№ 111
гр. Благоевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251200600118 по описа за 2025 година
С присъда № ?/20.11.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 362/2020 год.
на Районен съд – Р, подсъдимият Р. А. И. е признат за виновен в това, че за
периода от около 22.00 часа на 27.11.2019 година до около 03.00 часа на
28.11.2019 год., в град Р, обл. Благоевградска, на ул. „И", като непълнолетен,
но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи,
постъпките си, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел „... КН на стойност, 2 922.00/две хиляди деветстотин
двадесет и два/лева, собственост на Р Д от гр. Р, от владението на Р М от гр. Р,
без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство /повредени: предна броня и основата й, подкартерна
кора, преден десен калник, десен подкалник, дясна врата, лява врата, заден ляв
панел, преден ляв калник, задна врата, еърбег, сензор еърбег/ на обща
стойност от 756.00 /седемстотин петдесет и шест/ лева и превозното средство
е изоставено без надзор в района на ул. „С" в гр. Р, обл. Благоевградска -
престъпление по чл.346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
поради което и на основание посочената разпоредба във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2,
1
б. „б“ от НК, вр. с чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал. 3 от НК, вр. чл.303, ал.2 от
НПК му е наложено наказание „пробация“, включваща следните
пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес в гр. Р, ул. „С“ № 2, изразяваща
се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца;
- периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца.
Съдът е постановил да се отнеме в полза на държавата 1 (един) брой СД,
който да се унищожи по съответния ред, след влизане в сила на присъдата,
като вещ без стойност.
Отделно от това е разпоредил на подсъдимия И. да се върнат
приобщените по делото веществени доказателства - един брой анцуг
горнище, синьо на цвят в долната си час, с бял и черен цвят в горната си част
и с надпис отпред “SUN”; един брой спортно долнище /анцуг/ черно на цвят,
марка „ADIDAS“; един брой черна тениска с щампован череп отпред с къс
ръкав; един чифт спортни обувки с жълтозелен и черен цвят; един брой
суитчър марка „ADIDAS“ с тъмносин основен цвят.
На основание чл.189 от НПК съдът е осъдил Р. И. да заплати
по сметка на ОД на МВР-Благоевград сумата от 894,72 /осемстотин деветдесет
и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева за изготвени експертизи и
сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка
на РРС. На същото основание И. е осъден да заплати по сметка на РС – Р
сумата от 84.00 /осемдесет и четири/ лева съдебни разноски и държавна такса
от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу посочената присъда е депозирана жалба от името на подсъдимия
Р. И., с която се оспорва нейната законосъобразност и обоснованост.
Назначеният служебен защитник изтъква на първо място допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд,
които съществено са засегнали правото на защита на подсъдимия, след като
делото е разгледано в негово отсъствие при нередовното му призоваване и
направено възражение в тази посока. Отделно от това липсват убедителни
доказателства за вината на И., който не е действал сам, а със сина на
2
пострадалата. Никой освен това не е възприел, че той лично е управлявал
процесния автомобил. Отделно от това се изтъква и заключението по съдебно
психологическата експертиза, според чието заключение не е напълно
безспорно, че непълнолетният И. е разбирал смисъла и значението на това,
което върши, поради което иска отмяна на атакуваната присъда и
оправдаването му по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред въззивната инстанция сл. защитник на И. поддържа депозираната
жалба по изложените в нея съображения.
Жалбоподателят И., редовно призован, не се явява пред въззивната
съдебна инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград оспорва жалбата
и счита, че присъдата на РРС като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена, без да излага съображения във връзка с наведените в жалбата и
пледоарията на защитника оплаквания.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че при разглеждане на
делото от първостепенния съд са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, имащи за последица отмяната му и
връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния
съд. Констатираните от проверяващата инстанция нарушения се изразяват в
следното:
Повдигнатото срещу Р. И. обвинение е за извършено престъпление по
чл.346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Тъй като се касае
за обвинение срещу непълнолетно лице към момента на извършване на
престъплението, съдът е следвало да разгледа делото по реда на глава
тридесета от НПК. Съобразно чл.391 от НПК съдебното заседание по дела
срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът не се
произнесе с нарочно определение, че е в обществен интерес да се разгледа
публично. В конкретният казус съдът нито един път не е разгледал въпроса
при какъв режим следва да разгледа делото. На следващо място и съобразно
чл.392, ал.1 от НПК при разглеждане на дела срещу непълнолетни
задължително се призовават техните родители или попечители. За нито едно
от проведените съдебни заседания родителите на И. не са призовавани. Следва
3
да се отбележи и това, че с измененията на НПК с „ДВ“ бр.48/2023 година
последното изискване е задълбочено с признаване на възможност за активно
участие в процеса от страна на родителите или попечителите, които вече имат
право да участват в събирането и проверката на доказателствата и да правят
искания.
По делото са проведени общо двадесет и четири открити съдебни
заседания, като в съдебните заседания от датите 20.10.2020 г, 15.12.2020 г.,
12.05.2021 г., 10.03.2022 г., 11.07.2022 г., 19.10.2022 г., 20.02.2023 г., 05.09.2023
г., 28.03.2024 г., 09.05.2024 г. и от 08.10.2024 г. ход на делото не е даван поради
неявяването на подсъдимия. В останалите съдебни заседания е даван ход на
делото в присъствието на Р. И., с изключение на три заседания, когато РРС се е
позовал на разпоредбата на чл.269, ал.3, т.3 от НПК. В проведеното на
14.10.2021 год. с.з. подсъдимият, който е бил редовно призован, не се е явил,
което позволило на съда на основание цитираната разпоредба от НПК да
започне разглеждане на делото в негово отсъствие. Последвали са множество
съдебни заседания след посоченото, в които въпреки изразената по-рано
позиция на съда и възможност делото да се разгледа и приключи по реда на
чл.269, ал.3, т.3 от НПК, то е било отлагано поради неявяването на И.. Ход на
делото в негово отсъствие е даден и в с.з. на 11.12.2023 г., след което
първостепенният съд отново многократно е отлагал същото поради неявяване
на подсъдимия, постановявайки принудителното му довеждане. Така е
процедирал и в с.з., проведено на 08.10.2024 год., когато подсъдимият,
редовно призован, не се е явил, мотивирало съдът отново да отложи делото и
да постанови за пореден път принудителното му довеждане за следващото
заседание. На 20.11.2024 год. е проведено последното съдебно заседание, за
което Р. И. е бил нередовно призован и спрямо когото е било постановено
принудително довеждане, неизпълнено от компетентните органи. Въпреки
това и позовавйки се на чл.269, ал.3 от НПК РРС е дал ход на делото и
постановил атакуваната присъда, при направено ясно и недвусмислено
възражение от страна на служебния защитник, че не са налице предпоставките
за разглеждането му в отсъствието на обвиненото лице.
Основните права на обвиняемия /респ. подсъдимия, доколкото
посоченото се отнася и за двете фази на наказателния процес/ са изброени от
законодателя в чл.55 от НПК. Три от тях са свързани с възможността да
участва лично в наказателното производство, да прави искания, бележки и
4
възражения и да се изказва последен. В съвкупност посочените права на
обвинено в извършване на престъпление лице, включително и останалите от
цитираната разпоредба, гарантират пълноценното и ефективно упражняване
на правото му на защита, прокламирано като основен правен принцип в чл.15
от НПК. Всяко нарушаване на гарантираната от закона възможност на лицето
да ги упражни, съобразно волята на законодателя и константната съдебна
практика, води до съществено опорочаване на постановените съдебни актове
и съответно тяхната отмяна при осъществен инстанционен контрол.
Разпоредбата на чл.269 от НПК внася известна корекция по отношение на
правото на лично участие на обвиняемия в съдебната фаза на процеса. Тя
позволява на съда да разгледа делото и без негово участие, но при стриктно
съблюдаване на предвидените ограничения. Безспорният постулат е, че
присъствието на подсъдимия е задължително, когато е обвинен в извършване
на тежко престъпление, или съдът е преценил, че това е необходимо за
установяване на обективната истина. Изключения са предвидени при
обоснованото заключение от страна на съда, че отсъствието му няма да
попречи на разкриване на обективната истина и кумулативното наличие на
предпоставките, изброени в отделните хипотези на чл.269, ал.3 от НПК. Във
всички случай възможността за провеждане на т.нар. „задочно съдебно
производство“ преминава през безспорно установено виновно поведение от
страна на подсъдимия, свързано с невъзможността да бъде открит на
предварително заявени от него адреси.
В разглежданият казус първата съдебна инстанция е възприела две
взаимно изключващи се тези, тъй като на три пъти е приела, че делото може да
се разгледа в отсъствието на подсъдимия, а единадесет пъти е постановила
неговото отлагане, за да бъде призован и осигурено присъствието му за
следващото съдебно заседание. Нарушението на правата на И. е най-очевидно
в последното съдебно засездание от 20.11.2024 година, когато делото е
разгледано и приключено, при положение, че е бил нередовно призован и при
постановено принудително довеждане в предходното заседание, проведено на
08.10.2024 год. Касае се абсолютно нарушение на правата на подсъдимия,
което еднозначно налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав. Трябва да се има пред вид, че
възможността делото да се разгледа в отсъствието на подсъдимия и при
наличието на предпоставките по чл.269, ал.3 от НПК е алтернативно на
5
постановяване на принудителното му довеждане за следващото съдебно
заседание. Макар, че съдът не се е произнесъл изрично за необходимостта от
задължително участие на подсъдимия в съдебното производство, този извод
следва от постановеното принудително довеждане. В тази хипотеза
неявяването на обвиненото лице е задължителна предпоставка за отлагане на
делото, като съдът е възможно да преосмисли позицията си и да отмени
принудителното му довеждане, но едва при последващо редовно призоваване
на същото може да разгледа делото в негово отсътвие и при предпоставките
по чл.269, ал.3 от НПК.
По отношение на останалите допуснати нарушения, изтъкнати по-горе и
свързани с непълнолетието на И., следва да се посочи, че те са неотстраними
при новото разглеждане, тъй като същият на 09.08.2021 година е навършил
пълнолетие.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348,
ал.3, т.1 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № ?/20.11.2024 год., постановена по н.о.х.д. №
362/2020 год. на Районен съд – Р и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6