РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20245000600267 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI- ва, във вр. с чл. 306, ал. 3
вр. с ал. 1, т. 1 от НПК.
С определение № 229/20.05.2024г. по ЧНД№ 243/2024 год. по описа на
ОС- Пазарджик е оставена без уважение молбата на осъдения А. Т. В. за
определяне на общо най- тежко наказание измежду наложените му НОХД №
932/2023г. на ОС-Пазарджик и по присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен
съд * в *, *.
В срока за обжалване на съдебния акт е депозирана жалба от адв. Л. К.-
защитник на осъдения В., с която се отправят оплаквания за неправилност и
необоснованост на определението, постановяването му в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска се отмяната му.
1
Представителят на АП-Пловдив изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Счита, че ОС-Пазарджик е приложил правилно закона,
отказвайки да извърши претендираната от страна на молителите кумулация.
Пред въззивния съд осъденият лично и чрез защитата си поддържа
наведените в жалбата оплаквания и направеното искане за отмяна на
първоинстанционния акт и постановяване на решение, с което да бъдат
групирани последното наложено му в България наказание и наказанието,
наложено му от * съд. Изразява се несъгласие с отхвърлителните аргументи
на ОС-Пазарджик.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт
служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и
съображенията на страните намери, че:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса,
легитимирана да обжалва съдебния акт. Подадена е в предвидения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първостепенният съд е подложил на внимателен анализ данните за
съдебното минало на осъдения В.. В съответствие с отразеното в справката му
за съдимост е прието, че първите му четири осъждания са за деяния, които не
са в условия на съвкупност нито помежду си, нито с последното- пето негово
осъждане от български съд. Те не са в условията на съвкупност и с
наказанието, наложено на същото лице от * съд.
Претендира се от осъдения и защитата му и пред първостепенния, и
пред настоящия съд, че последните две коментирани наказания, наложени му
с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 932/2023г. на ОС-
Пазарджик и с присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд * в *, *, са за
престъпления, извършени в условията на реална съвкупност и подлежат на
групиране по правилата на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.
2
Видно от материалите по делото, А. В. е осъждан многократно, като
тези, представляващи предмет на настоящето производство, са следните:
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 932/2023г.
на ОС-Пазарджик, в сила от 18.10.2023г., за престъпление по чл.214, ал.3, т.2,
вр. с ал.2, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.213а ал.2, т.1 и т.4, вр. с ал.1 и във вр. с чл.29,
ал.1, б. „а“ и с чл.20 ал.2 от НК, извършено в периода – началото на месец
януари 2023г. до 04.03.2023г., на А. В. е наложено наказание от две години
лишаване от свобода,което да изтърпи при първоначален строг режим, както
и глоба в размер на 400 лева. Наказанието лишаване от свобода е приведено в
изпълнение и В. го изтърпява в затвора в гр.*.
С присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд * в *, *, влязла в сила
на 26.07.2023г., В. е осъден за престъпления по * НК, извършени в периода
16.02.2023г. – 22.02.2023г., описани в присъдата, както следва:
- Съглашателство за извършване в съучастие на комерсиално
фалшифициране на разплащателни карти с гаранционна функция, съвместна
подготовка за фалшифициране на пари и жетони, разпространение на
компютърни измами, обобщено като комплексно деяние „Скиминг“;
- Застрашаване на движението по пътищата и забранени състезания с
моторни превозни средства.
За комплексното деяние „Скиминг“ му е било определено наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода, а за осъщественото
нарушение на Закона за движение по пътищата - една година лишаване от
свобода.
Осъден е общо за всички деяния на две години лишаване от свобода.
Изпълнението на присъдата е отложено с пробация, с определен срок
на пробацията от три години.
Отнето му е и свидетелството за правоуправление на МПС за срок от
една година.
Отправените във въззивната жалба упреци, че окръжният съд не е
попълнил доказателствената съвкупност с надлежна информация дали
чуждестранната присъда е изтърпяна, са изцяло неоснователни.
3
Следва да се констатира, че чрез молба за правна помощ ОС-
Пазарджик е изискал информация относно постановената спрямо В. от
чуждестранен съд осъдителна присъда, която към момента на произнасянето
му не е призната и приета за изпълнение в Република България. Не се твърди
да е призната или приета за изпълнение и към настоящия момент.
От представените документи от издалата присъдата държава /л. 54-60
от ЧНД№ 243/2024г.- на чужд език/, на които е извършен надлежен превод /л.
66 / се установява, че на В. е наложено общо наказание от две години
лишаване от свобода. Изпълнението на присъдата е отложено с пробация, с
определен срок на пробацията от три години. Отнето му е и свидетелството за
правоуправление на МПС за срок от една година. Т.е., несъмнено е
установено, че наказанието лишаване от свобода не е приведено в изпълнение
в издалата присъдата държава. Твърдението на защитника, че този въпрос е
останал неизяснен от първостепенния съд, е в непреодолимо противоречие с
приложените по делото доказателства.
Изводът на окръжния съд, че деянията по двете присъди /българската и
*/ са осъществени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 ал.1
във вр. с чл.23 ал.1 от НК- преди деецът да е бил осъден с влязла в сила
присъда за което и да е от тях, е правилен.
На внимателен и задълбочен анализ са били подложени както нормите
от вътрешното ни законодателство, така и международните договори и РР,
страна по които е България. Изложените в тази насока мотиви са убедителни
и споделяеми. Следва да се констатира, че пред въззивния съд не се излагат
конкретни възражения спрямо тази дейност на контролирания съд.
Убедително е аргументиран от окръжния съд извод, че в случая
присъдата на чуждестранния съд не е призната по надлежния ред, не е приета
за изпълнение в България, а групирането на наказанието лишаване от свобода
с последното наложено в страната ни наказание от същия вид, по съществото
си се явява пререшаване на въпроса за изтърпяването му.
В Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. е
установено задължение за държавите–членки на Европейския съюз за вземане
предвид в хода на новообразувани наказателни производства на присъдите,
постановени в държавите–членки на ЕС. Като актове от вторичното право на
ЕС, Рамковите решения се основават на взаимното доверие в правните
4
системи на държавите- членки на ЕС, каквито са България и *. Отнесено към
РР 2008/675, това конкретно означава, че решенията на съдебния орган в
издаващата държава следва да се спазват и по принцип не се допуска промяна
на наложеното от компетентния орган на издаващата държава наказание, вкл.
и относно режима на изтърпяването му. Цитираното РР е транспонирано в
българското законодателство посредством разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК.
В т. 14 от уводната част на РР 2008/675 е дадено указание, че при
вземането предвид на присъдите на държави членки на ЕС е „недопустима
намесата по отношение на съдебното решението или изпълнението, което
включва inter alia ситуациите, при които според националното
законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно
съдебно решение наказание следва да се поеме от или да се включи в друга
санкция, която след това да бъде реално приложена, ако първата присъда
още не е изпълнена или изпълнението не е прехвърлено във втората държава-
членка“
Такова становище е изразено и в т.3 на диспозитива на Решение на
Съда (пети състав) от 21 септември 2017 г. по отправено преюдициално
запитване от Софийски районен съд – „член 3, параграф 3 от Рамково
решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да
определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като
по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда,
постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени
начина на изпълнение на последното наказание“. В т. 46 от мотивите на
решението е отбелязано, че РР 2008/675/ПВР не предоставя на националния
съд възможност да преразглежда и променя начина на изпълнение на
постановена в друга държава-членка предишна присъда, която вече е
изпълнена, по-специално като отмени условното осъждане и го замени с
наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изпълнение. На
това основание той не може и да разпореди ново изпълнение на така
промененото наказание.
Възражението за необоснованост на атакуваното определение е
неоснователно.
Обсъждайки през призмата на принципната възможност за приложение
5
на правилата по чл. 23 - 25 от НК в рамките на производството по чл. 306,
ал.1, т.1 от НПК, ОС- Пазарджик убедително е изложил виждането си, че е
недопустимо да се групират наказанието, наложено от българския съд с
наказанието по чуждестранната присъда, за която не е приложена
процедурата по чл. 463 НПК, ако определеното с присъдата на
чуждестранния съд наказание не е изпълнено, какъвто е настоящият случай.
Този извод е правилен и поради това- споделяем.
Допълнителен аргумент в подкрепата му още:
В случая изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено
с чуждестранната присъда, е отложено. Наказанието лишаване от свобода,
наложено на В. по последното му осъждане в България, е постановено да бъде
изтърпяно ефективно и това е логично с оглед предходните му осъждания в
страната ни, които установяват недопустимо приложение на чл. 66 от НК. То
е и приведено в изпълнение. Това налага извод, че ако бъдат групирани двете
коментирани наказания лишаване от свобода, то неминуемо следва да се
постанови и ефективно изтърпяване на определеното общо най- тежко
наказание. Иначе казано- и наказанието лишаване от свобода, наложено от *
съд, ще бъде ефективно изтърпяно, като част от групираното наказание.
Изтърпяването на наказанието обаче не е въпрос на вторични правни
последици на чуждестранната присъда, а е елемент от съдържанието й. Затова
е недопустимо да се групират наказания, ако наказанието, определено с
присъдата на чуждестранния съд не е изтърпяно. Такова е виждането като на
правната теория/уместно цитирана от ПзОС/, така и приетото от съдебната
практика- Решение № 132 от 10.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 311/2019 г., I н.
о.; Решение № 7 от 9.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 683/2020 г., III н. о.;
Решение № 36 от 5.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 13/2020 г., III н. о.; Решение
№ 60251 от 19.01.2022 г. на ВКС по н. д. № 830/2021 г., III н. о./
Неоснователни са и отправените към съдебния акт упреци са относно
неприспадането от изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на
времето, през което В. е бил задържан под стража в *. Действително, от
получените от компетентните * власти документи е видно, че такова
задържане е реализирано за нуждите на производството по което е
постановена присъда № 7 Ls 7179 Js 5040/23 на Районен съд * в *, *. По това
дело В. е бил задържан под стража в следствения арест на затвора * /*/ в
6
периода 23.02.2023г. до 18.07.2023г., когато е бил освободен.
Приспадането от изтърпяването на наказанието на времето на
предварително задържане е допустимо само при приложение на правилата на
чл. 23 от НК. Отказът на съда да ги приложи предпоставя недопустимост от
наказанието лишаване от свобода, наложено от българския съд по протекло в
страната ни наказателно производство да се приспада предварително
задържане на същото лице, постановено в рамките на наказателно
производство за друго престъпление, проведено в държава- членка на ЕС.
Несподеляемо е изразеното пред настоящия съд виждане, че времето,
през което осъденият В. е бил задържан за нуждите на проведеното във *
производство следва да се приспадне от отреденото му от българския съд
наказание по правилата на чл. 59 на НК.Реализираното предварително
задържане на осъдения В. в производството, проведено спрямо него във *, е
извън хипотезите по чл. 59, ал. 3 от НК- производството в другата държана
не е било прекратено, не е завършило с оправдателна присъда, нито за
деянията, за които са постановени осъдителни присъди в страната ни и във *в
конкретния случай би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.
В обобщение- определението на ОС-Пазадрджик е постановено при
отсъствие на процесуални нарушения, то е обосновано и законосъобразно.
Наведените пред настоящия съд оплаквания са неоснователни. Искането на
жалбоподателя за отмяната му и постановяване от настоящия съд съдебен
акт, с който по правилата на чл. 25 вр. с чл. 23 от НК да бъдат групирани
наказанията, наложени на осъдения А. В. с определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 932/2023г. на ОС-Пазарджик и с присъда № 7 Ls
7179 Js 5040/23 на Районен съд * в *, * не може да бъде удовлетворено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 229/20.05.2024г., постановено по
ЧНД № 243/2024 год. по описа на ОС- Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8