Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН …20.01.2016 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Х.Д. и в присъствието на
прокурора …….....................като разгледа докладваното от съдията Димитрова
т.д.№177 по описа за
На 27.10.2015 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба, в която се твърди, че съгласно договор за потребителски кредит №015
В от 26.09.2012 г., „ИНВЕСТБАНК” АД-гр.София е предоставило на И.М.Д. като
кредитополучател и Л.П.Д. като солидарен длъжник потребителски кредит в размер
на 10 677.19 евро за срок от 84 месеца при годишна фиксирана лихва в размер на 9.9 %.
Сочи се, че съгласно чл.6, ал.1 от договора, при просрочие по главницата за времето на
забавата върху просрочената сума се начислява и лихва за просрочие в размер на
10 пункта годишно, а съгласно чл.6, ал.2 от договора, при просрочие по лихвата за времето на забавата върху просрочената сума
се начислява и лихва за просрочие /неустойка/ в размер на 0.05 % на ден
Твърди се, че в чл.8, ал.2 от договора е предвидено,
че кредитополучателят дължи на банката разходи
за откриването и обслужването на банковите сметки, предназначени за
обслужване на кредита в размер на 1 лв. месечно.
Твърди се, че съгласно чл.17, ал.1, т.1 от договора,
при допуснато просрочие на погасителната вноска по главницата на кредита и/или
начислените лихви на един или повече от договорените падежи, банката има право
по своя преценка да обяви кредита изцяло или частично за предсрочно изискуем. В
чл.17, ал.2 от договора е предвидено, че обявяването на кредита за предсрочно
изискуем става с писмена покана, с която на кредитополучателя и солидарния
длъжник се дава срок за доброволно издължаване на просрочените вноски.
Твърди се, че кредита е усвоен на 27.09.2012 г., но не се обслужва редовно от кредитополучателя И.М.Д. и
солидарния длъжник Л.П.Д., считано от 26.10.2012 г., когато е бил падежа на
първата месечна вноска, съгласно погасителния план към договора.
Твърди се, че на 04.05.2015 г. на И.М.Д. и на Л.П.Д. е
било съобщено обявяването на предсрочната изискуемост на кредита чрез нот.
покана с рег. №2223 от 21.04.2015 г. на нотариус Ж.М..
Твърди се също, че на 15.05.2015 г. „ИНВЕСТБАНК”
АД-гр.София е подало до Плевенски Районен съд заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и въз основа на извлечение към 15.05.2015 г. от
счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит №015 В от
26.09.2012 г. Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д.№2233/2015 г.,
по което в полза на „ИНВЕСТБАНК” АД-гр.София е била издадена заповед за
изпълнение №1452 от 28.05.2015 г. и изп. лист за следните нейни вземания от И.М.Д.
и Л.П.Д. като солидарни длъжници, произтичащи от договор за потребителски кредит
№015 В от 26.09.2012 г.:
1.за сумата от 10 677.19 евро, явяваща се
главница;
2.за сумата от 2 214.91 евро, явяваща се просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 27.09.2012 г.
до 16.02.2015 г.;
3.за сумата 1 154 евро, явяваща се лихва за забава
върху просрочената главница за периода от 26.10.2012 г. до 14.05.2015 г.;
4.за сумата от 283.17 евро, явяваща се неустойка за
забава върху просрочени лихви за периода от 26.10.2012 г. до 26.02.2015 г.;
5.за сумата от 11.82 евро, явяващи се такса за
обслужване на разплащателна сметка;
6.за сумата от 31.20 лв., явяваща се такси за връчване
на нот. покана.
7. за сумата от 561.60 лв., явяваща се ДТ;
8.за сумата от 951.20 лв., явяваща се юриск.
възнаграждение
9.за законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2015
г. до изплащане на задължението.
Твърди се, че И.М.Д. и Л.П.Д. са възразили бланкетно по
реда на чл.414 от ГПК срещу издаването на заповедта за изпълнение, за което им
възражение банката е била уведомена на 29.09.2015 г.
С подадената на 27.10.2015 г. искова молба банката е
предявила срещу И.М.Д. и Л.П.Д. иск по чл. 422 от ГПК с петитум: да бъде
признато за установено съществуването на вземанията на ищеца от ответниците
като солидарни длъжници, произтичащи от договор за потребителски кредит №015 В
от 26.09.2012 г., за изпълнението на които в полза на банката е била издадена
заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2233/2015 г. по описа на Плевенски Районен
съд, а именно: за сумата от 10 677.19 евро, явяваща се главница; за сумата
от 2 214.91 евро, явяваща се просрочена договорна /възнаградителна/ лихва
върху главницата за периода от 27.09.2012 г. до 16.02.2015 г.; за сумата 1 154
евро, явяваща се лихва за забава върху просрочената главница за периода от
26.10.2012 г. до 14.05.2015 г.; за сумата от 283.17 евро, явяваща се неустойка
за забава върху просрочени лихви за периода от 26.10.2012 г. до 26.02.2015 г.;
за сумата от 11.82 евро, явяващи се такса за обслужване на разплащателна
сметка; за сумата от 31.20 лв., явяваща се такси за връчване на нот. покана.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените в
заповедното и в исковото производство разноски.
ИМ и представените от ищеца писмени доказателства са
връчени за отговор на И.М.Д. и Л.П.Д. на 11.11.2015 г. В съобщението се
съдържат указания по чл.238, ал.1 от ГПК, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане
на делото в отсъствието на ответника, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение на основание чл.238, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не са подадени отговори.
Ответниците не са направили искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.
Представители на ответниците не са се явили в първото о.с.з., проведено на
18.01.2016 г.
В о.с.з. на 18.01.2016 г. „ИНВЕСТБАНК” АД-гр.София е
поискало да бъде даден ход на делото и да бъде постановено неприсъствено
решение по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът, като
обсъди доводите на ищеца и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства се
потвърждават от приложените към исковата му молба писмени доказателства, а
именно:
Видно от договор за
потребителски кредит №015 В от 26.09.2012 г. и приложение №1 към него –
погасителен план, „ИНВЕСТБАНК” АД-гр.София е предоставило на И.М.Д. като
кредитополучател и Л.П.Д. като солидарен длъжник потребителски кредит в размер
на 10 677.19 евро за срок от 84 месеца. Съгласно чл.5, ал.1 от договора, кредитополучателят
се е задължил да плаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 9.9 %.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора, при просрочие по
главницата за времето на забавата върху просрочената сума се начислява и лихва
за просрочие в размер на 10 пункта годишно. Съгласно чл.6, ал.2 от договора,
при просрочие по лихвата за времето на забавата върху просрочената сума се
начислява и лихва за просрочие /неустойка/ в размер на 0.05 % на ден.
В чл.8, ал.2 от договора е предвидено, че
кредитополучателят дължи на банката разходи за откриването и обслужването на
банковите сметки, предназначени за обслужване на кредита в размер на 1 лв.
месечно.
Съгласно чл.17, ал.1, т.1 от договора, при допуснато
просрочие на погасителната вноска по главницата на кредита и/или начислените
лихви на един или повече от договорените падежи, банката има право по своя
преценка да обяви кредита изцяло или частично за предсрочно изискуем. В чл.17,
ал.2 от договора е предвидено, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем
става с писмена покана, с която на кредитополучателя и солидарния длъжник се
дава срок за доброволно издължаване на просрочените вноски.
Видно от мемориален
ордер от 27.09.2012 г., кредита е усвоен на 27.09.2012 г.
Видно от
погасителния план към договора,
падежът на първата вноска е 26.10.2012 г. Твърди се, че кредита не се обслужва
редовно от кредитополучателя И.М.Д. и солидарния длъжник Л.П.Д., считано именно
от 26.10.2012 г. Тези твърдения не са опровергани от ответниците.
Видно от
нот. покана с рег. №2223 от 21.04.2015 г. на нотариус Ж.М., в нея се съдържа уведомление до И.М.Д. и на Л.П., че
на основание чл.17, ал.1, т.1 от договора банката е обявила на 17.02.2015 г.
кредита за изцяло предсрочно изискуем. С поканата се дава 7-дневен срок от
получаването и за доброволно издължаване на общата сума от 14 175.22 евро,
в т.ч.:
1. 10 677.19 евро- главница;
2. 2 214.91 евро-просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 27.09.2012 г. до
16.02.2015 г.;
3. 988.74 евро-лихва за забава върху просрочената
главница за периода от 26.10.2012 г. до 16.04.2015 г.;
4. 283.17 евро-неустойка за забава върху просрочени
лихви за периода от 26.10.2012 г. до 26.02.2015 г.;
5. 11.82 евро-такса за обслужване на разплащателна
сметка;
Видно от
разписка към поканата, последната е
връчена на адресатите си на 04.05.2015 г. Ответниците не са представили
доказателства в срок до 11.05.2015 г. да са платили доброволно на банката
сумата от 14 175.22 евро.
Видно от ч.гр.д.№2233/2015
г. по описа на Плевенски Районен съд, на 15.05.2015 г. „ИНВЕСТБАНК”
АД-гр.София е подало до Плевенски Районен съд заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и въз основа на извлечение към 15.05.2015 г. от
счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит №015 В от
26.09.2012 г.
Видно от
това извлечение, задълженията на И.М.Д.
и Л.П.Д., произтичащи от договор за потребителски кредит №015 В от 26.09.2012
г. са както следва:
1.за сумата от 10 677.19 евро, явяваща се
главница;
2.за сумата от 2 214.91 евро, явяваща се просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 27.09.2012 г.
до 16.02.2015 г.;
3.за сумата 1 154 евро, явяваща се лихва за забава
върху просрочената главница за периода от 26.10.2012 г. до 14.05.2015 г.;
4.за сумата от 283.17 евро, явяваща се неустойка за забава
върху просрочени лихви за периода от 26.10.2012 г. до 26.02.2015 г.;
5.за сумата от 11.82 евро, явяващи се такса за
обслужване на разплащателна сметка;
6.за сумата от 31.20 лв., явяваща се такси за връчване
на нот. покана.
Поискано е издаването на заповед за изпълнение и за законната
лихва върху главницата, считано от 15.15.2015 г. до изплащане на задължението.
В полза на „ИНВЕСТБАНК” АД-гр.София е била издадена
заповед за изпълнение №1452 от 28.05.2015 г. и изп. лист за следните нейни
вземания от И.М.Д. и Л.П.Д. като солидарни длъжници, произтичащи от договор за потребителски
кредит №015 В от 26.09.2012 г.:
1.за сумата от 10 677.19 евро, явяваща се
главница;
2.за сумата от 2 214.91 евро, явяваща се просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 27.09.2012 г.
до 16.02.2015 г.;
3.за сумата 1 154 евро, явяваща се лихва за забава
върху просрочената главница за периода от 26.10.2012 г. до 14.05.2015 г.;
4.за сумата от 283.17 евро, явяваща се неустойка за
забава върху просрочени лихви за периода от 26.10.2012 г. до 26.02.2015 г.;
5.за сумата от 11.82 евро, явяващи се такса за
обслужване на разплащателна сметка;
6.за сумата от 31.20 лв., явяваща се такси за връчване
на нот. покана.
7. за сумата от 561.60 лв., явяваща се ДТ;
8.за сумата от 951.20 лв., явяваща се юриск.
възнаграждение
9.за законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2015
г. до изплащане на задължението.
Въз основа на изп. лист е било образувано изп.д. №2015***0400198
по описа на ЧСИ Н.В.. На 12.08.2015 г. на Л.М.Д. и Л.П.Д. са били връчени
покани за доброволно изпълнение ведно с издадената заповед за изпълнение. Те са
възразили бланкетно по реда на чл.414 от ГПК срещу издаването на заповедта за
изпълнение. За това им възражение банката е била уведомена на 29.09.2015 г. и
на 27.10.2015 г.-в срок е завела настоящото дело.
И.М.Д. и Л.П.Д. не са ангажирали доказателства,
оборващи съществуването на процесните вземания.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-на ответниците са указани последиците по чл.238, ал.1
от ГПК, каквото е изискването на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК;
-искът е вероятно основателен с оглед събраните по
делото доказателства, каквото е изискването на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая
„ИНВЕСТБАНК” АД-гр.София е направило по ч.гр.д. №2233/2015 г. по описа на
Плевенски Районен съд разноски за ДТ в размер на 561.60 лв., както и разноски
за юриск. възнаграждение в размер на 951.20 лв., и е поискало в заявлението
присъждането на тези разноски в общ размер на 1 512.80 лв. В настоящото исково производство „ИНВЕСТБАНК”
АД-гр.София е направило разноски за ДТ в размер на 561.60 лв. и за юриск.
възнаграждение – в размер на 1 372.40 лв. и е поискало присъждането на тези
разноски в общ размер на 1 934 лв.
При този изход на спора по същество, И.М.Д. и Л.П.Д.
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на „ИНВЕСТБАНК”
АД-гр.София сумата от 1 512.80 лв.,
явяваща се разноски, направени в заповедното производство и сумата от 1 934 лв., явяваща се разноски, направени
в настоящото исково производство.
Водим от горното и при условията на чл.239 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, че съществуват следните вземания на „ИНВЕСТБАНК”
АД-гр.София с ЕИК: ******* от И.М.Д. с ЕГН: ********** и Л.П.Д. с ЕГН: **********
като солидарни длъжници, произтичащи от договор за потребителски кредит №015 В
от 26.09.2012 г., за изпълнението на които в полза на банката е била издадена
заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2233/2015 г. по описа на Плевенски Районен
съд, а именно:
1.за сумата от 10 677.19
евро, явяваща се главница;
2.за сумата от 2 214.91
евро, явяваща се просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху
главницата за периода от 27.09.2012 г. до 16.02.2015 г.;
3.за сумата 1
154 евро, явяваща се лихва за забава върху просрочената главница за периода
от 26.10.2012 г. до 14.05.2015 г.;
4.за сумата от 283.17
евро, явяваща се неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от
26.10.2012 г. до 26.02.2015 г.;
5.за сумата от 11.82
евро, явяващи се такса за обслужване на разплащателна сметка;
6.за сумата от 31.20
лв., явяваща се такси за връчване на нот. покана.
7.за законната
лихва върху главницата, считано от 15.05.2015 г. до изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците И.М.Д. с
ЕГН: ********** и Л.П.Д. с ЕГН: ********** да заплатят солидарно в полза на
„ИНВЕСТБАНК” АД-гр.София с ЕИК: ******* сумата от 1 512.80 лв., явяваща се разноски, направени в заповедното
производство и сумата от 1 934 лв.,
явяваща се разноски, направени в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО може да бъде отменено от ВТАС при условията на
чл.240, ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: