Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 27.06.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря М.К.
и с участието на прокурор Д. Каменов от ОП Кърджали
като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 127 по описа
за 2012г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Т.Б., като процесуален
представител по пълномощно на Г.К.Б. ***, срещу решението от 12.04.2012г.,
постановено по н.а.х.д. № 135/ 2012г. по описа на РС – Кърджали в частта, с
която е потвърдено НП №5129/ 30.12.2011г. на началник-сектор ПП при ОД МВР
Кърджали.
В касационната жалба се твърди, че решението, в оспорената част, е неправилно и
незаконосъобразно. Постановено при нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения. Съображенията за това, така както са посочени в
касационната жалба са, че текста на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, ал.1, предл.1-во
задължавал водачите на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да
използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Твърди се, че
решението в оспорената част е неправилно. Приетото от районния съд за
установено от фактическа страна не съответствало на събраните по делото
доказателства. Материалният закон бил приложен неправилно. Районният съд не бил
изложил подробни мотиви защо приема за доказано извършването на
административното нарушение и счита възраженията на касатора в настоящото
производство за неоснователни. Неправилно съдът приел, че е осъществен
фактическия състав на чл.137а, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят като водач на лекия автомобил с установена регистрация, не бил
нарушил забраната, когато е в движение да използва обезопасителен колан. В АУАН
не било посочено кога е извършено нарушението – при спрян автомобил или при
движещ се автомобил. Не ставало ясно, че нарушението било извършено, когато
управляваното МПС е било в движение, нито била посочена категорията на МПС.
Като следващ порок на оспореното решение е посочено неизлагането на мотиви от
районния съд защо е стигнал до извода, че нарушението в тази част е
осъществено. Не били посочени доказателствата, въз основа на които съдът
изградил вътрешното си убеждение за наличието на виновно поведение от срана на
водача на МПС. Констатациите в АУАН не били потвърдени и проверени в хода на
съдебното производство чрез разпита на свидетелите. Прави се искане да се отмени
решението в оспорената част и се отмени НП, потвърдено с това решение.
В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява. Процесуалният
му представител по пълномощно развива подробни съображения, касаещи
незаконосъобразност на решението на районния съд в оспорената част. Посочва, че
изводите на съда, че е безспорно установено извършеното нарушение се
опровергавали от събраните доказателства, освен това били доста бланкетни и
немотивирани. Описаното в АУАН и НП нарушение било несъставомерно, тъй като
гласяло: “Водачът не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобилът.” Нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП било описано от законодателя
със съвсем други признаци. Един от тях е, че МПС трябва да е в движение, т.е.
водачът да не е използвал обезопасителен колан, когато МПС е в движение. Този
последен признак дали МПС е в движение или не, изобщо не бил описан. От това
следвало, че нарушението не е описано пълно и не съдържало всички нормативно
установени признаци. Поради това се твърди, че е нарушено правото на защита на
касатора. Следващите доводи са за недоказаност на нарушението поради
нееднозначните показания на актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението. Твърди се, че в съдебното производство фактическите констатации в
АУАН нямат доказателствена сила, поради което в тежест на АНО било да докаже
извършването на нарушението, участието на нарушителя и неговата вина.
Ответникът – началник-сектор ПП към ОД на МВР – Кърджали, редовно призован,
не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП –
Кърджали изразява становище за основателност на касационната жалба поради
изложените от процесуалния представител на касатора съображения. Изтъква още
едно основание за незаконосъобразност на НП – непосочване на съответната
разпоредба от Наредбата на МВР, въз основа на която са отнети контролните
точки. Това водело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като
не знае въз основа на кой текст от закона са му отнети тези контролни точки.
Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от лице, имащо
правен интерес и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Районен
съд Кърджали, при проверка на законосъобразността на НП на началник-сектор ПП
към ОД МВР Кърджали, е приел, че в частта, с която на касатора е наложено
административно наказание за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП, е
незаконосъобразно и го е отменил. В частта за извършено нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП е счел, че наказателното постановление е законосъобразно и е го е
потвърдил. Приел е, че безспорно е установено, от обективна и субективна страна
извършването на описаното нарушение от посоченото лице. Административният съд
счита, че този извод на районния съд е в съответствие със събраните писмени и
гласни доказателства. Съображенията за това са следните:
В АУАН №
5129/ 21.12.2011г., съставен от младши автоконтрольор при ПП – КАТ, Кърджали,
извършените нарушения са описани по следния начин: “ На 21.12.2011г., около
13.45ч, управлява личния си лек автомобил “Опел Корса” с рег.№ К5096АТ в посока
от РУ “Полиция”, гр.Кърджали към блок “Веселчане”, като на кръстовището,
образувано с ул.”Първи май” завива надясно към бензиностанция “Шел” и преминава
на червен светещ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на
работа. Не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.”
АУАН е връчен на същата дата на нарушителя.
Той го е подписал без възражения. Липсват данни и твърдения такива да са били
направени и в законоустановения 3-дневен срок. От това описание на нарушенията
става ясно, че са установени при движение на автомобила в посока РУП Кърджали,
при завиване на дясно по ул.”Първи май”, към бензиностанция “Шел”. Конкретно за
нарушението, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан,
актосъставителят в показанията си пред РС Кърджали обяснява: “ След като му бях
подал сигнал, водача намали скоростта си, мина покрай мен – пред мен, и не беше
с поставен обезопасителен колан.” Свидетелят при извършване на нарушението дава
следните показания, относими към извършване на това нарушение по чл.137а, ал.1
от ЗДвП: “Забелязахме лек автомобил “Опел Корса”, който идваше от ул.”Осми
март” и зави по улица “Първи май” при червен светофар на сигналната уредба.
Водачът беше без колан. В момента на спирането на автомобила от колегата
разбрах, че водача е без колан. Аз бях в автомобила в момента на нарушението на
светофара. В момента, в който колегата тръгна да спира автомобила, аз слезнах и
видях, че нарушителят е без колан.” От тези показания се установява, че както
актосъставителят, така и свидетеля на нарушението са възприели, че водачът на
лекия автомобил е без колан. Показанията им не са противоречиви. Не са противоречиви
и показанията на свидетеля при установяване на нарушението, както се твърди в
касационната жалба. Свидетелят на нарушението заявява, че бил в служебния
автомобил в момента на нарушението на светофара, т.е. преминаването при червена
светлина на светофарната уредба на кръстовището в кв.”Веселчане”. По-нататък
продължава, че когато колегата му тръгнал да спира автомобила, излезнал и
видял, че водачът е без колан. По отношение на това къде се е намирал свидетелят
на нарушението, показанията на актосъставителя са: “Моя колега – свидетел по
акта, мисля че беше в колата, но не си спомням точно.” Т.е. показанията на
актосъставителя не установяват безспорно, че свидетелят на нарушението се е
намирал в колата и то точно при установяване на посоченото нарушение –
непоставяне на обезопасителен колан. При тяхното съпоставяне с показанията на
свидетеля на нарушението се установява, че същият е бил в колата при извършване
на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗДвП – преминаване при червен сигнал на
светофарната уредба, но не и при установяване на нарушението по чл.137а, ал.1
от ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан. Поради изложеното касационният
състав счита, че актосъставителят и свидетелят при извършване на нарушението са
възприели непосредствено извършеното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Както
беше посочено, съгласно описанието на това нарушение в АУАН, то е извършено при
движещ се автомобил, в подкрепа на което са и свидетелските показания. Ето защо
не се споделя твърдението в пледоарията на пълномощника на касатора за
недоказаност на нарушението, а също и твърдението, че посоченият като свидетел
служител на ПП – КАТ – Кърджали не е възприел това нарушение. Същият е свидетел
на нарушението, тъй като е присъствал при извършването му, а след това и при
съставянето на АУАН. Вписан е в АУАН в това си качество. Касаторът е подписал
АУАН без възражения, включително и в частта, касаеща вписания свидетел.
По отношение на наведения в касационната жалба довод за непосочване на
категорията на МПС, управлявано от касатора и твърдението, в пледоарията, за
несъставомерност на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, предвид описанието в
НП – “ Водачът не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила”, касационният състав приема
следното:
Посочената за нарушена, в
НП, разпоредба на чл.137а, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение за водачите и
пътниците в МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които МПС са оборудвани. В чл.149 от ЗДвП са изброени категориите
пътни превозни средства. Посочено е, че това категоризиране е за нуждите на
типовото одобряване на пътни превозни средства. Към категория М, съгласно чл.149,
ал.1, т.2, б.”а-в” от ЗДвП, попадат моторни превозни средства, които имат
най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници. В зависимост от техническите си характеристики, те са обособени в три
категории – М1, М2 и М3. Категория N, съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗДвП, включва моторните превозни
средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко четири
колела, към които спадат. Отново, според техническите
си характеристики, те са обособени в три категории – N1, N2 и N3. Според описанието в АУАН и НП, касаторът е управлявал
лек автомобил “Опел Корса”, който е от категория М. Тъй като в чл.137а, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че задължението за използване на обезопасителен колан се
отнася за всички ППС от категория М, то е без значение непосочването точно на
категорията – М1, М2 или М3.
Възражението за
несъставомерност на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП поради неточно
описание на същото в НП касационният състав счита за неоснователно. Съгласно
посочената разпоредба на ЗДвП водачите и пътниците в МПС от посочените
категории, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните
колани. Глаголът “използват” означава именно да се поставят тези обезопасителни
колани по време на движение на МПС, за да се предотвратят наранявания на
пътуващите лица. Несъставомерно ще е деянието, ако не покрива признаците на
административното нарушение. В конкретния случай е установено, че касаторът е
извършил вмененото му нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като не е използвал
(не е поставил) обезопасителен колан на управлявания от него лек автомобил. Тъй
като това задължение за използване на обезопасителен колан е нормативно
установено, то формата на вината, при неизпълнението му е небрежност. При
доказаност на нарушението и съответствие между описаното нарушение и правната
му квалификация, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила непосочването в НП на конкретния текст от Наредба №Із-1959 от
27.12.2007г. на МВР, на основание на която се отнемат контролни точки. Това е
така, защото отнемането на контролни точки следва наложеното наказание по ЗДвП.
В заключение
следва да се посочи, че не се установиха посочените в касационната жалба
основания и допълнително заявените такива в пледоарията на пълномощника на
касатора, за незаконосъобразност на оспореното решение. Макар и недостатъчно
мотивирано същото е законосъобразно. Непълнотата на мотивите не може да се
приравни на липсата на мотиви като касационно основание, по чл.348, ал.1 ,т.2
от НПК, вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, за отмяна на решението.
Поради изложените
съображения решението на районния съд, в оспорената част, с която е потвърдено
НП №5129/ 30.12.2011г. на началник-сектор ПП към ОДМВР Кърджали, с което на Г.К.Б.,
за нарушение по чл.137а, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв и
на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети 8 контролни точки, следва да се
остави в сила.
Ето защо, на основание чл. 221, ал.2, предл.І от АПК ,
във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 55/ 12.04.2012г.
постановено по н.а.х.д. № 135/ 2012г. по описа на РС – Кърджали в частта, с
която е потвърдено НП
№5129/ 30.12.2011г. на началник-сектор ПП към ОДМВР Кърджали, с което на Г.К.Б.,
за нарушение по чл.137а, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв и
на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.