Р Е
Ш Е Н
И Е №….
Гр. София, 31.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на тридесети
април през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Г., като
разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9993/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на 258 и сл. ГПК.
С решение № 380905/10.04.2018 г. на СГС, 26
с-в, по гр. д. № 33794/2016 г. са отхвърлени предявените
от С.Р.Д., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“
АД искове
за установяване нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от Договор за
кредит от 10.09.2008 г. и за заплащане на сумата от 7 163, 73 евро, платена
през периода 18.07.2011 г. - 19.04.2016 г., представляваща недължимо платена
сума, вследствие на изчисляване на вноските по кредита, въз основа на нищожни
клаузи от договора, в швейцарски франкове и промяната на курса на тази валута
спрямо еврото, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22.06.2016 г.
до окончателното плащане и ищцата е осъдена за заплащане на разноски.
Недоволна от решението
е останала ищцата С.Р.Д., която в срока по чл. 259 ГПК го
оспорва с доводи, че е постановено при допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон. Поддържа, че решението е постановено в пряко противоречие с
Решение от 20.09.2017 г. на СЕС по дело № С – 186/2016 г., в което са
формулирани критерии, по които националните съдилище следва да извършат
преценка за неравноправност на клаузите на договори за банков кредит, които
предвиждат погасяване в швейцарски франкове. В противоречие с доказателствата
СРС е приел, че страните са договорили кредит в швейцарски франкове и на
месечни вноски във франкове. Твърди се, че не са представени доказателства при
сключване на договора да е уговорена конкретна стойност на кредита и на месечните
вноски в швейцарски франкове, като по делото не е представено Приложение № 1
към договора. В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорен кредитен лимит от
46 000 евро, като никъде не е посочено на колко швейцарски франка се
равнява тази стойност. Размерът на кредита и месечните вноски за погасяване по
него е едностранно и произволно определен от банката. Според ищцата, след като
не е писмено уговорено, за кредитополучателят не е възвикнало задължение да
плаща задължението в швейцарски франкове. Не е обсъдено възражението, че
банката е определила произволно и едностранно курса на кредита в размер на
46 000 евро в швейцарски франкове, без да е обвързана от обективните
пазарни курсове извън банката. Едностранната промяна в предмета на договора
противоречи на материалния закон чл. 430 ТЗ, а клаузите които го допускат са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП - в ущърб на потребителя водят до
съществено неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Позовава
се на нарушения на чл. 143, т. 9 и 10 ЗЗП – за поемане на задължение, с което
потребителят не се е запознал предварително и едностранна промяна на условията
по договора. Поддържа се, че мотивите на СРС относно валутата, в която е
отпуснат кредита са неясни и противоречиви. Съдът е установил, че банката е
отпуснала сумата в евро. Установено е, че кредитополучателят не е могъл да
ползва или да се разпорежда със сумата във франкове. Излагат се доводи, че след
като кредита е получен в евро, това е валутата, която следва да се върне по
договора. Неправилен е крайния извод на СРС, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл.
23, ал. 1 и 2 от договора не са неравноправни. Съдът не съобразил факта, че
различните валути на насрещните престации в договора противоречат на
изискването за добросъвестност, като върху потребителя, който е по -
неинформираната страна по договора, се възлага целия валутен риск и всички
неблагоприятни последици от промяната в курса на швейцарския франк. Ищцата се е
нуждаела от кредит в евро за покупка на недвижим имот с цена определена в евро,
затова не може да се приеме тезата, че би се съгласила да погасява кредита в
швейцарски франкове, ако е била запозната от банката с възможността от
устойчиво нарастване на задължението по кредита, с процент, който в пъти да
надвишава процентите на кредитите в лева и евро. Съдът не е съобразил факта, че
клаузите на договора не отговорят на изискванията за прозрачност, поради което
е налице явна проява на недобросъвестност от страна на банката. Излага се още,
че информацията съдържаща се в чл. 23 от договора - относно превалутирането на
кредита е недостатъчно ясна, за да се приеме, че банката е спазила изискванията
за добросъвестност, съгласно чл. 143 ЗЗП. На потребителя не е предоставена
никаква информация за тежестта на последиците за него от възможните промени във
валутните курсове. Неравноправността на клаузите по чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от
договора, според ищцата, обосновават и основателност на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 7 163, 73 евро, платена за периода 18.07.2011
г. – 19.04.2016 г. при начална липса на основание банката да индексира
месечните вноски спрямо курса на швейцарския франк и да получи платените суми
под формата на валутни разлики. Моли да се отмени решението и исковете да се
уважат изцяло. Не възразява по разноските но ответника.
Ответникът „Ю.Б.“ АД, чрез представителя си, оспорва
жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е постановено в
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване със събраните
доказателства в тяхната цялост. Неоснователно е възражението в жалбата, че в
чл. 1 от договора страните не са уговорили конкретната стойност на кредита и на
месечните погасителни вноски. Страните ясно са се договорили, че ще се отпусне
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на
46 000 евро по курс купува на швейцарския франк към еврото в деня на
усвояване на кредита. Правилно СРС е приел при това, че страните са уговорили
кредита в швейцарски франкове и той следва да се връща в тази валута. Неоснователно
се твърди, че е поет абстрактен дълг в неустановен размер. В много от клаузите
на договора е видно каква е валутата по него, като кредитополучателят се е
съгласил с тези уговорки не само срещу подпис, но и с плащане на задълженията.
Фактът, че ищцата не е получила погасителен план не води до неравнопоставеност
на отношенията по договора и не променя извода, че кредитът е отпуснат и усвоен
в швейцарски франкове. Оспорват се твърденията за произволно определяне на
валутния курс по превалутирането от страна на банката. Обстоятелството, че
валутните курсове на търговските банки, в частност на ответната банка, се
различават от този на Централната банка не представлява нарушение на закона и
не е в противоречие с уговореното в договора за кредит. Ответникът намира за
неоснователно твърдението, че банката е променила едностранно предмета на
договора. Ако ищцата е твърдяла такава промяна е следвало да я заяви по-рано, а
не дълго време след като е заплащала вноски в размер и валута, уговорени в
договора. Възразява се срещу твърдението, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора налага на потребителя да поеме задължение, с което не е могъл да се
запознае преди сключването на договора. Според ответника, кредитополучателят е
имал възможност да се запознае с договора, преди да го подпише, както и да
възрази срещу клаузите му. Неоснователно ищцата се позовава на чл. 143, т. 10
ЗЗП, доколкото в случая не е налице едностранна промяна на договор, въз основа
на непредвидено в него основание. Посочва се, че през 2008 г., когато е
отпуснат кредита, най - благоприятните лихвени проценти и лихвени надбавки са
били тези на швейцарските франкове, за разлика от кредитите в евро, което се
установява и от приетата по делото ССчЕ. Кредитополучателят е взел информирано
решение за изтегляне на кредит в швейцарски франкове именно поради по -
изгодните за него условия по този кредит. Сумата по кредита е отпусната във
франкове и е била на разположение на ищцата. Правилно СРС е приел, че тя е дала
съгласие за превалутиране на сумата от франкове в евро, за целите на
закупуването на недвижимия имот, за които е отпуснат кредита. Неоснователно се
твърди, че решението на СРС е постановено в нарушение на практиката на СЕС. Посочва
се, че ищцата е избрала най - изгодния кредит към момента на подписване на
договора - в швейцарски франкове и по нейна молба банката е превалутирала
кредита в евро и в лева за разплащане на държавни такси и такси по прехвърлянето.
Съгласно практиката на СЕС по въпроса, кредитите следва да се погасяват във
валутата, в която са отпуснати. Поддържа, се че кредитът е отпуснат в заявената
от кредитополучателя сума, използван е за целта, за която е отпуснат, т. е.
кредитополучателя се е разпоредил със сумата в изпълнение целта на договора. Твърди
се, че СРС е направил правилна преценка за липса на неравноправие между
страните по договора. Валутният риск е поет и от двете страни, като той може да
се измени и в двете посоки и страните поемат последиците от това. Съдът е
съобразил факта, че в чл. 22 от договора кредитополучателят е предупреден, че
получаването на кредита във франкове може да доведе до повишаване размера на
погасителните вноски чрез местната валута, поради което е неоснователно
възражението, че на ищцата не е бил известен валутния риск. Съгласието на
ищцата да получи кредита във франкове предполага съгласие както с вредите така
и пропуснатите ползи от промяната в курсовите стойности на валутата. Оспорва се
и твърдението, че на жалбоподателя не е предоставена информация за възможните
промени в обменните курсове. Твърди се, че не са налице основания за нищожност
на атакуваните клаузи, нито за неравноправието им по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като не е установено значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по кредитното правоотношение, нито промяна на договорените между
страните условия. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски, съгласно
списък. Прави възражение по размера на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното :
СРС се е
произнесъл по искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.
1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП - за нищожност на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и 2 от
договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот от 10.09.2008 г. и
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на сумата от 7 163, 73 евро за периода
18.08.2011 г. – 19.04.2016 г., платени без основание – представляващи валутни
разлики вследствие едностранното преизчиславане на кредита и на месечните
вноски от евро в швейцарски франкове.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
По делото не е спорно и се установява, че между страните е сключен договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 42938 от 10.09.2008 г. в размер
на равностойността в швейцарски франкове общо на 46 000 евро по курс „купува“
за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита,
разпределена както следва : равностойността в швейцарски франкове на
25 381 евро за покупка на недвижим имот : апартамент № 11, на груб строеж,
описан подробно в договора, находящ се в гр. Варна, ул. ********, мансарден
етаж; равностойността в швейцарски франкове на 18 119 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания и равностойността в швейцарски франкове на
2 500 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, за довършване на описания в договора недвижим имот.
Крайният срок за погасяване на
кредита е 288 месеца, считано от датата на усвояване на първия транж с месечна
погасителна вноска, включваща лихва и главница, съгласно погасителен план към
договора.
В чл. 1, ал. 4 от
договора е предвидено,
че в деня на усвояване на кредита
страните да подпишат приложение, в което да посочат курса „купува“ за швейцарски франк на банката и
конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове. Такова Приложение не е представено по делото.
В чл. 1, ал. 6 е определено
освен това, че курс "купува" за
швейцарски франк към еврото се определя като се раздели официалния курс "продава" на евро към
лева на банката на официалния курс "купува" на швейцарския франк към
лева на банката.
Уговорено е, че разрешения лимит
се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове (чл.
2, ал. 1), като така усвоения кредит се превалутира служебно от банката в евро
по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояването и се
превежда по друга, открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната
валута, а кредитополучателят дава безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава банката за извършване на тези действия - чл. 2, ал. 4.
В
чл. 6, ал. 2 от договора се уреждат превалутиране на
погасителните вноски като се предвижда задължение за връщане на кредита във швейцарски франкове в
равностойност на лева или евро, определена по курса на банката „продава“ за швейцарски франк към деня на
падежа. Освен това е уговорено, че ако на съответния падеж
на погасителна вноска по главницата или лихвата кредитополучателят не осигури
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в евро или
лева по своите сметки в банката, погасяването може да се извърши от банката
освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на
тези средства в швайцарски франкове по курс „продава“ на банката, за което кредитополучателят
дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката.
Съгласно
чл. 23, ал. 1 „кредитополучателят декларира, че е запознат и е съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува на швейцарския
франк към лева/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има
за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на
дължимите месечни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит“. В ал. 2 на чл. 23 е уговорено „че кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическияс мисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора и че е съгласен с
настъпването им.“
По откритото производство по
оспорване по чл. 193 ГПК на искане за превалутиране на сумата по договора, от
приетата СПЕ е установено, че то не е подписано от ищцата.
Не
е спорно и се установява, включително от приетата пред СРС ССчЕ, която не е
оспорена, че по нарочна разплащателна сметка в евро, след служебното й превалутиране
от банката, е постъпила само сума от 46 000 евро на 18.09.2008 г., с която
кредитополучателят е можел да се разпорежда. Установява се, че той не е можел
да се разпорежда със съответната сума в швейцарски франкове по блокираната му
сметка.
В заключението на ССчЕ е е
установено, че от валутните разлики в курса швейцарски франк - евро за периода
18.07.2011 г. - 19.04.206 г. в това число главица лихви и такси за управление,
банката е събрала сума от 7 163, 73 евро.
Във връзка с релевираните във
въззивната жалба доводи за неправилност и необоснованост на решението, съдът
намира следното :
Ищцата е искала прогласяване на нищожност на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит поради
противоречие със закона - изричната забрана за уговаряне във вреда на
потребителя на неравноправни клаузи, които не са индивидуално доворени - чл. 143 - чл. 146 ЗЗП, а платените въз основа на тези
клаузи суми да бъдат възстановени, като платени без правно основание.
Доколкото ищцата е физическо лице, на което е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, а за закупуване на имот, тя има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП и може да се ползва от защитата на потребителя, предвидена в ЗЗП.
В
атакуваното решение СРС е приел, че не е
налице нищожност на клаузите на чл. 6,
ал. 2 и чл. 23 от договора поради неравноправието им или поради противоречие
със закона и добрите нрави. Според съда, понеже в чл. 2, ал. 1 и ал. 4 страните
са договорили кредита в швейцарски франкове, за това в чл. 6, ал. 2 е
предвидено и погасителните вноски да са в швейцарски франкове. Тази уговорка не
е в противоречие със закона и не създава неравноправие в отношения между
страните по договора. Първоинстанционният съд е приел, че при договорено
отпускане и връщане на кредита във валута различна от лева, валутният риск се
носи от кредитополучателя и след като той се е съгласил да получи кредита в
швейцарски франкове, следва да върне сумата в същата валута. СРС е направил
извод, че когато в договора изрично е уговорено усвояването в евро на кредит,
уговорен във друга валута, превалутирането е техническа операция, която не може
да доведе до неравноправност на клаузи на договора, респективно – до
нищожността им на това основание.
По
повод релевираната от жалбоподателя нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и на
чл. 23, ал. 1 и 2 от договора поради противоречие със закона и добрите нрави и
неравноправност, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1
ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин,
като съгласно, ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се
тълкува по по - благоприятния за потребителя начин.
Според т. 2 от диспозитива на решението на СЕС по дело
С-186/16, на което се позовава ищцата, чл. 4, § 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем
език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която
кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил
договорен, трябва да се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа
гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват, в смисъл, че
среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. В т. 50 от решението е разяснено, че от една страна,
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за
кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с
обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна,
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. За да
установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва
добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след
индивидуално договаряне (т. 57 от решението по С-186/16, в който смисъл и
решение по C-415/11, т. 68 и 69). В т. 55 от разяснителната част на решението
си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в договорите за кредит,
изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на
кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на
националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в
тежест на потребителя. (в този смисъл определение № 159 от 03.04.2019
г. по т. д. № 1864/2018 г., т. к., І ТО на ВКС, решение № 384 от 29.03.2019 г.
по т. д. № 2520/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Съгласно
решение
№ 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., т. к., ІІ ТО на ВКС „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.
3 ЗЗП.“
Като
съобрази конкретните уговорки в процесния договор за кредит от 10.09.2008 г.,
настоящият състав, за разлика от СРС, намира, че съгласно чл. 1, ал. 1 от договора на ищцата е предоставен кредитен лимит в
швейцарски франкове, чиито размер е посочен като равностойност на 46
000 евро. Никъде
в договора не се сочи конкретно каква е сумата в швейцарски франкове към момента
на сключването му, която се равнява на предоставения кредитен лимит в размер на 46 000
евро. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, неизвестната равностойност в
швейцарски франкове на сумата от 46 000 евро, се превежда по блокирана сметка на
името на кредитополучателката.
На
следващо място, в случая потребителят е физическо лице, сключило договор за кредит за покупка на недвижим имот – апартамент, като по делото липсват твърдения
и доказателства имотът да е купен
при заплатена цена в швейцарски франкове, нито са налице данни, че за
извършване на покупката са били необходими швейцарски франкове.
Установява
се, че банката е превела сумата по кредита директно в евро, по нарочна разплащателна сметка в евро, открита на
името на кредитополучателя, съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, след като служебно я е превалутирала по
курса си швейцарски франк/евро към деня на отпускане на кредита. Налага
се извод, че реален паричен поток от банката -
кредитодател към кредитополучателя в швейцарски франкове не е осъществен, а
действителното усвояване на кредита е извършено в резервната валута на страната -
в евро. В разплащателна сметка на ищцата са
трансферирани съответните суми в
евро по курса на банката.
Съгласно
уговореното в чл. 6, ал. 2 кредитът следва да се погасява в швейцарски франкове, но в равностойността на лева или евро, определена по
курса на банката „продава“ за швейцарски франк към деня на падежа.
По
делото се установявава, включително от неоспораното заключение на ССчЕ, че сметката
в швейцарски франкове е блокирана, съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, и кредитиполучателят
няма достъп до нея. Следователно в договора е предвидена клауза, възпрепятсваща реалното предоставяне на
потребителя на необходимия му паричен ресурс в швейцарски франкове, предвид
наличието на блокирана сметка. Установено е освен това, че реално
кредитът е
погасяван във валутата, в която е получен - в евро (каквато възможност е
предоставена в чл. 6, ал. 2 от договора) по
откритата от банката сметка в евро.
Според
договора курсът, по който се определя
евровата равностойност на дължимите във франкове погасителни вноски, се определя от банката към деня
на съответното плащане. Когато курсът се покачва (както в конкретния случай, тъй като швейцарският
франк устойчиво се е повишил в периода 2008 г. - 2014 г. спрямо еврото и лева), за една и съща като размер във швейцарски
франкове вноска, кредитополучателят внася по - голяма сума в евро/лева. Разликата в курса на
швейцарския франк към еврото/лева към момента на отпускане на кредита и към момента на
погасяване на вноските по него, представлява положителна величина, формирана
след служебно превалутиране от банката, по неин търговски курс, към всеки от
двата момента, която се явява печалба за банката, съществуваща и получавана
успоредно с договорената възнаградителна лихва.
Не
може да се приеме, че тази разлика е част от основния предмет на договора за кредит, нито представлява цена на
финансова услуга. (така според т. 59 от решение по дело С-26/13 на СЕС). Разликата съставлява печалба на банката за сметка на
кредитополучателя, който я заплаща (поема) като част от служебно превалутираната анюитетна вноска.
Настоящият
състав приема, че в резултат на
превалутирането потребителят, без да е търговец,
поема съществен валутен риск от разликата във валутния курс
франк/евро, а равновесието между правата и
задълженията на търговеца и потребителя значително се нарушава във вреда на
последния, което съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обуславя неравноправност
на клаузите от договора, които го позволяват. В случая, това са клаузите от процесния
договор касаещи превалутирането, в това число посочените от ищеца разпоредби на
чл. 6, ал. 2 и чл. 23, тълкувани във връзка с разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от
договора.
На
следващо място въззивният състав, за разлика от СРС приема, че клаузата на чл. 23, ал. 1 и 2
представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, като възлага върху по - слабо информираната страна единствено неизгодните за нея икономически
последици (тези от повишаване на валутния курс швейцарски франк/евро) и
прехвърля върху нетърговец риска от колебанията на валутния пазар. За
потребителя не е предвиден механизъм за противодействие срещу постоянното
повишаване на валутния курс, което води до непрекъснато нарастване на размера
на анюитетни вноски в евро/лева, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски
франкове. Разпоредбата на чл. 23 от договора свидетелства за формалното
спазване от страна на банката на принципа на добросъвестност, прогласен от чл.
143 ЗЗП, тъй като в нея кредитополучателят е декларирал, че е запознат с
възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към евро/лева и превалутирането да доведат до
повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева. За да бъде обаче
реално информиран потребителят, а банката - действително добросъвестна, е
необходимо обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да
следват от ясни и прозрачни условия на договора.
Съществени негови параметри са
лишени от тези характеристики, а именно: конкретният размер на кредита в
швейцарски франкове (посочено е единствено, че е на равностойност 46 000 евро); факторите, които
определят курса на търговеца, по който извършва превалутирането (в договора не се пояснява въз основа на какви
показатели банката определя курсовете „продава“ и „купува“ за съответните валути); размерът
на месечните погасителни вноска в швейцарски франкове - валутата, определена в
договора за валута на задължението на кредитополучателя да погасява кредита (такъв
размер не се сочи нито в
договора, нито е представен погасителния план, от който да е виден). Когато не
са ясни конкретните обстоятелства, върху които определен фактор може да влияе,
знанието за наличието му не носи информация за механизма на действието му и резултатите от
проявлението му. В този смисъл, въпреки декларацията в чл. 23 от договора,
въззивният съд приема, че по същество потребителя е останал неинформиран за начина, по който промяната във
валутния курс е възможно да повлияе върху конкретните му задължения за
погасяване на кредита. Не би могло основателно да се очаква, че ищецът би
сключил договор за кредит в швейцарски франкове, за да купи имот в Р България,
ако бе запознат с възможността за устойчиво нарастване на задължението му като
длъжник вследствие от кръстосаното превалутиране евро-лев-франк и то по начин,
че кредитът да поскъпне с процент, който надвишава процента на лихвите по
стандартните кредити в лева или евро. Не може да се очаква, че потребителят би поел задължение да плаща
вноски във швейцарски франкове, ако му е било разяснено, че възможността да
погасява кредита в друга валута влече приложение на лихвения процент за кредити
в тази друга валута (чл. 22 от договора) т. е. останали са неясни за ищеца
предимствата на договора за кредит в швейцарски франкове пред такъв във евро и
не е направено нужното да бъде разсеяно заблуждението му, че във всички случаи
ще дължи по - ниските лихви, които се следват върху вноски в швейцарски
франкове, което всъщност го е мотивирало да направи избора си.
В
светлината на изложеното по – горе относно неяснотата на клаузите на договора и
изясняването на последиците от сключването му в дългосрочен план на
потребителя, съдът намира, че непредоставянето на подобна информация от страна на банката е в нарушение на
изискването за добросъвестност по чл. 143 ЗЗП.
Договорна клауза на чл. 23, ал. 1
не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Ответната банка не е
предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да извърши
разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск
спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната
валута, в която е отпуснат кредита. Предоставената от банката информация, че е
възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите
погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на повишаването им, не води
до извод, че потребителят е достатъчно информиран по смисъла на тълкуването на
горепосочените правни норми, дадено от СЕС.
Кредитополучателят - потребител е
икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното
правоотношение спрямо банката от гледна точка, както на възможностите си да
преговаря, така и на степента си на информираност. Банката, при спазване на принципа на
добросъвестност, като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед на
експертната си компетентност и познания относно възможните промени в обменните
курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план в посока на
значимо поскъпване и рисковете свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, е следвало да предостави на потребителя
достатъчна информация относно прогнозите за промяната на швейцарския франк,
спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия кредиторът би могъл
да предприеме за минимализиране на валутния риск. Предвид професионалната й дейност банката
следва да разполага с такава информация. Липсват доказателства, че тя е предоставила на кредитополучателя подобна информация и че му е
разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита
в швейцарски франкове.
Въззивният
съд приема, че кредитополучателят не е могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си
задължения от валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит
в чуждестранна валута, предвид получаването на доход в местна национална
валута. Той не е имал възможност, на база на предоставената му от банката информация относно възможните
промени в обменните курсове, да вземе решение, основано на "добра
информираност", и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да
сключи - договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск
или договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид
липсата на информация той не е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който
поема със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, и се е
съгласил с установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да
може да повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл. 23 от договора,
че е "запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от договора".
С непредоставянето на
необходимата информация на потребителя банката, като икономически по-силна
страна, е нарушила принципа на добросъвестност, като след сключване на договора и в хода на неговото изпълнение, договорната клауза на чл. 23, ал. 1 е довела
до значителна неравнопоставеност между страните. Потребителят не е защитен и от
клаузата на чл. 21 от договора, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Налице е значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и
задълженията, произтичащи от договора, тъй като ако банката беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че
относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се съгласил с
клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана валута и
понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. С клаузата на чл. 23, ал. 1 във
вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск и се създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит по
смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
В
заключение и в отговор на възраженията по въззивната жалба, настоящият състав намира,
че банката не е изпълнила
задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните
промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на
кредит в посочената чуждестранна валута. Клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и, ал. 2 от договора за
кредит не са съставени по прозрачен и достъпен начин, така че кредитополучателят да може да прецени, на основание ясни и разбираеми
критерии, икономическите последици от договора, сключени
са в нарушение на принципа за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, във вреда на потребителя, поради
което са неравноправни и съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП - нищожни. Исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността им са основателни и следва да бъдат уважени, като по отношение клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора се прогласи нищожността на клаузата след думите : „Погасяването на
кредита следва да се осъществява във валутата, в която е усвоен“.
След като
ищцата е задължена да заплати на банката установената в производството сума от
7 163, 73 евро в периода 18.07.2011 г. – 19.04.2016 г. въз основа на
нищожни клаузи, като не е спорно, че сумата е заплатена, тя подлежи на възстановяване
като получена от ответника при начална липса на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд констатира, че ответникът е направил своевременно - в
отговора на исковата молба евентуално възражение за погасяване по давност на
вземането по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по което СРС не е се е произнесъл поради
отхвърляне на иска. Доколкото е заявено своевременно и искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание, въззивният съд дължи произнасяне по възражението.
Практиката на ВКС и съдилищата е непротиворечива по въпроса, че исковете по
чл. 55 ЗЗД се погасяват с общият петгодишен давностен срок. Той започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането - чл. 114 ЗЗД, която в случая ще
настъпи от момента на отпадане на правното основание или на неосъществяване на
условието. (ПП № 1/28.05.1979 г.). Неоснователно е възражението на ответника,
че става въпрос за периодични плащания и за вземането е приложима кратката
давност, по чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Доколкото вземането на ищеца е породено от даването без
основание, то не съставлява „периодично плащане“. (така според разяснение в ТР
№ 3/18.05.2012 г., тълк. д. № 3/2011г., ВКС, ОСГК). Съдът намира, че за погасени
по давност могат да се приемат вземанията, станали изискуеми за период 5 години
преди предявяване на иска, т. е. вземанията до 22.06.2011 г. Искът е
предявен на 22.06.2016 г., с което давността
е прекъсната (чл. 116, б. „б“ ЗЗД) и към този момент не е изтекла за вземанията
в процесния период от 18.07.2011 г. до 19.04.2016 г. Възражението на ответника
за погасяване по давност на вземането по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователно.
Доколкото изводите на въззивният съд не съвпадат с тези на СРС, решението е
постановено при допуснати наршения на материалния закон и следва да се отмени,
като вместо това исковете за обявяване нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, в посочените по – горе части, и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
да бъдат уважени. Решението следва да се потвърди в частта, в която искът по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен по отношение първата част от клаузата на чл. 6,
ал. 2 от договора.
По разноските пред
СРС: Предвид промяната в изхода от
спора, решението следва да се отмени и в частта, в която ищцата е осъдена за
заплащане на разноски в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В
нейна полза следва да се присъдят направените реално разноски пред първата
инстанция, в това число 643, 13 лв. държавни такси и 400 лв. за вещи лица.
Ищцата е направила разноски за адвокат в размер на 2 500 лв. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на хонорара по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
въззивният съд намира за основателлно. Като съобрази фактичаската сложност на
спора, извършените процесуални действия, броя и цената на исковете, по правилото
на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1 и 2 НМРАВ, съдът намира, че в полза на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграджение в размер на 1 800
лв. за производството пред СРС.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора право на разноски пред СГС има ищцата, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. С оглед представените доказателства за реално направени разходи,
в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за въззивното производство за
държавна такса 320, 22 лв. По отношение претендираното възнаграждание за
адвокат, доколкото ответникът е направил възражение за размера на
възнагражението, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като съобрази фактическата и
правна сложност на спора, проведеното само едно съдебно заседание и извършените действия по
делото, съдът определя възнаграждение за въззивното производство в размер на
1 550 лв.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 380905/10.04.2018 г. на СГС, 26
с-в, по гр. д. № 33794/2016 г., с което са отхвърлени предявените
от С.Р.Д., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за
установяване нищожността на клаузите на чл. 6, ал. 2, след уговорката
: „Погасяването на кредита следва да се осъществява
във валутата, в която е усвоен“ до края на ал. 2 и на
чл. 23, ал. 1 и 2 от Договор за потребителски кредит от 10.09.2008 г. и за
заплащане на сумата от 7 163, 73 евро, недължимо платена през периода
18.07.2011 г. - 19.04.2016 г. вследствие на изчисляване на вноските по кредита,
въз основа на нищожни клаузи от договора в швейцарски франкове и промяната на
курса на тази валута спрямо еврото, ведно със законната лихва от предявяване на
иска - 22.06.2016 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която С.Р.Д.,
ЕГН
********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** е осъдена за
разноски, по чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 1 400 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Доковор за кредит ****** от 10.09.2008 г., след уговорката :
„Погасяването на кредита следва да се осъществява във валутата, в която е
усвоен“ до края на ал. 2, както и на клаузите на чл. 23, ал. 1 и 2 от Договор
за потребителски кредит от 10.09.2008 г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д. М. да заплати на С.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** – Б, чрез
адв. Г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 163,
73 евро, платена през периода 18.07.2011 г. - 19.04.2016 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 22.06.2016 г. до окончателното
плащане, представляваща недължимо платена сума вследствие на изчисляване на
вноските по кредита в швейцарски франкове и промяната на курса на тази валута
спрямо еврото, въз основа на нищожни клаузи от договора.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 380905/10.04.2018 г. на СГС, 26 с - в, по гр. д. № 33794/2016 г., в частта, в
която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора за кредит № HL 42938 от 10.09.2008 г. на
уговорката : „Погасяването на кредита следва да се осъществява във
валутата, в която е усвоен“.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Д. М. да заплати на С.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** – Б, чрез
адв. Г., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 5 ГПК, разноски по делото, както
следва : за СРС - 643, 13 лв. държавни такси и 400
лв. за вещи лица и 1 800 за адвокатско възнаграждение, а за СГС : за
държавна такса 320, 22 лв. и 1550 лв. за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, само по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал.
1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване в
частта по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.