№ 364
гр. Враца, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20221420100285 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от М. КР. ИГН. от гр.Враца против АЛ. ЦВ. АНГ. от
гр.Враца за осъждане на ответника да му заплати сумата 787.04 лева, съгласно допуснато от
съда по искане на ищеца изменение размера на иска по чл.214 от ГПК, представляваща
неплатени арендни вноски за стопанските 2018-2019г., 2019-2020г. по договор за аренда на
земеделска земя от 06.10.2009г., с нотариална заверка на подписите от нотариус рег.№ 339, с
район на действие РС Враца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска
до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност предявява и иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати исковата сума, поради това че
се е обогатил без основание, ползвайки имотите. Ищецът твърди, че по силата на нот.акт №
185, т.9, рег.№ 8092, нот.дело № 1173/2018г. на нотариус №338 е приобретател на земите,
отдадени под аренда на ответника с цитирания договор, който е сключен първоначално за 10
години, а с Анекс от 15.10.2013г. срокът е удължен до 01.10.2032г. Поддържа, че рентно
плащане не е изплатено на арендодателите, негови праводатели, нито на него, въпреки
уведомяването на ответника-арендатор за настъпилото правоприемство. Счита, че е налице
негово изискуемо и ликвидно вземане в размер на исковата сума за посочените стопански
години, което не е заплатено от ответника и е налице забава на длъжника, поради което
моли за уважаване на предявените искове. Отправя доказателствени искания, които са
относими и допустими.
Исковете са с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД – главния и
чл.59, ал.1 от ЗЗД евентуалния и са процесуално допустими.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, в подадения чрез пълномощник писмен отговор,
1
оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани и моли за отхвърлянето им. Не
оспорва твърдението на ищеца, че са обвързани от облигационно правоотношение по силата
на сключения аренден договор, но твърди, че рентата е уговорена в натура, а не в паричен
еквивалент. Позовава се на чл.68, б.“в“ от ЗЗД като сочи, че тези задължения са търсими, а
не носими, но ищецът не е проявил активност да потърси рентно плащане и е изпаднал в
забава по чл.95 ЗЗД. Заявява, че предлага на ищеца изпълнение на дължимото по договора
за аренда, което може да се получи в натура в стопанския двор на ЗП А. в с.Фурен всеки
делничен работен ден, което предложение не поддържа в с.з. По отношение на евентуалния
иск изразява становище за неговата недопустимост по съображения, че същия е субсидиарен
и възниква, когато ищецът няма друг иск, с който да се защити.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Ищецът по силата на нот.акт за продажба на недвижими имоти № 185, т.9, рег.№
8092, нот.дело № 1173/2018г. на нотариус №338 е собственик на земеделски земи - ниви, в
землището на с.Фурен, както следва:
поземлен имот с идентификатор 76193.20.10, в м. Давалийското, с площ от 4948
кв. м, при съседи: 76193.20.6, 76193.20.9, 76193.20.521, 76193.20.11 76193.20.5;
поземлен имот с идентификатор 76193.40.12, в м. Читалище, с площ от 6999 кв.
м., при съседи: 76193.40.1, 76193.40.13, 76193.40.516, 76193.101.48;
поземлен имот с идентификатор 76193.3.5, в м. Зад село, с площ от 2998 кв. м.,
при съседи: 76193.75.7, 76193.3.6, 76193.3.4, 76193.76.545 и
поземлен имот с идентификатор 76193.45.5, в м. Суха Слатина, с площ от 10357
кв. м., при съседи: 76193.45.6, 76193.45.19, 76193.45.37, 76193.45.36, 76193.45.35,
76193.44.531.
Продавачи по сделката са наследниците на ***** който приживе с договор за
аренда на земеделска земя от 06.10.2009г. с нотариално удостоверени подписи с рег.№
6810/06.10.2009г. на нотариус рег.№339 е отдал тези имоти под аренда на ответника А. за
срок от 10 стопански години. В чл. 5, ал. 1 от арендния договор е определена годишна рента
в размер на 40 кг. жито, 1 л. олио и 1 кг. кюспе. Определен е и срока за получаване на
рентата - от 01.10. до 15.11. за съответната стопанска година.
Ответникът АЛ. ЦВ. АНГ., договаряйки сам със себе си, е сключнил Анекс от
15.10.2013 г. към договора за аренда, с нотариално удостоверени подписи с peг. № 5291/
15.10.2013г. на Нотариус № 339, вписан в СлВп - Враца с дв. вх. peг. № 7283/17.10.2013г., с
който Анекс срокът на договора е продължен с 13 години.
Представено е извлечение от Информационната система за ползване на
земеделските земи II за стопанската 2019/2020 г., за землището на с. Фурен, съставено на
07.08.2019 г. от ОСЗ - Криводол, за дублирани имоти в декларации и заявления. В същото
като дублирани са отразени четирите процесни имота, предмет на арендния договор и
нотариалния акт.
С покани за доброволно изпълнение от 06.03.2020 г., ищецът М. КР. ИГН.
2
поканил праводателите си, прехвърлители на имотите Лиляна Цветкова Илиева, Зоя
Цветанова Генчева и Румен Цветанов Илиев да му изплатят рентните плащания за 2018/2019
г. На 13.03.2020 г., Зоя Цветанова Генчева с писмо отговорила, че след сключването
помежду им на Нотариалния акт от 07.11.2018 г., не са получавали рентни плащания за
посочената стопанска година.
Ищецът с нотариална покана, депозирана чрез Нотариус № 770 А.В. с район на
действие PC - Враца, връчена лично срещу разписка на ответника АЛ. ЦВ. АНГ., го
уведомил, че разваля договор за аренда на земеделска земя от 06.10.2009 г., като
същевременно предявявил вземанията си към него по договор за аренда на земеделска земя
и го поканил в срок до 30.05.2020 г. да изплати задълженията си по този договор в размер
на сумата 1334.27 лева.
Събрани са гласни доказетлства, чрез разпит на свидетеля Красимир Иктерков /баща
на ищеца/, който твърди, че ищецът Мирослав поискал от Александър да се развали
договора за аренда на зем. земя, която бил закупил с цел да си я ползва, но Александър
отказал. На уговорките в Поземлена комисия ответникът неискал да отстъпи земята като
казвал, че договора му е валиден, но отказвал и да плаща рента на ищеца. Поддържа, че при
раздаването на рентата А.А. обявявал чрез залепени обяви на сградата на кметството,
периода в който ще раздава рентата в натура. Част от хората заявявали и искания да
получават и купони за хляб. Това ставало по списък и те си оставяли килограми от житото за
купони. Синът на свидетеля е собственик на магазин в селото, където се продава и хляб,
включително и с купони. Когато той получил списъка на хората за купоните установил, че
не фигурира в списъка, както и че не му е дадена рента, тъй като и в списъка на земеделския
производител Александров не фигурирало името му за получаване на рента. Казаното се
отнася според свидетеля за периода от 2018 г. до сега. Твърди, че никога в този период
синът му не е получавал рента за зем. земя, арендувана от ответника. Знае, че Захари, който
е брат на Александър работи при същия този зем. производител А.А. и мери житото, което
се дава за купони и в натура на собствениците, и именно Захари е казал на ищеца Мирослав,
че няма да му се даде никаква рента. За това и той се принудил да търси по съдебен ред
правата си. Уточнява, че обявите които се разлепвали за даването на рента били върху
сградата на кметството и се посочвал период от кога до кога. Това било месец август след
жътвата. Който е искал да вземе рента отивал в базата на Александър в село Фурен и си
получавал рентата в натура по списък. Човекът, който раздава рентата в базата на
Александър се нарича Сергей И. Сергеев. В базата на Александър работи и дъщеря му,
която също раздава рентата. Свидетелят заявява, че конкретен разговор между Мирослав и
ответника Александър не е осъществяван. Знае, че Мирослав е говорил със Захари за рента с
цел да не се завежда делото и да се уредят нещата доброволно, но Захари е отговорил, че
няма да му се даде рента.
Назначена и изслушана е съдебно-оценителна експертиза, от заключението на
която се установява, че съгласно договора за аренда от 06.10.2009г. за предоставената под
аренда земеделска земя с обща площ 25.302 дка дължимите количества за една стопанска
година са, както следва: зърно 1.0121т., олио 25.302л. и кюспе 25.302 кг. Съобразявайки
цените на пшеница по ст.годишник на НСИ дължимата рента за стоп. 2018/2019г. е
изчислена от експерта на сумата 375.44 лева, а за стопанската 2019/2020г. стойността на
дължимата рента е 411.60 лева. В поясненията си, дадени в с.з. вещото лице посочва, че
разликата при образуване равностойността на зърното, посочена в исковата молба и в
3
експертизата, се дължи на факта, че експертът е използвал информация от НСИ, а ищецът от
Софийска стокова борса. В НСИ се ползват цени на производител, а арендатора като
производител няма практика да дава рента с ДДС, като освен това земеделската продукция е
освободена от ДДС доставка.
При така изложената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Неточното изпълнение на договорните задължения съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД
поражда правото на кредитора да иска от длъжника изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на
отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения,
обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички
преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на
обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 79 вр. чл. 82
ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване следните елементи от фактическия състав: наличието на облигационна връзка,
учредена по силата на договор за аренда с предмет процесните ниви; изпълнение на
собствените си задължения по договора – да осигури спокойно и безпрепятствено ползване
на земите; настъпилите в патримониума си имуществени вреди; предвидимостта на вредите;
пряката връзка между неизпълнението и вредите, както и техния размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже изпълнението на собствените си задължения по договора, в частност при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че не е изпаднал в забава и е погасил
задължението си.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява по
несъмнен начин, че между ищеца, в качеството на последващ приобретател на отдадени под
аренда земи и ответника е учредено облигационно правоотношение по договор за аренда от
06.10.2009г. за възмездно ползуване на процесните ниви за срок от 10 стопански години.
Установява се още, че ответникът е встъпил в арендното правоотношение по силата на чл.17
от ЗАЗ като частен правоприемник на наследниците на арендодателя.
За доказано следва да се приеме, че ищецът към датата на едностранното разваляне
на договора с цитираната нотариална покана е бил изправна страна, доколкото е изпълнил
задълженията си по договора да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на земите и
да не пречи и да не създава трудности на арендатора да произвежда селскостопанска
продукция /чл.3 от арендния договор/.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши
арендното плащане в уговорения вид и срокове. В конкретния случай, съгласно договора за
аренда се дължи от арендатора ответвник годишна рента в натура - 40 кг. жито, 1 л. олио и 1
кг. кюспе, или за 25,320 дка - 1012,8 кг. жито, 25,32 л. олио и 25,32 кг. кюспе, а срокът за
4
получаване на рентата е определен - от 01.10. до 15.11. за съответната стопанска година.
Договорите имат силата на закон за сключилите ги страни, съгласно разпоредбата
на чл.20а от ЗЗД и задълженията следва да се изпълняват точно и добросъвестно.
Изпълнението на дължимата по договора престация от арендатора ответник следва да се
изпълни точно - по обем, качество и вид, съгласно уговореното в договора. По делото няма
твърдения, нито доказателства страните да са постигали съгласие това задължение да бъде
изпълнявано в пари, или равностйност на уговорената в договора аренда в натура.
Разпоредбите на чл.68 от ЗЗД регламентират местоизпълнението на
облигационните задължения, в случаите, в които същото не е определено от закона, от
договора или естеството на задължението, разграничавайки различните хипотези според
вида на дължимата престация. Предвид липсата на данни за постигнато от страните съгласие
за мястото на изпълнение, приложение намира правилото на чл. 68, б. "в", ЗЗД, т. е.
предаването на рентата – родово определени вещи е търсимо задължение и следва да бъде
извършено в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
Липсват по делото данни, ищецът-арендодател да е потърсил изпълнение от длъжника-
арендатор на дължимата по договора за аренда рента в натура. Свидетелят Истерков заявява,
че рентата се получава в базата на ответника в с.Фурен, който разгласявал чрез обяви в
селото дните, в които ще раздава рента, а желаещите да си я вземат отиват на място, и
допълва, че разговор между ищеца и ответника за получаване на рента не е провеждан.
Следователно именно ищецът не е проявил активност да получи рентното си плащане в
натура, и по този начин след като не е потърсил дължимата престация, не е оказал и
необходимото съдействие, без което и длъжникът не би могъл да изпълни задължението си
за предаване на вещите в натура.
С предявения осъдителен иск ищецът претендира плащане на парични суми,
което е различно от уговореното в договора задължение на ответника – плащане на рента в
натура. Замяната на обекта на изпълнението от натура в паричен еквивалент би било
основателно, само ако искът е предявен за изпълнение на дължимото по договора и
евентуално при невъзможност /обективна или субективна/ на длъжника за реално
изпълнение да се претендира парична равностойност. В случая обаче директно се
претендира паричен еквивалент на дължимото рентно плащане в натура, което е
неоснователно, по изложените съображения – забава на кредитора-ищец, състояща се в
бездействие да потърси и получи рентно плащане в натура, което води до отпадане на
собствената забава на ответника да извърши плащане в срока по договора. Следователно
този иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По отношение на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на същата парична
сума, поради това че ответникът се е обогатил без основание, ползвайки имотите, съдът
намира същия за процесуално недопустим. Искът по чл.59 от ЗЗД е субсидиарна форма на
защита и намира приложение, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се
защити. Случаят не е такъв, тъй като ищецът разполага с осъдителен иск за реално
изпълнение на дължимото по договора, при липса на доброволно изпълнение от длъжника-
арендатор. Следователно евентуалния иск следва да се остави без разглеждане и
производството по него се прекрати.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски, представлявакщи
заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. КР. ИГН. с ***** от г***** против АЛ. ЦВ. АНГ. с
ЕГН ********** от гр.Враца, ***** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата
787.04 лева, представляваща неплатени арендни вноски за стопанските 2018-2019г. и 2019-
2020г. по договор за аренда на земеделска земя от 06.10.2009г., с нотариална заверка на
подписите от нотариус рег.№ 339, с район на действие РС Враца, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустим, евентуалния иск по
чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 787.04 лева,
представляваща неплатени арендни вноски за стопанските 2018-2019г. и 2019-2020г. по
договор за аренда на земеделска земя от 06.10.2009г., с нотариална заверка на подписите от
нотариус рег.№ 339, с район на действие РС Враца, ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по
този иск.
ОСЪЖДА М. КР. ИГН. с ***** от гр.Враца да заплати на АЛ. ЦВ. АНГ. с ЕГН
********** от гр.Враца сумата 40 0.00 лева, направени по делото разноски за адвокатска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок, а в
прекратителната част в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6