№ 358
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д.а Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000556 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „ДЗИ - Общо застраховане “ ЕАД - гр. София, подадена чрез адв. Д.
И. от ВАК, срещу решение № 32/28.04.2022г., поправено с решение №
42/30.05.2022г., постановени по т. д. № 114/2021г. по описа на Силистренски
окръжен съд, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на
Г. К. К. от гр. С., сумата от 50 000лв., представляваща част от дължимо
обезщетение, цялото в размер на 120 000лв., за причинени на ищеца
неимуществени вреди от смъртта на внука му Г. Т. К., ЕГН **********,
починал в ПТП, причинено на 24.10.2020г. около 16.50ч. по път 1-7
километър 20+740, път С.-Алфатар, от водача на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с
peг. № ТХ 5704 ХМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
„ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите със срок на действие
11.10.2020г. до 10.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 22.07.2021г. до окончателното й изплащане.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
1
отхвърлени. Оплакванията са за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за доказана активна материалноправна легитимация
на ищеца. Конкретно се сочи, че от събраните доказателства не се установява
изключителна емоционална връзка в отношенията между ищеца и неговия
починал в резултат на ПТП внук Г. Т. К., а обичайни и традиционни за
родствената връзка отношения на взаимопомощ и подпомагане при
отглеждане на внуците. Според въззивника изключителността на случай и по
отношение на негативните последици, интензивността и продължителност на
претърпените болки и страдания от ищеца също не е доказана, като този
извод може да се базира само на оценка от независим експерт със специални
знания в областта на психиатрията. В евентуалност се твърди неправилно
определяне размера на присъденото обезщетение, с оплаквания за
недостатъчно отчитане на релевантните за това критерии от кръга на
установените в съдебната практика. Искането към въззивния съд е за отмяна
на решение като неправилно и отхвърляне на иска изцяло, в евентуалност, за
намаляване на обезщетението до справедлив размер.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима.
Процесуалният представител на въззиваемия Г. К. К.– адв. Кр. Л. от
АК – гр. С., е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които
изразява становище за неоснователност на жалба на насрещната страна по
съображения за доказани конкретни житейски обстоятелства от
изключителен характер – пострадалото дете било част от многодетно
семейство с три деца, родени с малки разлики в годините, в резултат на които
ищецът, заедно със съпругата му - баба на загиналото дете, не само са
подпомагали семейство на сина си в отглеждането на детето, но са полагали
основните грижи за него, тъй като родителите обективно са били
възпрепятствани да се грижат на него. Сочи се, че при оценяване на
негативните последици като значителни правилно са отчетени особеностите
на загубата на първородния внук, дълго чакан от семейството и роден след
процедура „ин витро“ и отгледан преимуществено от бабата и дядото, за да
дадат възможност на майката да се грижи за другите две по-малки деца, както
2
и изключително трагичните обстоятелства на пътния инцидент, лишил дядото
едновременно от син / водача на увреждащия автомобил, който е загинал в
същото ПТП/, и от внук.
В проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание
процесуалните представители на страните поддържат жалбата и отговора.
Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено следното:
Силистренският окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Г. К. К.
срещу „ДЗИ - Общо застраховане “ ЕАД - гр. София, за присъждане на
обезщетение тях в размер на сумата 50 000 лв., претендирана като част от
дължимо обезщетение, цялото в размер на 120 000лв., за причинени на ищеца
неимуществени вреди от смъртта на внука му Г. Т. К., ЕГН **********,
починал в ПТП на 24.10.2020г., виновно причинено от водача на л.а. „Форд“,
модел „Фокус“ с peг. номер ТХ 5704 ХМ, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, ведно със законна лихва, считано от датата на ПТП до
окончателно погасяване на задължението.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на СОС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото не
е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена акцесорната
претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва
върху присъденото обезщетение за периода от датата на деликта –
24.10.2020г., до 22.07.2021г., когато е изтекъл крайният срок по чл. 497, ал.1,
т. 2 КЗ / 2015г./ за произнасяне по застрахователната претенция на ищеца,
получена от застрахователя на 22.04.2021г.
Решението е допустимо в обжалваната част - налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът е правилно квалифициран - договор за застраховка „ГО на
3
автомобилистите“ за увреждащия лек автомобил е сключен на 10.10.2020г.,
следователно за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени -
ищецът е предявил пред застрахователя писмена извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение получена от застрахователя на
22.04.2021г., като по образуваната щета № 43072952100093 е отказано
изплащане на обезщетение.
Страните не спорят и се установява по безспорен начин от събраните
доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия
фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу
застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ, за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с
ответното дружество за увреждащия л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ТХ
5704 ХМ; настъпване на застрахователно събитие по вина на водача на
застрахованото МПС в срока на действие на договора – ПТП на 24.10.2020г.
около 16.50ч. на пътя между С. и Алфатар, при което застрахованият
автомобил, управляван от Т. Г.ев К. - бащата на починалото дете, пътувало
зад него на задната седалка, е напуснал своята лента за движение, навлязъл е
в лента за насрещно движение, където настъпил сблъсък между него и
товарен автомобил, при което водачът и детето са получили несъвместими с
живота наранявания и са починали на място.
Безспорно е установено също, от представеното по делото
удостоверение за родствени връзки изх. № 5015/28.10.2020г., издаден от
Община С., е че ищецът Г. К. К. е дядо по бащина линия на починалия при
ПТП Г. Т. К. / на 6 г./.
Основният спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция е
материално – правно легитимиран ли е ищецът да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговия внук.
За доказване на фактическите твърдения относно за характера и
съдържанието на отношенията между ищеца и починалия му внук, както и за
претърпените морални болки и страдания, са разпитани свидетелите К. И.а К.
и Н. Д. Д., без родствени връзки с ищеца, както и свидетелката Д. П. К.а –
съпруга на ищеца и баба на починалото дете. Показанията на разпитаните от
4
окръжния съд свидетели се ценят в частта, в която се базират на преки и
непосредствени впечатления. Обстоятелства, които да са свързани с
възможност за заинтересованост на свидетелите К. и Д. от изхода на спора по
делото не се установяват. Поради брачната връзка между ищеца и третата
свидетелка следва да се отчете евентуалната й заинтересованост от изхода на
спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на
чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства съдебният състав не намира основание да откаже
кредитирането и на тези показания.
От съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства
се установява следните обстоятелства:
Пострадалото дете Г. е бил първи внук на ищеца и съпругата му
/свидетелката Д. К.а/, дълго чакано в семейството на сина му дете, родено
след процедура „ин витро“. Впоследствие, с разлика от по около 2 години, в
семейството на сина на ищеца са се родили и две други деца / Доротея, р.
2016г. и Стоян, р. 2019г./. Семейство К.и имат още двама внука, родени от
дъщеря. Първоначално младото семейство И. и Т. К.и, които сключили брак
през 2008г., живеело в дома на родителите на съпруга. След раждането на
първото им дете през 2014г. закупили ново жилище в непосредствена близост
до дома на родителите на съпруга (от другата страна на улицата), в което се
преместили след ремонт, но двете семейства запазили ежедневни контакти
помежду си. Близостта на жилища позволила на ищеца и неговата съпруга да
помагат на младото семейство, битово, финансово и за отглеждането на
децата. Особено след раждането на третото дете, се наложило бабата и дядото
полагали ежедневно грижи за по-големите си внуци, за да дадат възможност
на майката да се грижи за бебето и поради честите отсъствията на бащата от
дома за лечение.
След трагичния инцидент, в който живота си са загубили
едновременно синът и първородният внук на ищеца, настъпила видима за
околните промяна в неговото психо - емоционалното състояние, той, както и
съпругата му, се затворили в себе си, изглеждали състарени, прегърбени,
избягвали обичайните за тях преди това социални контакти, постоянно
тъгували и не можели да изпитват радост от живота, въпреки че са се отдали
5
на грижите за другите две деца и снаха си.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по
спорните факти съставът на ВнАпС прави следните правни изводи по
предмета на спора:
С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,
посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, а именно: родители, деца, съпруг
и лице във фактическо съжителство. Прието е, че по изключение всяко друго
лице, освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено.
Особено близка привързаност според съобразителната част на тълкувателното
решение може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Следователно, предпоставките, за да се приложи изключението по ТР
№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК, са: 1./създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
6
2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всяко от лицата, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При
преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-
голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите –
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина.
По приложение на закона във връзка с разясненията в ТР №
1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК, след постановяването му
е формирана и задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, която
настоящият съдебен състав съобразява при обсъждане на спорния въпрос -
напр. решение № 372 от 14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, II т. о.,
решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019г., II т.о., решение
№ 60070 от 29.06.2021г. на ВКС по т. д. № 904/2020г., I т. о., ТК, решение №
60131 от 13.12.2021г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение №
7
310 от 6.02.2019г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение №
17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ІІ т. о. на ВКС и т. н.
В конкретния казус, за да бъде окачествена като изключителна за
обичайна семейна среда връзката между ищеца и неговия починал внук,
следва да са установени не просто близки отношения на ежедневна
взаимопомощ в бита на двете семейства, която е типична за традиционното
българско семейство с преки низходящи и възходящи, а конкретни житейски
обстоятелства, предпоставящи създаване на такава връзка между дядото и
внука, която да се отличава съществено от отношенията с други роднини, по
– близки или със същата родствена връзка. ( по арг. от Решение № 33 от
12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 377/2021 г., I т. о., ТК). Сочените от ищеца, в
обстоятелствената част на исковата молба, конкретни житейски обстоятелства
не могат да се квалифицират като нетипични, необичайни, а проява на
взаимопомощ на семейството на син, типична за традиционното българско
семейство, особено при местоживеене в един дом или в съседство. Това, че
деликвентът Т. Г.ев К., управлявал увреждащия лек автомобил и виновно
причинил процесното ПТП, е син на ищеца и баща на пострадалото дете,
също не е сред житейските обстоятелства, които да могат да обусловят
приложение на изключението съгласно ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело №
1/2016г. на ОСНГТК и формираната задължителна практика след
постановяването му, тъй като застрахователят не отговаря за неимуществени
вреди, които са в причинна връзка с личността на деликвента, тъй като те са
извън покритието на риска.
Ищецът и съпругата му са подпомагали семейството на сина си, което
е изпитвало битовите затруднения по обгрижване на децата поради
многочислеността на семейството и поради временни отсъствия на бащата за
лечение, като помощ и подкрепа са окачвани за всичко, което е било
необходимо и е било по силите им. Помагали са за битовото устройване на
семейството в ново жилище, при извършване на ремонти, в отглеждане на
всяко от двете по – големи децата, т. е. помощта за семейство на сина им през
цялото време е била всеотдайна, с каквото, колкото и както могат да направят,
без разлика в грижите и обичта и специално отношение към някой от
внуците. Дори и да се приеме, че починалият Г. / на 6 г./ е бил предпочитан от
ищеца измежду другите му внуци, тъй като е първи и носи неговото име, не се
установява той да е бил отглеждан от дядо си и баба си по начин, който да
8
изключва полагането на грижи от страна на родителите за дълго чакания
първороден син, и да намалява или изключва емоционална привързаност
между тях и детето, независимо от установените временни отсъствия на
бащата на детето поради проблеми със здравето и ангажирането на майката с
грижи за по-малките деца.
Установява се, че между ищеца и неговия внук са съществували топли
и сърдечни отношения, както с всеки един от членовете на семейството на
сина на ищеца,
но не се доказва от събраните доказателства емоционалната връзка
между тях да се характеризира с изключителност, респ. нейният интензитет
да надхвърля представите за обичайните взаимоотношения между дядо и
внук, кръстен на дядо си по бащина линия при спазване на традицията за име
на първороден внук, и да обуслови прилагане по отношение на ищеца на
изключението, предвидено за лица, имащи право на обезщетение за вреди
съгласно ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК и
формираната по приложението му задължителна съдебна практика.
Не се установява също, че в резултат на смъртта на внука си Г., ищецът
е претърпял душевни болки и страдания, надхвърлящи страданието, свързано
със смъртта на близък човек със същата родствена връзка, и нормалното
отражение на тази загуба върху живота на ищеца в личен, психологически,
социален и емоционален план. Свидетелите посочват лични впечатления от
прояви на стресова реакция, напълно естествена за възрастен човек, преживял
подобна трагедия, при което е загубил едновременно син и внук, и то при
установена вина на сина му – водач на застрахованото МПС за настъпване на
ПТП.
За пълнота на изложението - във въззивната жалбата неоснователно се
твърди, че изводът за изключителност на случая с оглед негативните
последици, интензивността и продължителност на претърпените болки и
страдания от ищеца може да се базира само на оценка от независим експерт
със специални знания в областта на психиатрията. Тъй като няма данни от
свидетелските показания и не е представена медицинска документация, от
която да се установява, че негативните емоционални преживявания на ищеца
са с интензитет или продължителност, обуславящи патологично психическо
отклонение, съдът няма задължение да назначава съдебно – психиатрична
9
експертиза и да основава изводите си по този въпрос непременно и само на
експертни знания по психиатрия.
По изложените съображения съставът на въззивния съд прави извода,
че не е доказано основание за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на ищеца обезщетение за неимуществени вреди по процесния
застрахователен договор, следователно предявеният иск по чл. 432 КЗ е
неоснователен.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора, решението на СОС следва да се отмени в
обжалваната част, като се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид резултата от въззивното
обжалване и направеното искане за присъждане разноски във всяка от
инстанциите от процесуалния представител на въззивника, с приложени
списъци по чл. 80 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
общо сумата 5 872лв., представляваща направени съдебно – деловодни
разноски за две инстанции /заплатени адвокатски възнаграждения и държавна
такса по въззивната жалба/.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 32/28.04.2022г., поправено с решение №
42/30.05.2022г., постановени по т. д. № 114/2021г. по описа на Силистренски
окръжен съд, в обжалваната част, с която „ДЗИ - Общо застраховане “ ЕАД -
гр. София е осъдено да заплати на Г. К. К. от гр. С., сумата 50 000лв.,
представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на 120 000лв.,
за причинени на ищеца неимуществени вреди от смъртта на внука му Г. Т. К.,
ЕГН **********, починал в ПТП, причинено на 24.10.2020г. около 16.50ч. по
път 1-7 километър 20+740, път С.-Алфатар, от водача на л.а. „Форд“, модел
„Фокус“ с peг. № ТХ 5704 ХМ, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* по силата
на договор за задължителна застраховка на автомобилистите със срок на
действие 11.10.2020г. до 10.10.2021г., ведно със законната лихва върху
10
сумата, считано от 22.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г. К. К. от гр. С.,
ЕГН **********, срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД– гр. София,
ЕИК *********, с правно основание чл. 432 КЗ, за присъждане на сумата
50 000лв., претендирана като част от обезщетение, цялото в размер на
120 000лв., за причинени на ищеца неимуществени вреди от смъртта на внука
му Г. Т. К., ЕГН **********, починал в ПТП, причинено на 24.10.2020г.
около 16.50ч. по път 1-7 километър 20+740, път С.-Алфатар, от водача на л.а.
„Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ТХ 5704 ХМ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите със срок на действие 11.10.2020г. до 10.10.2021г., ведно с
акцесорната претенция за законната лихва.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Ген. З.“ № 14 Б,
да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89 Б, сумата 5 872 лв. / пет хиляди осемстотин седемдесет и два лева/,
представляваща направени от насрещната страна съдебно – деловодни
разноски за две инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11