№ 132
гр. София, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600140 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.345 от
НПК.
Образувано е по жалба от защитника на лишения от свобода Ч. А. срещу
определение на СГС по нчд № 242/23 г. от 26.01.2023 г., с което е оставена без
уважение молба за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложено наказание лишаване от свобода. Направени са възражения за неправилно
формиране вътрешното убеждение на съда с оглед възприемането на част от
доказателствата и игнориране на тези, установяващи поправянето на лицето. Така
представената служебна бележка от френска компания за медицинска помощ не била
преценена в действителния смисъл, касаещ ресоциализацията на лицето извън местата
за лишаване от свобода. Освен това неправилно съдът е акцентирал и върху
обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление, които са били отчетени при
индивидуализацията на наказанието от наложилия го съд, а и са отразени при
психологическото изследване на лицето, за да се работи с него до достигане на
приемливите стойностни на риска от рецидив. Въз основа на тези доводи се иска
отмяна на атакуваното определение и уважаване на депозираната молба за предсрочно
освобождаване.
САС, като се запозна с материалите по делото, относими към настоящото
производство и доводите в жалбата, прие за установено следното:
Депозираната жалба срещу определението на СГС е допустима като изхождаща от
легитимирана страна, но по същество същата е неоснователна.
Спрямо лишения от свобода Ч. А. по нохд № 624/21 г. на ОС- Хасково е наложено
1
наказание лишаване от свобода в размер на три години и два месеца за престъпление
по чл.242, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Началото на наказанието е прието от 05.04.2021 г.,
като към 26.01.23 г. е изтърпял две години, два месеца и двадесет и пет дни, а
остатъкът е в размер на единадесет месеца и пет дни. Според приложените по делото
доклад и становище за лишения от свобода, същият е постъпил в затвора – гр. ***,
където спазвал установените правила и декларирал нагласа за безпроблемно
изтърпяване на присъдата, като бил и трудово ангажиран. Впоследствие е бил
разпределен в затворническо общежитие – ***, където също полагал труд и изпълнявал
в срок поставените му задачи и е бил награждаван два пъти с удължено свиждане. От
друга страна, обаче е и наказан през м. 11.2022 г. за държани неразрешени вещи. Към
служителите в затвора се отнасял съобразно установените правила, не е давал
признаци за агресивна несдържаност и не влизал в конфликти с останалите лишени от
свобода. След първоначално определената оценка на риска от рецидив от 39 точки са
отчетени положителни промени в проблемните зони „отношение към
правонарушението“ и в „умения за мислене“, поради което рискът е снижен на 32
точки. Въпреки това, обаче в изготвения доклад е отразено, че с оглед утвърждаване на
законосъобразно поведение е необходимо да се затвърди корекционния процес в
условията на занижен контрол и надзор, договорен в плана към присъдата, като
продължи работата по дефицитите в проблемните зони и се развият умения за
самоконтрол. Даденото по молбата на осъдения становище от администрацията при
затвора е отрицателно, като е посочено, че рискът от рецидив не е намален в
достатъчна степен, а прогресивната система не е изпълнена докрай, както и
заложените в плана на присъдата цели, а оценката на риска от рецидив е намалена
незначително. Акцентирано е и на наложеното наказание.
За да остави без уважение молбата за предсрочно освобождаване съдът е счел че
не е налице постигнат поправителен ефект спрямо осъдения, за който извод се е
позовал на даденото становище от затворническата администрация, на факта на
наложеното дисциплинарно наказание, както и на извършеното престъпление с оглед
установените дефицитни зони.
Настоящият съдебен състав сподели така направения извод на първата
инстанция и изложените мотиви за обосноваването му, като прие, че законосъобразно е
отчетена липсата на предпоставката по чл.439а НПК за наличието на достатъчно данни
за завършен процес на поправяне на осъдения. Видно от изготвените по делото
становище и доклад спрямо А. са отчетени проблемни зони, за преодоляването на
които е провеждана възпитателна работа съобразно индивидуалния план на присъдата
му. През изтеклия времеви период на това въздействие спрямо него, може да се
приеме, че макар да е декларирал нагласи за безпроблемно изтърпяване на присъдата,
да е бил трудово ангажиран, с оглед на което е намален рискът от рецидив, е отчетено
и актуално нарушаване на дисциплината, в която връзка е бил наказан. Налице са и
2
награди, както и доказана от защитата му възможност за бъдеща ресоциализация чрез
трудова дейност при освобождаването му, но въз основа на това не може да се отрече
обосноваността на извода за липсваща към настоящия момент устойчива нагласа за
правомерно поведение. Съдът не би могъл да игнорира даденото в този смисъл
становище от съответните служители при затвора, след като същото е обосновано и се
подкрепя от писмените доказателства /заповед за налагане на наказание и за
потвърждаването й след обжалване/ по приложеното затворническо досие.
Първоначално отчетеният риск от рецидив е променен, но същият още е в средни
стойности за обществото, като при преоценката му, макар да е отчетена настъпилата
положителна промяна в отбелязаните дефицитни зони, същите все още са налични.
Това обосновава необходимостта и според настоящия съдебен състав за по-
продължителен времеви период на въздействие, за да се счете за трайно постигната
промяна и мотивация за правомерно бъдещо поведение. Именно в тази връзка и
първоинстанционният съд е акцентирал на обстоятелствата, свързани с извършване на
престъплението, като налагащи още корекционна работа по отчетените проблемни
зони и съобразно извършеното през м. декември 2022 г. препланиране на присъдата.
Неоснователно в жалбата се отправя упрек към дейността на първата инстанция по
оценка на доказателствените материали. Последните са били анализирани в пълнота,
включително и представената служебна бележка, въз основа на която е изведен верен
извод за възможността осъденото лице да продължи да работи след освобождаване.
Отделен е въпросът, че решаващите аргументи за постановения акт са били основани
не на желаните от защитата доказателства, тъй като въпреки отчетената положителна
промяна и посочения постигнат поправителен ефект при осъдения, е счетено за
необходимо прилагане докрай на стъпките от прогресивната система за гарантиране
бъдещо правомерно поведение.
Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е счел, че
не е налице обсъжданата предпоставка за освобождаване от изтърпяване на оставащото
наказание и постановеното в този смисъл определение следва да се потвърди.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, 27с-в по нчд № 242/23 г. от 26.01.2023 г.,
с което е оставено без уважение искането на Ч. А. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4