Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2946
06.08.2015 година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско
отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14192 по описа на съда за
2013г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната
квалификация на предявените искове е чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К-В Т.
и И.Т., с която се предявява установителен иск за собственост с материално
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване спрямо шестимата
ответника, че ищците са собственици всеки на по 3/10 ид. части от дворно място,
представляващо имот пл. № **** по плана от 1982 г. на гр. Пловдив, централна
градска част, кв. 149, УПИ І, понастоящем без идентификатор, с административен
адрес: гр. Пловдив, ул. „****” № *, който представлява дворно място с площ
около 500 кв. м. Ищците твърдят, че са собственици на дворното място въз основа на давностно владение от
05.04.1976 г. до 1992г. Период след постановяване на решение за извършване на делба,
която е била обявена за нищожна до подаването на нов иск за делба. Твърдят да
се оспорва собствеността им от ответниците след постановяване на решението по
втората фаза на съдебната делба.
В отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Н.Т. взема
становище за неоснователност на иска, тъй като в съдебното решение за делба не
е допусната делбата на дворното място.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът В.Д.
изразява съображения за неоснователност на иска. Идентични са съображенията с
отговора на Н.Т..
Постъпил е отговор по чл. 131 от ГПК от ответникът Б.З..
Същият оспорва искането като неоснователно, за което излага подробни
съображения.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът В.В.,
оспорва предявения иск като неоснователен като твърди, че ищците не са
собственици на дворното място.
След преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От крепостен акт № **, том **, от **** се установява, че Н.М. е
закупил следния недвижим имот: една къща, състояща се според крепостен акт от
500 кв.м., а според сегашното й измерване от 482.15 кв.м., находяща се в гр.
Пловдив, *****, *****, ул. *****, *****. Според него обаче покупко- продажбата е
била с предмет единствено сграда, като не е посочено същата да се прехвърля
ведно със земята, в която е била изградена.
Н.М. е починал на 18.06.1927г. като е оставил за свои наследници
съпругата си Н. М. и четирите си дъщери- Р., И., Б. и Ц.. На 01.03.1**1г. е
починала И.Т. и е оставила за свои наследници съпруга си- И. П.Т. и сина си- П.
Т.. На 18.12.1**9г. умира Б. Н. М. (неомъжена и без деца) и оставя за свой
наследник майка си- Н. М.. След смъртта й през 1954г. Н. М. се наследява от
живите си деца- Р. П. и Ц. М. и от П. И.Т., по силата на заместване съгласно
чл. 10, ал. 1 ЗН. След смъртта на Ц. М. на 29.08.1967г., тя оставя за свой
наследник сестра си Р. П. и по право на заместване племенника си П. И.Т.. На
12.06.1978г. умира Р. Н. П. (вдовица) и оставя за свой наследници децата си- ответникът
В.М.В. и И. М.В.. На 05.03.1988г. умира И. П.Т. и се наследява от втората си
съпруга М. Т. и дъщерите си Н. и К-В Т.. След смъртта на Н. Т. на 08.01.1991г.,
тя се наследява от сина си- ищецът И.И.Т.. На 14.07.2008г. умира М. Т., като се
наследява от дъщеря си К-В Т. и по право на заместване от внука си И.И.Т.. На
03.04.2012г. умира И. М.В. (разведена) и оставя за свои наследници С., Б. и Ж.З.-
ответници. На 09.08.2012г. е починал П. И.Т. и е наследен от съпругата си Н.Л.Т.
и дъщеря си В.П.Д.- ответници.
Безспорно е между страните по делото,
че с решение от 03.02.1976г. по гр. дело № 5363 от 1975г. на ПРС на ищцата К-В И.Т.
и на сестра й Н. И.Т. (наследодател на ищеца И.Т.) са поставени в дял по един апартамент на
втори етаж на сградата и по 1/4 ид.ч. от процесното дворно място. Делбата е
прогласена за нищожна с решение от 26.05.1995г., постановено по гр. д. № 6853
от 1992г. по описа на ПРС. По последното дело е била допусната делба на
процесното дворно място с пл. № ****, включено в парцел I
на централна градска
част на гр. Пловдив, ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна
сграда, без магазините на партерния етаж, при квоти 3/10 идеални части за К. Т.,
3/10 ид.ч. за И.Т. и по 2/10 ид.ч. за В.М.В. и И. М.В., последната наследодател
на ответниците С., Б. и Ж.З.. С решението по делото на ищците е признато, че са
придобили по силата на давностно владение правото на собственост върху
процесните имоти, без реституираните в полза на Р. М. 2/5 ид.ч. С решение на
ВКС съдебният акт е частично отменен и искът за делба е отхвърлен по отношение
на дворното място, като в мотивите е прието, че то е обща част и разделянето му
е недопустимо. Мотивите на съдебният акт обаче нямат сила между страните и
поради това не могат да послужат като основа за постановяването на настоящото
решение.
От ангажираните от страните в настоящото производство доказателства не
би могло да се стигне до извод, че дворното място е загубило самостоятелното си
предназначение и е станало обща част. Дворното място би могло да е обща част,
само когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на
дворното място. Участието в съсобствеността на дворното място наред с етажните
собственици и на трето лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата-
етажна собственост, обуславя обикновена съсобственост. В настоящия случай не се
доказва да е налице такова съответствия и поради това съдът не може да приеме,
че е процесният имот е обща част. Когато урегулираният поземлен имот е застроен
с повече от една сгради, всяка от които е индивидуална собственост на един от
съсобствениците на земята, отново тя би загубила своето самостоятелно
предназначение. Но и тази хипотеза не е налице, тъй като не са ангажирани
доказателства за собствеността на всички лица.
Предвид на това, че не се установява дворното място да представлява
обща част, то правото на собственост не се разпределя по реда на чл. 40 ЗС и е
необходимо да се изследва осъществяваното върху имота владение с оглед
заявеното основание, а именно придобивна давност за периода от 1976г. (краят на
първата делба) и 1992г. (началото на втората делба).
Свидетелката С.Д. в показанията си посочва, че познава ищците и имота
от 1985г. тъй като са съседи. Като от тогава до 1992г. и към настоящия момент
те продължавали да живеят в имота. Посочва, че се грижат за него и описва, че
дворното място е малко.
От показанията на свидетелите С.Б. и А. А. се установява, че
ответниците Н.Т. и В.Д., а преди смъртта му и П. Т. са посещавали имота. Същите
обстоятелства се установяват за ответника В.В.. При разпита си свидетелката Л.В.
посочва, че ищцата и нейната сестра Н. (преди да почине) в периода от 1976 до
1992 г. са живели в имота.
С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че за
периода от приключването на първото производство за делба през 1976г. до
подаването на иск за извършването на втора делба, ищците (единият посредством
неговата наследодателка Н. Т.) са упражнявали фактическата власт върху
поставените им дял обекти и върху общо 2/4 ид.ч. от процесното дворно място. Те
са ползвали вторият жилищен етаж и дворното място, в което е построена
сградата. След извършването на първата делба всички наследници са считали, че
имотите са станали тяхна собственост, поради което не е било необходимо същите
да манифестират явно намерението си да владеят и частите на останалите наследници
или да отнемат или отблъскват тяхното владение. Дори да не се приеме това
становище предвид възлагането, направено с делбата през 1976г., следва да се
приеме, че ищците са обективирали и намерението си да своят поставените им в
дял имоти, тъй като решението е било известно и на останалите съделители. Този
факт се потвърждава и от представеното по делото удостоверение от „Банка ДСК“
ЕАД за постъпили суми за уравняване на дялове от ищцата- К.В. Т. и Н. Т. праводателка
на ищеца И.Т.. Ето защо след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 79
ЗС десетгодишен период те са придобили собствеността всеки на по 1/4 ид. ч. от
дворното място.
Следва да се има предвид, че свидетелката на ищците не установява те
да са упражнявали фактическа власт върху целия имот за цялото време, тъй като
показанията й се отнасят за период след 1985г., а давностното владение, на
което се позовават ищците е от 1976г. до 1992г. Безспорно обаче се установява,
че ищцата К. Т. и нейната сестра Н. Т. (майка на ищеца И.Т.) са упражнявали фактическа
власт върху дворното място и за периода преди 1985 г., още от 1976г. Този факт се
посочва от свидетелката В., която заявява, че за периода от 1976г. те са живели
в имота, защото е нямало къде да отидат.
С оглед на това следа да се приеме, че същите са придобили по давност
възложените им по 1/4 ид. ч. или по 2.5/10 ид. ч. от дворното място. За
разликата до пълния претендиран обем на правото на собственост претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обстоятелството, че са били признати
за собственици на общо 6/10 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда (без магазините
на първия етаж) не води до извод за придобиването в същия обем на права и в
дворното място. Видно от представените по делото съдебни актове правото на
собственост в делбеното производство им е признато относно сградата (без първия
етаж) с оглед на поставянето в дял на К-В Т. и на сестра й Н. Т. на втория
жилищен етаж. Прието е, че те са упражнявали фактическа власт върху целия
жилищен етаж и поради това са придобили по давност собствеността, като
фактическия състав на това придобивно основание не е могъл да породи действие
единствено за отчуждените и впоследствие реституирани на Р. П. 2/5 ид.ч. В
настоящото производство обаче не се установява с категоричност ищците лично и
чрез своите праводатели да са упражнявали фактическа власт върху цялото дворно
място и да са манифестирали намерението се да го своят. След поставянето в дял
на общо 2/4 ид.ч. от дворното място през 1976г. К-В Т. и Н. Т. не са били
длъжни да обективират по друг начин намерението да своят тези части от имота,
но това не се отнася за другите 2/4 ид.ч. от него, които са били останали
собствени на съделителите. От събраните по делото гласни доказателствени
средства е видно, че ответниците също са посещавали имота и са се интересували
от него и поради това осъществяваното от тях владение не е било отблъснато и не
е започнал да тече давностен период за целия имот.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва
да бъдат присъдени направените в производството разноски съразмерно с уважената
част от претенцията и с оглед частичното прекратяване. Следва да се присъди
сумата от 119.23 лева за държавна такса, като останалата внесена сума не се
дължи, тъй като претенцията се отхвърля частично, а делото е било прекратено
относно иска за собственост на втори жилищен етаж. Дължи се сумата от 125 лева
за депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска, доколкото
експертизата е изготвена и приета единствено във връзка с иска за собственост
върху дворното място. На ищците следа да бъде присъдена и сумата от 315.41
лева, изплатен депозит за особен представител, съразмерно на уважената част от
иска. Дължи се и адвокатско възнаграждение, като по делото са представени
доказателства за заплащането на такова в размер на 1500 лева. Тъй като
договорът е представен с исковата молба и в него не е посочено за кой иск точно
се отнася, възнаграждението следва да се разпредели по равно за защитата и по
двата. Предвид частичното прекратяване на делото на ищците не се дължи
възнаграждение по този иск. Ето защо следва да им бъде присъдена сумата от 625
лева съразмерно на уважената част от иска. Ответниците дължат и сумата от 83.33
лева допълнително адв. възнаграждение по съразмерност.
На ответницата Н.Т. на онование чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде
присъдена сумата от 166.67 лева за адв. възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска. За база, върху която се изчисляват дължимите
разноски, съдът взема сумата от 1000 лева заплатено адв. възнаграждение, тъй
като същата е била представлявана от адвокат единствено след частичното прекратяване
на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата В.Д. следва да
бъде присъдена сумата от 166.67 лева за адв. възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от иска. За база, върху която да се изчислят дължимите
разноски съдът, взе сумата от 1000 лева заплатено адв. възнаграждение, тъй като
страната е била защитавана от адвокат, а и договорът е сключен, след частичното
прекратяване на делото.
На ответника В.В. следва да бъде присъдена сумата от 116.67 лева
разноски за адв. възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.Л.Т., ЕГН **********, В.П.Д., ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********,
С.З.З., ЕГН **********, Б.З.З., ЕГН ********** и Ж.З.З., ЕГН **********, че К-В И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т.,
ЕГН ********** са собственици при равни
права на основание придобивна давност на следния недвижим имот, а именно: 5/10 идеални части от дворно място,
представляващо имот пл. № **** по плана от 1982 г. на гр. П., Централна градска
част, включен в УПИ І, с административен адрес: гр. П., ул. „****” № *, с площ
около 500 кв. м, като за имота към настоящия момент няма одобрена кадастрална
карта и кадастрални регистри, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за собственост за разликата над общо 5/10 идеални части от дворното място до претендираните общо 6/10 идеални части от дворното място.
ОСЪЖДА Н.Л.Т., ЕГН **********, В.П.Д.,
ЕГН **********, В.М.В., ЕГН **********, С.З.З., ЕГН **********, Б.З.З., ЕГН **********
и Ж.З.З., ЕГН **********, да заплатят на
К-В И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т., ЕГН **********, сумата от 1267.97 лева /хиляда двеста шестдесет и седем лева и деветдесет
и седем стотинки/ разноски в производството по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА К-В И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т.,
ЕГН **********, да заплатят на Н.Л.Т.,
ЕГН **********, сумата от 166.67 лева
/сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски в
производството по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА К-В И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т.,
ЕГН **********, да заплатят на В.П.Д.,
ЕГН **********, сумата от 166.67 лева
/сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски в
производството по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА К-В И.Т., ЕГН ********** и И.И.Т.,
ЕГН **********, да заплатят на В.М.В.,
ЕГН **********, сумата от 116.67 лева
/сто и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски в
производството по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
РС