Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4243 07.12.2018 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10748 по описа
на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.И.С.
с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Р. И., против Д.И. М.с ЕГН **********,
с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с
чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538, вр.
чл. 244 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
04.05.2017г. ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед, с който се
задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на поемателя сумата от
4200 лева. Записът на заповед бил платим на падеж на 25.05.2017г., като до
момента по менителничния ефект не била платена сумата от 4200 лева.
В тази връзка било образувано заповедно
производство за събирането й по частно гр. дело № 6418/2018 г. на ПРС, ІХ гр.
с-в, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
3680/24.04.2018 г. и изпълнителен лист за претендираната сума от 4200 лева,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда –
23.04.2018г. до окончателното погасяване и разноски в размер на 84 лева. В
срока по чл. 414, ал.2 ГПК, ответникът подал възражение за недължимост, което
обусловило правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Излага, че записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря на
изискванията за валидност, като същият бил издаден от длъжника - ответник,
собственоръчно подписан от него, изразявайки свободна воля да се задължи по
ценната книга. Твърди, че до момента длъжникът не е заплатил остатъчната сума в
размер на 699.27 лева по него. Твърди се също така, че записът на заповед е бил
издаден за обезпечаване на изпълнението на поето от ответника задължение,
възникнало на основание сключен на същата дата между страните неформален
договор за заем за сумата от 4200 лева, предадена на ответника от ищеца.
Предвид изложеното,
искането е да се уважи предявения установителен иск. Претендират се разноските
в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който отговор се
оспорва автентичността на записа на заповед, като неподписан от ответника.
Излагат се твърдения в насока, че ищецът е унищожил /скъсал/ издадения от
ответника запис на заповед.
Прави се възражение за
недействителност на записа на заповед, доколкото издаденият запис на
заповед е издаден на клауза без протест, като с
нотариалната покана до ответника, е следвало да се удостовери отказа на
издателят на запис на заповед да удостовери, че документът е бил предявен, да
постави дата и да се подпише или да се удостовери укриването на издателя, които
обстоятелства следва да бъдат удостоверени, чрез извършване на
протест, като на практика с изпратената до издателя нотариална
покана е бил уговорен нов падеж и определени нови дата и място на
изпълнение.
Ответникът твърди, че е
платил цялата сума по записа на заповед в началото на месец юни
2017 година. Признава, че е получил сумата от 4200 лева на основание
сключен между него и ищеца неформален договор за заем.
Не отрича,
че за обезпечаване на това негово задължение е издал запис
на заповед за ксумата от 4200 лева. Ответникът твърди, че
при плащане на дълга, ищецът не е отразил това плащане в записа на
заповед и не му е върнал записа на заповед.
Ответникът твърди, че
след осъществена среща между него и ищеца на футболно игрище,
ищецът е извадил сгънат лист от джоба на дрехата си, който ответникът погледнал
набързо, припознал го за процесния запис на заповед,
като дал нареждане на ищеца да го скъса. Ответникът твърди, че в негово присъствие
листът бил скъсан от ищеца, като останал с
убеждението, че издаденият от него запис на заповед е бил унищожен от ищеца на
футболното игрище.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 6418/2018 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума, ведно със законна лихва от
23.04.2018г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В
срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Установителният иск по
реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същото вземане.
Съгласно т. 17 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
417, т. 9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от
страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на
заповед.
В настоящото производство
ответникът е направил абсолютното възражение
срещу формата и съдържанието на записа на заповед, отбелязвайки, че е
недействителен, понеже върху записа на заповед нямало отбелязване да е
предявен, нито в срока за предявяване по ТЗ, нито до момента на подаване на
отговора. Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за плащане на вземането
по каузалната сделка, които имат за последица недължимост на вземането и по
записа на заповед. В съдебно заседание ответникът – длъжник по процесния запис
на заповед, не оспорва издаването на ценната книга.
Приетият по делото запис на
заповед, от който ищецът извлича вземането си, отговаря на изискванията на
закона за форма и съдържание и е валиден.
Съгласно чл. 535 ТЗ записът
на заповед следва да съдържа: наименованието „запис на заповед“ в текста на
документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място
на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на
издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е
едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с
посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Според нормата на чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал.
2, 3 и 4. Процесният документ е наименован „запис на
заповед“ и съдържа това словосъчетание в текста си, издателят е поел безусловно
задължение да плати сумата 4200 лева на посоченото в документа лице, посочени
са дата и място на издаване, както и място на плащане. Падежът на задължението
е посочен на определен ден - 25.05.2017 година, и при така определения начин на
определяне на падежа, за поемателя не е възникнало законово задължение да
предявява записа на заповед за плащане на издателя. Последвалата покана за
изпълнение от ремитента до издателя не е основание за недействителност на
ценната книга и не рефлектира върху действителността на ценната книга.
Член 
492, ал. 1 от ГПК гласи, че при
плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да
отбележи върху нея, че е платена. Или за да се приеме, че е налице изпълнение
чрез плащане, плащането трябва да бъде отразено в записа на заповед, като на
платеца е предоставена и правната възможност да поиска предаване на документа.
Тази норма следва да бъде тълкувана стриктно, като при спор дали е платено по
записа на заповед, тежестта на доказване е за издателя, който може да
установява плащането с писмен документ, какъвто в случая не се твърди да
съществува. А и процесуалния закон, ГПК, допуска доказването на факта на
погасяване на парични задължения, установени с писмен документ да бъде
установявано със свидетелски показания само при изрично съгласие на страните. В
тази хипотеза изразеното съгласие на пълномощника на ищеца за допускане на
свидетели не може да се приравни с изричното съгласие на страната, която
представлява. Поради този процесуален запрет съдът не е допуснал на ответника
до разпит свидетели, които чрез показанията си да установяват плащане по сумата
от 4200 лева по записа на заповед.
Ето защо съдът намира за недоказано
правопогасяващото възражение на ответника и
доколкото ищецът доказва съществуването на
валидно менителнично правоотношение с ответника и изискуемо вземане по същото в
исковия размер, искът следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното
производство, които съгласно представения списък на разноските възлизат общо на
568 лева, от които 400 лева за адв. възнаграждение и 168 лева за държавна
такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.И.
М.с ЕГН **********, в качеството му на издател, дължи на А.И.С. с ЕГН **********, в качеството му на
поемател, сумата от 4200 лева,
представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден за сумата от
4200 лева, в гр.*** на 04.05.2017г., място на плащане: гр. ***, без протест и
разноски, с падеж на плащане 25.05.2017г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК – 23.04.2018г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.04.2018 г. по частно гр.
дело № 6418/2018 г. на ПРС, ІХ гр. с-в.
ОСЪЖДА Д.И. М.с ЕГН **********
да заплати на А.И.С. с ЕГН ********** сумата 568 лева
деловодни разноски в производството по заповедното и исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.