Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 20.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 2101 по описа
за 2016
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.М.Д. срещу решение № ІІІ-117-162/27.05.2015
г., постановено по гр. д. № 35663/2014 г. на СРС, 117 състав, с която се
обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
въззивницата подробно е изложила съображенията си. Въззивницата моли да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се определи режим на лични
отношения между нея и внука й В.Л.Д., съобразно петитума на въззивната жалба.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М.И.И. е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва изложеното в нея и моли първоинстанционното решение да се потвърди.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Л.Д.Д. е подал отговор на въззивната жалба, с който моли
първоинстанционното решение да се отмени, като на въззивницата се определи
режим на лични отношения с детето В.Л.Д., съобразно искането в жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
С решение № ІІІ-117-162/27.05.2015 г., постановено по гр. д. № 35663/2014
г. на СРС, 117 състав, е определен, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, режим на
лични отношения на П.М.Д. с внука й В.Л.Д., както следва: да вижда детето всяка
първа и трета събота на месеца от 18.00 часа до 19.30 часа в присъствието на
майката М.И.И. или посочено от нея лице.
Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за раждане, ищцата
П.М.Д. е майка на бащата на детето В.Л.Д.,
род. на *** г. – ответника Л.Д.Д., а майка на детето е ответницата М.И.И..
Пред първата инстанция е представен социален доклад, изготвен от ДСП-Възраждане,
чието заключение е, че контактът на детето В. с бабата по бащина линия е
необходимо да бъде осъществяван в присъствието на майката предвид възрастта на
детето, като бъде регламентиран от съда.
По делото е безспорно обстоятелството, че детето В.Л.Д. не познава своята
баба по бащина линия – такива са твърденията на всички страни в процеса (бабата
и родителите на детето), изложени в исковата молба, в нейните отговори, във
въззивната жалба и в отговорите на жалбата. Ищцата-въззивница е заявила в
исковата молба и във въззивната жалба, че дори не е виждала своето внуче. Обстоятелството,
че детето В. не познава въззивницата, се потвърждава и от показанията на разпитаните
от първоинстанционния съд свидетели Е.Н.и И.К..
Безспорен също така е и фактът, че понастоящем малолетният В.Л.Д. се намира
на територията на Германия, заедно със своята майка, като бащата Л.Д.Д. е
инициирал производство по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца за връщане на детето в Република България.
С решение от 04.04.2012 г., постановено по гр.д. № 7351/2011 г. на СГС, ГО,
І брачен състав, е определен следният режим на лични отношения между бащата Л.Д.Д.
и детето В.Л.Д.: да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца от 09.00
часа до 18.00 часа в присъствието на майката М.И.И..
С оглед обстоятелството, че детето В.Л.Д. не познава своята баба по бащина
линия, поради което липсва изградена емоционална връзка между двамата, определяйки
режима на лични отношения на бабата с детето, първоинстанционният съд правилно
е приложил разпоредбата на чл. 128, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК.
Постановената защитна мярка – детето да контактува с бабата в присъствието на
майката или на посочено от последната лице, е в интерес на детето. Правилно,
също така, първостепенният съд не е определил друг, по-разширен, режим на лични
отношения на въззивницата с нейния внук. В тази връзка разпоредбата на чл. 59,
ал. 3 от СК, на която въззивницата се е позовала в жалбата, се отнася само до
режима на лични отношения между родителите и децата и не намира приложение в личните
отношения с близки по чл. 128, ал. 1 от СК. Действително, в съдебната практика се
срещат случаи, когато се определя преходен период, в който детето да
осъществява личните си отношения с родител или с близки по смисъла на чл. 128,
ал. 1 от СК в присъствието на лице, познато на детето, като след изтичането на
този период срещите да се осъществяват в по-разширен обем и без присъствието на
другото лице. В настоящия случай режимът на личните отношения между малолетния В.Л.Д.
и неговата баба П.М.Д. не може да се диференцира по посочения начин, тъй като
детето се намира в Германия и поради тази причина е невъзможно да се изследва,
вкл. със специални знания от областта на детската психология, колко време ще е
нужно за детето да свикне с личността на бабата. По-важното обаче е личните
отношения, определени от първостепенния съд, да започнат реално да се
осъществяват, т.е. детето да контактува с бабата по бащина линия в присъствието
на майката или на посочено от последната лице, и когато се изгради емоционална и
доверителна връзка между баба и внуче, тогава определеният режим на лични
отношения между тях може да бъде разширен, като се реализира без присъствието
на трето лице. Такава възможност изрично е предвидена в разпоредбата на чл.
128, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е
при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и следва да бъде
потвърдено.
Въпросът за разноските, сторени пред първата инстанция, е разрешен с
определението от 14.12.2015 г., постановено от Софийския районен съд в
производството по чл. 248 от ГПК, което определение, като необжалвано, е влязло
в сила. С оглед изхода на въззивното дело въззивницата няма право на разноски.
Съдът не присъжда такива и на въззиваемата страна М.И.И., въпреки нейната
претенция, тъй като във въззивното производство не са представени
доказателства, че лицето е заплатило разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-117-162/27.05.2015 г., постановено по гр. д. № 35663/2014 г.
на Софийския районен съд, 117 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на П.М.Д. и М.И.И. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.