РЕШЕНИЕ № 793
гр. Бургас, 09.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3541/2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане
за установено, че ответникът С.Ж.Н.,***, му дължи сума в размер от 36 лева, представляваща
главница по Договор за продажба на изплащане № .../18.11.2015 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забавеното й плащане, начиная от 28.08.2017 год.
до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 3807/30.08.2017 год. по ч. гр. д. № 6401/2017 год. на БсРС;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Предметът на делото е определен възоснова частичното му прекратяване
– съгл. Определение № 4316/08.06.2018 год.
Правното основание на предявените обективно съединени
положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
С писмена молба от 27.03.2019 год. ищецът претендира
постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ГПК.
Ответникът не изразява становище
по делото; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становището на ищеца, при съвкупна преценка на доказателствения материал, и като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото,
ответникът С.Н. е легитимиран като страна по Договор за продажба на изплащане №
.../18.11.2015 год., по силата на който „А1“ ЕАД му е прехвърлил правото на
собственост върху апарат ..., сер. № ..., срещу цена от 48 лева. Изплащането на
сумата е уговорено разсрочено, с първоначална вноска от 2 лева и 23 месечни
вноски – т. 4 от договора и приложения към него погасителен план. Изпълнението
на задълженията на купувача по процесния договор са били обезпечени с
поръчителство на ищеца – съгл. т. 2. 2. и сл. от договор от 07.11.2014 год.,
сключен с продавача.
Според ищеца, ответникът не е
извършил изцяло плащанията по договора за продажба, поради което дължи неплатената
част от главницата – 36 лева, както и и обезщетение за забавата си от подаване
на заявлението по чл. 410, ГПК. Плащането на остатъка от главницата е извършено
от ищеца в полза на продавача „А1“ ЕАД, като ищецът сочи, че, в качеството си
на поръчител, е встъпил в правата на продавача-кредитор срещу неизправния
длъжник – т. 2. 2. 5. от договора от 07.11.2014 год.; чл. 143 и 146, ЗЗД.
За заплащането на посочените
главно и акцесорно вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3807/30.08.2017
год. по ч. гр. д. № 6401/2017 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени положителни установителни
искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на
страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са
вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – неоспорен по
автентичност договор за продажба на изплащане, погасителен план към него,
договор за гаранция и анекси към него, и уведомления (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК). От съдържанието на процесния договор за продажба се установява настъпилия
краен падеж за изплащане на цената на стоката, но ответникът не е ангажирал
доказателства за опровергаване твърдения от ищеца отрицателен факт за липса на
извършено частично или пълно плащане на остатъка от 36 лева. В този смисъл
съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество –
чл. 239, ал. 2, ГПК.
Основателността на претенциите
налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в
настоящия процес, в общ размер от 385 лева (сбор от 25 лева – доплатена
държавна такса, и 300 лева – адвокатско възнаграждение), съгласно представения
списък по чл. 80, ГПК.
В изпълнение указанията на ВКС в
т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и деловодните разноски от 385 лева, направени в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът
С.Ж.Н., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул.
...., сума в размер от 36 лева, представляваща главница по Договор за продажба
на изплащане № .../18.11.2015 год., както и обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на сумата, начиная от 28.08.2017 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 3807/30.08.2017 год. по ч. гр. д. № 6401/2017 год. на
БсРС.
ОСЪЖДА
С.Ж.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „.....,
деловодни разноски в размер от 385 лева, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 6401/2017 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
С.Ж.Н., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район ........, деловодни разноски в размер от 325 лева, направени по
гр. д. № 3541/2018 год. на БсРС.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу
него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ