РЕШЕНИЕ
№ 1361
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502243 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 2183/15.06.2022 г., пост. по гр.д. № 1403/2021 г. на Районен Съд –
Пловдив е Постановено:
Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 55 ал. 1 изр. 1
от ЗЗД да заплати /върне / на В. В. В., ЕГН – ********** сумата 583, 26 лв. – платена при
начална липса на основание въз основа на недействителен Договор за потребителски кредит
№ 431676/27.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
ИМ – 27.01.2021 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен
размер от 1 000 лв. Отхвърля иска като неоснователен;
Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на В. В. В., ЕГН –
********** направените деловодни разноски в размер на 163, 31 лв.- съразмерно на
уважената част на иска;
Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат А. Д. К.
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 174, 98 лв. – определено в размер
на минимума по чл. 7 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважената част на иска;
Осъжда В. В. В., ЕГН – ********** да заплати на „ Фератум България „ ЕООД
деловодни разноски в размер на 137, 52 лв. – съразмерно на отхвърлената част на иска.
Решението се обжалва в осъдителната му част от ответника по спора„ Фератум
България „ ЕООД с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази му част и
отхвърляне на иска изцяло.
1
Въззиваемата В. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 55 ал.
1, изр. 1 от ЗЗД - за осъждането на „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати/
върне на В. В. В., ЕГН – ********** сумата 1 000 лв., платена от ищцата на ответното
дружество при начална липса на основание.
Твърдяла е в ИМ че сключения между страните Договор за потребителски кредит №
431676/27.09.2016 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, недействителен е и
сключeния между ищцата и третото за спора лице „ Фератум Банк „ LTD Договор за
поръчителство като акцесорен на договора за кредит и на самостоятелно основание. Така –
съгласно нормата на чл. 23 от ГПК ищцата дължи само чистата стойност на кредита – която
в случая е в размер на 800 лв., но не дължи лихви или други разходи по кредита. Ищцата
била заплатила по договора за кредит главницата, ведно с договорената възнаградителна
лихва, а по договора за поръчителство – 816 лв. възнаграждение на гаранта/поръчителя, като
последното също било заплатено на ответника – кредитодател „ Фератум България „ ЕООД
и остА.ла в негова полза - не е било преведено от него на гаранта „ Фератум Банк „ LTD,
като в тази насока твърди че при справка в търговския регистър такова юридическо лице не
се открива, следователно не съществува в правния мир. Общо заплатената сума / главница и
възнаградителна лихва по кредита и такса за гаранта / възлизала в размер от 1 800 лв.,
поради което разликата от 1 000 лв. се явява платена при начална липса на основание /
недействителност / нищожност на процесните облигации /.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържал е договорите
да не са недействителни на възведените от ищцата основания, като и договорът за
поръчителство е сключен с третото лице - гарант и платеното по него е предадено на това
трето лице.
След преценка на ангажираните по делото доказателства във връзка със становищата
и възраженията на страните районния съд е приел искът по основание за доказан. Прието е
че договорът за потребителски кредит е недействителен поради невключване на
възнаграждението по договора за поръчителство в посочения годишен процент на
разходите, като при неговото включване ГПР надхвърля максимално допустимия размер по
чл. 19 ал. 4 от ЗПК / според заключението на ССчЕ действителния размер ГПР в този случай
е 73,17%/. В тази връзка е посочено че прочита на клаузата на чл. 5 от договора за кредит
налага извод, че сключването на договора за поръчителство съставлява въведено от
кредитора задължително и неотменимо изискване за получаване на исканото финансиране.
Прието е с оглед недействителността на договора за кредит, че договорът за
гаранция/поръчителство губи своето основание - съответно и всички плащания по него
подлежат на връщане, а също и поради това че този договор е изначално сам по себе си
лишен от основание, тъй като по него не се предоставя услуга на потребителя,
обезпечението е само и единствено в полза на заемодателя, като и в случай че поръчителят
погаси вземането вместо длъжника, той има право на регрес за пълната стойност на
платеното, независимо от дължимото му се от потребителя възнаграждение в размер от над
2/3 от размера на предоставения кредит.
С оглед така приетата недействителност и установения от заключенията на ССчЕ
факт че по двата договора ищцата е заплатила сума в общ размер от 1 383, 26 лв. / 927, 29 лв.
по договора за кредит и 455, 97 лв. по договора за поръчителство /, искът е уважен за
разликата между тази сума и главницата по кредита, тоест за сумата 583, 26 лева.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по неговата допустимост – в обжалвА.та част, а относно правилността е
ограничен от посоченото в жалбата.
2
Решението е валидно и допустимо.
Относно правилността въззивникът поддържа оплаквания че в ГПР по кредита не е
следвало да се включва възнаграждението на гаранта Фератум Банк, защото сключването на
договора за поръчителство с него не е било задължително за ищцата предвид възможността
същата да обезпечи кредита и с избран от нея поръчител - която опция установена от
заключението на СТЕ.
Въззиваемият в отговора по чл. 263 от ГПК настоява на своевременно възведените
във връзка с тези възражения на въззивника свои твърдения, а именно, че обезпечаването на
кредита с гаранция/поръчителство от Фератум Банк е съгласно клаузата на чл. 5 от договора
за кредита задължително условие за предоставяне на заемните средства, както и че
връщането на платеното по договора за гаранция се дължи от кредитодотателя Фератум
България ЕООД, тъй като е платено на него при начална липса на основание.
Относно приетата от първостепенния съд фактическа обстановка няма спор между
страните и тя е следната:
Валидно сключен между страните по реда на ЗПФУР Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 431676/27.09.2016 г., по силата на който ответното Фератум
България ЕООД е предоставило на ищцата В. заемни средства в размер на 800 лв., за срок от
12 месеца при дължима лихва 184 лева – фиксиран лихвен процент 23%, и при ГПР –
49,11%. Посочено е че кредита се издължава на 12 месечни вноски в размер на 82 лв. всяка /
66, 67 лв. главница и 15.33 лв. възнаградителна лихва /, датата на първия падеж е определена
на 28.10.2016 г., представен е погасителния план;
Съгласно чл. 5 от договора кредитът е обезпечен с предоставено от Ferratum Bank
поръчителство в полза на кредитодателя Фератум България ЕООД, договорено като
задължително условие за предоставянето на кредитната сума. На 28.09.2016 г. между
Фератум Банк „ – чуждестранно юридическо лице с посочени седалище и адрес на
управление в Република Малта от една стрА. и от друга - потребителя В., е сключен
Договор за гаранция / поръчителство /, по силата на който гаранта се е задължил да отговаря
солидарно към кредитора за всички нейни задължения, произтичащи от договора за кредит,
срещу насрещна престация - възнаграждение за така предоставената услуга / гаранцията / в
размер на 616 лв., платимо на 12 месечни вноски, с начален падеж 28.10.2016 г. и с краен
падеж – 23.09.2027 г.;
Съгласно заключенията на ССчЕ – неоспорени от страните, кредитните средства са
усвоени от ищцата, извършените от нея погашения по договора са в общ размер на 927, 29
лв., формирани както следва: по 82 лв. / главница и възнаградителна лихва / на датите
30.10.2016 г., 27.11.2016 г. , 30.12.2016 г. и 28.01.2017 г. и 599, 29 лв. на дата 10.03.2017 г. ;
заплатено от ищцата В. на „ Фератум България „ ЕООД е и възнаграждение по Договора за
гаранция / поръчителство / в размер на сумата 455, 97 лв., което - по данни от
счетоводството на Фератум България, е преведено на гаранта Фератум Банк;
възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по кредита, при
включването му в него ГПР възлиза на 73,17%.
По делото е безспорно установено че ответното дружество е небанкова финансова
институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е
физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на
осъществявА. от нея професионална или търговска дейност. Следователно страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9
ал. 4 от ЗПК, а договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК и
следва да отговаря на императивно установените от този закон изисквания относно неговото
съдържание.
3
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които и тази по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Споделя се извода на районния съд за нарушение на чл. 11 т. 10 от ЗПК. В
представения индивидуален договор липсва посочване на каквито и да е допускания,
използвани при изчисляването на ГПР. Факта че посочения в договора ГПР от 49, 11 %
формално не надвишава пет пъти законната лихва съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК не
освобождава търговеца от задължението да изпълни вменените му от закона горепосочени
изисквания, без които проверката дали са спазени императивните разпоредби на чл. 19 ал. 1
от ЗПК, § 1 т. 1 от ДР на ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК, е невъзможна. Освен това е
установено - от казаното по горе заключение на ССчЕ, че така посочения ГПР не отговаря
на действителния, тъй като с дължимото се от потребителя възнаграждение за гаранта по
задължителния за предоставянето на кредита договор за поръчителство с посочения от
кредитодателя гарант Фератум Банк, ГПР се явява в размер, надхвърлящ максимално
установения с императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите
разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и дължимите на посредниците
за сключването на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗПК „ общ разход на кредита за
потребителя „ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. и разходите за допълнителни услуги по договора -
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на
кредита.
Възражението на въззивника че договора за поръчителство с Фератум Банк не е
задължително условие за получаването на кредита, доколкото ищцата е могла да посочи и
избрано от нея лице за поръчител, е неоснователно. Няма спор и е установено по делото – от
заключението на СТЕ и съдържащите се в него разпечатки на отделните стъпки от
електронното кандидатстване за заема, че обезпечаването чрез поръчителство е
задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на
кредитните средства, като изборът на ищцата в тази насока се е свеждал до това дали
поръчителят да бъде посочения от кредитодателя такъв – Фератум Банк, или избрано от нея
лице / което разбира се кредитодателя следва да одобри /. Факта че тя е избрала поръчителят
да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит
е сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода че договора за
поръчителство с Фератум Банк е задължително условие за получаването на кредита и като
така задължителен за потребителя разход е дължимото се от него на гаранта възнаграждение
по сключения между тях договор за поръчителство, съответно същото е следвало да бъде
включено при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна
услуга, която е пряко свързА. с договора за кредит и е задължително условие за
получаването на кредита.
Съгласно чл. 23 от ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита.
В случая по договора за кредит ищцата е заплатила сумата 927,29 лв., а чистата
стойност на кредита е сумата 800 лева. Подлежи на връщане разликата от 127, 29 лева, до
който размер искът е основателен и правилно в тази му част е уважен.
4
Същевременно ищцата е платила на ответното дружество – кредитодател и част от
възнаграждение на третото лице – гарант в размер на сумата 455, 97 лева по договора за
гаранция/поръчителство, който предвид недействителността на договора за кредит също се
явява лишен от основание. Плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на
връщане от ответника и защото за него е липсвало основание да го получи, а факта че - по
данни от собственото му счетоводство, го е превел на третото лице – гаранта, касае
вътрешните му отношения с това трето лице. Още повече че предоставената с договора за
гаранция услуга не е в полза на ищцата, а единствено на ответника.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна, а решението в обжалвА.та му
осъдителна част е правилно и се потвърждава
С оглед този инстанционен резултат на процесуалния представител на въззиваемата
се присъжда на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2183/15.06.2022 г., пост. по гр.д. № 1403/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив в обжалваната част - с която „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК
********* е осъдено на основание чл. 55 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД да заплати на В. В. В., ЕГН –
********** сумата 583, 26 лв. / петстотин осемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки /
– платена при начална липса на основание въз основа на недействителен Договор за
потребителски кредит № 431676/27.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на ИМ – 27.01.2021 г., до окончателното изплащане.
Осъжда „ Фератум България „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат А. Д. К.
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА за въззивното производство в размер на 300 /
триста / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5