителство и да разчитат взаимно
на себе си още дълго време. Според свидетелските показания, които съдът кредитира
като безпротиворечиви и кореспондиращи си, ищците преди инцидента са живяли заедно
със сина си в една къща, т.е в общо домакинство. Семейството е било сплотено
според свидетелите, както и задружно, като всеки допринасял за благополучието
му според възможностите си. Малкият ****
е обичал да ходи на училище. След неочакваната смърт на детето им А. и Ш. били
в шок, според св. ****. Безпротиворечиво и двамата разпитани по делото
свидетели установяват, че психическото състоянието на ищците след трагедията се
е влошило, като и към настоящия момент не се е възстановило. Същите продължават
да плачат при спомена за сина си, въпреки че се опитват да компенсират
трагедията с отглеждането на внучето им, кръстено на починА.я им син. Отчуждили
са се от роднини и приятели, стоят повечето време в дома си, не организират и
не участват в празници и тържества, за разлика от времето преди смъртта на сина
им. След инцидента на 22.02.2016 г. не са създА. друго дете, макар да са били в
подходяща за това възраст.
Съдът
приема, че обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на детето на ищците
– неочаквано, при постъпване в болница за извършване на стандартна
манипулация, при която не се очакват усложнения, загубата
на син, към който и двамата са питаели силна обич и
привързаност определят степента на страданието значително над онова, с които се
свързва загубата на близки, починА. от естествена смърт. Интензитетът на
негативните преживявания не е отшумял вече близо 5 години
след инцидента, като същият е подклаждан от спомените за липсващото вече
„задружно семейство“, любовта и радостта, която са
получавА. в него и съжалението от нереА.зирА.те се надежди на всеки родител –
да види как расте детето му, да се грижи за него, да споделя и да се радва на
събитията в живота му, да разчита на подкрепата и помощтта му, когато порастне.
Т.е. и към настоящия момент **** и **** не са преодоляли
последиците от трагичния инцидент.
С оглед изложеното,
отчитайки възрастта на ищците към момента на инцидента, продължаващите вече с
години /а вероятно и цял живот/ страдания от липсата на един от най-близките им
хора в живота - техния непълнолетен син,
лишаването от усещането за семейство,
промяната в ежедневните навици, в социалната активност, насадилата се
трайно в живота им безрадостност, както и неблагоприятните въздействия, които инцидентът
пряко е оказал и оказва върху живота на ищците, съдът намира, че справедливият
размер на следващото им се справедливо обезщетение за неимуществените вреди
причинени от смъртта на детето ****. е по 150 000 лева на всеки един от
тях. Загубата на дете и неговото преживяване от родител, с оглед естествената
поредност, в която се очаква да се оттеглят от живота първо по-възрастните, а
после по-младите, съставлява от психологическа гледна точка едно от най-
тежките житейски събития, тъй че дори интензивността на страданието на родителя
да намалее във времето, мъката остава до края на живота, в което отношение
вредата е непоправима. Горното обуславя извод за основателност на предявения
иск касателно вредите на ищеца от смъртта на детето. За разликата над
150 000 лева до пълния размер на претенцията от 180 000 лева за всеки
един от ищците исковете се се явяват неоснователни, предвид икономическото
положение в страната, към момента на увреждането, като размерът на
обезщетението не следва да е източник на неоснователно обогатяване за ищците.
Съобразно
направеното искане сумата за всяко едно обезщетение следва да
бъде присъдена, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на деликта – 22.02.2016 г.,
на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД до окончателното й изплащане. В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за погасяване по давност на
претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Същото е неоснователно, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД с три годишна давност се погасяват вземанията за лихви. Същата започва
да тече от датата на увреждането 22.02.2016 г. – смъртта на ****. и съответно изтича на 22.02.2019 г. вкл. Настоящата искова молба е
депозирана във ВОС на 22.02.2019 г., видно от щемпела на Гражданска
регистратура при ВОС, т.е. преди да изтече три годишната давност.
С оглед изложеното, ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „Св.
Анна - ****“, гр. **** следва да бъде осъден да заплати на ищците, както
следва: на
**** сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради смъртта на сина му ****., настъпила на
22.02.2016 г. по време на операция на ехинококова киста в черния дроб, при
която е разкъсан венозен съд, довел до масивна кръвозагуба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.02.2016 г. до окончателното й заплащане и
на ****
сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради смъртта на сина й ****., настъпила на
22.02.2016 г. по време на операция на ехинококова киста в черния дроб, при
която е разкъсан венозен съд, довел до масивна кръвозагуба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.02.2016 г. до окончателното й заплащане.
Поради уважаване на първоначално предявения иск, съдът дължи произнасяне
по предявения в условията на евентуалност обратен иск по чл. 219, ал.3 от ГПК. Застрахователното събитие е настъпило при действието на стария КЗ,
поради което и правното основание ще бъде именно чл. 223 от КЗ
от 2005 /отм./, уреждащ отговорността на застрахователя при застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени
от застрахования на трето лице. НА.це е договор за
застраховка от 23.06.2015 г., обективиран в
Застрахователна полица No 15 519 1310 000048ЗЗ72,
сключена между ответника МБАЛ „Св. Анна – ****“ АД и ЗАД „Армеец“ за периода 26.06.2015 г. до 25.06.2016 г., като вид на застраховката е „гражданска отговорност на юридически лица“ и с лимит на отговорността: 100 000 лв. – единичен за всяко едно
събитие и 200 000 лв. – агрегатен за всички събития в агрегат на периода на
застраховката. Искът е основателен, предвид
доказаната отговорност на застрахователя при реА.зиране на конкретното
застрахователно събитие – смърт на пациент при немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска
дейност на хирурга, оперирал детето, като съответно
и работодателят му отговаря. Именно този вид
застраховка „Гражданска отговорност на юридически лица“ покрива безвиновната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД на болницата, в качеството й на работодател за вредите
причинени от негови служители, какъвто е д-р =, на трети лица по повод на
дейността му. За разлика от договора за Застраховката
„Професионална отговорност на медицински персонал“, която обезщетява трети лица
/увредени или работодател/ по отношение на претенциите им пряко към деликвента – в конкретния случай
лекар - хирург.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е договорна и е функционално свързана с
отговорността на застрахования работодател –
застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от негов служител на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е с лимит под определеното от съда обезщетение по чл. 49 от ЗЗД, поради което и обратния иск следва да бъде
уважен до
размера на лимита от 100 000 лева, включващ главница, лихви от датата на
увреждането – 22.02.2016 г. до окончателното й изплащане и разноски за
настоящото производство при условие, че тези суми бъдат
изплатени от МБАЛ "Св. Анна – ****" АД, гр. ****, на ищците и техните
процесуални представители, на осн. чл. 49 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.
38, ал. 2 от ЗА въз основа на настоящото решение. Искът с правно
основание чл. 223 от КЗ /отм/ следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата
от 100 000 лева до пълния размер на претенцията, включващ главница от по
150 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от 22.02.2016 г. до окончателното й
заплащане, както и разноските, които болницата е осъдена да заплати, като
неоснователен.
С оглед изхода на
спора и направено искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.Г.И.,
оказала безплатна правна помощ, в качеството й на процесуален представител на
ищеца ****, съобразно уважената част от исковете, сумата от 4275 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора и направено искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Д.Р.П., оказал безплатна правна помощ, в качеството му на
процесуален представител на ищцата ****., съобразно уважената част от исковете, сумата от 4275 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищците не са
представили доказателства за направени разноски, поради което такива не следва
да бъдат възлагани в тежест на ответника.
Ответникът МБАЛ „Св. Анна
– ****“ АД не е представил доказателства за направени разноски по
главния иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, поради което такива не следва да
бъдат възлагани в тежест на ищците, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът по
обратния иск МБАЛ „Св. Анна – ****“
АД е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
за присъждане на направените по делото разноски, поради което ответникът ЗАД „Армеец“ следва да бъде осъден да заплати, съобразно уважената
част от иска, сумата от 4800 лева, представляваща заплатена държавна такса,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК /лист 298/.
Ответникът по обратния иск ЗАД „Армеец“ не е отправил искане за присъждане на разноски, поради
което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на МБАЛ „Св. Анна – ****“ АД.
Съгласно
формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответникът МБАЛ „Св. Анна – ****“
АД следва да бъде осъден да заплати на Държавата по бюджета
на съдебната власт държавна такса по делото, съобразно уважения спрямо него иск
в размер на 12 000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Многопрофилна болница
за активно лечение „Св. Анна - ****“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. ****, бул. „Цар Освободител“ № 100, със законен представител ****П.
да заплати, както следва: на ****, ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради смъртта на сина му ****., ЕГН **********,
настъпила на 22.02.2016 г. по време на операция на ехинококова киста в черния
дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до масивна кръвозагуба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2016 г. до окончателното й
заплащане, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49
от ЗЗД за разликата над сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева
до пълния размер на претенцията от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева,
като неоснователен и на ****,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания поради смъртта на сина й ****., ЕГН **********,
настъпила на 22.02.2016 г. по време на операция на ехинококова киста в черния
дроб, при която е разкъсан венозен съд, довел до масивна кръвозагуба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2016 г. до окончателното й
заплащане, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49
от ЗЗД за разликата над сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева
до пълния размер на претенцията от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********,със седА.ще и адрес на
управление: гр. ****, ул. „Стефан Караджа“ № 2, със законни представители Д.Н.М.,
К.Ст.В., М.П.И. и В.П.К.-М.да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Св.
Анна - ****“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. ****,
бул. „Цар Освободител“ № 100, със законен представител ****П. сумата в размер на 100 000 /сто
хиляди/ лева, представляваща лимит на застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за
"Гражданска отговорност на юридически лица" по застрахователна полица
No 15 519 1310 000048ЗЗ72 на ЗАД «Армеец», при условие, че тази сума бъде
изплатена от МБАЛ "Св. Анна – ****" АД, гр. ****, на ****, ЕГН **********
и ****, ЕГН **********, на осн. чл. 49 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД въз основа на настоящото решение, на основание
чл. 223 от КЗ /отм./, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 223 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от
100 000 /сто хиляди/ лева до пълния размер на претенцията, включващ
главница от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки един от
ищците, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 22.02.2016
г. до окончателното й заплащане, както и разноски в общ размер на 20 550
/двадесет хиляди петстотин и петдесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.
Анна - ****“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. ****,
бул. „Цар Освободител“ № 100, със законен представител ****П. да заплати на адв.
И.Г.И.,***, офис 4 сумата от 4275 /четири хиляди двеста седемдесет и пет/ лева,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.
Анна - ****“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. ****,
бул. „Цар Освободител“ № 100, със законен представител ****П. да заплати на
адв. Д.Р.П.,***, офис 4 сумата от 4275 /четири хиляди двеста седемдесет и пет/ лева,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********,със седА.ще и адрес на
управление: гр. ****, ул. „Стефан Караджа“ № 2, със законни представители Д.Н.М.,
К.Ст.В., М.П.И. и В.П.К.-М.да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Св.
Анна - ****“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. ****,
бул. „Цар Освободител“ № 100, със законен представител ****П. сумата от 4800 /четири
хиляди и осемстотин/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Анна - ****“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр. ****, бул. „Цар Освободител“ № 100, със законен
представител ****П. да заплати в полза на
Държавата по сметка на съдебната власт сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/
лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: